В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Семейство Палисър: Можете

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Семейство Палисър: Можете ли да й простите? ", с създател Антъни Тролъп , възложен от Издателство " Персей "

Излезе популярният разказ " Семейство Палисър " на Антъни Тролъп. По него е основан един от най-прочутите сериали в историята на малкия екран

Съизмерим с " Гордост и предубеждения ", " Панаир на суетата " и романите на сестрите Бронте. Такъв е " Семейство Палисър: Можете ли да й простите? " на последния огромен публицист на викторианска Англия – Антъни Тролъп. Книгата е превърната в един от най-прочутите сериали в историята на малкия екран, наред с " Форсайтови ".

Романът излиза в поредицата " Световна класика " на изд. " Персей ", а преводът на този голям като размер и значение разказ е на Емил Минчев, претворил на български и други класици като Оскар Уайлд, Ф. Скот Фицджералд, Елизабет Гаскел и У.М. Текери.

Това е историята на три мечтани и амбициозни дами, опитващи се да открият пътя към щастието, без да жертват своята характерност или да изневерят на правилата си. Всяка една от тях търси своето място в задушаващо консервативния свят на Англия от средата на деветнайсети век, съчетавайки копнежите на сърцето си с условията на благоприличието и положителните порядки.

Двайсет и четири годишната Алис Вавасор не може да реши дали да се омъжи за почтения и почитан, само че прекомерно принципен недодялан благородник Джон Грей или за своя експлозивен и несдържан братовчед Джордж, който е първата й обич. Тя е сгодена за Грей, само че когато отпътува за Швейцария с Джордж и сестра му Кейт, сред нея и братовчед й припламва искрата на остарялата им обич. За смут на благородните си родственици и на разорения си татко, Алис взема решение да скапе годежа си с Грей и да одобри предлагането за брак на Джордж, който преследва свои лични користни цели.

Междувременно неотдавна овдовялата госпожа Гринаул, вуйна на Алис, Джордж и Кейт, си играе с възприятията на двама мъже, хвърлили око на голямото й завещание: богатият фермер Чийзакър и бедният, само че обаятелен капитан Белфийлд. Вдовицата ловко манипулира двамата претенденти за сърцето си, настройвайки ги един против различен в опит да реши кой би я направил по-щастлива, без да прахоса благосъстоянието й.

Другата братовчедка на Алис, непокорната и своенравна лейди Гленкора М’Клъски, е наследница на остарял благороден жанр, само че се влюбва в хубав непрокопсаник на име Бурго Фицджералд. Скандализираните й родственици я принуждават да се откаже от мъжа, който обича, и да одобри предлагането за брак на Плантагенет Палисър, богат и почитан член на Народното събрание, гласен за идващия канцлер на хазната. Но двамата въобще не си подхождат и лейди Гленкора към момента питае усеща към безскрупулния Бурго, който е подготвен на всичко, с цел да си я върне.

Романът на Антъни Тролъп се отличава с елегантен жанр и хапливо възприятие за комизъм, като в това време е пъстър с ярки персонажи, оплетени в комплицирани и вълнуващи интриги. Повествованието е наситено с натурализъм, непредвидени разкрития и мъдри наблюдения върху женската и мъжката душeвност, улавя и динамичността в връзките сред половете. Увлекателна и поучителна история за обич и лакомия, горделивост и упоритости от един от най-големите класици на европейската литература.

Антъни Тролъп (1815-1882) е изтъкнат британски публицист от викторианската ера, създател на над четирийсет книги. Двете му най-прочути поредици са Барсетширските летописи и шестте романа за рода Палисър. Тролъп е роден в Лондон на 24 април 1815 година в благородническо семейство, само че израства в сравнителна беднотия, защото татко му пропилява фамилното благосъстояние. Няколко години работи за пощенската работа, като написа по време на дългите пътувания с трен, които му се постанова да подхваща.

