В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Невидимите градове, с

...
В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Невидимите градове, с
Коментари Харесай

Откъс от "Невидимите градове" на Итало Калвино

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Невидимите градове ", с създател Итало Калвино, възложен от Издателство " Колибри ".

Ще се разходим из " Невидимите градове " (1972) на Итало Калвино, филигранни поеми в прозаичност!

В едно изявление фамозният италиански стилист твърди, че е написал тази книга поради " любовта си към града " и в отговор на " страданието ", което му предизвикват градовете, погубени от алчността. " Невидимите градове " е творба със комплицирана и изобретателна комбинация - състои се от 55 глави, разпределени в 9 обособени елементи.

Чрез утопичен разговор сред Кублай хан и неговия дипломат Марко Поло Итало Калвино ни сервира " любовна поема за градовете " и проницателен размисъл върху езика, утопията и нашия съвременен свят. Петдесет и пет града, всички до един вариации на Венеция, разказани на Великия хан от Марко Поло в духа на истинското " Описание на света ". Но тук, за разлика от обрисуваното от пътешественика, Итало Калвино придвижва читателя в един ониричен свят, в който измислени градове свидетелстват за паметта, за желанието, за знаците и размените.

Авторът на " Нашите предшественици " и " Ако пасажер в зимна нощ ", Итало Калвино, е прочут с дръзките си белетристични опити и парадоксалната обич към приказния сюжет. Сам той се възприема повече като фантазьор, в сравнение с като постмодернист, както го дефинират.

Писателят до края на дните си остава правилен на наблюдението, че всеки живот е една дребна огромна енциклопедия, една инцидентна библиотека или композиция от прекарвания, прочити и мечти, цялост от движимости и образци на стилове, където всичко може да бъде непрекъснато разбърквано и преподреждано. " Когато четеш Калвино, непрекъснато те връхлита чувството, че той написа това, което постоянно си знаел, единствено дето в никакъв случай по-рано не си мислил ", признава различен незабравим създател, Салман Рушди. С мощта на своето въображение, с ерудицията и гения си Итало Калвино е надмогнал тесните рамки на националната литература и се е наложил като една от най-изтъкнатите фигури на европейската просвета.

превод Божан Христов
художник на корицата е Дамян Дамянов

Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Итало Калвино - " Невидимите градове ", фрагмент

I
Градовете и паметта. 1

Като тръгне оттова и върви три дни на изток, човек се озовава в Диомира, град с шейсет сребърни кубета, бронзови скулптури на всички богове, улици, застлани с калай, спектакъл от кристал и златен петел, който всяка заран пее от една кула. Пътникът познава всички тези хубости, тъй като ги е видял и в други градове. Но особеността на този град е, че който дойде тук през някоя септемврийска вечер, когато дните се съкратяват и многоцветните фенери светват по едно и също време над вратите на мекичарниците, а от една тераса женски глас извиква: " Ууух ", иде му да завиди на ония, които в този момент си мислят, че към този момент са претърпели вечер, сходна на тази, и че тогава са били щастливи.

Градовете и паметта. 2

Човек, който дълго язди из диви места, непроменяемо изпитва предпочитание да види град. Най-после идва в Изидора, където дворците имат вити стълби, инкрустирани с морски охлюви, където се създават по всички правила на изкуството далекогледи и цигулки, където чужденецът, колебаещ се сред две дами, среща постоянно трета, където битките с петли се израждат в кървави разпри сред залагащите. Пътникът е мислил за всички тези неща, когато е пожелавал някой град. Ето за какво Изидора е град на фантазиите, само че с една разлика. В мечтания град човек се е виждал на младини; в Изидора идва към този момент остарял. На площада е стената на старците; той седи паралелно с тях. Желанията към този момент са мемоари.

