Откъс от "Форсиране на романа река" на Дубравка Угрешич
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Ислямът. Световна история ", с авторЕд Хюсеин, възложен от Издателство " Сиела "
Излиза от щемпел " Форсиране на романа река ", един многопластов, мултикултурен разказ река от световноизвестната писателка Дубравка Угрешич! Корицата е дело на Неда Ангелова.
" Форсиране на романа река " разпростира неповторима постмодернистична картина на двата свята от близкото минало през погледа на тези, които ги претворяват в художествена нереалност. Ставаме очевидци на интернационална писателска среща в Загреб през 80-те години на предишния век с участници от Източна Европа и от Запада.
От " шапката " изскачат присъщи облици, нижат се гротескни, сюрреалистични събития, парадокси, контрасти – нелепа гибел в хотелски басейн, премиера на книга в месокомбинат, обилен банкет със сватбената торта на Ема Бовари, организиран от отдалечен родственик на Флобер, женско полово възмездие на ядовит критик, бягство оттатък желязната завеса и небезизвестен чадър Дубравка Угрешич още веднъж пленява читателя с присъщото си смело духовитост и досетливост, с тъничък комизъм и подигравка.
Дубравка Угрешич е родена през 1949 година в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. По време на етническите спорове в някогашна Югославия при започване на 90-те избира доброволното изгнаничество и интелектуална независимост и емигрира в Холандия.
Творчеството й е обилно на рецензии към актуалното общество, постоянно поднесени шеговито и иронично, разнищва проблемите с идентичността и имиграцията, както и порочното, постоянно снизходително отношение към дамите писателки.
Преведени на повече от 20 езика, творбите й са удостоени с влиятелни оценки, измежду които премията на Берлинската академия по изкуствата " Хайнрих Ман ", Международната литературна премия " Нойщадт ", наричана още " Американската Нобелова премия за литература ", и номинация за Международната премия " Ман Букър ".
превод Жела Георгиева
Дубравка Угрешич - " Форсиране на романа река "
LUNDI, 5 MAI
Хосе Рамон Еспесо дойде в загребския хотел " Интерконтинентал " към шест часа сутринта. Щом влезе в стаята си, той се запъти към прозореца, с цел да дръпне пердетата. Сивата утринна светлина допълзя в стаята. После отвори пътната си чанта, с цел да извади нещата си. Старателно закачи костюма на окачалка. Нейното железно дрънкане по пречката на дрешника разруши утринната тишина. Грижливо сгънатата бяла риза дружно с вратовръзката постави на леглото, смяташе да я облече за съвещанието.
Петнайсетте екземпляра от отчета, озаглавен " Поезия и цензура ", подреди на бюрото. После отиде в банята, остави тоалетната си чантичка, като незабавно извади четката и пастата за зъби. Свали хартиената лента от клозетната паница и я хвърли в кошчето за отпадък. Същото направи и с целофанените обвивки върху чашите. В едната постави четката и пастата за зъби. Хосе Рамон изпитваше наслаждение от това утринно подчинение на предметите и пространството в хотелската стая.
После Хосе Рамон се запъти към бюрото и ревизира настолната лампа, като я светна и изгаси. Извади от джоба си няколко картички с изгледи от Загреб, които купи от павилиона пред гарата. Едната адресира незабавно. Във влака съчини малко стихотворение и реши да го препише върху картичката и да го изпрати на майка си Луиса Гонсалес.
Когато свърши с преписването, беше едвам седем часът. Хосе Рамон погледна програмата: Lundi, 5 mai, 10 heures, Inauguration solennelle des colloques et exposé d’introduction. Откриването започваше чак в 10. Той огледа стаята, задържайки взор на грижливо сгънатата риза. Сивата светлина се беше промушила под яката и хвърляше оттова слаба, едвам забележима сянка. Хосе Рамон реши да слезе да закуси.
За закуска си поръча две рохки яйца и чай. Поглади с възглавничката на показалеца си яйцето и чукна с лъжичката върха му. Обичаше този тон и обред. Внимателно направи кръговиден отвор на черупката и усърдно взе да вади мекото наличие. Келнерът донесе и чинийка с кръгчета масло и Хосе Рамон си разреши да изяде филийка, намазана с масло. Поглаждаше ръба на бялата колосана салфетка, след това ръба на чаената чаша, отпиваше глътка, след което с възглавничката на пръста броеше зъбците на ненужната вилица...