" За днешния четец размерът на " Семейство Палисър: Можете ли да й простите? " сигурно е стъписващ. Но потопи ли се в романа, той ще го хареса, уверен съм в това. Защото като цяло Тролъп е най-съвременно звучащият измежду викторианските романисти " – такава е оценката на проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев, който написа увод към изданието на " Персей ".Превод Емил Минчев Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Откъс от " Семейство Палисър: Можете ли да й простите? " на Антъни Тролъп

Не бяха останали доста посетители в Мачинг Праяри. Всъщност, без да броим представителите на рода Палисър, гостите в къщата бяха всичко на всичко трима: девойка Вавасор, господин Бот и една бабичка, която бе познавала майката на господин Палисър. Минаваше 10 вечерта, когато лейди Гленкора разгласи, че е пристигнало време за тяхната разходка.

Покани двете госпожици Палисър да се причислят към тях, само че те отхвърлиха, базирайки се на страха си от нощния въздух и демонстрирайки, че считат концепцията за извънредно неразумна. Господин Бот изрази предпочитание да ги придружи, само че лейди Гленкора безогледно отклони това предложение.

- Не, благодаря, господин Бот. Вие бяхте един от тези, които тази заран ми изнесоха цяла лекция за нездравословните последствия от тази разходка, тъй че няма да ви разреша да се присъедините към нея и да й се насладите.
- Скъпа моя лейди Гленкора, в случай че бях на ваше място, не бих излязла на открито - рече старицата, оглеждайки се за господин Палисър.

- Скъпа моя госпожо Маршъм, в случай че бяхте на мое място, безспорно щяхте да го извършите - отвърна лейди Гленкора и също погледна към брачна половинка си.
- Мисля, че концепцията е глупава - сподели строго той.
- Ако ни забраниш, несъмнено, че няма да излезем - сподели лейди Гленкора.
- Да ви забраня? Не, няма да ви не разрешавам.
- Хайде тогава! - възкликна лейди Гленкора.

Двете с Алис към този момент се бяха обвили в дълги пелерини и дебели шалове и в този момент Алис я последва на открито. В билярдната зала имаше врата, която извеждаше на огромната тераса, минаваща пред къщата. Именно там завариха Джефри Палисър, въоръжен със своята пура. Истината бе, че на Алис не й се излизаше, само че в това време тя усещаше, че не може да съобщи лейди Гленкора по този метод. Двамата с господин Палисър не бяха станали близки другари, само че той й имаше доверие и като че ли я насърчаваше да прекарва повече време с жена му.

Алис искаше да оправдае това хипотетично доверие и бе съвсем сигурна, че господин Палисър очакваше от нея да го направи тъкмо в този момент. Тя бе разменила няколко думи с братовчедка си горе, акцентирайки, че брачният партньор й е срещу тази концепция.

- Тогава да се разгласи срещу нея - отвърна лейди Гленкора - и незабавно ще се откажа. Но няма да разреша нито на господин Бот, нито на остарялата госпожа Маршъм да ме разубеждават посредством четене на лекции втора употреба. Разбирам тези хора, скъпа моя. И в случай че ме предадеш, Алис, в никакъв случай няма да ти простя - добави тя.

Този диалог убеди Алис, че не можеше да се откаже от разходката без да заплаши тяхното другарство. Боеше се да го направи. Но в това време започваше да се опасява от своята братовчедка - опасяваше се, че някой ден ще бъде принудена да я съобщи или да й каже нещо, което тя ще откри за недопустимо.

- Когато минем през остарялата врата, Джефри - говореше лейди Гленкора, до момента в който вървяха един до различен по необятната тераса към руините, - би трябвало да ни оставиш сами. Ще заобиколим общата спалня и параклиса и ще се върнем през галерията със сводовете. След това ще създадем още една обиколка с теб. Отвън е най-красиво на лунна светлина, само че преди този момент желая да покажа нещо на Алис уединено.

- Сигурен съм, че ти не се страхуваш и в случай че девойка Вавасор също не се опасява
- Госпожица Вавасор, която, коства ми се, би ти разрешила, в миг като този, да се обърнеш към нея с първото й име, в никакъв случай не се опасява.
- Гленкора, по какъв начин посмя да кажеш това? - възропта Алис. - Мисля, че е време да се връщаме.

Тя се бе ядосала на братовчедка си и даже бе почнала да подозира, че имаше по-високо мнение за нея, в сравнение с заслужаваше. Казаното от лейди Гленкора й се бе сторило вулгарно. Всъщност вулгарността бе предумишлена и това още повече я подразни. И господин Палисър безспорно щеше да си намерения, че бе дала единодушието си за предлагането, отправено към него.

