ПАНИКА: Управляващите потушават бунт в БАН с 20 млн. лeва, взети от съдебната власт
В несъгласие с Конституцията, болшинството понижава бюджета на власт.
След 12 години учените от Българската академия на науките още веднъж заплашиха с митинги. Причината - плануваните средства за просвета в бюджета за 2022-ра. Действията на новата във връзка с не са изненадващи предвид на обстоятелството, че възгледите на премиера Кирил Петков и на вицепремиера и финансов министър Асен Василев за развиване на страната съответстват с тези на първия финансов министър на Бойко Борисов - Симеон Дянков. Все отново и тримата - Дянков, Петков и Василев са свързани с олигархичния кръг „ Капитал “.
свързани новини59236на 07.02.2022
В края на 2009 година при разискванията на бюджета за идната година Дянков разгласи учените от за „ феодални старци “. Сега Петков наподобява избира да прояви еластичност и в опит да митинга на учените в края на предходната седмица организира среща с ръководителя на акад. Юлиан Ревалски, с цел да му обещае повече пари от бюджета, написа " Труд ".
Оказва се обаче, че с цел да обезпечи пари подхожда йезуитски и опълчва учени на магистрати. За да дадат повече пари на Българска академия на науките, ръководещите са решили да вземат 20 млн. от планувания за 2022 година бюджет на и по-конкретно от парите, които следва да получи за прехрана прокуратурата.
Действията на премиера Петков и заместника му Василев явно целят да ощетят държавното обвиняване, най-много поради политическата им упоритост да детронират от поста му основния прокурор Иван Гешев. В последна сметка обаче „ наказателната акция “ през бюджета на Петков и Василев против прокуратурата удостоверява изцяло тезата на обвинител №1, че е подложена на опит за политическо рейдърство.
Изключено е решение бюджетът на Темида да бъде понижен с 20 млн. лева от авансово заложения да се случи без глоба на двама души в страната - министър-председателят и финансовият министър.
Отношението на премиера и на финансовия министър към прокуратурата припомня и на случилото се през 2010 година, когато вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков влезе в изострен спор с тогавашния държавен глава Георги Първанов след неговата позиция в отбрана на Българска академия на науките. Ескалацията на напрежение сред Дянков и Първанов стигна до такава степен, че в един миг Министерство на финансите даже понижи бюджета на администрацията на президента.
Аналогията сред предизвиканата обстановка през днешния ден с отминали образци на напън от изпълнителната над други институции в страната през бюджета е единствено един от трите основни казуса, които дейностите на Петков и Василев предизвикат. Макар целеният резултат от бюджетната гилотина да е ориентиран против прокуратурата, той неизбежно ще рефлектира върху цялата система, ще засегне директно работата на съдиите, а оттова ще се отрази и върху целия гражданско-правен оборот.
В момента, в който прокуратурата остане без пари, то първото, което ще блокира са заплащанията по експертизи, а оттова следствието на редица каузи ще бъде замразено, давностните периоди обаче ще продължат да текат. Ако пък прокуратурата остане без пари да покрие сметките за електрическа енергия, то електроразпределителните сдружения ще спрат тока на правосъдните здания, които на множеството места в страната събират под един покрив както прокурори, по този начин и съдии. Забавянето на работата на прокуратурата ще има пряк резултат и върху натовареността на съда.
А всичко изброено дотук, с изключение на на жителите, ще се отрази и на имиджа на страната в европейски проект - по линия на хоризонталния механизъм на Европейския съюз за господство на правото. По този метод проектът на Кирил Петков и Асен Василев да нападат Гешев, ще има бумерангов резултат върху тях самите, тъй като Брюксел насочва рецензиите за нарушение на правовия ред по политическа линия, т.е. към съответните ръководещи сега.
Най-сериозният проблем, който ръководещите си основават обаче, е обвързван с събитието, че на процедура правят нарушаване на Конституцията и което е по-лошо - нарушават трайната процедура на Конституционния съд в тази посока.