Ако инцидентно всички тези предмети – салфетката, чашата, вилицата – станеха невидими, на наблюдаващия би могло да му се стори, че Хосе Рамон изписва дребни магични линии във въздуха. А Хосе Рамон си повтаряше мислено стиховете на новото си стихотворение и несъзнателното придвижване на показалеца по ръба на бялата колосана салфетка евентуално отмерваше времетраенето на един стих, придвижването по ръба на чашата – на различен...
По времето на Франко, Хосе Рамон Еспесо бе лежал няколко пъти в пандиза поради комунистическите си хрумвания. И в този момент се смяташе за болшевик, макар че това към този момент не беше значимо нито за него, нито за другите... Заобиколен от стените на " Карабанчел ", постоянно си представяше редовете от тухли под мазилката: по какъв начин са сложени, какъв брой са огромни, какъв брой са на брой. По този метод тренираше душевния си мир и превъзмогваше страха.
Пишейки стихотворения, Хосе Рамон си служеше с думите като с тухли. Можеше да почувства тяхната неравност или гладкост, трошливост или неотстъпчивост, техните ръбове, все едно ги държеше в ръце и ревизираше тежестта им. Редеше думите в стихотворението, както се редят тухли, и градеше здрави стени от думи. Случваше се да си показа някоя тухла, която да бъде ключ, благодарение на който се отваря цялата стена, тухла също като останалите, само че подправена, тя би трябвало да се търси дълго и трудно с почукване, допиране и вслушване в звука.
Хосе Рамон стартира да вгражда в своите стихотворения такава дума тухла, която, намереше ли я, променяше, обръщаше на 100 и осемдесет градуса или разширяваше смисъла на стихотворението, осветляваше го с друга светлина, със светлината от пролуките, със светлината от другата страна. Понякога имаше повече такива думи, цели стихове, а от време на време този различен смисъл се разкриваше в допълнение самичък, изплуваше без негово присъединяване.
Отначало го правеше поради цензурата – забавляваше го тази игра на гоненица, известна единствено нему, – само че продължи и по-късно, когато към този момент не беше належащо. Дразнеше се единствено от обстоятелството, че мързеливите критици не се заемаха с разгадаване на усърдно вградените кодови думи. Четяха стихотворенията тъкмо по метода, по който следиха стена, без да подозират, че една от тухлите е подправена. Затова Хосе Рамон пишеше мнения към някои свои стихотворения и ги пазеше в дома на майка си Луиса.
Когато закуси, беше едвам седем и трийсет. Разходи се из съвсем празното предверие, а след това, като попита къде се намира Кристалната зала, инцидентно разбра от общителния админ, че хотелът има сауна и басейн.
Неочакваната опция да се изкъпе в басейна преди началото на съвещанието изключително доста му хареса. А когато на входа на залата с басейна научи от младата жена, че може да си вземе назаем бански, хавлия и плувна шапка, реши да го стори незабавно.
– Вероятно имате и музика? – запита я на неприятен британски език, сякаш това се разбираше от единствено себе си и неозвучените басейни бяха същинска необичайност.
– Ами... имаме... – сподели дамата и сама се учуди на своя отговор.
Басейнът беше празен, музиката се пускаше, когато се съберяха повече къпещи се, а това също бе необичайност. Може би младата жена беше смутена от странния тип на Хосе Рамон. Старият господин бе поставил на главата си транспарантна найлонова шапчица и защото беше плешив, плешивината светеше мътно под транспарантния найлон и изглеждаше като приказен купол.
Всичко у остарелия господин наподобяваше един добросърдечен кръг: носът, бузите, прошарената брада, очилата, коремът... С шапчицата, дебелия стомах и тънките си крайници ѝ приличаше на рисунка от детска картинна брошура или на някакъв много неприветлив магьосник. Преди да успее да каже нещо, индивидът топло рече: – Gracias, señorita...
И се заклати към басейна. Жената се усмихна, сви плещи и постави касетата. Тази касета ѝ беше подарил предходната година един американец, който като този гостенин имаше навика да плува рано заран.
Хосе Рамон имаше три любови в живота си: майка си, поезията и оперната музика, което е изцяло задоволително за един живот. И когато залата се извърши със звуците на " Кармен " от Бизе, той се почувства неизмеримо благополучен. Гмуркаше се във водата както в музиката, гмуркаше се в музиката както във водата. Плувайки по тил, можеше да види синьото небе, което проблясваше през стъкления покрив, обръщайки глава встрани, можеше да брои короните на тополите на отсрещната страна на улицата.
