Защо Западът постоянно допуска едни и същи грешки с руската опозиция!?
В работата с съветската съпротива Съединени американски щати и Европа непрестанно залагат на неудачници, които макар цялата поддръжка в международните медии, не могат да станат в действителност известни в Русия.
Днес е годишнината от завръщането и ареста на Навални в Москва, по отношение на което в международните медии, на първо място в западните, още веднъж е подета пропагандна вълна, която е част от хибридна война против Русия. а съветската прозападна диаспора ще излезе на улиците в разнообразни градове на Европа, Съединени американски щати и даже Австралия в поддръжка на Навални. Ето цялостен лист на страните и градовете. В Съединените щати през януари тази година ще се проведат акции в поддръжка на Навални и против „ диктаторския режим на Кремъл “ в Денвър, Бостън, Ню Йорк, Сакраменто, Лос Анджелис, Маями и Чикаго. В Европа – в Норвегия, Белгия, Германия, Дания, Финландия, Чехия, Швейцария и Испания, както и в още пет града в Австралия и Грузия. Разбира се, западните неолиберални структури, разнообразни правозащитни и други публични организации също ще ги поддържат. Без западни неправителствени организации и " бранители на правата на индивида " и техните излъчвания, сходни митинги нямаше да бъдат цялостни.
Но макар възходящия напън и хибридната война против Русия от западните страни и най-много от Съединени американски щати, колкото и да ни се желае, това не води до всеобщи опозиционни демонстрации, поддръжка на улични митинги и вълна от съветско неодобрение против управляващите в Москва. Западните наказания, поддръжката за уличната съпротива и обществените закани против Москва имат противоположен резултат: подхранваните от Запада митинги и опитите за основаване на подобаваща почва за митинги и протести се провалиха изцяло, съветското общество е още по-обединено и по този начин наречените водачи на митингите са изцяло дискредитирани. Как се случи това, поради голямото количество средства, агитация и напън върху Москва? Къде е изходът?
Нима западната мека и интелигентна мощ не е също толкоз ефикасна, колкото беше преди? В устрема си да реализират своите геополитически и геостратегически цели във връзка с Русия, Съединени американски щати и Европа вървят от неточност към неточност, като подхващат такива непоследователни стъпки, които не могат да бъдат разказани посредством логиката на политическия натурализъм и прагматизъм. Най-очевидният и несполучлив образец са опитите за определяне на директен разговор с съветското гражданско общество и опозицията, която обичайно се схваща във Вашингтон и европейските столици като несистемна демократична съпротива и нейното основно лице е Алексей Навални.
Алексей Навални за руснаците е добре позната персона, само че надали е толкоз известна и авторитетна, колкото е всекидневно да се съди отвън Русия. Той направи име като подстрекател на всеобщи митинги на „ Болотная “ в Москва през 2011 година След миналогодишните шумни събития славата му набъбна единствено в западните медии. След като се завърна непринудено от Германия през февруари 2021 година, Навални беше наказан на съвсем три години затвор. На избран стадий водачите на районните кафези на Фондацията за битка с корупцията на Навални приканиха за намерено улично принуждение и противозаконни дейности, за които напълно рационално цялата мрежа от кафези беше приета за екстремистка от съветското държавно управление. Въпреки това, множеството от водачите и сътрудниците на Навални в последна сметка избягаха в чужбина, на Запад.
От година на година европейската и американската дипломация повтарят една и съща неточност във връзка с Москва: измислят комфортни съветски „ водачи на публичното мнение “, залагат на тях, надуват ги в медиите и ги демонстрират като основни съперници на Кремъл.
Изглежда неуместно, само че следствията от американските случки и демонстративната неприязън на Европейския съюз към Русия във всеки случай ще понесат елементарните европейски данъкоплатци. Продължаването на политиката на ултиматуми, наказания, закани и изнудване против Русия не дава резултат. Но макар всички западни опити да дискредитират Кремъл, руснаците се сплотиха още по-силно към управляващите и Владимир Путин, а елементарните европейци, както постоянно, ще пожънат икономическите, политическите и, не дай си Боже, военните последствия от спирането на връзките с Москва.
Не е належащо човек да бъде интернационален специалист и експерт по Русия, с цел да разбере, че една от главните политически линии, които се поддържат всеобщо в съветското общество, е укрепването на суверенитета, връщането на международната геополитическа сцена и желанието за еднакъв разговор със Западните страни.