Конституционен съд неведнъж е имал мотив да припомня, както на държавното управление, по този начин и на Народното събрание, че бюджетът на е самостоятелен и в случай че средствата за правораздаване не доближават, то отговорност на Министерския съвет и на Народното събрание е да ги обезпечат. Това е по този начин, тъй като бюджетът на Темида се дефинира от Висшия правосъден съвет и за актуалната 2022 година той е в размер на съвсем един милиард лв.. Нещо повече, въпреки и с 8 млн. лева по-малко от желаните от „ държавното управление “ на власт, Министерство на финансите към този момент го е съгласувало и по този начин той е признат на първо четене от Народното събрание. Сега обаче ръководещите се отмятат и орязват бюджета с още 20 млн.
Това влиза в непосредствено несъгласие с решение №4 на Конституционния съд от 2015 година, в което се сочи, че „ активността на държавните органи, обвързвана с реализиране на предоставените им с Конституцията функционалности, следва да се реализира непрекъснато и в цялостен размер през цялата година. Това е конституционно условие и неизпълнението му заради непълнота на финансови средства е нарушаване на главния закон “. А съгласно член 117 от Конституцията експлицитното отделяне на независим бюджет на е изискване за нейната самостоятелност и обикновено действие. Преди седем години Конституционен съд изрично припомня на тогавашните ръководещи, че са длъжни да обезпечат и спомагателни гаранции за осъществяване на бюджета на съда и прокуратурата, тъй като това повелява главният закон.
Това идва да покаже, че даже и да прокарат намаляването на бюджета с 20 млн. лева на прокуратурата, ръководещите ще капитулират пред Конституционния съд, в случай че основният прокурор реши да извърши пълномощията си и го сезира.
Провалът на Кирил Петков и Асен Василев обаче може да се окаже още по-голям, в случай че поради искрено популисткия политически трик да опълчват прокурори на учени, единствено след няколко месеца се видят принудени да гласоподават отпущането на спомагателни средства за власт, при положение, че се стигне до нейното блокиране.
След 12 години учените от Българската академия на науките още веднъж заплашиха с митинги. Причината - плануваните средства за просвета в бюджета за 2022-ра. Действията на новата във връзка с не са изненадващи предвид на обстоятелството, че възгледите на премиера Кирил Петков и на вицепремиера и финансов министър Асен Василев за развиване на страната съответстват с тези на първия финансов министър на Бойко Борисов - Симеон Дянков. Все отново и тримата - Дянков, Петков и Василев са свързани с олигархичния кръг „ Капитал “.
свързани новини59236на 07.02.2022
В края на 2009 година при разискванията на бюджета за идната година Дянков разгласи учените от за „ феодални старци “. Сега Петков наподобява избира да прояви еластичност и в опит да митинга на учените в края на предходната седмица организира среща с ръководителя на акад. Юлиан Ревалски, с цел да му обещае повече пари от бюджета, написа " Труд ".
Оказва се обаче, че с цел да обезпечи пари подхожда йезуитски и опълчва учени на магистрати. За да дадат повече пари на Българска академия на науките, ръководещите са решили да вземат 20 млн. от планувания за 2022 година бюджет на и по-конкретно от парите, които следва да получи за прехрана прокуратурата.
Действията на премиера Петков и заместника му Василев явно целят да ощетят държавното обвиняване, най-много поради политическата им упоритост да детронират от поста му основния прокурор Иван Гешев. В последна сметка обаче „ наказателната акция “ през бюджета на Петков и Василев против прокуратурата удостоверява изцяло тезата на обвинител №1, че е подложена на опит за политическо рейдърство.
Изключено е решение бюджетът на Темида да бъде понижен с 20 млн. лева от авансово заложения да се случи без глоба на двама души в страната - министър-председателят и финансовият министър.
