Откъс от "Сделката на живота ти" на Фредрик Бакман
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Сделката на живота ти ", с създател Фредрик Бакманс, възложен от Издателство " Сиела "
Шведското знамение Фредрик Бакман се завръща с нова, този път коледна история, която ще трогне многочислените му почитатели както в България, по този начин и по целия свят директно преди празника. " Сделката на живота ти " ни среща с два паралелни сюжета, които се преплитат по непредвиден метод, с цел да предизвикат читателя да се замисли за ежедневните си наслади и тегоби, за значимите неща в живота, за обичаните хора, отношението и прекараното с тях време, което остава неоценено досега, в който ги изгубим окончателно.
На страниците на новата книга на Бакман ще се срещнем с човек, жертвал фамилния уют в името на кариерата, чието само предпочитание към този момент е да стопли връзките със сина си, който е прекарал по-голямата част от живота си надалеч от своя баща-кариерист и е цялостна негова диаметралност. Междувременно в локалната болница едно малко момиче страда от неизлечима болест, която скоро ще отнеме живота й. И въпреки тя да е изцяло наясно с това, девойката се е вкопчила в живота и не се предава и за момент. Как тези двама герои съумяват да кръстосат пътищата си? Какво ги чака, когато срещнат дамата със сивия пуловер, която знае какво чака всекиго
Фредрик Бакман ще разчувства надълбоко всеки, който се допре до новата му книга " Сделката на живота ти ".
Преводът от шведски език е на Любомир Гиздов. Корицата и множеството цветни илюстрации в българското издание са на художника Дамян Дамянов.
Фредрик Бакман е самобитен феномен в международната литература. В рамките едвам на 5 години – първият му разказ " Човек на име Уве " излиза на шведски през 2012 година – писателят съумява да завоюва милиони почитатели във всички краища на света. У нас Бакман е добре прочут както с книгата и кино лентата по нея " Човек на име Уве ", по този начин и с останалите си романи, които са отпред в класациите за най-продавани книги месеци наред след излизането си: " Баба праща поздрави и се извинява ", " Брит-Мари беше тук " и " Бьорнстад ", а също и новелата " Всяка заран пътят към дома става все по-дълъг ".
Откъс от " Сделката на живота ти ", Фредрик Бакман
Здрасти. Баща ти е. Скоро ще се събудиш, през днешния ден е сутринта на Бъдни вечер в Хелсингбори, а аз убих човек. Приказките не стартират по този начин, знам. Но лиших живот. Ще се промени ли нещо, в случай че ти кажа чий?
Може би не. Повечето от нас желаят да имат вяра, че всяко сърце, което спре да бие, липсва еднообразно мощно. Ако ни зададат въпроса " всички животи ли имат идентична стойност? ", множеството от нас уверено ще отговорят " да! ". Но единствено до момента в който някой не уточни човек, който обичаме, и не попита: " Ами този живот? ".
Тогава? Има ли значение дали съм умъртвил добър човек? Обичан човек? Със стойностен живот?
Има ли значение, в случай че е било дете?
***
Тя беше на пет. Срещнах я преди седмица. В стаята с тв приемник в болничното заведение имаше дребен червен стол, бе неин. В началото не беше червен, само че тя видя, че му се желае да бъде. Нужни бяха двайсет и две кутии пастели, само че това нямаше значение, тя можеше да си го разреши. Тук всички ѝ даваха пастели. Сякаш можеше да пребоядиса заболяването, да оцвети спринцовките и медикаментите по този начин, че те да изчезнат. Разбира се, знаеше, че това няма да стане, тя бе мъдро хлапе, само че се преструваше поради тях. Така че денем рисуваше върху хартия, с цел да зарадва възрастните. А нощем оцветяваше стола. Защото той толкоз доста искаше да бъде червен.
Имаше плюшена играчка, заек. Наричаше го " Айо ". Когато се учеше да приказва, възрастните мислеха, че му споделя " Айо ", тъй като не може да произнесе " Зайо ". Но тя го наричаше Айо, тъй като той по този начин се споделяше. Това не би трябвало да е толкоз мъчно за разбиране в действителност, даже за възрастните. Понякога Айо се плашеше и тогава тя го слагаше на аления стол. Може и да не е медицински потвърдено, че те е по-малко боязън, в случай че седиш на червен стол, само че Айо не знаеше това.
Момиченцето седеше на пода до него, галеше го по лапата и му разказваше приказки. Една вечер стоях прикрит зад един ъгъл в коридора и я чух да споделя: " Скоро ще умра, Айо. Всички хора ще умрат, единствено че множеството ще умрат след 100 години, а аз може би ще умра още на следващия ден ". После добави, шепнейки: " Надявам се да не е на следващия ден ".
След това внезапно подвигна глава и се огледа изплашено, като че ли бе чула стъпки в коридора. Вдигна бързо Айо и пожела лека нощ на аления стол. " Тя е! Идва! ", прошепна момичето и се затича към стаята си, където се скри под одеялото до майка си.