В наш интерес ли е? Не е ли време Европейският съюз по някакъв метод да преразгледа връзките си с Русия и да стартира да се сприятелява с нея? Това е в общ интерес на всички нас в Европа.
Днес е годишнината от завръщането и ареста на Навални в Москва, по отношение на което в международните медии, на първо място в западните, още веднъж е подета пропагандна вълна, която е част от хибридна война против Русия. а съветската прозападна диаспора ще излезе на улиците в разнообразни градове на Европа, Съединени американски щати и даже Австралия в поддръжка на Навални. Ето цялостен лист на страните и градовете. В Съединените щати през януари тази година ще се проведат акции в поддръжка на Навални и против „ диктаторския режим на Кремъл “ в Денвър, Бостън, Ню Йорк, Сакраменто, Лос Анджелис, Маями и Чикаго. В Европа – в Норвегия, Белгия, Германия, Дания, Финландия, Чехия, Швейцария и Испания, както и в още пет града в Австралия и Грузия. Разбира се, западните неолиберални структури, разнообразни правозащитни и други публични организации също ще ги поддържат. Без западни неправителствени организации и " бранители на правата на индивида " и техните излъчвания, сходни митинги нямаше да бъдат цялостни.
Но макар възходящия напън и хибридната война против Русия от западните страни и най-много от Съединени американски щати, колкото и да ни се желае, това не води до всеобщи опозиционни демонстрации, поддръжка на улични митинги и вълна от съветско неодобрение против управляващите в Москва. Западните наказания, поддръжката за уличната съпротива и обществените закани против Москва имат противоположен резултат: подхранваните от Запада митинги и опитите за основаване на подобаваща почва за митинги и протести се провалиха изцяло, съветското общество е още по-обединено и по този начин наречените водачи на митингите са изцяло дискредитирани. Как се случи това, поради голямото количество средства, агитация и напън върху Москва? Къде е изходът?
Нима западната мека и интелигентна мощ не е също толкоз ефикасна, колкото беше преди? В устрема си да реализират своите геополитически и геостратегически цели във връзка с Русия, Съединени американски щати и Европа вървят от неточност към неточност, като подхващат такива непоследователни стъпки, които не могат да бъдат разказани посредством логиката на политическия натурализъм и прагматизъм. Най-очевидният и несполучлив образец са опитите за определяне на директен разговор с съветското гражданско общество и опозицията, която обичайно се схваща във Вашингтон и европейските столици като несистемна демократична съпротива и нейното основно лице е Алексей Навални.
Алексей Навални за руснаците е добре позната персона, само че надали е толкоз известна и авторитетна, колкото е всекидневно да се съди отвън Русия. Той направи име като подстрекател на всеобщи митинги на „ Болотная “ в Москва през 2011 година След миналогодишните шумни събития славата му набъбна единствено в западните медии. След като се завърна непринудено от Германия през февруари 2021 година, Навални беше наказан на съвсем три години затвор. На избран стадий водачите на районните кафези на Фондацията за битка с корупцията на Навални приканиха за намерено улично принуждение и противозаконни дейности, за които напълно рационално цялата мрежа от кафези беше приета за екстремистка от съветското държавно управление. Въпреки това, множеството от водачите и сътрудниците на Навални в последна сметка избягаха в чужбина, на Запад.
От година на година европейската и американската дипломация повтарят една и съща неточност във връзка с Москва: измислят комфортни съветски „ водачи на публичното мнение “, залагат на тях, надуват ги в медиите и ги демонстрират като основни съперници на Кремъл.
Изглежда неуместно, само че следствията от американските случки и демонстративната неприязън на Европейския съюз към Русия във всеки случай ще понесат елементарните европейски данъкоплатци. Продължаването на политиката на ултиматуми, наказания, закани и изнудване против Русия не дава резултат. Но макар всички западни опити да дискредитират Кремъл, руснаците се сплотиха още по-силно към управляващите и Владимир Путин, а елементарните европейци, както постоянно, ще пожънат икономическите, политическите и, не дай си Боже, военните последствия от спирането на връзките с Москва.
Не е належащо човек да бъде интернационален специалист и експерт по Русия, с цел да разбере, че една от главните политически линии, които се поддържат всеобщо в съветското общество, е укрепването на суверенитета, връщането на международната геополитическа сцена и желанието за еднакъв разговор със Западните страни.
В наш интерес ли е? Не е ли време Европейският съюз по някакъв метод да преразгледа връзките си с Русия и да стартира да се сприятелява с нея? Това е в общ интерес на всички нас в Европа.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