Заедно с Хосе Рамон плуваха облаците и зелените тополи. Гласът на Мария Калас отлиташе в клоните, разлюляваше ги като пресен ветрец – клоните се обливаха в сребро и внезапно потъмняваха, – а след това, прониквайки през стъклото, се връщаше и като сияеща звезда падаше на дъното. Хосе Рамон се гмуркаше след гласа.
Малко по-късно младата жена надникна в залата да види какво прави невероятният гостенин. Той непохватно размахваше ръце, риташе с крайници, пухтеше, изчезваше във водата, показваше се, пръхтеше, плуваше по тил, пръскаше вода на всички страни, след това още веднъж безшумно изчезваше, тъй че на повърхността оставаше да плува единствено найлоновата шапка. Приличаше на пълен, остарял и необикновено благополучен тюлен. Младата жена наблюдаваше с трогване рядката панорама на нечие благополучие.
И тогава мъжът, както се носеше по тил, погледна часовника си, обърна се и постепенно заплува към стълбите. Докато се качваше тромаво, на младата жена ѝ се стори, че вижда на лицето му усмивка. Излезе от басейна заднишком и подвигна ръце да смъкна найлоновата шапка.
В този миг внезапно се обърна, сякаш почувства, че дамата го следи. Направи го непохватно, подхлъзна се и полетя обратно с цялото си тяло. Размаха ръце, пробвайки се да резервира равновесие, а след това падна, като си удари главата о ръба на басейна. Жената се спусна бегом, разпери колебливо ръце, втурна се назад към телефона и с треперещи пръсти набра номера на " Бърза помощ ".
– Спешно е!... – викаше разтревожено в слушалката.
– Намалете тази музика, за бога! – ревна глас от отсрещната страна.
Майката на Хосе Рамон, Луиса Гонсалес, която харесваше красивите и внушителни зрелища, несъмнено щеше да бъде удовлетворена от това, в случай че имаше опция да го види и в случай че, несъмнено, не ставаше въпрос за нейния наследник.
При рутинния оглед на хотелската стая в наличието на младия служител от Испанското консулство нещата на Хосе Рамон бяха усърдно разказани и опаковани. Чиновникът от Консулството зърна картичката на бюрото, прочете я, тъй като от всички присъстващи единствено той можеше да я прочете, и я постави в джоба си, което не отговаряше изцяло на протокола. Реши персонално да изпрати тази картичка и съболезнованията си на госпожа Луиса Гонсалес. И той, както всички испанци на този свят, имаше майка.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1121)
Излиза от щемпел " Форсиране на романа река ", един многопластов, мултикултурен разказ река от световноизвестната писателка Дубравка Угрешич! Корицата е дело на Неда Ангелова.
" Форсиране на романа река " разпростира неповторима постмодернистична картина на двата свята от близкото минало през погледа на тези, които ги претворяват в художествена нереалност. Ставаме очевидци на интернационална писателска среща в Загреб през 80-те години на предишния век с участници от Източна Европа и от Запада.
От " шапката " изскачат присъщи облици, нижат се гротескни, сюрреалистични събития, парадокси, контрасти – нелепа гибел в хотелски басейн, премиера на книга в месокомбинат, обилен банкет със сватбената торта на Ема Бовари, организиран от отдалечен родственик на Флобер, женско полово възмездие на ядовит критик, бягство оттатък желязната завеса и небезизвестен чадър Дубравка Угрешич още веднъж пленява читателя с присъщото си смело духовитост и досетливост, с тъничък комизъм и подигравка.
Дубравка Угрешич е родена през 1949 година в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. По време на етническите спорове в някогашна Югославия при започване на 90-те избира доброволното изгнаничество и интелектуална независимост и емигрира в Холандия.
Творчеството й е обилно на рецензии към актуалното общество, постоянно поднесени шеговито и иронично, разнищва проблемите с идентичността и имиграцията, както и порочното, постоянно снизходително отношение към дамите писателки.
Преведени на повече от 20 езика, творбите й са удостоени с влиятелни оценки, измежду които премията на Берлинската академия по изкуствата " Хайнрих Ман ", Международната литературна премия " Нойщадт ", наричана още " Американската Нобелова премия за литература ", и номинация за Международната премия " Ман Букър ".
превод Жела Георгиева
Дубравка Угрешич - " Форсиране на романа река "
LUNDI, 5 MAI
Хосе Рамон Еспесо дойде в загребския хотел " Интерконтинентал " към шест часа сутринта. Щом влезе в стаята си, той се запъти към прозореца, с цел да дръпне пердетата. Сивата утринна светлина допълзя в стаята. После отвори пътната си чанта, с цел да извади нещата си. Старателно закачи костюма на окачалка. Нейното железно дрънкане по пречката на дрешника разруши утринната тишина. Грижливо сгънатата бяла риза дружно с вратовръзката постави на леглото, смяташе да я облече за съвещанието.