- Да се върнем! - възкликна Гленкора. - В никакъв случай. Продължаваме, като ще го оставим да ни чака тук. Така няма да се обръща към никого с първото му име. Моля те, не ми се сърди - прошепна Гленкора незабавно, откакто се отдалечиха задоволително. - Истината е, че в случай че решиш да го вземеш за брачен партньор, можеш да го направиш.
- Ами в случай че не реша?

- Тогава няма да е станало нищо неприятно. Просто ще му кажа. Но, Алис, замисли се. Едва ли в миналото ще срещнеш мъж, който е по-подходящ за теб. И не си длъжна да решаваш незабавно. Не е нужно да казваш нищо. Остави ме аз да му кажа, че в случай че въобще си склонна да обмислиш това предложение, би го направила, единствено откакто се срещнете още веднъж в Лондон. Можеш да ми имаш доверие.

- Няма да му казваш нищо сходно - отвърна Алис. - Струва ми се, че се шегуваш и в случай че е по този начин, би трябвало да знаеш, че това е една доста неприятна смешка.

- Не си обективна към мен. Не се майтапя. Това, което ти споделям, е самата истина. Самият той ми е споделил задоволително, с цел да имам опрощение за дейностите си. Алис, замисли се. Това ще значи толкоз доста за мен, а няма ли да е прелестно да бъдеш бъдещата майка на херцога на Омниум?

- За мен това не би означавало нищо - отговори Алис. - По-малко от нищо. Толкова ми е елементарно да устоя на това прелъщение, че даже не бих го нарекла прелъщение. Моля те, не казвай нищо повече по тази тематика, Гленкора.
- Щом не искаш, няма.

- Не желая. Съмнявам се, че в миналото съм виждала по-ярка лунна светлина. Погледни очертанията на оня прозорец на фона на луната. Виждат се по-ясно, в сравнение с денем.

Стояха напълно покрай вратата на остарелия кръстовиден параклис, откакто бяха влезнали в трансепта през срутен кулоар, който едно време бе свързвал църквата с общата спалня. Покривът на църквата липсваше, само че стените към момента стояха. Малките прозорчета на централния транспортен съд бяха съвършени, а огромните прозорци на двата трансепта бяха съвсем толкоз добре непокътнати. Но от прозореца зад хора не бе останало съвсем нищо.

Горната му част изцяло липсваше и се виждаха само три отвесни пръчки с друга височина, които преди бяха разделяли крилата. Само това бе останало от остарелия прозорец, само че някой бе добавил каменен трегер или напречна греда, с цел да защищити резбования камък от двете страни и да избави рамката от още по-голяма съсипия.

Трегерът бе скорошна добавка и това бе явно, имайки поради изкусната и елегантна направа на останалите прозорци, при които дългите и тънки пръчки се издигаха от основата до ажурната декорация по средата без подпори и защитни греди и последователно се губеха измежду извивките, вместо да не престават нагоре до покрива или софита, като че ли другояче не биха могли да останат цели. Изглежда по времето, когато бяха строили приората в Мачинг, още не бе имало сходни недостатъци в британската църковна архитектура.

- Не е ли красиво! - възкликна Гленкора. - Обичам това място! И лунната светлина е студена по един необикновен метод, който не може да бъде съпоставен с никой различен. Този мраз те кара да се загръщаш, само че без да трепериш. Сякаш смразява сетивата, а не кокалите ти. Но допускам, че това са нелепости - добави тя след къса пауза.
- Не е по-глупаво от концепцията, че би трябвало да беседваме на лунна светлина.

- Не си обективна. Искам нещата, които споделям на лунна светлина, да бъдат по-поетични и нелепи, в сравнение с нещата, които други хора споделят при същите условия. И в този момент ще ти кажа за какво постоянно се сещам за теб, когато пристигам тук нощем.
- Но допускам, че не го правиш постоянно.

- Правя го. Или най-малко го правех през август, когато имаше пълнолуние. Тогава не беше толкоз студено и излизах през отворените прозорци. Никой не знаеше къде отивам. Веднъж го накарах да пристигна, само че не му хареса. Казах му, че част от стената на трапезарията се е срутила и той отиде да я види. Още на идващия ден изпрати зидар. Ако нещо не е както би трябвало, той неотложно го оправя. Изобщо нямаше да има отломки, в случай че всички от рода Палисър бяха като него.