Отношението на премиера и на финансовия министър към прокуратурата припомня и на случилото се през 2010 година, когато вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков влезе в изострен спор с тогавашния държавен глава Георги Първанов след неговата позиция в отбрана на Българска академия на науките. Ескалацията на напрежение сред Дянков и Първанов стигна до такава степен, че в един миг Министерство на финансите даже понижи бюджета на администрацията на президента.
Аналогията сред предизвиканата обстановка през днешния ден с отминали образци на напън от изпълнителната над други институции в страната през бюджета е единствено един от трите основни казуса, които дейностите на Петков и Василев предизвикат. Макар целеният резултат от бюджетната гилотина да е ориентиран против прокуратурата, той неизбежно ще рефлектира върху цялата система, ще засегне директно работата на съдиите, а оттова ще се отрази и върху целия гражданско-правен оборот.
В момента, в който прокуратурата остане без пари, то първото, което ще блокира са заплащанията по експертизи, а оттова следствието на редица каузи ще бъде замразено, давностните периоди обаче ще продължат да текат. Ако пък прокуратурата остане без пари да покрие сметките за електрическа енергия, то електроразпределителните сдружения ще спрат тока на правосъдните здания, които на множеството места в страната събират под един покрив както прокурори, по този начин и съдии. Забавянето на работата на прокуратурата ще има пряк резултат и върху натовареността на съда.
А всичко изброено дотук, с изключение на на жителите, ще се отрази и на имиджа на страната в европейски проект - по линия на хоризонталния механизъм на Европейския съюз за господство на правото. По този метод проектът на Кирил Петков и Асен Василев да нападат Гешев, ще има бумерангов резултат върху тях самите, тъй като Брюксел насочва рецензиите за нарушение на правовия ред по политическа линия, т.е. към съответните ръководещи сега.
Най-сериозният проблем, който ръководещите си основават обаче, е обвързван с събитието, че на процедура правят нарушаване на Конституцията и което е по-лошо - нарушават трайната процедура на Конституционния съд в тази посока.
Конституционен съд неведнъж е имал мотив да припомня, както на държавното управление, по този начин и на Народното събрание, че бюджетът на е самостоятелен и в случай че средствата за правораздаване не доближават, то отговорност на Министерския съвет и на Народното събрание е да ги обезпечат. Това е по този начин, тъй като бюджетът на Темида се дефинира от Висшия правосъден съвет и за актуалната 2022 година той е в размер на съвсем един милиард лв.. Нещо повече, въпреки и с 8 млн. лева по-малко от желаните от „ държавното управление “ на власт, Министерство на финансите към този момент го е съгласувало и по този начин той е признат на първо четене от Народното събрание. Сега обаче ръководещите се отмятат и орязват бюджета с още 20 млн.
Това влиза в непосредствено несъгласие с решение №4 на Конституционния съд от 2015 година, в което се сочи, че „ активността на държавните органи, обвързвана с реализиране на предоставените им с Конституцията функционалности, следва да се реализира непрекъснато и в цялостен размер през цялата година. Това е конституционно условие и неизпълнението му заради непълнота на финансови средства е нарушаване на главния закон “. А съгласно член 117 от Конституцията експлицитното отделяне на независим бюджет на е изискване за нейната самостоятелност и обикновено действие. Преди седем години Конституционен съд изрично припомня на тогавашните ръководещи, че са длъжни да обезпечат и спомагателни гаранции за осъществяване на бюджета на съда и прокуратурата, тъй като това повелява главният закон.
Това идва да покаже, че даже и да прокарат намаляването на бюджета с 20 млн. лева на прокуратурата, ръководещите ще капитулират пред Конституционния съд, в случай че основният прокурор реши да извърши пълномощията си и го сезира.
Провалът на Кирил Петков и Асен Василев обаче може да се окаже още по-голям, в случай че поради искрено популисткия политически трик да опълчват прокурори на учени, единствено след няколко месеца се видят принудени да гласоподават отпущането на спомагателни средства за власт, при положение, че се стигне до нейното блокиране.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