Петнайсетте екземпляра от отчета, озаглавен " Поезия и цензура ", подреди на бюрото. После отиде в банята, остави тоалетната си чантичка, като незабавно извади четката и пастата за зъби. Свали хартиената лента от клозетната паница и я хвърли в кошчето за отпадък. Същото направи и с целофанените обвивки върху чашите. В едната постави четката и пастата за зъби. Хосе Рамон изпитваше наслаждение от това утринно подчинение на предметите и пространството в хотелската стая.
После Хосе Рамон се запъти към бюрото и ревизира настолната лампа, като я светна и изгаси. Извади от джоба си няколко картички с изгледи от Загреб, които купи от павилиона пред гарата. Едната адресира незабавно. Във влака съчини малко стихотворение и реши да го препише върху картичката и да го изпрати на майка си Луиса Гонсалес.
Когато свърши с преписването, беше едвам седем часът. Хосе Рамон погледна програмата: Lundi, 5 mai, 10 heures, Inauguration solennelle des colloques et exposé d’introduction. Откриването започваше чак в 10. Той огледа стаята, задържайки взор на грижливо сгънатата риза. Сивата светлина се беше промушила под яката и хвърляше оттова слаба, едвам забележима сянка. Хосе Рамон реши да слезе да закуси.
За закуска си поръча две рохки яйца и чай. Поглади с възглавничката на показалеца си яйцето и чукна с лъжичката върха му. Обичаше този тон и обред. Внимателно направи кръговиден отвор на черупката и усърдно взе да вади мекото наличие. Келнерът донесе и чинийка с кръгчета масло и Хосе Рамон си разреши да изяде филийка, намазана с масло. Поглаждаше ръба на бялата колосана салфетка, след това ръба на чаената чаша, отпиваше глътка, след което с възглавничката на пръста броеше зъбците на ненужната вилица...
Ако инцидентно всички тези предмети – салфетката, чашата, вилицата – станеха невидими, на наблюдаващия би могло да му се стори, че Хосе Рамон изписва дребни магични линии във въздуха. А Хосе Рамон си повтаряше мислено стиховете на новото си стихотворение и несъзнателното придвижване на показалеца по ръба на бялата колосана салфетка евентуално отмерваше времетраенето на един стих, придвижването по ръба на чашата – на различен...
По времето на Франко, Хосе Рамон Еспесо бе лежал няколко пъти в пандиза поради комунистическите си хрумвания. И в този момент се смяташе за болшевик, макар че това към този момент не беше значимо нито за него, нито за другите... Заобиколен от стените на " Карабанчел ", постоянно си представяше редовете от тухли под мазилката: по какъв начин са сложени, какъв брой са огромни, какъв брой са на брой. По този метод тренираше душевния си мир и превъзмогваше страха.
Пишейки стихотворения, Хосе Рамон си служеше с думите като с тухли. Можеше да почувства тяхната неравност или гладкост, трошливост или неотстъпчивост, техните ръбове, все едно ги държеше в ръце и ревизираше тежестта им. Редеше думите в стихотворението, както се редят тухли, и градеше здрави стени от думи. Случваше се да си показа някоя тухла, която да бъде ключ, благодарение на който се отваря цялата стена, тухла също като останалите, само че подправена, тя би трябвало да се търси дълго и трудно с почукване, допиране и вслушване в звука.
Хосе Рамон стартира да вгражда в своите стихотворения такава дума тухла, която, намереше ли я, променяше, обръщаше на 100 и осемдесет градуса или разширяваше смисъла на стихотворението, осветляваше го с друга светлина, със светлината от пролуките, със светлината от другата страна. Понякога имаше повече такива думи, цели стихове, а от време на време този различен смисъл се разкриваше в допълнение самичък, изплуваше без негово присъединяване.
Отначало го правеше поради цензурата – забавляваше го тази игра на гоненица, известна единствено нему, – само че продължи и по-късно, когато към този момент не беше належащо. Дразнеше се единствено от обстоятелството, че мързеливите критици не се заемаха с разгадаване на усърдно вградените кодови думи. Четяха стихотворенията тъкмо по метода, по който следиха стена, без да подозират, че една от тухлите е подправена. Затова Хосе Рамон пишеше мнения към някои свои стихотворения и ги пазеше в дома на майка си Луиса.