Градовете и желанието. 1

За град Доротея може да се приказва по два метода: да се каже, че четири алуминиеви кули се издигат от стените му, обграждайки седем порти с преносими мостове над един трап, чиято вода зарежда четири зелени канала, прекосяващи града и разделящи го на девет квартала, всеки с триста къщи и седемстотин комина; следва също да се държи сметка, че девойките от всеки квартал се омъжват за младежи от други квартали и фамилиите им си разменят стоките, с които разполагат: бергамотови плодове, хайвер от есетра, астролаби, аметисти, т.е. вършат се калкулации, които разрешават да се узнае всичко мечтано от предишното, сегашното и бъдещето на града; или да се каже – дублирам думите на камиларя, който ме заведе там – " Пристигнах тук в първата си младост, една заран.

Забързани хора отиваха към пазара, дамите имаха хубави зъби и гледаха право в очите, трима бойци свиреха на тръби от един подиум, на всички места се въртяха колела и се развяваха цветни надписи. Преди това познавах единствено пустинята и пътищата на керваните. Онази заран в Доротея почувствах, че няма берекет, която да не мога да срещна там. С течение на годините очите ми още веднъж започнаха да съзерцават широтата на пустинята и пътищата на керваните; само че в този момент зная, че тази е била единствено една от множеството благоприятни условия, които се откриваха пред мен онази заран в Доротея ".

Градовете и паметта. 3

Напразно, великодушни Кублай, ще се пробвам да ти опиша град Заира с високите крепостни стени. Бих могъл да ти кажа от какъв брой стъпала се състоят улиците, прилични на стълби, какви са сводовете на колонадите, с какви цинкови плочи са покрити покривите, само че занапред зная, че все едно не ти споделям нищо. Не от тези неща е изработен градът, а от съотношението сред измеренията на неговото пространство и събитията от предишното му – от дистанцията сред основата на един лампион и висящите крайници на един обесен узурпатор; сред телта, опъната от лампиона до отсрещния парапет, и гирляндите, които опасват сватбения конвой на царицата; сред височината на този парапет и скока на прелюбодееца, който го прескача призори; сред наклона на един улук и движещата се по него котка, която се вмъква в същия прозорец, сред траекторията на изстрела от канонерката, появила се ненадейно иззад носа, и бомбата, която унищожава водостока; сред дупките в рибарските мрежи и тримата старци, които са седнали на кея да кърпят мрежите и си описват за стотен път историята за канонерката на узурпатора, за който се приказва, че бил противозаконен наследник на царицата, подхвърлен в пелени там, на кея.

Градът попива тази вълна, бликнала от спомените, и се раздува като сюнгер. Едно изложение на днешна Заира би трябвало да съдържа цялото минало на този град. Но Заира не издава своето минало, крие го като линиите на ръката, свита в юмрук; то е изписано в криволиците на улиците, в решетките на прозорците, в перилата на стълбищата, в гръмоотводите, в дръжките на знамената, нашарени с вдълбани драскотини, знаци и плетеници.

Градовете и желанието. 2

Като върви три дни на юг, човек се натъква на Анастазия, град с концентрични водни канали и хвърчила в небето. Сега би трябвало да изредя стоките, които тук могат да се купят на добра цена: ахати, оникси, хризопаси и други разновидности на халцедона; би трябвало да похваля месото от златист фазан, което тук се приготовлява на огън от отлежало черешово дърво и се ръси с доста риган; би трябвало да кажа за дамите, които съм виждал да се къпят в корита измежду градините и от време на време, както описват, канели минувача да се съблече и потопи с тях във водата.

Но с тези сведения не бих ти предал същинската същина на града, тъй като до момента в който описанието на Анастазия разсънва у нас желанията едно по едно, принуждавайки ни да ги потиснем, то за оня, който се окаже някоя заран измежду този град, желанията се разсънват заедно и го обсаждат отвред. Градът ти наподобява като едно цяло, което не погубва ни едно предпочитание и от което си част, и тъй като този град има всичко, което ти не притежаваш, не ти остава друго, с изключение на да се отдадеш на това си предпочитание и да бъдеш удовлетворен. Ето каква мощ, ту добра, ту зла, има Анастазия, град-измамник: в случай че осем часа дневно работиш като секач на ахати, оникси и хризопаси, трудът ти, който дава форма на желанието, получава от желанието неговата форма и ти се коства, че цяла Анастазия е твоя, а си оставаш неин плебей.

