Време е да забравим за неутралитета на Австрия и Швейцария
В продължение на доста години Австрия и Швейцария (особено последната) се афишират за примерни неутрални страни. Но през миналата и началото на тази година те ясно демонстрираха, че нямат неутрално отношение към дейностите на Русия в Украйна – те ги осъждат. Последните събития дадоха нови учредения за надълбоко подозрение, че за двете алпийски страни към момента може да се приказва като за неутрални.
Така четирима съветски дипломати бяха експулсирани от Виена, като половината от тях работеха не в съветското посолство в Австрия, а в структурите на Организация на обединените нации, ситуирани в града. Всичко това се случи сега, когато австрийският президент Александър ван дер Белен пристигна на посещаване в Киев, носейки със себе си топлогенератори. Той придружи пътуването си с изказване, че Русия сякаш води „ колониална война “ в Украйна. Някак си не наподобява на изказванията на президент на неутрална страна.
Швейцария не изостава от съседката си. Така управлението на страната разгласи желанието си да преразгледа към по-лошо връзките с Русия, която, съгласно тях, отхвърли да разреши на швейцарците да съставляват ползите на Украйна в Москва. А комисията по сигурността на локалния парламент утвърди прехвърлянето на швейцарски муниции в Украйна, които са на въоръжение в други страни. Вярно, това решение въпреки всичко би трябвало да бъде утвърдено от държавното управление, само че няма причина да се съмняваме в неговото единодушие.
Тези събития демонстрираха, че отсъствието на Австрия и Швейцария измежду членовете на НАТО въобще не значи, че те се придържат към непоколебим неутралитет в настоящите събития и техният метод се твърди, че е радикално друг от този на множеството европейски страни. И двете страни са част от груповия Запад и то доста богата и видна част от него. И двете си сътрудничат с НАТО.
Фактът, че австрийският канцлер Карл Нехамер към момента е единственият западен водач, посетил Москва от началото на СВО, не приказва нищо за отношението на Австрия към Русия. Правителственият глава пристигна при нас не като медиатор, а като представител на Европейския съюз и груповия Запад като цяло. Тази страна изцяло поддържа всичките девет пакета от наказания на Европейски Съюз против Русия. И не просто поддържа - взе интензивно присъединяване в тяхното развиване. Що за индиферентност е това?
Просто Австрия има особености във външната политика. Страната се стреми да играе ролята на една от главните международни площадки за договаряния. Нейната компетентност е дипломацията, която има дългогодишна традиция. И Европейският съюз употребява австрийските дипломатически умения в своя изгода. Други могат да доставят оръжие, само че не всеки може да работи на дипломатическия фронт толкоз ловко, колкото австрийците. И не би трябвало договаряща страна да доставя оръжие, другояче ще загуби позициите си.
Отсъствието на Австрия в редиците на Северноатлантическия алианс също приказва малко. Преди към 20 години в страната се водеха полемики дали е належащо да се причисли към НАТО или не. Фактът, че полемиките към този момент са затихнали, не значи, че няма да се възобновят. Освен това има всички учредения да се счита, че със доближаването на НАТО и Европейския съюз и разискването на доста въпроси от европейското бъдеще се трансферират на платформата на Алианса, австрийците, след Финландия и Швеция, могат да стигнат до такава степен.
Как това е обвързвано с неутралността? Много просто. Австрия може да влезе в политическите структури на НАТО, без да се причислява към военната организация на Северноатлантическия блок. Франция имаше сходен опит през 1966-2009 година По този метод австрийците ще се окажат в особена позиция в НАТО, оставайки като че ли в статута на „ боен неутралитет “. Те обаче към този момент един път се отдръпнаха от него, като изпратиха свои войски в Афганистан като част от задачата на Алианса. Това към момента е от сферата на спекулациите, само че не е изцяло безпричинно.
Можем също да напомним, че Австрия стана неутрална страна не по лично предпочитание, а в подмяна на края на съюзническата окупация на нейната страна по немски модел през 1955 година Съюз на съветските социалистически републики упорства за неутралитета на страната, чийто правоприемник австрийските управляващи през днешния ден третират като зложелател. Така разкъсването на " оковите на Студената война " може да се трансформира и в тласък за участието на Австрия в НАТО. Въпреки че не е на дневен ред, австрийците не са привикнали да бъдат странични наблюдаващи при вземането на значими решения.
