Антимигрантските настроения са се задълбочили само в някои страни в ЕС за две години
В множеството страни в Евросъюза антимигрантските настройки не са се задълбочили в годините след пика на рецесията.
Това демонстрира отчет на " Фридрих Еберт ", озаглавен " Все още разграничени, само че по-отворени - карта на европейските настройки към миграцията преди и след рецесията ", показан този месец.
Авторите настояват, че настройките за отменяне на мигранти от по-бедни, неевропейски " трети страни " даже са отбелязали спад в месеците след пика на мигрантската рецесия. Делът на абсолютно отхвърлящите миграцията към Европейски Съюз от " по-бедни страни " отвън континента пък е понижен с пет пункта, от 15 на 10% от респондентите за интервал от 15 години. България, Румъния и Гърция не са обхванати от проучването, нито пък островни страни като Кипър и Малта или дребни страни като Люксембург, само че има две страни отвън Европейски Съюз - Норвегия и Швейцария.
" Начинът, по който се възприема миграцията в европейските страни, остава безпристрастен и постоянен - респондентите виждат доста преимущества и дефекти на подвижността по света... едвам една десета от европейците в изследването биха отхвърлили абсолютно идването на мигранти от по-бедни страни отвън Европа и установяването им в техните страни. "
Докладът на фондация
FES твърди в отчета, че посредством така наречен Индекс на отхвърлянето (Rejection Index -RI) анализаторите ѝ са в положение, измервайки даже единствено най-крайния отговор на миграцията (тотално отхвърляне) като знак, да схванат дали и доколко настройките стават по-радикални. Според данните от показателя смяната в проучването за 2016-2017 година, спрямо 2014-2015-а, е безапелационен слаб спад на отрицателните настройки и на цялостното отменяне на мигранти. Унгария (14 точки), Чехия (3 точки), Австрия (2 точки) и Полша (1 точка) са единствените страни, където повече хора са отхвърляли изрично допускането на мигранти при второто изследване, в сравнение с при първото. Там, където отхвърлянето не е спаднало, няма смяна (случаят на Швейцария и Швеция).
Промяната в " Индекса на отхвърлянето " през 2016-2017 година по отношение на 2014-2015 година (в последната година бе пикът на мигрантската криза).
Общо девет са страните, в които доста е намалял делът на абсолютно отхвърлящите мигранти от " по-бедни страни отвън Европа " - Испания, Португалия, Белгия, Холандия и Франция. " Забележително, само че най-големият спад в отхвърлянето е маркиран във Англия и Ирландия (13% и 10%), страни, в които имиграцията, изключително от страните от Източна Европа, бе значима от 2004 година насам, а по-късно стана основен въпрос във вътрешната политика.
Отрицателните настройки са се задълбочили единствено в няколко страни. В един от случаите смяната е сериозна и това е Унгария. В страната 62% от популацията декларират, че даже един мигрант от по-бедни неевропейски страни не трябва да бъзе одобряван в Европейски Съюз.
" Добре или зле е да живеят тук "
Другият показател - " Индекс на усещанията " - е за метода, по който хората правят оценка въздействието на миграцията върху материалния живот. Съставен е главно въз основата на въпросите " Бихте ли споделили, че е по принцип добре или по принцип зле за стопанската система (на дадена страна), че хората идват да живеят тук от различен страни? " и " Бихте ли споделили, че културният живот (на дадена страна) е в общи линии обиден или обогатен от хора, които идват тук от други страни? "
Този показател демонстрира по-голямо разделяне в Европа, в сравнение с предходният. От 19 страни 9 са отбелязали негативна смяна при него (повече хора са дали отговор с " не " на горните два въпроса " ) през 2016-2017 година, в сравнение с през 2014-2015 година Негативната смяна обаче варира от 1 до 3 пункта при всички тях с две изключения - Естония (5 пункта надолу) и Унгария (7 пункта надолу). " Страхът се нараснал значимо " единствено в тези две от прегледаните страни, означават създателите.
