"Гарата" на Якопо де Микелис
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Гарата ", с създател Якопо де Микелис, възложен от Издателство " Колибри "
" След " Името на розата " на Умберто Еко " Гарата " на Якопо де Микелис разрушава стандартите и прави гражданска война в региона на италианския трилър ", написа " Кориере делa сера ".Българското издание на романа излиза на 16 юни в превод на Юдит Филипова. Художник на корицата е Чавдар Гюзелев.
" Гарата " е ослепителен кинематографичен разказ, ловко комбиниране от трилър и готика. Действието ни придвижва на емблематичната Миланска гара, " мощна като цитадела, тържествена като пантеон, загадъчна като египетска пирамида ". Нейните жители са отритнати от цивилизования свят бездомници, наркомани, проститутки, бежанци.
Оттук стартират да се роят сюжетни линии, в чийто лабиринт създателят нито за момент не губи нишката на Ариадна - плетеница от мрачна действителност и неистово въображение, от минало и настояще. От влаковете с депортирани евреи по време на Холокоста през един Призрак, кървави жертвоприношения в името на войнствено африканско провидение и една злокобна жрица до загадъчно ликвидиране и мистериозно богатство, прикрито в неизбродните подземия на Централната гара.
Един праволинеен проверяващ контрольор с бурно минало на пънк музикант и с непогрешим усет на служител на реда среща млада доброволка в Център за грижи за маргинализирани хора, притежаваща чудноват " подарък " да прозира в непознати прочувствени и мисловни дълбини. Двамата ще стигнат до дъното на подземните секрети, без да подозират за финалния поврат.
Нашумелият италиански публицист Якопо де Микелис е роден през 1968 година в Милано. Завършил е философия, изявява се като преводач от френски език, редактор, учител по наратология в Нова академия за изящни изкуства в Милано. През 2022 година блясва на литературната сцена с впечатляващия си дебютен разказ " Гарата ", по обсег на перото и повествователна мощност сравняван с " Името на розата " на Умберто Еко.
Авторът идва в София за формалната премиера на " Гарата ", коятo ще се състои на 23 юни от 19:00 ч. в Casa Libri на ул. " Цар Асен " 64 в столицата! Водещ на събитието ще бъде Явор Гърдев.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
ГаратаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Гарата " на Якопо де Микелис
Стотици очи следиха коловозите оттатък големите навеси от желязо и почерняло от смога стъкло, където сега в трептящия въздух се виждаха единствено старите, изоставени контролни кабини.
Съобщението се бе популяризирало преди малко от уста на уста измежду строените мъже. Композицията, която публицист от радиото беше към този момент кръстил " влака на ужасите ", се намираше пред портите на Милано. След няколко минути, с съвсем четири часа забавяне, щеше да навлезе в гарата.
Чакаха го от най-малко половин час. Кордон от сътрудници на силите за бързо реагиране в екипировка за битка с вълнения беше обкръжил пероните към четвърти коловоз - първия от дългите коловози, непряк и заради това считан за по-лесен за управление. Цялата железопътна зона бе затворена за преминаващи. Никакъв трен не можеше да дойде или да замине до ново разпореждане.
Беше неделя, хората се прибираха след почивните дни и неудобствата за пасажерите, които към този момент подвигаха звук, освирепели оттатък преградите, нямаше да останат без последици. Лично префектът обаче, запитан от спешния щаб, събрал се в офисите на Железопътната полиция, беше решил, че по този начин е по-разумно. В щаба влизаха чиновници на Моторизираната полиция и на Digos, един представител на железниците и един на пожарната, както и ръководителят на секция Polfer, комисар Далмасо, в пряк контакт с Квестурата, Префектурата и дирекция " Железопътна полиция " за Ломбардия.
Инспектор Рикардо Медзаноте се потеше и баретата му дразнеше окосмената кожа. Куртката бе прекомерно тежка и имаше възприятието, че пречи на придвижванията му. Не беше привикнал с униформата, в отдел " Убийства " не я слагаше на процедура в никакъв случай.