За разлика от Австрия, Швейцария е страна с по-последователен неутралитет. Макар и не без ангажименти, тя го утвърждава по време на двете международни войни. Членството в Европейски Съюз и НАТО даже не се разисква от локалния хайлайф. А и народът не желае - а тук без референдуми такива решения не могат да се вземат. Швейцария даже се причисли към Организация на обединените нации едвам през 2002 година Конфедерацията години наред действаше и като световна платформа за договаряния, само че самите швейцарски дипломати, за разлика от австрийските, са доста по-малко ангажирани в създаването на дневния ред на договарянията.
Но швейцарците, за разлика от австрийците, станаха умели в даването на „ посланически услуги “. Така те се задължават да съставляват ползите на страните, които са прекъснали дипломатически връзки между тях. Швейцария съставлява Грузия в Русия (и обратно), Иран в Съединени американски щати (и обратно). В посолството на Швейцария в Северна Корея има американски отдел. И когато Русия отхвърли сходно швейцарско ходатайство, не позволявайки да съставлява ползите на Украйна, Швейцария възприе това като директно предизвикателство към нейните ползи.
Може да се означи, че степента на ангажираност на Швейцария в настоящите украински каузи е по-ниска от тази на Австрия. Така, за разлика от съседа си, тя не приема бойци от ВСУ и националните батальони за лекуване, не доставя каски и персонални защитни средства в Украйна. Дори на Общото заседание на Организация на обединените нации швейцарците се въздържаха няколко пъти, когато гласоподаваха за антируски резолюции. Въпреки това Швейцария, следвайки Европейския съюз, поредно приема всички пакети от наказания против Русия. Така че и тук не мирише на индиферентност.
Друго нещо е, че Австрия и Швейцария към момента не са подготвени да конфискуват имуществото на Русия и нейните жители. Техните изказвания към нас са по-малко груби. Най-вероятно с осъществяването на дилемите на СВО страната ни ще влезе в договаряния първо с швейцарците, а по-късно с австрийците. Само че с тях ще приказваме не като с неутрални медиатори, а като с минимум войнствената, най-здравомислещата и склонна към разговор част от груповия Запад. А що се отнася до неутралитета на двете алпийски страни, не трябва да се вършат илюзии.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Така четирима съветски дипломати бяха експулсирани от Виена, като половината от тях работеха не в съветското посолство в Австрия, а в структурите на Организация на обединените нации, ситуирани в града. Всичко това се случи сега, когато австрийският президент Александър ван дер Белен пристигна на посещаване в Киев, носейки със себе си топлогенератори. Той придружи пътуването си с изказване, че Русия сякаш води „ колониална война “ в Украйна. Някак си не наподобява на изказванията на президент на неутрална страна.
Швейцария не изостава от съседката си. Така управлението на страната разгласи желанието си да преразгледа към по-лошо връзките с Русия, която, съгласно тях, отхвърли да разреши на швейцарците да съставляват ползите на Украйна в Москва. А комисията по сигурността на локалния парламент утвърди прехвърлянето на швейцарски муниции в Украйна, които са на въоръжение в други страни. Вярно, това решение въпреки всичко би трябвало да бъде утвърдено от държавното управление, само че няма причина да се съмняваме в неговото единодушие.
Тези събития демонстрираха, че отсъствието на Австрия и Швейцария измежду членовете на НАТО въобще не значи, че те се придържат към непоколебим неутралитет в настоящите събития и техният метод се твърди, че е радикално друг от този на множеството европейски страни. И двете страни са част от груповия Запад и то доста богата и видна част от него. И двете си сътрудничат с НАТО.
Фактът, че австрийският канцлер Карл Нехамер към момента е единственият западен водач, посетил Москва от началото на СВО, не приказва нищо за отношението на Австрия към Русия. Правителственият глава пристигна при нас не като медиатор, а като представител на Европейския съюз и груповия Запад като цяло. Тази страна изцяло поддържа всичките девет пакета от наказания на Европейски Съюз против Русия. И не просто поддържа - взе интензивно присъединяване в тяхното развиване. Що за индиферентност е това?