Обратно, във Англия, Ирландия, Испания и Белгия позитивното усещане се е нараснало - в Обединеното кралство да вземем за пример пораства с 8 пункта за обсъждания интервал, с по 7 в Португалия и Ирландия. Изтъкнати са образците на Португалия и Испания - там, " въпреки всички демографски групи да са станали (по-положително настроени към приемането) на мигранти, смяната е по-голяма измежду по-старите, по-слабо образованите хора в провинцията, които са на най-долните стъпала на скалата на приходите. "
Увеличението в най-голямата си част се държи на метода, по който тези страни правят оценка държавните управления си, стопанските системи и демокрацията. Например в Испания с 25 пункта се нараснало утвърждението за метода, по който работят стопанските системи, 21 пункта - за държавните управления, в Португалия стойностите са още по-високи за обсъждания интервал. " На базата на теорията на контрола хората в тези страни имат чувствто, че до известна степен са си върнали котрола върху метода, по който работи страната им в политиката и стопанската система. "
И в Ирландия, въпреки смяната да е във всички демографски групи, " най-уязвимите в обществото " демонстрират най-голямо позитивно нарастване: " пенсионирани, възрастни хора, които споделят, че всеки ден (имат) финансови компликации. " Във Англия смяната обаче се свързва с " отрезвяването след вота за Брекзит " и хората, които са осъзнали в хода на мъчителните договаряния, че " не може единствено миграцията да се упреква за проблемите на Англия. "
Промяната в " Индекса на възриемането " през 2016-2017 година по отношение на 2014-2015 година (в последната година бе пикът на мигрантската криза).
Естония, Чехия и Литва са изключения " в контрастност с дългогодишните демокрации ". В тях " е по-вероятно отрицателните настройки да се трансфорат в отрицателни поведенчески упования ". Уточнява се, че " поведенчески упования " са желанията за реакция при миграционен напън - дали да им бъде даден достъп, дали да им се забрани да се открият в страната и така нататък
И това проучване удостоверява, сходно на предходни на тази и други фондации, че " необятно публикуваните и хомогенизиращи антимигрантски настройки в някои страни имат малко общо с мигрантите ". Антимигрантските настроения са най-силни и е най-вероятно да не престават да се ускоряват в страни, където съвсем няма мигранти и хората нямат персонален опит с тях, само че " където на (гражданите) им липсва чувство за сигурност и надзор, " означават създателите.
Разделенията се виждат по политически симптом - леви гласоподаватели нормално са по-положително настроени към миграцията, центристите са неутрални, а десните нормално имат негативна настройка. Същевременно, до момента в който самоопределящите се като леви респонсенти са " еднообразно позитивно настроени към миграцията, без значение какъв брой леви се усещат, политическият десен екстремизъм и крайните антимигрантски настройки са свързани ".
Промяната в европейските страни, погледната на картата на континента, демонстрира, че въпросът дали отношението е позитивно или негативно не зависи от това в кой район на Европа е страната, а само от националните граници.
Частта от жителите, която показва " хомогенно негативни " настройки към мигрантите, обаче не може да се дефинира като обособена демографска група, се показва в отчета. Резултатите по-скоро сочат, че " тези, които се усещат политически обезсилени, финансово несигурни и без обществена поддръжка, е по-вероятно да имат хомогенни антимигрантски настройки спрямо останалата част от популацията. "
Анализът употребява данни от Европейското обществено проучване - трансгранично проучване, което се реализира в Европа един път на 2 години от 2001 година насам и изследва настройки в над 30 страни. Така е допустимо да се направи съпоставяне сред 2002 година и интервала 2016-2017-а.
" Странният " случай на Унгария
В Унгария " към този момент мощно негативните настройки към мигрантите са станали още по-враждебни " и там " всички групи " се характеризират с хомогенно високи и увеличаващи се равнища на боязън и отменяне. "
Ръстът в тези отрицателни настройки се свързва в отчета с смяна при " групи, които преди са приемали по-добре мирантите и които образуват най-способната част от обществото и бъдещето му: младите (20-29 г.), горната междинна класа, градските поданици ". Тук казусът се изяснява дребния брой мигранти и неналичието на контакт и персонален опит с тях дружно с " ниските равнища на доверие и обществена заварка в унгарското общество... извънредно плодородна почва за манипулативната, антимигрантска пропаанда, която унгарското държавно управление задейства при започване на 2015 година "
Унгария обаче е съществено изключение. Погледнати на карта, страните с позитивна или негативна смяна в двата показателя демонстрират, че степента на отменяне или приемане на мигрантите не зависи от това в кой район е съответната страна, е обвързвана единствено с съответните национални граници.
Това демонстрира отчет на " Фридрих Еберт ", озаглавен " Все още разграничени, само че по-отворени - карта на европейските настройки към миграцията преди и след рецесията ", показан този месец.
Авторите настояват, че настройките за отменяне на мигранти от по-бедни, неевропейски " трети страни " даже са отбелязали спад в месеците след пика на мигрантската рецесия. Делът на абсолютно отхвърлящите миграцията към Европейски Съюз от " по-бедни страни " отвън континента пък е понижен с пет пункта, от 15 на 10% от респондентите за интервал от 15 години. България, Румъния и Гърция не са обхванати от проучването, нито пък островни страни като Кипър и Малта или дребни страни като Люксембург, само че има две страни отвън Европейски Съюз - Норвегия и Швейцария.
