Единственото стадо тибетски якове на Балканите живее в гъстите гори на Витиня
В разцвета на лятото, в гъстите гори на Витиня е горещо и задушно. Всяка жива гад се е покрила някъде на сянка, надалеч от палещото слънце. Обикаляме по обичаните места за паша на тибетските якове. За външен клиент животните са неоткриваеми. Появи ли се чиновник на ловното стопанство обаче, черните великани надигат туловищата си и излизат на показ.
Бай Георги е най-близкият човек на яковете. Грижи се за тях съвсем непрекъснато. Голямата му наслада през последните месеци е раждането на две нови попълнения в стадото.
Малките несъмнено вършат усещане измежду останалите. Бутат се, закачат се, само че непрекъснато търсят отбраната на майката. Именно такива скъпи моменти търси фотографът Цветомир Цолов. Не една, не две, а цели 12 години той следи развиването на скромната популация в региона и я документира в фотоси.
„ Като фотограф за мен е чест и привилегия, че имам опцията да се докосна до този тип. ДЛС " Витиня " е единственото място на Балканския полуостров и едно от дребното в Европа, където можеш да се срещнеш с това животно ", изясни инж. Цветомир Цолов, фотограф на дивата природа.
Повече от 3 десетилетия тибетският крепък е емблема и горделивост за ловното стопанство. Животните са се приспособили и са припознали Западна Стара планина за собствен дом.
„ Единствената опасност за популацията, с изключение на бракониерството, с което се борим непрекъснато, е неналичието на външни екземпляри за групата. Проблем, на който търсим решение ", показа инж. Филип Ковашки, шеф на ДЛС „ Витиня ".
Назад във времето това не е било по този начин. През 80-те години на 20 век на няколко места в България са били разселени якове от далечна Монголия. А един от хората, взели участие директно в този развой, е Христо Христов - Референта.
„ Това става по някаква сделка сред Тодор Живков и тогавашния президент на Монголия Юмжагийн Цеденбал. Имали са да ни дават нещо монголците и Живков разпорежда: „ Вземете якове! ", спомня си Христо Христов.
Бившият шеф на родопското ловно стопанство „ Кормисош " пътува до Монголия, с цел да получи животните. На място научава, че една трета от яковете носят рисковата болест бруцелоза.
След редица кръвни проучвания 164 тибетски якове въпреки всичко идват у нас на 2 курса с транспортен аероплан " Ан-12 ". 2 години яковете са под непрекъснато наблюдаване и периодически кръвни проби за бруцелоза. Популацията освен оцелява, само че се разраства и се пръска на няколко места в страната.
„ Бяха стигнали до 700 броя. От тях дадох в Златарица, Великотърновско, в Мургаш, в Етрополе... Яковете са без харч животни. При минус 40 градуса раждат и отглеждат. Дават мляко, което е с 14 % масленост, за съпоставяне овчето е 8 %. Освен това месото им е най-чистото ", описа Христов.
След 1989 година обаче това благосъстояние е унищожено. Оцеляват единични животни, избавени и непокътнати в ловното стопанство „ Витиня ".
Истинско знамение е, че през днешния ден, с изключение на благородните елени, лопатарите, муфлоните и дивите прасета, в горите на Витиня можем да се докоснем и до този възвишен колос, впечатлил хората още в дълбока античност. В ловното стопанство се одобряват любознателни гости, само че единствено в проведени групи с предварителна поръчка.
Бай Георги е най-близкият човек на яковете. Грижи се за тях съвсем непрекъснато. Голямата му наслада през последните месеци е раждането на две нови попълнения в стадото.
Малките несъмнено вършат усещане измежду останалите. Бутат се, закачат се, само че непрекъснато търсят отбраната на майката. Именно такива скъпи моменти търси фотографът Цветомир Цолов. Не една, не две, а цели 12 години той следи развиването на скромната популация в региона и я документира в фотоси.
„ Като фотограф за мен е чест и привилегия, че имам опцията да се докосна до този тип. ДЛС " Витиня " е единственото място на Балканския полуостров и едно от дребното в Европа, където можеш да се срещнеш с това животно ", изясни инж. Цветомир Цолов, фотограф на дивата природа.
Повече от 3 десетилетия тибетският крепък е емблема и горделивост за ловното стопанство. Животните са се приспособили и са припознали Западна Стара планина за собствен дом.
„ Единствената опасност за популацията, с изключение на бракониерството, с което се борим непрекъснато, е неналичието на външни екземпляри за групата. Проблем, на който търсим решение ", показа инж. Филип Ковашки, шеф на ДЛС „ Витиня ".
Назад във времето това не е било по този начин. През 80-те години на 20 век на няколко места в България са били разселени якове от далечна Монголия. А един от хората, взели участие директно в този развой, е Христо Христов - Референта.
„ Това става по някаква сделка сред Тодор Живков и тогавашния президент на Монголия Юмжагийн Цеденбал. Имали са да ни дават нещо монголците и Живков разпорежда: „ Вземете якове! ", спомня си Христо Христов.
Бившият шеф на родопското ловно стопанство „ Кормисош " пътува до Монголия, с цел да получи животните. На място научава, че една трета от яковете носят рисковата болест бруцелоза.
След редица кръвни проучвания 164 тибетски якове въпреки всичко идват у нас на 2 курса с транспортен аероплан " Ан-12 ". 2 години яковете са под непрекъснато наблюдаване и периодически кръвни проби за бруцелоза. Популацията освен оцелява, само че се разраства и се пръска на няколко места в страната.
„ Бяха стигнали до 700 броя. От тях дадох в Златарица, Великотърновско, в Мургаш, в Етрополе... Яковете са без харч животни. При минус 40 градуса раждат и отглеждат. Дават мляко, което е с 14 % масленост, за съпоставяне овчето е 8 %. Освен това месото им е най-чистото ", описа Христов.
След 1989 година обаче това благосъстояние е унищожено. Оцеляват единични животни, избавени и непокътнати в ловното стопанство „ Витиня ".
Истинско знамение е, че през днешния ден, с изключение на благородните елени, лопатарите, муфлоните и дивите прасета, в горите на Витиня можем да се докоснем и до този възвишен колос, впечатлил хората още в дълбока античност. В ловното стопанство се одобряват любознателни гости, само че единствено в проведени групи с предварителна поръчка.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