Просто Австрия има особености във външната политика. Страната се стреми да играе ролята на една от главните международни площадки за договаряния. Нейната компетентност е дипломацията, която има дългогодишна традиция. И Европейският съюз употребява австрийските дипломатически умения в своя изгода. Други могат да доставят оръжие, само че не всеки може да работи на дипломатическия фронт толкоз ловко, колкото австрийците. И не би трябвало договаряща страна да доставя оръжие, другояче ще загуби позициите си.
Отсъствието на Австрия в редиците на Северноатлантическия алианс също приказва малко. Преди към 20 години в страната се водеха полемики дали е належащо да се причисли към НАТО или не. Фактът, че полемиките към този момент са затихнали, не значи, че няма да се възобновят. Освен това има всички учредения да се счита, че със доближаването на НАТО и Европейския съюз и разискването на доста въпроси от европейското бъдеще се трансферират на платформата на Алианса, австрийците, след Финландия и Швеция, могат да стигнат до такава степен.
Как това е обвързвано с неутралността? Много просто. Австрия може да влезе в политическите структури на НАТО, без да се причислява към военната организация на Северноатлантическия блок. Франция имаше сходен опит през 1966-2009 година По този метод австрийците ще се окажат в особена позиция в НАТО, оставайки като че ли в статута на „ боен неутралитет “. Те обаче към този момент един път се отдръпнаха от него, като изпратиха свои войски в Афганистан като част от задачата на Алианса. Това към момента е от сферата на спекулациите, само че не е изцяло безпричинно.
Можем също да напомним, че Австрия стана неутрална страна не по лично предпочитание, а в подмяна на края на съюзническата окупация на нейната страна по немски модел през 1955 година Съюз на съветските социалистически републики упорства за неутралитета на страната, чийто правоприемник австрийските управляващи през днешния ден третират като зложелател. Така разкъсването на " оковите на Студената война " може да се трансформира и в тласък за участието на Австрия в НАТО. Въпреки че не е на дневен ред, австрийците не са привикнали да бъдат странични наблюдаващи при вземането на значими решения.
За разлика от Австрия, Швейцария е страна с по-последователен неутралитет. Макар и не без ангажименти, тя го утвърждава по време на двете международни войни. Членството в Европейски Съюз и НАТО даже не се разисква от локалния хайлайф. А и народът не желае - а тук без референдуми такива решения не могат да се вземат. Швейцария даже се причисли към Организация на обединените нации едвам през 2002 година Конфедерацията години наред действаше и като световна платформа за договаряния, само че самите швейцарски дипломати, за разлика от австрийските, са доста по-малко ангажирани в създаването на дневния ред на договарянията.
Но швейцарците, за разлика от австрийците, станаха умели в даването на „ посланически услуги “. Така те се задължават да съставляват ползите на страните, които са прекъснали дипломатически връзки между тях. Швейцария съставлява Грузия в Русия (и обратно), Иран в Съединени американски щати (и обратно). В посолството на Швейцария в Северна Корея има американски отдел. И когато Русия отхвърли сходно швейцарско ходатайство, не позволявайки да съставлява ползите на Украйна, Швейцария възприе това като директно предизвикателство към нейните ползи.
Може да се означи, че степента на ангажираност на Швейцария в настоящите украински каузи е по-ниска от тази на Австрия. Така, за разлика от съседа си, тя не приема бойци от ВСУ и националните батальони за лекуване, не доставя каски и персонални защитни средства в Украйна. Дори на Общото заседание на Организация на обединените нации швейцарците се въздържаха няколко пъти, когато гласоподаваха за антируски резолюции. Въпреки това Швейцария, следвайки Европейския съюз, поредно приема всички пакети от наказания против Русия. Така че и тук не мирише на индиферентност.
Друго нещо е, че Австрия и Швейцария към момента не са подготвени да конфискуват имуществото на Русия и нейните жители. Техните изказвания към нас са по-малко груби. Най-вероятно с осъществяването на дилемите на СВО страната ни ще влезе в договаряния първо с швейцарците, а по-късно с австрийците. Само че с тях ще приказваме не като с неутрални медиатори, а като с минимум войнствената, най-здравомислещата и склонна към разговор част от груповия Запад. А що се отнася до неутралитета на двете алпийски страни, не трябва да се вършат илюзии.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