Нямаше доста опит в службите за запазване на публичния ред, само че усещаше напрежението на хората от Моторизираната полиция към него. Миг преди този момент разговаряха, майтапиха се, някои пушеха цигари. Откакто се популяризира новината за наближаващото идване на влака, бяха неподвижни и неми, със стиснати челюсти и очи, трансформирали се в цепки, ръцете с ръкавици, които нервно стискаха палките и дръжките на щитовете от плексиглас, като че ли търсеха по-добра хватка, по-солидна.
Едва от няколко дни Медзаноте беше изместен в Железопътната полиция, бранш " Оперативен ", Централна гара Милано, и незабавно попадаше измежду неразбория от този жанр. Не беше даже почнал да се приспособява, нещо, което, апропо, въобще не се оказваше елементарно. Не че бе сюрпризиран, като се има поради неговото състояние. Нещата бяха единствено малко по-добре, в сравнение с в Квестурата, когато още беше в трети отдел, " Убийства ". И тук в Polfer в действителност не бяха доста тези, които проявяваха открита злост към него: по-голямата част от сътрудниците се лимитираха да го отбягват със комбинация от боязън и съмнение, като че ли беше здрав притежател на кой знае каква мощно заразна болест.
Но така или другояче, бе мъчно да се свикне с някои неща. Групички, които се разпръскваха, щом се приближеше, диалози, които секваха при влизането му в някоя стая, изречения, прошепнати на ухо, до момента в който го гледаха скритом. Преместен на всичкото от горната страна. Би било по-коректно да се каже " изпратен в заточение ". Защото се отнасяше за това, ни повече, ни по-малко: заточение. Което се беше наложило да одобри, като даже благодари, с цел да избегне по-лоши последици.
- Кардо, но в този момент какво става, а? Ние какво тъкмо би трябвало да вършим?
До него беше Филипо Колела, от чието огромно лице струеше пот и боязън. Свали баретата, прокара ръка през възрусите си къдрици и си я постави още веднъж. Колела беше с няколко години по-млад и с доста килограми повече от него. Бяха посещавали дружно курса за полицейски сътрудници преди четири години и го беше срещнал още веднъж тук в Железопътната. Бе един от дребното, които не го отбягваха. Даже можеше да се каже, че е единственият му другар в службата.
- Не се притеснявай, Филипо. Голямата част от работата визира моторизираните, ние сме единствено за поддръжка. Ти спри покрай мен, ще видиш, че всичко ще мине безпрепятствено.
Медзаноте се беше постарал да звучи успокояващо, само че и той не знаеше какво следва да се случи. А че всичко ще мине добре, не би си поставил ръката в огъня. Нито даже кутрето. Впрочем новините, които бяха почнали да идват от влака още от сутринта, приличаха на боен бюлетин. Интерсити 586 трябвало да напусне гара " Термини " в Рим в 9:40 тази неделя, 6 април 2003 година Положението било умерено и управляващите не предвиждали проблеми.
Друга комбинация с последователи, отправили се към Милано, с цел да участват на вечерната среща " Интер " - " Рома ", била към този момент отпътувала без произшествия. В интерситито се очаквали към двеста почитатели на " Рома ", само че на перона се стекли най-малко двойно повече, много от които без билети. Явно доста ултраси били останали без транспорт поради неразбория, основана от някаква компания за отдаване на рейсове чартърен. Шумната и блъскаща се навалица изглеждала твърдо решена да щурмува влака, с право или не.
Затова кордон от служители на реда направил нещо като филтър, с цел да разреши на чиновниците на железниците да ревизират билетите. Но бавната интервенция нажежила ситуацията. Силите на реда станали цел на първо време на викания и обиди, след това на замерване с пластмасови бутилки, кенчета, монети и разнообразни предмети.
