След Грета Тунберг ООН алармира за страшна опасност, надвиснала над човечеството
В резултат на климатичните промени океаните на планетата по-бързо се затоплят, губят О2 и стават по-киселинни. С ускорени темпове се топят и ледовете, съгласно мрачна интернационална научна оценка, оповестяват международните организации.
Ако не бъде овладяно световното стопляне, още по-страховита картина вещае специфичният отчет на Междуправителствената експертна група за климатичните промени: повишаване на морското ниво с над 90 сантиметра до края на века, по-малко риба, намаляване на океанските течения, още по-малко сняг и лед, по-силни и влажни урагани, по-застрашителни явления Ел Ниньо.
"Океаните и ледените елементи на света са в огромна неволя. Това значи, че и всички ние сме в огромна неволя. Промените се форсират ", споделя един от водещите създатели на отчета, Майкъл Опенхаймер от Принстънския университет.
Въпросните промени освен ще обиден 71 % от света, затрупан с океани, или 10-те %, покрити с лед и сняг, само че и ще навредят на хора, растения, животни, храна, общества, инфраструктура и световна стопанска система, означават създателите на отчета. Океаните гълтам над 90 % от непотребната топлота от въглеродното замърсяване във въздуха, както и огромна част от самия въглероден диоксид. Моретата се затоплят по-бавно от въздуха, само че улавят топлината за по-дълго с по-сериозни странични резултати. Докладът свързва тези води с криосферата - леда и снега на Земята, защото бъдещето им е преплетено.
"Океаните и криосферата поемат топлината от климатичните промени от десетилетия. Последствията за природата и човечеството са всеобхватни и съществени ", споделя Ко Барет, заместник-председател на Междуправителствената експертна група за климатичните промени.
Специалният отчет открива:
- Моретата понастоящем се повишават с 3,66 милиметра годишно, което е 2,5 пъти по-бързо от темповете в интервала сред 1900 и 1990 година
- Океаните на планетата към този момент са изгубили сред 1 и 3 % от кислорода в горните си равнища и ще губят още, в случай че стоплянето продължи.
- От 2006 до 2015 година топенето на ледове от Гренландия, Антарктида и планинските ледници се е ускорило. Понастоящем годишната загуба на лед се равнява на 720 милиарда тона.
- Арктическата юнска снежна завивка се е свила на половина след 1967 година до 2,5 милиона квадратни километра.
- Арктическият воден лед през септември, когато се регистрира годишният най-малко, понижава с близо 13 % на десетилетие след 1979 година Тази година бяха регистрирани вторите рекордно ниска равнища, откогато се води статистика.
Ако замърсяването с въглерод продължи, до края на века има сред 10 и 35 % възможност всяка година арктическият воден лед да изчезва през септември.
- Заради климатичните промени морските животни евентуално ще намалеят с 15 % до края на века, а уловът - с сред 21 и 24 %.
За първи път интернационалният екип от учени предвижда, че "някои островни народи евентуално ще станат необитаеми вследствие на обвързваните с климата промени в океаните и криосферата ".
Междуправителствената експертна група за климатичните промени е нараснала прогнозното си повишаване на морското ниво до края на века в най-лошия сюжет с 10 сантиметра по отношение на предвижданията си от 2013 година Причината е нарасналото скорошно размразяване на ледените покривки в Гренландия и Антарктида.
Новият отчет планува, че при нормалния сюжет за въглеродните излъчвания, до края на века моретата ще се повишат с сред 61 и 110 сантиметра, като най-вероятното повишаване е 84 сантиметра. Това е малко по-малко от обичайното повишаване с един метър, което учените постоянно употребяват.
"Морското ниво продължава да се повишава с ускорени темпове. Свързаните с него рискови събития, които се случват рядко - един път на век в близкото минало, се чака на доста места да зачестят до най-малко един път годишно ", се показва в отчета.
Ако стоплянето продължи, морското ниво ще се повиши с два до три пъти през идните епохи. "Светът гледа към бъдеще, което несъмнено наподобява изцяло друго от сегашното ", споделя един от създателите на отчета, немският климатолог Ханс-Ото Портнер, представен от Асошиейтед прес.
Киселинността на океаните леко се е повишила, само че ще продължи да се усилва бързо, в случай че стоплянето продължи. В най-лошия сюжет се чака покачване с 95 % на общата киселинност на океаните, отбелязва съавторът на проучването Нейтън Биндоф от университета на Тасмания.
Дори стоплянето да бъде лимитирано до няколко десети от градуса, кораловите рифове в топлите води по света ще изчезнат тук-там, а на други места ще бъдат радикално разнообразни, се показва в отчета.
"Вече сме очевидци на гибелта на коралови рифове - един от най-силните предупредителни сигнали, които получаваме ", споделя Портнер.
Авторите на отчета вършат прогнозите си въз основата на разнообразни сюжети за излъчванията на улавящия топлота въглероден диоксид. Според единия светът фрапантно е понижил въглеродното замърсяване, а съгласно най-лошия е направено малко за оправянето с казуса.
"По-близо сме до най-лошата обстановка ", предизвестяват учените. Експертите допълват, че отчетът не значи, че Земята е изцяло обречена. "Целта ни е да покажем, че имаме избор. Дали ни чака тъмно бъдеще зависи от решенията, които ще бъдат взети. Предстои ни по-добро бъдеще, в случай че създадем верния избор ", споделя Ханс-Ото Портнер.