- За целия свят щеше да е по-добре.
- Не, не съм съгласна. Някои неща живеят прекомерно дълго. Но в този момент ще ти кажа. Помниш ли вечерта, когато те изпратих до у дома след онази пиеса?
- Помня я доста добре.

Алис имаше причина да я помни, тъй като, точно в каретата на път за улица " Кралица Ан ", тя бе отказала да помогне на братовчедка си във връзка с Бурго Фицджералд.
- И помниш ли по какъв начин блестеше луната тогава?
- Струва ми се, че да.

- Аз помня. Когато завихме на ъгъла на площад " Кавендиш ", той стоеше там, дружно с един твой другар.
- Какъв мой другар?
- Вече няма значение.
- Имаш поради братовчед ми Джордж?

- Да, него имам поради и о, Алис! Мила моя Алис! Не знам за какво те обичам толкоз, в случай че в случай че бе показала най-малко малко благосклонност онази вечер, в случай че бе изневерила на коравосърдечните си правила за благовъзпитание, щях да отида при него и това ледено равнодушие щеше да бъде избегнато.
Тя стоеше напълно покрай Алис и се разтрепери, до момента в който говореше, тъй че се загърна още по-плътно с кожената си мантия.

- Студено ти е - рече Алис. - Хайде да се прибираме.
- Не, не ми е студено най-малко не по този метод. Още е рано да се прибираме. Джефри всеки миг ще пристигна. Да, трябваше да избягаме онази вечер. Трябваше да го поканиш у дома. Е, нищо! Не го направихме и това е.
- Но Гленкора не можеш да съжаляваш, че не сме го създали?

- Да не скърбя? Алис, къде е сърцето ти? Нима нямаш такова? Да не скърбя? Бих дала всичко, което имам на този свят, с цел да върна времето обратно и да му остана вярна. Казаха ми, че ще изхарчи парите ми. Дори да бе изхарчил всичко до последното пени, отново скърбя. Дори да ме бе обрекъл на беднотия, отново скърбя. Казаха ми, че ще ме употребява, ще ми изневерява и даже ще ме бие. Не имам вяра, само че даже да се бе оказало истина, отново скърбя. По-добре е да имаш погрешен брачен партньор, в сравнение с да бъдеш погрешна брачна половинка.

- Гленкора, не приказва по този начин. Не ме карай да мисля, че нещо би могло да те изкуши да изневериш на брачните си обети.

- Да ме изкуши да изневеря на брачните си обети? Но, блага моя, аз в никакъв случай не съм му била вярна. Никога не съм го обичала. Как можеш да приказваш по този начин, когато знаеш, че в никакъв случай не съм го обичала? Те ме наплашиха и ме принудиха да се подчиня, само че в този момент какво съм в този момент?
- Ти си неговата честна брачна половинка. Гленкора, изслушай ме.
Алис взе ръката й.

- Не! - отвърна братовчедка й. - Не. Не съм честна. Аз съм негова законна брачна половинка, само че законите лъжат! Не съм негова жена. Няма да кажа какво съм. Когато минах под венчилото, аз знаех, че не обичам индивида, за който се бракосъчетавам. Но обичам него. Обичам Бурго с цялото си сърце и с цялата си душа. Бих могла да се хвърля в краката му и да излъскам обувките му без да се усещам унизена!

- О, Кора, не приказва такива неща, апелирам те! Не забравяй какво дължиш на брачна половинка си и какво дължиш на себе си. Хайде да се прибираме.

- Знам, че съм му задължена и ще му се отплатя. Може би, в случай че му бях родила дете, щях да му бъда вярна. Всъщност съм изцяло уверена, даже и животът ми да се превърнеше в изтезание. Но има единствено едно честно нещо, което бих могла да направя в този момент. Да го напусна. Ако го напусна, той ще може да се ожени отново и да стане татко. Нима ще го нараня толкоз надълбоко, в случай че го напусна? Той не ме обича. Самата ти знаеш, че не ме обича.
- Сигурна съм, че те обича.