Аз също побягнах. Бягал съм цялостен живот. Защото по болничните коридори всяка нощ минава една жена, облечена с пълен, сив плетен пуловер. Носи директория. Вътре са записани имената на всички ни.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (842)
Шведското знамение Фредрик Бакман се завръща с нова, този път коледна история, която ще трогне многочислените му почитатели както в България, по този начин и по целия свят директно преди празника. " Сделката на живота ти " ни среща с два паралелни сюжета, които се преплитат по непредвиден метод, с цел да предизвикат читателя да се замисли за ежедневните си наслади и тегоби, за значимите неща в живота, за обичаните хора, отношението и прекараното с тях време, което остава неоценено досега, в който ги изгубим окончателно.
На страниците на новата книга на Бакман ще се срещнем с човек, жертвал фамилния уют в името на кариерата, чието само предпочитание към този момент е да стопли връзките със сина си, който е прекарал по-голямата част от живота си надалеч от своя баща-кариерист и е цялостна негова диаметралност. Междувременно в локалната болница едно малко момиче страда от неизлечима болест, която скоро ще отнеме живота й. И въпреки тя да е изцяло наясно с това, девойката се е вкопчила в живота и не се предава и за момент. Как тези двама герои съумяват да кръстосат пътищата си? Какво ги чака, когато срещнат дамата със сивия пуловер, която знае какво чака всекиго
Фредрик Бакман ще разчувства надълбоко всеки, който се допре до новата му книга " Сделката на живота ти ".
Преводът от шведски език е на Любомир Гиздов. Корицата и множеството цветни илюстрации в българското издание са на художника Дамян Дамянов.
Фредрик Бакман е самобитен феномен в международната литература. В рамките едвам на 5 години – първият му разказ " Човек на име Уве " излиза на шведски през 2012 година – писателят съумява да завоюва милиони почитатели във всички краища на света. У нас Бакман е добре прочут както с книгата и кино лентата по нея " Човек на име Уве ", по този начин и с останалите си романи, които са отпред в класациите за най-продавани книги месеци наред след излизането си: " Баба праща поздрави и се извинява ", " Брит-Мари беше тук " и " Бьорнстад ", а също и новелата " Всяка заран пътят към дома става все по-дълъг ".
Откъс от " Сделката на живота ти ", Фредрик Бакман
Здрасти. Баща ти е. Скоро ще се събудиш, през днешния ден е сутринта на Бъдни вечер в Хелсингбори, а аз убих човек. Приказките не стартират по този начин, знам. Но лиших живот. Ще се промени ли нещо, в случай че ти кажа чий?
Може би не. Повечето от нас желаят да имат вяра, че всяко сърце, което спре да бие, липсва еднообразно мощно. Ако ни зададат въпроса " всички животи ли имат идентична стойност? ", множеството от нас уверено ще отговорят " да! ". Но единствено до момента в който някой не уточни човек, който обичаме, и не попита: " Ами този живот? ".
Тогава? Има ли значение дали съм умъртвил добър човек? Обичан човек? Със стойностен живот?
Има ли значение, в случай че е било дете?
***
Тя беше на пет. Срещнах я преди седмица. В стаята с тв приемник в болничното заведение имаше дребен червен стол, бе неин. В началото не беше червен, само че тя видя, че му се желае да бъде. Нужни бяха двайсет и две кутии пастели, само че това нямаше значение, тя можеше да си го разреши. Тук всички ѝ даваха пастели. Сякаш можеше да пребоядиса заболяването, да оцвети спринцовките и медикаментите по този начин, че те да изчезнат. Разбира се, знаеше, че това няма да стане, тя бе мъдро хлапе, само че се преструваше поради тях. Така че денем рисуваше върху хартия, с цел да зарадва възрастните. А нощем оцветяваше стола. Защото той толкоз доста искаше да бъде червен.
Имаше плюшена играчка, заек. Наричаше го " Айо ". Когато се учеше да приказва, възрастните мислеха, че му споделя " Айо ", тъй като не може да произнесе " Зайо ". Но тя го наричаше Айо, тъй като той по този начин се споделяше. Това не би трябвало да е толкоз мъчно за разбиране в действителност, даже за възрастните. Понякога Айо се плашеше и тогава тя го слагаше на аления стол. Може и да не е медицински потвърдено, че те е по-малко боязън, в случай че седиш на червен стол, само че Айо не знаеше това.
Момиченцето седеше на пода до него, галеше го по лапата и му разказваше приказки. Една вечер стоях прикрит зад един ъгъл в коридора и я чух да споделя: " Скоро ще умра, Айо. Всички хора ще умрат, единствено че множеството ще умрат след 100 години, а аз може би ще умра още на следващия ден ". После добави, шепнейки: " Надявам се да не е на следващия ден ".
След това внезапно подвигна глава и се огледа изплашено, като че ли бе чула стъпки в коридора. Вдигна бързо Айо и пожела лека нощ на аления стол. " Тя е! Идва! ", прошепна момичето и се затича към стаята си, където се скри под одеялото до майка си.
Аз също побягнах. Бягал съм цялостен живот. Защото по болничните коридори всяка нощ минава една жена, облечена с пълен, сив плетен пуловер. Носи директория. Вътре са записани имената на всички ни.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (842)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