Две изложби на Любомир Далчев откриха в общински художествени галерии
В наличието на кмета на София Йорданка Фандъкова и ръководителя на Столичния общински съвет Георги Георгиев откриха две изложения на изключителния български ваятел Любомир Далчев в годината, в която се навършват 120 години от рождението му.
Любителите на творчеството на този изтъкнат ваятел могат да видят творбите му в залите на Софийската градска художествена изложба и в изложба „ Васка Емануилова “.
София пази и изложба навън с произведения на Любомир Далчев. Те могат да се видят в пространството сред двете галерии и по средата на пътя в пространството сред църквата „ Св. София “ и Централния боен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна изложба навън в България, която съществува от 1974 година Съставена е от творби на Любомир Далчев, благосъстоятелност на СГХГ. Негови произведения са ситуирани и към Градската изложба, в Княжеската градина, градината до Художествената академия и на други места.
Рден през 1902 година в Солун, минал през модерната школата на Рим и Париж и приключил живота си в Съединени американски щати през 2002 година, Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му наличие трансферира мост сред две противоположни и несъвместими обстановки в българското изкуство – преди и след 1944 година Започва развиването си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната украса на Съдебната палата в София се постанова като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия градивен градеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната комбинация, той е предходник на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 година основава десетки монументи и е създател на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като „ Самуиловите воини “, „ Блудният наследник “, „ Йов “, „ Маутхаузен “ показват умеенето му да изобрази споровете на актуалния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на извънредно съпреживяване Далчев слага началото на нова школа в българската статуя, която процъфтява с първите изяви на неговите възпитаници (В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и доста други).
Художественото му завещание и въздействието върху цяло потомство от създатели, забележителното отстояване на креативната смелост и самостоятелност, дават съображение модерната българската статуя в нейния произход и развиване през ХХ в. да се обобщава като „ Векът на Далчев “.
Любителите на творчеството на този изтъкнат ваятел могат да видят творбите му в залите на Софийската градска художествена изложба и в изложба „ Васка Емануилова “.
София пази и изложба навън с произведения на Любомир Далчев. Те могат да се видят в пространството сред двете галерии и по средата на пътя в пространството сред църквата „ Св. София “ и Централния боен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна изложба навън в България, която съществува от 1974 година Съставена е от творби на Любомир Далчев, благосъстоятелност на СГХГ. Негови произведения са ситуирани и към Градската изложба, в Княжеската градина, градината до Художествената академия и на други места.
Рден през 1902 година в Солун, минал през модерната школата на Рим и Париж и приключил живота си в Съединени американски щати през 2002 година, Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му наличие трансферира мост сред две противоположни и несъвместими обстановки в българското изкуство – преди и след 1944 година Започва развиването си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната украса на Съдебната палата в София се постанова като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия градивен градеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната комбинация, той е предходник на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 година основава десетки монументи и е създател на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като „ Самуиловите воини “, „ Блудният наследник “, „ Йов “, „ Маутхаузен “ показват умеенето му да изобрази споровете на актуалния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на извънредно съпреживяване Далчев слага началото на нова школа в българската статуя, която процъфтява с първите изяви на неговите възпитаници (В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и доста други).
Художественото му завещание и въздействието върху цяло потомство от създатели, забележителното отстояване на креативната смелост и самостоятелност, дават съображение модерната българската статуя в нейния произход и развиване през ХХ в. да се обобщава като „ Векът на Далчев “.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