- Не е правилно. Не ме обича и ти доста добре знаеш това, Алис. Възможно е въобще да не умее да обича. Може би няма да обикне и втората си брачна половинка. Но тя ще го подари със наследник и ще го направи благополучен. Казвам ти, че всеки ден и всяка нощ мисля за мъжа, който обичам. Нямам защо друго да мисля. Нямам работа, нямам другари, нямам човек, с който да си приказвам. Но непрекъснато беседвам с Бурго в мислите си и той ме слуша. Сънувам, че ме прегръща

- О, Гленкора!
- Какво? Нима ми завиждаш за това, че ти споделям истината? Прояви предпочитание да станеш моя другарка. Сега би трябвало да носиш бремето на това другарство. Веднага след Коледа отпътуваме за Монкшейд и той ще бъде там. Лейди Монк му е вуйна.
- Не би трябвало да вървиш. За нищо на света.

- Лесно е да го кажеш, блага моя, само че все пак би трябвало да отида. Казах на господин Палисър, че ще бъде там и той отвърна, че това не е значимо. Това бяха точните му думи: " не е значимо ". Чудя се дали схваща какво е да обичаш някого. Чудя се дали в миналото се е замислял по този въпрос.
- Трябва изрично да му заявиш, че няма да вървиш.

- Направих го. Бях изцяло безапелационна. Той ми отговори, с оня властнически звук, който употребява, когато реши да се прави на непоколебим брачен партньор: " Гленкора, това е тягост, която би трябвало да изтърпиш и превъзмогнеш. Искам да отидем в Монкшейд, тъй като това ще бъде удобно за кариерата ми, само че не желая там да има човек, от който се страхуваш. " Можех ли да му кажа, че ще загуби жена си, в случай че ме накара да отида? Можех ли да го заплаша, че ще се хвърля в обятията на Бурго, в случай че ми се отвори такава опция? Ти си мъдра и практична. Какво трябваше да му кажа съгласно теб?

- Според мен би трябвало да му кажеш всичко, вместо да вървиш в онази къща.

- Алис, чуй ме. Знам какво съм и в какво най-вероятно ще се трансформира. Мразя себе си и ненавиждам нещото, за което непрекъснато мисля. Ако ми бяха разрешили да избера брачна половинка си, щях да го обичам 10 пъти повече, в сравнение с себе си, даже и да се отнасяше извънредно с мен. Дори в случай че единственото хубаво нещо в него беше външността му. Бурго щеше да профука парите ми. Щеше да изхарчи всичко, което бих могла да му дам. Но щеше да остане нещо и последователно щях да го накарам да ме обикне. Но не и господин Палисър! Алис, ти си доста интелигентна. Какво да направя?

Алис нямаше съмнения по отношение на това, което трябваше да направи братовчедка й - да съблюдава брачните си обети, без значение дали има вяра в тях или не. Трябваше да ги съблюдава, доколкото можеше. И трябваше да бъде откровена със брачна половинка си и да му признае всичко, или най-малко задоволително, с цел да го принуди да й спести пътуването до Монкшейд. Тя изясни всичко това на лейди Гленкора, до момента в който прекосяваха параклиса. Но братовчедка й бе по-заета със личните си мисли, в сравнение с със препоръките на своята другарка.

- Ето го и Джефри! - възкликна по-късно тя. - Колко дълго го накарахме да ни чака!
- Няма нищо - отвърна Джефри. - Не трябваше да ви пресрещам, само че се тормозих, че сте станали на камък от мраз.

- Не сме толкоз студенокръвни, нали, Алис? - пошегува се лейди Гленкора. - Сега ще обиколим руините. Но не трябва да се бавим, тъй като ще изплашим двете остарели гувернантки - имам поради госпожа Маршъм и господин Бот, несъмнено.

Тя прошепна последните няколко думи на Алис, само че го направи толкоз високо, че Джефри Палисър нямаше по какъв начин да не я чуе. Алис си намерения, че Гленкора не биваше да употребява думата " гувернантка ", говорейки за който и да било, и още повече в наличието на братовчеда на господин Палисър.

Направиха цялостна обиколка на руините, вървейки по издигнатата чакълена пътека, която ги опасваше. Алис не продума през целия път, тъй като казаното от Гленкора към момента отекваше в мислите й. За нейна изненада, братовчедка й продължаваше да бъбри доброволно, като че ли нищо не гнетеше духа й.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1181)