Терцани, който се страхуваше за хората, заради липсата на морал
В другите интервали от живота си (1938-2004) италианският публицист Тициано Терцани преоткрива всяка една от многочислените трансформации на духа си. С лъчение на нравствен гуру, със сърце на шаман и насъбран опит най-малко като за няколко живота, в живота му с идентична компактност оставят следи срещите с разнообразни континенти, култури и хора.
Започва кариерата си като публицист, откакто напуща работното си място в италианската компания Olivetti, където среща брачната половинка си – Анжела, преводач от немски език. В изявленията тя самата го дефинира като
" бунтовник, който в никакъв случай не намира покой "
и добавя: " Ако беше жив през днешния ден, Тициано щеше да види света в световната рецесия, която той мощно се надяваше да избегнем. Страхуваше са за хората, поради неналичието на морал и пренебрегването на хилядолетията мъдрост. Вярваше, че светът е един великански организъм, който не може да съществува поединично и таеше дълбока вяра, че във вековете еволюция сме достигнали до това просветление! "
Едно предсказване на вещател, който среща в Хонгконг, трансформира ориста му. Той му предсказва гибел в самолетна злополука, а страхът го принуждава да предприеме идващите си пътешествия с трен. Така пресича съвсем цяла Азия и точно този вид пътешестване му дава неповторимия късмет да види повече от другите култури и да изпита срещите с разнообразни хора.
Любопитството му към другите и способността му да бъде търпелив
и разбиращ към света, потребностите и живота им става негов център. Мъдрец, който вижда повече от всички, само че в това време скрито балансира своите вътрешни демони – неспокойствие, протест, нестихващо предпочитание да провокира. В една от книгите си " Писма против войната " споделя персоналното си изобретение, че войната е отражение на човешкото предпочитание за владеене на повече и повече пари, надзор и власт. Колекцията от писма, в които споделя своите размишления, е предизвикана от публикация на Ориана Фалачи и е отговор на нейната анти-ислямистка позиция.
Всъщност, точно писмото е една от обичаните му форми за изложение и шерване на хрумвания, опит, мисли и положителни планове. Първата книгата на Тициано Терцани, която попадна в ръцете ми бе " Писма против войната ". Написана през 2002 година в епистоларна форма, книгата е следващият мост на Терцани към острите пера, гневни сърца и гневни мисли, които обземат по-голямата част от медийното съсловие след терористичната офанзива от 11 септември 2001 година.
Италианските публицисти категоризират " Писма против войната " като формален канал, посредством който Терцани провокира Ориана Фалачи на размисъл. Причината е материалът, който й поръчва италиански ежедневник във връзка офанзивата на " Близнаците " в Ню Йорк. Rage and Pride е всичко това, което Терцани слага на отдалеченост от личната си журналистическа нравственос и човешки морал. Оттогава медиите в Италия, пък и по целия свят, приказват за дуела сред Фалачи и Терцани.
Според италианския публицист – Якопо Сторни, който дойде в София, с цел да показа последната книга на Терцани " Краят е моето начало " (издателство " Книгомания " ) " задачата на Терцани беше да откри път към нея и да потърсят дружно корените на гнева й, тъй като той смяташе, че демоните, които ни провокират като хора са опция да намерим пътя към личната си еволюция като хора! "
Откъст от книгага - четете в неделя - 16 юни.
Интервю с Якопо Сторни четете в " Дневник " в понеделник - 17 юни.
Започва кариерата си като публицист, откакто напуща работното си място в италианската компания Olivetti, където среща брачната половинка си – Анжела, преводач от немски език. В изявленията тя самата го дефинира като
" бунтовник, който в никакъв случай не намира покой "
и добавя: " Ако беше жив през днешния ден, Тициано щеше да види света в световната рецесия, която той мощно се надяваше да избегнем. Страхуваше са за хората, поради неналичието на морал и пренебрегването на хилядолетията мъдрост. Вярваше, че светът е един великански организъм, който не може да съществува поединично и таеше дълбока вяра, че във вековете еволюция сме достигнали до това просветление! "
Едно предсказване на вещател, който среща в Хонгконг, трансформира ориста му. Той му предсказва гибел в самолетна злополука, а страхът го принуждава да предприеме идващите си пътешествия с трен. Така пресича съвсем цяла Азия и точно този вид пътешестване му дава неповторимия късмет да види повече от другите култури и да изпита срещите с разнообразни хора.
Любопитството му към другите и способността му да бъде търпелив
и разбиращ към света, потребностите и живота им става негов център. Мъдрец, който вижда повече от всички, само че в това време скрито балансира своите вътрешни демони – неспокойствие, протест, нестихващо предпочитание да провокира. В една от книгите си " Писма против войната " споделя персоналното си изобретение, че войната е отражение на човешкото предпочитание за владеене на повече и повече пари, надзор и власт. Колекцията от писма, в които споделя своите размишления, е предизвикана от публикация на Ориана Фалачи и е отговор на нейната анти-ислямистка позиция.
Всъщност, точно писмото е една от обичаните му форми за изложение и шерване на хрумвания, опит, мисли и положителни планове. Първата книгата на Тициано Терцани, която попадна в ръцете ми бе " Писма против войната ". Написана през 2002 година в епистоларна форма, книгата е следващият мост на Терцани към острите пера, гневни сърца и гневни мисли, които обземат по-голямата част от медийното съсловие след терористичната офанзива от 11 септември 2001 година.
Италианските публицисти категоризират " Писма против войната " като формален канал, посредством който Терцани провокира Ориана Фалачи на размисъл. Причината е материалът, който й поръчва италиански ежедневник във връзка офанзивата на " Близнаците " в Ню Йорк. Rage and Pride е всичко това, което Терцани слага на отдалеченост от личната си журналистическа нравственос и човешки морал. Оттогава медиите в Италия, пък и по целия свят, приказват за дуела сред Фалачи и Терцани.
Според италианския публицист – Якопо Сторни, който дойде в София, с цел да показа последната книга на Терцани " Краят е моето начало " (издателство " Книгомания " ) " задачата на Терцани беше да откри път към нея и да потърсят дружно корените на гнева й, тъй като той смяташе, че демоните, които ни провокират като хора са опция да намерим пътя към личната си еволюция като хора! "
Откъст от книгага - четете в неделя - 16 юни.
Интервю с Якопо Сторни четете в " Дневник " в понеделник - 17 юни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