Започнали битки и почитателите се възползвали от това, с цел да се изсипят във влака, заемайки и местата на елементарните пасажери. Някои, към този момент седнали, били обиждани и заплашвани, с цел да се реалокират. Когато полицията съумяла да възвърне кордона, напрежението било стигнало към този момент до небесата. Докато останалите отвън влака " романисти " напирали лудо, почнали препирните с тези, които били съумели да се качат без билети. За деблокиране на ситуацията пристигнало незабавно разпореждане от Префектурата, с което се разрешавало тръгването на интерситито с почитателите вътре, с цел да се резервира публичният ред. Прикачили няколко вагона и постоянните пасажери били приканени да преотстъпят местата си на ултрасите. Макар и възмутени и гневни, огромна част от тях приели разновидността за различно пътешестване, само че някои без значение от всичко останали във влака. Най-накрая композицията, претрупана от еуфорични почитатели на " Рома ", напуснала гара " Термини " с повече от час забавяне. Поради хроничната липса на личен състав вътре имало единствено четирима съпътстващи сътрудници от Polfer.
Надеждата била, че последователно духовете ще се успокоят. Но не станало по този начин. Групи прекалено възбудени " жълто-червени " се отдали на опустошение на купетата - раздрани завеси и мокети, стени, надраскани с надписи и графити, срязани и даже изтръгнати седалки, - а някои пасажери били ограбени и измъчвани. Редом с кондуктора, който единствено се опитвал да си свърши работата. Аварийната спирачка била задействана неведнъж. По време на тези прекъсвания някои почитатели слизали, с цел да се запасяват с камъни от коловозите.
Полицейските сътрудници решили да реалокират пасажерите, като ги настанят в началните вагони в опит да ги изолират от хулиганите, все по-разгорещени, а и тъй като изглеждало, че алкохол и опиати циркулирали в обилие сред купетата. От този миг три четвърти от влака били изцяло в ръцете на ултрасите.
При идването си във Флоренция интерситито било натрупало към този момент забавяне от два часа. Много от пасажерите избягали, откакто се отворили вратите. Вътре с изключение на почитателите останали единствено малко на брой, куражлии или неразумни. Изключително неподходяща случайност - влакът спрял тъкмо до комбинация, от която слизали поддръжници на " Перуджа ", тръгнали към Болоня. " Романистите " решили да разбият прозорците и да изсипят плътна градушка от болтове и камъни по посока на почитателите на " Перуджа ", до момента в който взривявали бомбички и хвърляли димки. Влакът бил пуснат да тръгне бързо, с цел да се избегне утежняване на обстановката.
Но в реалност ситуацията било към този момент изцяло отвън надзор. Заредени с адреналин, алкохол и опиати, ултрасите изпаднали в плен на някакъв кьорав и несдържан бяс. Между Флоренция и Болоня траял вандализмът във вагоните и съпътстващите сътрудници съобщавали по радиостанциите, че от ден на ден се затрудняват да попречват набезите в купетата, където седели дребното останали пасажери. После ненадейно връзката прекъснала.
На гарата в Болоня влакът бил блокиран. Чакали го петдесет души от моторизираните отряди. Не било допустимо да бъдат мобилизирани повече при толкоз скорошно предупреждение. Последните пасажери се втурнали на открито, ужасени и потресени. Веднага по-късно трима от придружителите от Polfer, изпотъпкани и кървящи, се оказали изхвърлени от влака. Били се намесили - щели след това да опишат в показанията си от болничното заведение - в отбрана на момиче, унизено от няколко ултраси, които го приклещили в празно купе. Успели да му разрешат да избяга, само че идването на други почитатели им попречило да се отдръпват. Били пребити. Нямали никаква визия какво е станало с четвъртия им сътрудник.
