"Да си мъж" на Никол Краус
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Да си мъж ", с създател Никол Краус, възложен от Издателство " Кръг "
Литературната сензация Никол Краус с първи алманах с разкази на български. Десетте истории в " Да си мъж " печелят възхвали от международната рецензия
Първият алманах с разкази на наречената от " Ню Йорк Таймс " " интернационална литературна сензация " Никол Краус излиза на български на 16 март. " Да си мъж ", блестяща сбирка от 10 истории - колкото разнообразни, толкоз и ехтящи в звучна естетика - е в превода на Владимир Германов, с корица от София Попйорданова и със знака на изд. " Кръг ".
Спечелил купища възхвали от международната литературна рецензия, книгата събира разкази, които разсичат границите на географията и на общоприетото за обикновено. Както романите на Краус, които българският четец към този момент познава, по този начин и историите в тази книга нахлуват в тематиките за паметта, за духовността и най-много за връзките сред хората.
Всеки роман в " Да си мъж " има своя лична уникалност и завладяваща логичност, всеки е зависещ на друга конструкция, глас и логичност, и все пак страница след страница текстовете звучат в незабравим баланс и оставят чувството за гладко поглъщане в безизходен разказ.
От госпожица, която съжителства с момиче, изчезнало след неразрешена спекулация с женен паралия, през дядо на прага на гибелта, понесъл в бягство новороденото си внуче мигове преди ритуала по обрязването му, та до немски боксьор, който споделя на еврейската си държанка, че в случай че бе живял по време на Третия райх, несъмнено би бил нацист - всеки от героите в " Да си мъж " е елементарен човек, подложен под тежестта на паметта и историята, на прага на осъзнаването кой е в действителност и в какво ще се трансформира.
" Изключителен алманах Разказите на Краус улавят хората в тези мигове, когато са жадни за опит и открити за нови опциите, и тази неприкритост се простира към самите истории - твърди живи за стегнати сюжетни линии, опростени решения или лесни отговори ", написа в " Ню Йорк Таймс Бук Ривю ", а " Бостън Глоуб " прибавя: " Да си мъж " е невероятна книга, която буди откровен смях, вдъхва бездънен размисъл, еднообразно радва и смущава ".
Никол Краус (р. 1974) е американска писателка, чиито четири романа ѝ носят международна популярност. Преведени на над 35 езика, книгите ѝ са неведнъж отличавани с литературни награди, измежду които интернационалното отличие " Сароян " и Френската награда за най-хубава задгранична книга. Никол Краус е постоянен създател в " Ню Йоркър, " Харпърс ", " Ескуайър " и други
Първият ѝ алманах с разкази, " Да си мъж ", е притежател на авторитетния приз " Уингейт ", чиито лауреати са били Зейди Смит, Етгар Керет и Давид Гросман.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Да си мъжС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Да си мъж " на Никол Краус
Швейцария
Минаха трийсет години, откогато видях Сорая. През това време направих опит да я открия единствено един път. Мисля, че се опасявах да я видя, опасявах се да пробвам да я схвана в този момент, когато към този момент бях по-възрастна и може би щях да мога, все едно се опасявах от самата себе си - от това, което бих могла да открия в подмолите на просветлението си. Годините минаваха и мислех за нея все по-рядко. Постъпих в университета, след това започнах аспирантура, омъжих се по-рано, в сравнение с си бях представяла, и имах две дъщери с година разлика посред им. Ако въобще се сещах за Сорая - проблясък от предишното измежду низ от мимолетни асоциации - мисълта изчезваше също толкова бързо.
Срещнах я, когато бях на тринайсет - годината, когато фамилията ми прекара в чужбина, в Швейцария. " Очаквай най-лошото " можеше да е девизът на фамилията ми, в случай че татко ми не ни беше инструктирал недвусмислено, че е " Не се доверявай на никого, подозирай всекиго ". Живеехме на ръба на отвесна канара, въпреки че къщата ни беше внушителна. Бяхме европейски евреи, даже в Америка, което ще рече, че ни се бяха случвали катастрофични неща и можеха да се случат отново. Родителите ни се караха гневно, бракът им беше непрекъснато на ръба.
Финансовият банкрут също се надигаше над хоризонта - предизвестиха ни, че къщата скоро ще би трябвало да бъде продадена. Не бяха постъпвали пари, откогато татко ни остави фамилния бизнес след години война от кавги с дядо ни. Когато татко ни се върна към учението, аз бях на две, брат ми - на четири, сестра ни още не беше родена. Първо подготвителни курсове по медицина, след това медицина в Колумбийския, след това специализант в ортопедична клиника в Болницата за специфична хирургия, въпреки и да не знаехме тъкмо в какъв смисъл " специфична ".
През единайсетте години, до момента в който учеше, татко ни прекара безчет нощи дежурен на повикване в незабавното поделение, където посрещаше злокобен церемониал от жертви: смачкани автомобили, произшествия с мотоциклети, един път даже катастрофа със аероплан на " Авианка ", полетял към Богота и забил се в планински скат в Коув Нек. Дълбоко в себе си може да се е вкопчвал в суеверието, че ежедневните съприкосновения с ужаса биха могли да отърват личното му семейство.
Един дъждовен септемврийски следобяд обаче засилен пикап блъсна баба ми на ъгъла на Първо авеню и Петдесета улица и предизвика кръвоизлив в мозъка ù. Когато татко ми се добрал до болница " Белвю ", майка му била на носилка в незабавното. Стиснала ръката му и изпаднала в кома. Умря шест седмици по-късно. По-малко от година след гибелта ù татко ми завърши специализацията си и реалокира семейството ни в Швейцария, където стартира стаж като травматолог.
Това, че Швейцария - неутрална, алпийска, подредена - има най-хубав институт по травматология в целия свят, наподобява парадоксално. Атмосферата в цялата страна тогава подсещаше за санаториум или психиатрична клиника.
Вместо тапицирани стени имаше сняг, който заглушаваше и омекотяваше всичко, откакто толкоз доста епохи швейцарците продължаваха инстинктивно да заглушават сами себе си. Или там беше работата - страна, педантично държаща на следената въздържаност и конформизма, създаваща часовници, с точните ù влакове, би имала следователно преимущество в незабавната грижа за разкъсани на части тела.
Тази Швейцария също така е страна с доста езици и това обезпечи на мен и брат ми ненадейно избавление от семейния мрак. Институтът беше в Базел, където се приказва Schweizerdeutsch, обаче майка ми смяташе, че би трябвало да продължаваме с френския. Schweizerdeutsch беше доста непосредствен до Deutsch, а не ни беше разрешено да се допираме до каквото и да било, което даже незадълбочено припомня Deutsch, езика на баба ни по майчина линия, чието семейство беше напълно избито от нацистите.
Поради това ни записаха в École Internationale в Женева. Брат ми живееше в общежитието в кампуса, обаче аз бях навършила единствено тринайсет и не бях задоволително огромна. За да ме спасят от контузиите, свързани с Deutsch, за мен беше открито решение в западните околности на Женева и през септември 1987 година станах квартирант в дома на заместваща преподавателка по британски на име мисис Елдърфийлд. Косата ù беше боядисана като плява и имаше розовите бузи на човек, расъл във мокър климат. Все едно - изглеждаше остаряла.
Прозорецът на дребната ми стая гледаше към едно ябълково дърво. В деня на пристигането ми към него бяха нападали червени ябълки, които гниеха на есенното слънце. В стаята имаше малко бюро, стол за четене и легло, в долния завършек на което беше сгънато военно одеяло, задоволително остаряло, с цел да е било употребявано в някоя международна война. Пред прага кафявият килим беше протъркван до нишките.
Две други квартирантки, на по осемнайсет, споделяха задната стая в края на коридора. Трите ни тесни кревати в миналото бяха принадлежали на синовете на мисис Елдърфийлд, които бяха израснали и отпътували дълго преди ние, момичетата, да отидем там. Нямаше фотоси на момчетата ù, тъй че нямахме концепция по какъв начин наподобяват, само че рядко забравяхме, че в миналото са спели в нашите кревати. Между отсъстващите синове на мисис Елдърфийлд и нас имаше плътска връзка.
Никога не се загатваше за брачен партньор на мисис Елдърфийлд, в случай че въобще е имала подобен. Не беше от хората, които подготвят към персонални въпроси. Когато ставаше време за сън, гасеше лампите ни, без да каже дума.
През първата ми вечер в къщата седнах на пода в стаята на по-големите квартирантки измежду купчини техни облекла. Момичетата вкъщи се пръскаха с на ниска цена мъжки одеколон, който се наричаше " Дракар Ноар ". Силният парфюм, с който бяха пропити облеклата на съквартирантките ми от къщата, обаче ми беше непознат. Смесена с топлината от телата им и химията на кожата им, миризмата омекваше, само че от време на време се надигаше толкоз мощно от завивките и отметнатите чаршафи, че се налагаше мисис Елдърфийлд да отваря прозорците, с цел да може студеният въздух още веднъж да изчисти всичко до голо.
Слушах по какъв начин по-големите разискват живота си със закодирани думи, които не разбирах. Смееха се на наивитета ми, само че и двете постоянно бяха благи с мен. Мари беше от Банкок, пристигнала през Бостън, а Сорая - от Техеран, след това Шестнайсети регион в Париж. Баща ù бил инженер на шаха преди революцията и беше отпътувал със фамилията си в заточение прекомерно късно, с цел да вземат играчките на Сорая, само че въпреки всичко в точния момент, с цел да трансферират множеството от ликвидните си активи. Вироглавството - секс, стимуланти, неподчинение - бе изпратило и двете в Швейцария, с цел да прекарат още една спомагателна година за дооформяне в учебно заведение, тринайсета година, за каквато двете в никакъв случай не били и чували. Швейцарски немски език - сборно разбиране за говорените в немскоговорящата част на Швейцария алемански диалекти. - Бел. ред.
Немски език. - Бел. ред.
Престижно интернационално учебно заведение, учредено през 1924 година - Бел. ред.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Литературната сензация Никол Краус с първи алманах с разкази на български. Десетте истории в " Да си мъж " печелят възхвали от международната рецензия
Първият алманах с разкази на наречената от " Ню Йорк Таймс " " интернационална литературна сензация " Никол Краус излиза на български на 16 март. " Да си мъж ", блестяща сбирка от 10 истории - колкото разнообразни, толкоз и ехтящи в звучна естетика - е в превода на Владимир Германов, с корица от София Попйорданова и със знака на изд. " Кръг ".
Спечелил купища възхвали от международната литературна рецензия, книгата събира разкази, които разсичат границите на географията и на общоприетото за обикновено. Както романите на Краус, които българският четец към този момент познава, по този начин и историите в тази книга нахлуват в тематиките за паметта, за духовността и най-много за връзките сред хората.
Всеки роман в " Да си мъж " има своя лична уникалност и завладяваща логичност, всеки е зависещ на друга конструкция, глас и логичност, и все пак страница след страница текстовете звучат в незабравим баланс и оставят чувството за гладко поглъщане в безизходен разказ.
От госпожица, която съжителства с момиче, изчезнало след неразрешена спекулация с женен паралия, през дядо на прага на гибелта, понесъл в бягство новороденото си внуче мигове преди ритуала по обрязването му, та до немски боксьор, който споделя на еврейската си държанка, че в случай че бе живял по време на Третия райх, несъмнено би бил нацист - всеки от героите в " Да си мъж " е елементарен човек, подложен под тежестта на паметта и историята, на прага на осъзнаването кой е в действителност и в какво ще се трансформира.
" Изключителен алманах Разказите на Краус улавят хората в тези мигове, когато са жадни за опит и открити за нови опциите, и тази неприкритост се простира към самите истории - твърди живи за стегнати сюжетни линии, опростени решения или лесни отговори ", написа в " Ню Йорк Таймс Бук Ривю ", а " Бостън Глоуб " прибавя: " Да си мъж " е невероятна книга, която буди откровен смях, вдъхва бездънен размисъл, еднообразно радва и смущава ".
Никол Краус (р. 1974) е американска писателка, чиито четири романа ѝ носят международна популярност. Преведени на над 35 езика, книгите ѝ са неведнъж отличавани с литературни награди, измежду които интернационалното отличие " Сароян " и Френската награда за най-хубава задгранична книга. Никол Краус е постоянен създател в " Ню Йоркър, " Харпърс ", " Ескуайър " и други
Първият ѝ алманах с разкази, " Да си мъж ", е притежател на авторитетния приз " Уингейт ", чиито лауреати са били Зейди Смит, Етгар Керет и Давид Гросман.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Да си мъж " на Никол Краус
Швейцария
Минаха трийсет години, откогато видях Сорая. През това време направих опит да я открия единствено един път. Мисля, че се опасявах да я видя, опасявах се да пробвам да я схвана в този момент, когато към този момент бях по-възрастна и може би щях да мога, все едно се опасявах от самата себе си - от това, което бих могла да открия в подмолите на просветлението си. Годините минаваха и мислех за нея все по-рядко. Постъпих в университета, след това започнах аспирантура, омъжих се по-рано, в сравнение с си бях представяла, и имах две дъщери с година разлика посред им. Ако въобще се сещах за Сорая - проблясък от предишното измежду низ от мимолетни асоциации - мисълта изчезваше също толкова бързо.
Срещнах я, когато бях на тринайсет - годината, когато фамилията ми прекара в чужбина, в Швейцария. " Очаквай най-лошото " можеше да е девизът на фамилията ми, в случай че татко ми не ни беше инструктирал недвусмислено, че е " Не се доверявай на никого, подозирай всекиго ". Живеехме на ръба на отвесна канара, въпреки че къщата ни беше внушителна. Бяхме европейски евреи, даже в Америка, което ще рече, че ни се бяха случвали катастрофични неща и можеха да се случат отново. Родителите ни се караха гневно, бракът им беше непрекъснато на ръба.
Финансовият банкрут също се надигаше над хоризонта - предизвестиха ни, че къщата скоро ще би трябвало да бъде продадена. Не бяха постъпвали пари, откогато татко ни остави фамилния бизнес след години война от кавги с дядо ни. Когато татко ни се върна към учението, аз бях на две, брат ми - на четири, сестра ни още не беше родена. Първо подготвителни курсове по медицина, след това медицина в Колумбийския, след това специализант в ортопедична клиника в Болницата за специфична хирургия, въпреки и да не знаехме тъкмо в какъв смисъл " специфична ".
През единайсетте години, до момента в който учеше, татко ни прекара безчет нощи дежурен на повикване в незабавното поделение, където посрещаше злокобен церемониал от жертви: смачкани автомобили, произшествия с мотоциклети, един път даже катастрофа със аероплан на " Авианка ", полетял към Богота и забил се в планински скат в Коув Нек. Дълбоко в себе си може да се е вкопчвал в суеверието, че ежедневните съприкосновения с ужаса биха могли да отърват личното му семейство.
Един дъждовен септемврийски следобяд обаче засилен пикап блъсна баба ми на ъгъла на Първо авеню и Петдесета улица и предизвика кръвоизлив в мозъка ù. Когато татко ми се добрал до болница " Белвю ", майка му била на носилка в незабавното. Стиснала ръката му и изпаднала в кома. Умря шест седмици по-късно. По-малко от година след гибелта ù татко ми завърши специализацията си и реалокира семейството ни в Швейцария, където стартира стаж като травматолог.
Това, че Швейцария - неутрална, алпийска, подредена - има най-хубав институт по травматология в целия свят, наподобява парадоксално. Атмосферата в цялата страна тогава подсещаше за санаториум или психиатрична клиника.
Вместо тапицирани стени имаше сняг, който заглушаваше и омекотяваше всичко, откакто толкоз доста епохи швейцарците продължаваха инстинктивно да заглушават сами себе си. Или там беше работата - страна, педантично държаща на следената въздържаност и конформизма, създаваща часовници, с точните ù влакове, би имала следователно преимущество в незабавната грижа за разкъсани на части тела.
Тази Швейцария също така е страна с доста езици и това обезпечи на мен и брат ми ненадейно избавление от семейния мрак. Институтът беше в Базел, където се приказва Schweizerdeutsch, обаче майка ми смяташе, че би трябвало да продължаваме с френския. Schweizerdeutsch беше доста непосредствен до Deutsch, а не ни беше разрешено да се допираме до каквото и да било, което даже незадълбочено припомня Deutsch, езика на баба ни по майчина линия, чието семейство беше напълно избито от нацистите.
Поради това ни записаха в École Internationale в Женева. Брат ми живееше в общежитието в кампуса, обаче аз бях навършила единствено тринайсет и не бях задоволително огромна. За да ме спасят от контузиите, свързани с Deutsch, за мен беше открито решение в западните околности на Женева и през септември 1987 година станах квартирант в дома на заместваща преподавателка по британски на име мисис Елдърфийлд. Косата ù беше боядисана като плява и имаше розовите бузи на човек, расъл във мокър климат. Все едно - изглеждаше остаряла.
Прозорецът на дребната ми стая гледаше към едно ябълково дърво. В деня на пристигането ми към него бяха нападали червени ябълки, които гниеха на есенното слънце. В стаята имаше малко бюро, стол за четене и легло, в долния завършек на което беше сгънато военно одеяло, задоволително остаряло, с цел да е било употребявано в някоя международна война. Пред прага кафявият килим беше протъркван до нишките.
Две други квартирантки, на по осемнайсет, споделяха задната стая в края на коридора. Трите ни тесни кревати в миналото бяха принадлежали на синовете на мисис Елдърфийлд, които бяха израснали и отпътували дълго преди ние, момичетата, да отидем там. Нямаше фотоси на момчетата ù, тъй че нямахме концепция по какъв начин наподобяват, само че рядко забравяхме, че в миналото са спели в нашите кревати. Между отсъстващите синове на мисис Елдърфийлд и нас имаше плътска връзка.
Никога не се загатваше за брачен партньор на мисис Елдърфийлд, в случай че въобще е имала подобен. Не беше от хората, които подготвят към персонални въпроси. Когато ставаше време за сън, гасеше лампите ни, без да каже дума.
През първата ми вечер в къщата седнах на пода в стаята на по-големите квартирантки измежду купчини техни облекла. Момичетата вкъщи се пръскаха с на ниска цена мъжки одеколон, който се наричаше " Дракар Ноар ". Силният парфюм, с който бяха пропити облеклата на съквартирантките ми от къщата, обаче ми беше непознат. Смесена с топлината от телата им и химията на кожата им, миризмата омекваше, само че от време на време се надигаше толкоз мощно от завивките и отметнатите чаршафи, че се налагаше мисис Елдърфийлд да отваря прозорците, с цел да може студеният въздух още веднъж да изчисти всичко до голо.
Слушах по какъв начин по-големите разискват живота си със закодирани думи, които не разбирах. Смееха се на наивитета ми, само че и двете постоянно бяха благи с мен. Мари беше от Банкок, пристигнала през Бостън, а Сорая - от Техеран, след това Шестнайсети регион в Париж. Баща ù бил инженер на шаха преди революцията и беше отпътувал със фамилията си в заточение прекомерно късно, с цел да вземат играчките на Сорая, само че въпреки всичко в точния момент, с цел да трансферират множеството от ликвидните си активи. Вироглавството - секс, стимуланти, неподчинение - бе изпратило и двете в Швейцария, с цел да прекарат още една спомагателна година за дооформяне в учебно заведение, тринайсета година, за каквато двете в никакъв случай не били и чували. Швейцарски немски език - сборно разбиране за говорените в немскоговорящата част на Швейцария алемански диалекти. - Бел. ред.
Немски език. - Бел. ред.
Престижно интернационално учебно заведение, учредено през 1924 година - Бел. ред.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