Ако не бъде овладяно световното стопляне, още по-страховита картина вещае специфичният отчет на Междуправителствената експертна група за климатичните промени: повишаване на морското ниво с над 90 сантиметра до края на века, по-малко риба, намаляване на океанските течения, още по-малко сняг и лед, по-силни и влажни урагани, по-застрашителни явления Ел Ниньо.
"Океаните и ледените елементи на света са в огромна неволя. Това значи, че и всички ние сме в огромна неволя. Промените се форсират ", споделя един от водещите създатели на отчета, Майкъл Опенхаймер от Принстънския университет.
Въпросните промени освен ще обиден 71 % от света, затрупан с океани, или 10-те %, покрити с лед и сняг, само че и ще навредят на хора, растения, животни, храна, общества, инфраструктура и световна стопанска система, означават създателите на отчета. Океаните гълтам над 90 % от непотребната топлота от въглеродното замърсяване във въздуха, както и огромна част от самия въглероден диоксид. Моретата се затоплят по-бавно от въздуха, само че улавят топлината за по-дълго с по-сериозни странични резултати. Докладът свързва тези води с криосферата - леда и снега на Земята, защото бъдещето им е преплетено.
"Океаните и криосферата поемат топлината от климатичните промени от десетилетия. Последствията за природата и човечеството са всеобхватни и съществени ", споделя Ко Барет, заместник-председател на Междуправителствената експертна група за климатичните промени.
Специалният отчет открива:
- Моретата понастоящем се повишават с 3,66 милиметра годишно, което е 2,5 пъти по-бързо от темповете в интервала сред 1900 и 1990 година
- Океаните на планетата към този момент са изгубили сред 1 и 3 % от кислорода в горните си равнища и ще губят още, в случай че стоплянето продължи.
- От 2006 до 2015 година топенето на ледове от Гренландия, Антарктида и планинските ледници се е ускорило. Понастоящем годишната загуба на лед се равнява на 720 милиарда тона.
- Арктическата юнска снежна завивка се е свила на половина след 1967 година до 2,5 милиона квадратни километра.
- Арктическият воден лед през септември, когато се регистрира годишният най-малко, понижава с близо 13 % на десетилетие след 1979 година Тази година бяха регистрирани вторите рекордно ниска равнища, откогато се води статистика.
Ако замърсяването с въглерод продължи, до края на века има сред 10 и 35 % възможност всяка година арктическият воден лед да изчезва през септември.
- Заради климатичните промени морските животни евентуално ще намалеят с 15 % до края на века, а уловът - с сред 21 и 24 %.
За първи път интернационалният екип от учени предвижда, че "някои островни народи евентуално ще станат необитаеми вследствие на обвързваните с климата промени в океаните и криосферата ".
Междуправителствената експертна група за климатичните промени е нараснала прогнозното си повишаване на морското ниво до края на века в най-лошия сюжет с 10 сантиметра по отношение на предвижданията си от 2013 година Причината е нарасналото скорошно размразяване на ледените покривки в Гренландия и Антарктида.
Новият отчет планува, че при нормалния сюжет за въглеродните излъчвания, до края на века моретата ще се повишат с сред 61 и 110 сантиметра, като най-вероятното повишаване е 84 сантиметра. Това е малко по-малко от обичайното повишаване с един метър, което учените постоянно употребяват.
"Морското ниво продължава да се повишава с ускорени темпове. Свързаните с него рискови събития, които се случват рядко - един път на век в близкото минало, се чака на доста места да зачестят до най-малко един път годишно ", се показва в отчета.
Ако стоплянето продължи, морското ниво ще се повиши с два до три пъти през идните епохи. "Светът гледа към бъдеще, което несъмнено наподобява изцяло друго от сегашното ", споделя един от създателите на отчета, немският климатолог Ханс-Ото Портнер, представен от Асошиейтед прес.
Киселинността на океаните леко се е повишила, само че ще продължи да се усилва бързо, в случай че стоплянето продължи. В най-лошия сюжет се чака покачване с 95 % на общата киселинност на океаните, отбелязва съавторът на проучването Нейтън Биндоф от университета на Тасмания.
Дори стоплянето да бъде лимитирано до няколко десети от градуса, кораловите рифове в топлите води по света ще изчезнат тук-там, а на други места ще бъдат радикално разнообразни, се показва в отчета.
"Вече сме очевидци на гибелта на коралови рифове - един от най-силните предупредителни сигнали, които получаваме ", споделя Портнер.
Авторите на отчета вършат прогнозите си въз основата на разнообразни сюжети за излъчванията на улавящия топлота въглероден диоксид. Според единия светът фрапантно е понижил въглеродното замърсяване, а съгласно най-лошия е направено малко за оправянето с казуса.
"По-близо сме до най-лошата обстановка ", предизвестяват учените. Експертите допълват, че отчетът не значи, че Земята е изцяло обречена. "Целта ни е да покажем, че имаме избор. Дали ни чака тъмно бъдеще зависи от решенията, които ще бъдат взети. Предстои ни по-добро бъдеще, в случай че създадем верния избор ", споделя Ханс-Ото Портнер.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