На апелите от страна на силите на реда да слязат и да се предадат, без да оказват опозиция, почитателите дали отговор със замеряне с камъни и книжни бомбички. Опитите на ченгетата да нахлуят във вагоните били отблъснати с ритници и удари с пръчки. Гръмката детонация на първата хартиена бомба обезкуражила дефинитивно полицията и я отказала от желанието да завладее влака със мощ.
В този миг имало две други възможности: да чакат идването на подкрепления, за които не се знаело по кое време ще бъдат разполагаем, или да пуснат интерситито и да му приготвят уместно посрещане в Милано. Била определена втората.
Влакът още веднъж потеглил. Ултрасите, които към този момент били цялостни господари, приветствали това, възприемайки го като своя победа, с викове и зверски викания. За известно време представителите на властта, наблюдаващи обстановката, били глухи и слепи. После последният сътрудник от Polfer, останал във влака, дал симптом на живот, като се обадил по джиесема в службата си в Неапол. Разказал, че е съумял да се избави от побоя и да се затвори в тоалетната на седми вагон. Доста потърпевш и най-малко половин час останал полуприпаднал в клозета. Телефонът му бил с съвсем изцяло изтощена батерия и съумял единствено да извести за евентуално начало на пожар - зърнал дим от прозорчето, - преди връзката да прекъсне. И повече нищо.
Смрачаваше се и светлината започваше постепенно да понижава. Медзаноте погледна часовника. Бяха минали повече от 10 минути от оповестяването, че влакът идва, а от него нямаше и диря. Не че изгаряше от неспокойствие да го види да влиза в гарата. Заповедите бяха елементарни: почитателите трябваше да бъдат спрени, разпознати и отведени в Квестурата с рейсовете с автоматизирани порти, към този момент чакащи отвън Централната гара дружно с няколко коли за спешна помощ. Лесни за предоставяне нареждания, сложни за използване на процедура. Две ядра на моторизираните отделения, всяко от 10 отряда от по 10 души, плюс двайсетина сътрудници от Polfer против над четиристотин необуздани ултраси. Нямаше да бъде елементарна разходка.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" След " Името на розата " на Умберто Еко " Гарата " на Якопо де Микелис разрушава стандартите и прави гражданска война в региона на италианския трилър ", написа " Кориере делa сера ".Българското издание на романа излиза на 16 юни в превод на Юдит Филипова. Художник на корицата е Чавдар Гюзелев.
" Гарата " е ослепителен кинематографичен разказ, ловко комбиниране от трилър и готика. Действието ни придвижва на емблематичната Миланска гара, " мощна като цитадела, тържествена като пантеон, загадъчна като египетска пирамида ". Нейните жители са отритнати от цивилизования свят бездомници, наркомани, проститутки, бежанци.
Оттук стартират да се роят сюжетни линии, в чийто лабиринт създателят нито за момент не губи нишката на Ариадна - плетеница от мрачна действителност и неистово въображение, от минало и настояще. От влаковете с депортирани евреи по време на Холокоста през един Призрак, кървави жертвоприношения в името на войнствено африканско провидение и една злокобна жрица до загадъчно ликвидиране и мистериозно богатство, прикрито в неизбродните подземия на Централната гара.
Един праволинеен проверяващ контрольор с бурно минало на пънк музикант и с непогрешим усет на служител на реда среща млада доброволка в Център за грижи за маргинализирани хора, притежаваща чудноват " подарък " да прозира в непознати прочувствени и мисловни дълбини. Двамата ще стигнат до дъното на подземните секрети, без да подозират за финалния поврат.
Нашумелият италиански публицист Якопо де Микелис е роден през 1968 година в Милано. Завършил е философия, изявява се като преводач от френски език, редактор, учител по наратология в Нова академия за изящни изкуства в Милано. През 2022 година блясва на литературната сцена с впечатляващия си дебютен разказ " Гарата ", по обсег на перото и повествователна мощност сравняван с " Името на розата " на Умберто Еко.
