В редакцията на пенсионерски седмичник споделих за идеята на група

В редакцията на пенсионерски седмичник споделих за концепцията на група ветерани от Българска национална телевизия да бъдат основатели за основаването на Национален музей на първата електронна медия у нас, която навърши 60 години. Един другар на часа извади няколко книги с подпис и една дребна алена членска партийна брошура, в която лежаха подписите за прецизно платения членски импорт в Българска комунистическа партия...

Ето ви експонати, сподели превъзбуден сътрудника публицист, купих ги на битака в " Малашевци " наскоро. Имаше още доста сходни неща, свързани с паметта за едно телевизионно име. Партийната членска брошура беше на легендата Нушка Григорова, която през лятото на предходната година напусна земния свят, а книгите й бяха с персонални подписи от създателите Павел Писарев, Никола Инджов и други

Няма да скрия, че се почувствах като ограбен от обстоятелството, че наследниците на една от първите режисьорки в Българска национална телевизия, оставила името си в кадър и зад кадър в националната медия, са станали съучастници в изпращането на паметта за Нушка на битака... Не зная по какъв начин са протекли процедурата и прехвърлянето на самодейността. Вероятно тези " музейни " документи просто са изхвърлени в кофата за боклук на последния адрес на Григорова и оттова пътят посредством съобразителни медиатори ги е отвел към открития " МОЛ " в столичния квартал.

Помня, когато подготвяхме за щемпел нейната авторска мемоарна книга " В кадър и зад кадър с Нушка Григорова ", с каква обич тя разказваше за щерка си и внуците, на които бе посветила живота си. И ми стана доста болно, че точно те евентуално са отпратили паметта за нея на битака. Но пък може би това е вид паметта да има и различен живот и метод да продължи пътя си, преди експонати и артефакти с известни персони в действителност да отидат в същинския музей.

А в случай че аналогично на битака попадне и известната фотография на Нушка в ръцете на Георги Димитров през 1947 година, в действителност ще се осъществен пророческите думи на Иван Славков, който приживе беше споделил, че един ден хората ще разпознават в детето в ръцете на министър-председателя на България и героя от Лайпциг именитата режисьорка Нушка Григорова и ще питат кой е индивидът, която я държи... И тогава още веднъж за тая българска памет ще има принос нашият самобитен търговски " център навън ". Опитвам се да се майтапя, с цел да не заплача.