Когато закуси, беше едвам седем и трийсет. Разходи се из съвсем празното предверие, а след това, като попита къде се намира Кристалната зала, инцидентно разбра от общителния админ, че хотелът има сауна и басейн.
Неочакваната опция да се изкъпе в басейна преди началото на съвещанието изключително доста му хареса. А когато на входа на залата с басейна научи от младата жена, че може да си вземе назаем бански, хавлия и плувна шапка, реши да го стори незабавно.
– Вероятно имате и музика? – запита я на неприятен британски език, сякаш това се разбираше от единствено себе си и неозвучените басейни бяха същинска необичайност.
– Ами... имаме... – сподели дамата и сама се учуди на своя отговор.
Басейнът беше празен, музиката се пускаше, когато се съберяха повече къпещи се, а това също бе необичайност. Може би младата жена беше смутена от странния тип на Хосе Рамон. Старият господин бе поставил на главата си транспарантна найлонова шапчица и защото беше плешив, плешивината светеше мътно под транспарантния найлон и изглеждаше като приказен купол.
Всичко у остарелия господин наподобяваше един добросърдечен кръг: носът, бузите, прошарената брада, очилата, коремът... С шапчицата, дебелия стомах и тънките си крайници ѝ приличаше на рисунка от детска картинна брошура или на някакъв много неприветлив магьосник. Преди да успее да каже нещо, индивидът топло рече: – Gracias, señorita...
И се заклати към басейна. Жената се усмихна, сви плещи и постави касетата. Тази касета ѝ беше подарил предходната година един американец, който като този гостенин имаше навика да плува рано заран.
Хосе Рамон имаше три любови в живота си: майка си, поезията и оперната музика, което е изцяло задоволително за един живот. И когато залата се извърши със звуците на " Кармен " от Бизе, той се почувства неизмеримо благополучен. Гмуркаше се във водата както в музиката, гмуркаше се в музиката както във водата. Плувайки по тил, можеше да види синьото небе, което проблясваше през стъкления покрив, обръщайки глава встрани, можеше да брои короните на тополите на отсрещната страна на улицата.
Заедно с Хосе Рамон плуваха облаците и зелените тополи. Гласът на Мария Калас отлиташе в клоните, разлюляваше ги като пресен ветрец – клоните се обливаха в сребро и внезапно потъмняваха, – а след това, прониквайки през стъклото, се връщаше и като сияеща звезда падаше на дъното. Хосе Рамон се гмуркаше след гласа.
Малко по-късно младата жена надникна в залата да види какво прави невероятният гостенин. Той непохватно размахваше ръце, риташе с крайници, пухтеше, изчезваше във водата, показваше се, пръхтеше, плуваше по тил, пръскаше вода на всички страни, след това още веднъж безшумно изчезваше, тъй че на повърхността оставаше да плува единствено найлоновата шапка. Приличаше на пълен, остарял и необикновено благополучен тюлен. Младата жена наблюдаваше с трогване рядката панорама на нечие благополучие.
И тогава мъжът, както се носеше по тил, погледна часовника си, обърна се и постепенно заплува към стълбите. Докато се качваше тромаво, на младата жена ѝ се стори, че вижда на лицето му усмивка. Излезе от басейна заднишком и подвигна ръце да смъкна найлоновата шапка.
В този миг внезапно се обърна, сякаш почувства, че дамата го следи. Направи го непохватно, подхлъзна се и полетя обратно с цялото си тяло. Размаха ръце, пробвайки се да резервира равновесие, а след това падна, като си удари главата о ръба на басейна. Жената се спусна бегом, разпери колебливо ръце, втурна се назад към телефона и с треперещи пръсти набра номера на " Бърза помощ ".
– Спешно е!... – викаше разтревожено в слушалката.
– Намалете тази музика, за бога! – ревна глас от отсрещната страна.
Майката на Хосе Рамон, Луиса Гонсалес, която харесваше красивите и внушителни зрелища, несъмнено щеше да бъде удовлетворена от това, в случай че имаше опция да го види и в случай че, несъмнено, не ставаше въпрос за нейния наследник.
При рутинния оглед на хотелската стая в наличието на младия служител от Испанското консулство нещата на Хосе Рамон бяха усърдно разказани и опаковани. Чиновникът от Консулството зърна картичката на бюрото, прочете я, тъй като от всички присъстващи единствено той можеше да я прочете, и я постави в джоба си, което не отговаряше изцяло на протокола. Реши персонално да изпрати тази картичка и съболезнованията си на госпожа Луиса Гонсалес. И той, както всички испанци на този свят, имаше майка.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1121)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