Авторът идва в София за формалната премиера на " Гарата ", коятo ще се състои на 23 юни от 19:00 ч. в Casa Libri на ул. " Цар Асен " 64 в столицата! Водещ на събитието ще бъде Явор Гърдев.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Гарата " на Якопо де Микелис
Стотици очи следиха коловозите оттатък големите навеси от желязо и почерняло от смога стъкло, където сега в трептящия въздух се виждаха единствено старите, изоставени контролни кабини.
Съобщението се бе популяризирало преди малко от уста на уста измежду строените мъже. Композицията, която публицист от радиото беше към този момент кръстил " влака на ужасите ", се намираше пред портите на Милано. След няколко минути, с съвсем четири часа забавяне, щеше да навлезе в гарата.
Чакаха го от най-малко половин час. Кордон от сътрудници на силите за бързо реагиране в екипировка за битка с вълнения беше обкръжил пероните към четвърти коловоз - първия от дългите коловози, непряк и заради това считан за по-лесен за управление. Цялата железопътна зона бе затворена за преминаващи. Никакъв трен не можеше да дойде или да замине до ново разпореждане.
Беше неделя, хората се прибираха след почивните дни и неудобствата за пасажерите, които към този момент подвигаха звук, освирепели оттатък преградите, нямаше да останат без последици. Лично префектът обаче, запитан от спешния щаб, събрал се в офисите на Железопътната полиция, беше решил, че по този начин е по-разумно. В щаба влизаха чиновници на Моторизираната полиция и на Digos, един представител на железниците и един на пожарната, както и ръководителят на секция Polfer, комисар Далмасо, в пряк контакт с Квестурата, Префектурата и дирекция " Железопътна полиция " за Ломбардия.
Инспектор Рикардо Медзаноте се потеше и баретата му дразнеше окосмената кожа. Куртката бе прекомерно тежка и имаше възприятието, че пречи на придвижванията му. Не беше привикнал с униформата, в отдел " Убийства " не я слагаше на процедура в никакъв случай.
Нямаше доста опит в службите за запазване на публичния ред, само че усещаше напрежението на хората от Моторизираната полиция към него. Миг преди този момент разговаряха, майтапиха се, някои пушеха цигари. Откакто се популяризира новината за наближаващото идване на влака, бяха неподвижни и неми, със стиснати челюсти и очи, трансформирали се в цепки, ръцете с ръкавици, които нервно стискаха палките и дръжките на щитовете от плексиглас, като че ли търсеха по-добра хватка, по-солидна.
Едва от няколко дни Медзаноте беше изместен в Железопътната полиция, бранш " Оперативен ", Централна гара Милано, и незабавно попадаше измежду неразбория от този жанр. Не беше даже почнал да се приспособява, нещо, което, апропо, въобще не се оказваше елементарно. Не че бе сюрпризиран, като се има поради неговото състояние. Нещата бяха единствено малко по-добре, в сравнение с в Квестурата, когато още беше в трети отдел, " Убийства ". И тук в Polfer в действителност не бяха доста тези, които проявяваха открита злост към него: по-голямата част от сътрудниците се лимитираха да го отбягват със комбинация от боязън и съмнение, като че ли беше здрав притежател на кой знае каква мощно заразна болест.
Но така или другояче, бе мъчно да се свикне с някои неща. Групички, които се разпръскваха, щом се приближеше, диалози, които секваха при влизането му в някоя стая, изречения, прошепнати на ухо, до момента в който го гледаха скритом. Преместен на всичкото от горната страна. Би било по-коректно да се каже " изпратен в заточение ". Защото се отнасяше за това, ни повече, ни по-малко: заточение. Което се беше наложило да одобри, като даже благодари, с цел да избегне по-лоши последици.
- Кардо, но в този момент какво става, а? Ние какво тъкмо би трябвало да вършим?
До него беше Филипо Колела, от чието огромно лице струеше пот и боязън. Свали баретата, прокара ръка през възрусите си къдрици и си я постави още веднъж. Колела беше с няколко години по-млад и с доста килограми повече от него. Бяха посещавали дружно курса за полицейски сътрудници преди четири години и го беше срещнал още веднъж тук в Железопътната. Бе един от дребното, които не го отбягваха. Даже можеше да се каже, че е единственият му другар в службата.
- Не се притеснявай, Филипо. Голямата част от работата визира моторизираните, ние сме единствено за поддръжка. Ти спри покрай мен, ще видиш, че всичко ще мине безпрепятствено.
Медзаноте се беше постарал да звучи успокояващо, само че и той не знаеше какво следва да се случи. А че всичко ще мине добре, не би си поставил ръката в огъня. Нито даже кутрето. Впрочем новините, които бяха почнали да идват от влака още от сутринта, приличаха на боен бюлетин. Интерсити 586 трябвало да напусне гара " Термини " в Рим в 9:40 тази неделя, 6 април 2003 година Положението било умерено и управляващите не предвиждали проблеми.
Друга комбинация с последователи, отправили се към Милано, с цел да участват на вечерната среща " Интер " - " Рома ", била към този момент отпътувала без произшествия. В интерситито се очаквали към двеста почитатели на " Рома ", само че на перона се стекли най-малко двойно повече, много от които без билети. Явно доста ултраси били останали без транспорт поради неразбория, основана от някаква компания за отдаване на рейсове чартърен. Шумната и блъскаща се навалица изглеждала твърдо решена да щурмува влака, с право или не.
Затова кордон от служители на реда направил нещо като филтър, с цел да разреши на чиновниците на железниците да ревизират билетите. Но бавната интервенция нажежила ситуацията. Силите на реда станали цел на първо време на викания и обиди, след това на замерване с пластмасови бутилки, кенчета, монети и разнообразни предмети.
Започнали битки и почитателите се възползвали от това, с цел да се изсипят във влака, заемайки и местата на елементарните пасажери. Някои, към този момент седнали, били обиждани и заплашвани, с цел да се реалокират. Когато полицията съумяла да възвърне кордона, напрежението било стигнало към този момент до небесата. Докато останалите отвън влака " романисти " напирали лудо, почнали препирните с тези, които били съумели да се качат без билети. За деблокиране на ситуацията пристигнало незабавно разпореждане от Префектурата, с което се разрешавало тръгването на интерситито с почитателите вътре, с цел да се резервира публичният ред. Прикачили няколко вагона и постоянните пасажери били приканени да преотстъпят местата си на ултрасите. Макар и възмутени и гневни, огромна част от тях приели разновидността за различно пътешестване, само че някои без значение от всичко останали във влака. Най-накрая композицията, претрупана от еуфорични почитатели на " Рома ", напуснала гара " Термини " с повече от час забавяне. Поради хроничната липса на личен състав вътре имало единствено четирима съпътстващи сътрудници от Polfer.
Надеждата била, че последователно духовете ще се успокоят. Но не станало по този начин. Групи прекалено възбудени " жълто-червени " се отдали на опустошение на купетата - раздрани завеси и мокети, стени, надраскани с надписи и графити, срязани и даже изтръгнати седалки, - а някои пасажери били ограбени и измъчвани. Редом с кондуктора, който единствено се опитвал да си свърши работата. Аварийната спирачка била задействана неведнъж. По време на тези прекъсвания някои почитатели слизали, с цел да се запасяват с камъни от коловозите.
Полицейските сътрудници решили да реалокират пасажерите, като ги настанят в началните вагони в опит да ги изолират от хулиганите, все по-разгорещени, а и тъй като изглеждало, че алкохол и опиати циркулирали в обилие сред купетата. От този миг три четвърти от влака били изцяло в ръцете на ултрасите.
При идването си във Флоренция интерситито било натрупало към този момент забавяне от два часа. Много от пасажерите избягали, откакто се отворили вратите. Вътре с изключение на почитателите останали единствено малко на брой, куражлии или неразумни. Изключително неподходяща случайност - влакът спрял тъкмо до комбинация, от която слизали поддръжници на " Перуджа ", тръгнали към Болоня. " Романистите " решили да разбият прозорците и да изсипят плътна градушка от болтове и камъни по посока на почитателите на " Перуджа ", до момента в който взривявали бомбички и хвърляли димки. Влакът бил пуснат да тръгне бързо, с цел да се избегне утежняване на обстановката.
Но в реалност ситуацията било към този момент изцяло отвън надзор. Заредени с адреналин, алкохол и опиати, ултрасите изпаднали в плен на някакъв кьорав и несдържан бяс. Между Флоренция и Болоня траял вандализмът във вагоните и съпътстващите сътрудници съобщавали по радиостанциите, че от ден на ден се затрудняват да попречват набезите в купетата, където седели дребното останали пасажери. После ненадейно връзката прекъснала.
На гарата в Болоня влакът бил блокиран. Чакали го петдесет души от моторизираните отряди. Не било допустимо да бъдат мобилизирани повече при толкоз скорошно предупреждение. Последните пасажери се втурнали на открито, ужасени и потресени. Веднага по-късно трима от придружителите от Polfer, изпотъпкани и кървящи, се оказали изхвърлени от влака. Били се намесили - щели след това да опишат в показанията си от болничното заведение - в отбрана на момиче, унизено от няколко ултраси, които го приклещили в празно купе. Успели да му разрешат да избяга, само че идването на други почитатели им попречило да се отдръпват. Били пребити. Нямали никаква визия какво е станало с четвъртия им сътрудник.
На апелите от страна на силите на реда да слязат и да се предадат, без да оказват опозиция, почитателите дали отговор със замеряне с камъни и книжни бомбички. Опитите на ченгетата да нахлуят във вагоните били отблъснати с ритници и удари с пръчки. Гръмката детонация на първата хартиена бомба обезкуражила дефинитивно полицията и я отказала от желанието да завладее влака със мощ.
В този миг имало две други възможности: да чакат идването на подкрепления, за които не се знаело по кое време ще бъдат разполагаем, или да пуснат интерситито и да му приготвят уместно посрещане в Милано. Била определена втората.
Влакът още веднъж потеглил. Ултрасите, които към този момент били цялостни господари, приветствали това, възприемайки го като своя победа, с викове и зверски викания. За известно време представителите на властта, наблюдаващи обстановката, били глухи и слепи. После последният сътрудник от Polfer, останал във влака, дал симптом на живот, като се обадил по джиесема в службата си в Неапол. Разказал, че е съумял да се избави от побоя и да се затвори в тоалетната на седми вагон. Доста потърпевш и най-малко половин час останал полуприпаднал в клозета. Телефонът му бил с съвсем изцяло изтощена батерия и съумял единствено да извести за евентуално начало на пожар - зърнал дим от прозорчето, - преди връзката да прекъсне. И повече нищо.
Смрачаваше се и светлината започваше постепенно да понижава. Медзаноте погледна часовника. Бяха минали повече от 10 минути от оповестяването, че влакът идва, а от него нямаше и диря. Не че изгаряше от неспокойствие да го види да влиза в гарата. Заповедите бяха елементарни: почитателите трябваше да бъдат спрени, разпознати и отведени в Квестурата с рейсовете с автоматизирани порти, към този момент чакащи отвън Централната гара дружно с няколко коли за спешна помощ. Лесни за предоставяне нареждания, сложни за използване на процедура. Две ядра на моторизираните отделения, всяко от 10 отряда от по 10 души, плюс двайсетина сътрудници от Polfer против над четиристотин необуздани ултраси. Нямаше да бъде елементарна разходка.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