Градовете и знаците. 1

Човек върви с дни измежду камъни и дървета. Окото се стопира върху нещо единствено когато в това нещо е разпознало знака за друго нещо – една диря по пясъка сочи прекосяването на тигъра, мочурът известява за водна жилка, цветът на ибискуса – за края на зимата. Всичко останало е нямо и взаимозаменяемо; дърветата и камъните са единствено това, което са. Най-подир пътят води до град Тамара. Пътникът навлиза в улици, отрупани с табели, които изпъкват на стените: клещите значат къщата на оня, дето вади зъби, бокалът – кръчмата, алебардите – стражевата рота, кантарът – продавачката на билки.

Статуи и гербове изобразяват лъвове, делфини, кули и звезди: знак, че нещо – кой знае какво – има за знак лъв, делфин, кула или звезда. Други знаци предизвестяват, че на някое място нещо е неразрешено: влизането с каручка в тясна уличка, уринирането зад параклиса, риболовът с въдица от моста; или пък разрешено: водопоят на зебрите, играта на кегли, изгарянето на труповете на роднините. От вратите на храмовете се виждат статуите на боговете, всеки от които е изобразен със своите такъми – рог на изобилието, песъчлив часовник, медуза, тъй че вярващият да ги разпознае и да насочи към тях подобаващи молебствия.

Ако някоя постройка не има никаква табелка или фигура, самата форма и мястото, което заема в порядъка на града, са задоволителни, с цел да посочат функционалността ѝ: царският дворец, пандизът, монетният двор, питагорическото учебно заведение, общественият дом. Стоките, които търговците излагат по сергиите, нямат своя цена с изключение на като знаци на други неща: дантелената превръзка за чело значи грациозност, позлатената носилка – власт, томовете на Авероес – познание, гривната на гален – сладострастие. Погледът минава по улиците като по изписани страници – градът споделя всичко това, което би трябвало да мислиш, повтаря ти своя роман и до момента в който вярваш, че разглеждаш Тамара, единствено отбелязваш имената, с които градът дефинира себе си и всяка своя част.

Какво в действителност е този град под гъстата обвивка от знаци, какво съдържа или крие? Човек излиза от Тамара, без да е разбрал. Навън се простира празна земя до хоризонта, открива се небето с бягащите облаци. Във формата, която случайността и вятърът придават на облаците, човек е податлив да разпознае фигури – платноход, ръка, слон...

Градовете и паметта. 4

Отвъд шест реки и три планински вериги се появява Зора, град, който, забелязан един път, не може да бъде пропуснат. Но не тъй като, сходно на други забележителни градове, оставя невероятен облик в паметта. Зора има свойството да залегне в паметта точка по точка, в последователността на улиците и на къщите по тях, на вратите и прозорците на къщите, въпреки те да не се отличават с хубост или чудноватост. Неговата загадка е в метода, по който погледът се плъзга по фигури, редуващи се като в музикална партитура, където нито една нота не може да се промени или реалокира.

Човек, който знае наизуст по какъв начин е устроена Зора, си показва нощем, когато не може да заспи, че върви по нейните улици и си спомня реда, в който следват медният часовник, раираната шатра на бръснаря, деветструйният фонтан, стъклената кула на астронома, дюкянът на продавача на дини, статуята на отшелника с лъва, турската баня, кафенето на ъгъла, директната, която води към пристанището.

Този град, който остава незабравим в паметта, е като арматура или решетка, в чиито квадратчета всеки може да разположи нещата, които желае да запомни: имена на видни хора, добродетели, цифри, класификации на растения и минерали, дати на борби, съзвездия, елементи на речта. Между всяко разбиране и всяка точка от маршрута ще може да откри връзка на подобие или разграничение, която незабавно да възбуди паметта. Така че тези, които знаят Зора наизуст, са най-учените хора на света.

Но на вятъра потеглих на път, с цел да посетя Зора: наказана да остане неподвижна и идентична на себе си, с цел да се помни по-добре, Зора залиня, разпадна се, изчезна. Светът я не помни.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (917)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР