Откъс от "Близки срещи със смесени чувства" на Мария Касимова - Моасе
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Близки срещи със смесени усеща " с създател Мария Касимова - Моасе, възложен от Издателство " Колибри ".
" Близки срещи със смесени усеща " не се вписва в избран род. Тя не е нито разказ, нито документалистика, нито автобиография. Историите, събрани в нея, са разнородни, само че единствено на пръв взор несъвместими. Това са журналистически публикации, есета и портрети, оповестени в разнообразни медии през последните повече от 10 години. Наравно с тях са включени и самостойни текстове, разказващи подтекста, предисторията или следствието от тяхното обществено появяване. Откровено и доста персонално.
Тази книга е опит за излизане от журналистическата анонимност. Тя е роман за двете страни на една монета. Като позитива и негатива във фотографията. Като спектакъла и мъчителните подготовки преди този момент. Книга за забележимото, общественото и невидимото, мъчително съкровеното.
" Близки срещи със смесени усеща " е пъзел от истории, които всеки самичък подрежда в прочувствената си памет. В тях се оглеждат времето, човешките взаимоотношения, страховете и фантазиите ни... Малки истории за огромния живот. "
Георги Тошев
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Рицар с ризница
Беше първият ми рицар. Появи се, до момента в който родителите ми грижливо ме отглеждаха в дребния си персонален палат по пътя за Самоков. Беше малко чорлав. Кожените му облекла миришеха на гориво, прахуляк и млада плът. Нямаше кон. Имаше мотор, който стоеше по тялото му като съставка от него, като база, като фундамент. Погледна ме и видя в мен за първи път дамата. Дойде и заставам до късно. Седях на коляното му и дишах с дребни издишвания и дълбоки вдишвания. Нещо ми говореше, не го помня.
Ръцете му обгръщаха цялото ми коляно и това ми харесваше. Гъдел ме беше. После няколко пъти ме взе от учебно заведение. Обличах под синята си престилка най-красивите облекла - дънкова пола, яркочервен пуловер, кларкове. Качваше ме на мотора си, а девойките от цялото учебно заведение се пукаха от гняв толкоз мощно, че чак се чуваше. Погледите им пробиваха стъклата на учебните прозорци и се удряха в панелните здания, които безобразно стенеха. Заведе ме на " Магура ". Беше мястото, където всички можеха да те видят. Даде ми алена каска. Треперех от благополучие. Повярвах, че съм най-красивото момиче, най-най-красивото, тъй като избра мен пред десетките други. С все кафявите ми очи, ниския ми растеж, елементарната ми коса.
После изчезна. Така се бях влюбила в него, че сънят се плашеше да идва в стаята ми. Ходех скрито да го виждам пред дома му. Криех се сред дърветата и чаках да го зърна на вратата. Никога не го видях. Звънях и мълчах на телефона. Бродех из местата, където знаех, че върви, с цел да разбирам, да чувствам, че преди малко е минал и отново съм го изпуснала. Като пума го следвах. Трябваше да ме види, нямаше метод.
Накрая ми подвигна телефона.
Каза ми, в осем на ъгъла на " Славейков " и " Графа ". Седнахме на прозорците. Гледаше в мен, през мен, някъде. " Ти си още момиче, сподели, аз нуждая се от жена. " И подпали мотора, накара го да изкрещи в тихото нищо на града и всички да го чуят, с изключение на мен. Аз – на прозореца на тогавашната аптека. Кацнала като мушкато. Препикано. С все дънковата си пола и аления пуловер - най-официалните ми облекла. И с мириса на кожа, плът и бензин. Дотътрих се до най-близкия телефон и с пет стотинки звъннах на Катето.
Тя пристигна със своя рейс номер 74 късно, с цел да тръгнем по софийските булеварди и аз да й описвам. И да плача. Окъпах със сълзипървите етажи, вторите. Намокрих цветята в градините. Изпрах с очите си всички пранета и ги прострях да се веят. Прибрах се, плаках още, а най-после избърсах водата. Попих я с каквото можах. Затворих страницата, откакто изстисках пешкира на моминството си. Мразех го. Затворих всичкото това в едно персонално мазе без ключове и порти, без прозорци, без отдушници.
Обичах други мъже. И други мъже ме обичаха. Бях Мария в живота им. Бях тяхната Мария. Негова не бях. Тръгна си от първото ми влюбване със скоростта на един кросов мотор, който още бучи някъде в опразнената ми глава. Пораснах.
Появи се отново ненадейно. Трийсет и нещо си години по-късно. Един различен човек, който е и оня там, от предишното. Рицарят, качил на коня си други женски животи, минал през други полета, други булеварди, други сърца.
Моето първо, болно, безнадеждно, хлипащо първо влюбване. Моето женско аз, свенливо събличащо детските си облекла.
Понякога връщането на нещо в живота идва, с цел да ти покаже, че е можело, само че не е трябвало. Дори и единствено тъй като татко ти е взел нещата в свои ръце. Сигурно е спрял една обич. Сигурно е спрял едно пострадване. И несъмнено го е направил в името на това, което съм в този момент.
Приемам. С признателност.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (752)
" Близки срещи със смесени усеща " не се вписва в избран род. Тя не е нито разказ, нито документалистика, нито автобиография. Историите, събрани в нея, са разнородни, само че единствено на пръв взор несъвместими. Това са журналистически публикации, есета и портрети, оповестени в разнообразни медии през последните повече от 10 години. Наравно с тях са включени и самостойни текстове, разказващи подтекста, предисторията или следствието от тяхното обществено появяване. Откровено и доста персонално.
Тази книга е опит за излизане от журналистическата анонимност. Тя е роман за двете страни на една монета. Като позитива и негатива във фотографията. Като спектакъла и мъчителните подготовки преди този момент. Книга за забележимото, общественото и невидимото, мъчително съкровеното.
" Близки срещи със смесени усеща " е пъзел от истории, които всеки самичък подрежда в прочувствената си памет. В тях се оглеждат времето, човешките взаимоотношения, страховете и фантазиите ни... Малки истории за огромния живот. "
Георги Тошев
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Рицар с ризница
Беше първият ми рицар. Появи се, до момента в който родителите ми грижливо ме отглеждаха в дребния си персонален палат по пътя за Самоков. Беше малко чорлав. Кожените му облекла миришеха на гориво, прахуляк и млада плът. Нямаше кон. Имаше мотор, който стоеше по тялото му като съставка от него, като база, като фундамент. Погледна ме и видя в мен за първи път дамата. Дойде и заставам до късно. Седях на коляното му и дишах с дребни издишвания и дълбоки вдишвания. Нещо ми говореше, не го помня.
Ръцете му обгръщаха цялото ми коляно и това ми харесваше. Гъдел ме беше. После няколко пъти ме взе от учебно заведение. Обличах под синята си престилка най-красивите облекла - дънкова пола, яркочервен пуловер, кларкове. Качваше ме на мотора си, а девойките от цялото учебно заведение се пукаха от гняв толкоз мощно, че чак се чуваше. Погледите им пробиваха стъклата на учебните прозорци и се удряха в панелните здания, които безобразно стенеха. Заведе ме на " Магура ". Беше мястото, където всички можеха да те видят. Даде ми алена каска. Треперех от благополучие. Повярвах, че съм най-красивото момиче, най-най-красивото, тъй като избра мен пред десетките други. С все кафявите ми очи, ниския ми растеж, елементарната ми коса.
После изчезна. Така се бях влюбила в него, че сънят се плашеше да идва в стаята ми. Ходех скрито да го виждам пред дома му. Криех се сред дърветата и чаках да го зърна на вратата. Никога не го видях. Звънях и мълчах на телефона. Бродех из местата, където знаех, че върви, с цел да разбирам, да чувствам, че преди малко е минал и отново съм го изпуснала. Като пума го следвах. Трябваше да ме види, нямаше метод.
Накрая ми подвигна телефона.
Каза ми, в осем на ъгъла на " Славейков " и " Графа ". Седнахме на прозорците. Гледаше в мен, през мен, някъде. " Ти си още момиче, сподели, аз нуждая се от жена. " И подпали мотора, накара го да изкрещи в тихото нищо на града и всички да го чуят, с изключение на мен. Аз – на прозореца на тогавашната аптека. Кацнала като мушкато. Препикано. С все дънковата си пола и аления пуловер - най-официалните ми облекла. И с мириса на кожа, плът и бензин. Дотътрих се до най-близкия телефон и с пет стотинки звъннах на Катето.
Тя пристигна със своя рейс номер 74 късно, с цел да тръгнем по софийските булеварди и аз да й описвам. И да плача. Окъпах със сълзипървите етажи, вторите. Намокрих цветята в градините. Изпрах с очите си всички пранета и ги прострях да се веят. Прибрах се, плаках още, а най-после избърсах водата. Попих я с каквото можах. Затворих страницата, откакто изстисках пешкира на моминството си. Мразех го. Затворих всичкото това в едно персонално мазе без ключове и порти, без прозорци, без отдушници.
Обичах други мъже. И други мъже ме обичаха. Бях Мария в живота им. Бях тяхната Мария. Негова не бях. Тръгна си от първото ми влюбване със скоростта на един кросов мотор, който още бучи някъде в опразнената ми глава. Пораснах.
Появи се отново ненадейно. Трийсет и нещо си години по-късно. Един различен човек, който е и оня там, от предишното. Рицарят, качил на коня си други женски животи, минал през други полета, други булеварди, други сърца.
Моето първо, болно, безнадеждно, хлипащо първо влюбване. Моето женско аз, свенливо събличащо детските си облекла.
Понякога връщането на нещо в живота идва, с цел да ти покаже, че е можело, само че не е трябвало. Дори и единствено тъй като татко ти е взел нещата в свои ръце. Сигурно е спрял една обич. Сигурно е спрял едно пострадване. И несъмнено го е направил в името на това, което съм в този момент.
Приемам. С признателност.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (752)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