" Начинът, по който се възприема миграцията в европейските страни, остава безпристрастен и постоянен - респондентите виждат доста преимущества и дефекти на подвижността по света... едвам една десета от европейците в изследването биха отхвърлили абсолютно идването на мигранти от по-бедни страни отвън Европа и установяването им в техните страни. "
Докладът на фондация
FES твърди в отчета, че посредством така наречен Индекс на отхвърлянето (Rejection Index -RI) анализаторите ѝ са в положение, измервайки даже единствено най-крайния отговор на миграцията (тотално отхвърляне) като знак, да схванат дали и доколко настройките стават по-радикални. Според данните от показателя смяната в проучването за 2016-2017 година, спрямо 2014-2015-а, е безапелационен слаб спад на отрицателните настройки и на цялостното отменяне на мигранти. Унгария (14 точки), Чехия (3 точки), Австрия (2 точки) и Полша (1 точка) са единствените страни, където повече хора са отхвърляли изрично допускането на мигранти при второто изследване, в сравнение с при първото. Там, където отхвърлянето не е спаднало, няма смяна (случаят на Швейцария и Швеция).
Промяната в " Индекса на отхвърлянето " през 2016-2017 година по отношение на 2014-2015 година (в последната година бе пикът на мигрантската криза).
Общо девет са страните, в които доста е намалял делът на абсолютно отхвърлящите мигранти от " по-бедни страни отвън Европа " - Испания, Португалия, Белгия, Холандия и Франция. " Забележително, само че най-големият спад в отхвърлянето е маркиран във Англия и Ирландия (13% и 10%), страни, в които имиграцията, изключително от страните от Източна Европа, бе значима от 2004 година насам, а по-късно стана основен въпрос във вътрешната политика.
Отрицателните настройки са се задълбочили единствено в няколко страни. В един от случаите смяната е сериозна и това е Унгария. В страната 62% от популацията декларират, че даже един мигрант от по-бедни неевропейски страни не трябва да бъзе одобряван в Европейски Съюз.
" Добре или зле е да живеят тук "
Другият показател - " Индекс на усещанията " - е за метода, по който хората правят оценка въздействието на миграцията върху материалния живот. Съставен е главно въз основата на въпросите " Бихте ли споделили, че е по принцип добре или по принцип зле за стопанската система (на дадена страна), че хората идват да живеят тук от различен страни? " и " Бихте ли споделили, че културният живот (на дадена страна) е в общи линии обиден или обогатен от хора, които идват тук от други страни? "
Този показател демонстрира по-голямо разделяне в Европа, в сравнение с предходният. От 19 страни 9 са отбелязали негативна смяна при него (повече хора са дали отговор с " не " на горните два въпроса " ) през 2016-2017 година, в сравнение с през 2014-2015 година Негативната смяна обаче варира от 1 до 3 пункта при всички тях с две изключения - Естония (5 пункта надолу) и Унгария (7 пункта надолу). " Страхът се нараснал значимо " единствено в тези две от прегледаните страни, означават създателите.
Обратно, във Англия, Ирландия, Испания и Белгия позитивното усещане се е нараснало - в Обединеното кралство да вземем за пример пораства с 8 пункта за обсъждания интервал, с по 7 в Португалия и Ирландия. Изтъкнати са образците на Португалия и Испания - там, " въпреки всички демографски групи да са станали (по-положително настроени към приемането) на мигранти, смяната е по-голяма измежду по-старите, по-слабо образованите хора в провинцията, които са на най-долните стъпала на скалата на приходите. "
Увеличението в най-голямата си част се държи на метода, по който тези страни правят оценка държавните управления си, стопанските системи и демокрацията. Например в Испания с 25 пункта се нараснало утвърждението за метода, по който работят стопанските системи, 21 пункта - за държавните управления, в Португалия стойностите са още по-високи за обсъждания интервал. " На базата на теорията на контрола хората в тези страни имат чувствто, че до известна степен са си върнали котрола върху метода, по който работи страната им в политиката и стопанската система. "
И в Ирландия, въпреки смяната да е във всички демографски групи, " най-уязвимите в обществото " демонстрират най-голямо позитивно нарастване: " пенсионирани, възрастни хора, които споделят, че всеки ден (имат) финансови компликации. " Във Англия смяната обаче се свързва с " отрезвяването след вота за Брекзит " и хората, които са осъзнали в хода на мъчителните договаряния, че " не може единствено миграцията да се упреква за проблемите на Англия. "
Промяната в " Индекса на възриемането " през 2016-2017 година по отношение на 2014-2015 година (в последната година бе пикът на мигрантската криза).
Естония, Чехия и Литва са изключения " в контрастност с дългогодишните демокрации ". В тях " е по-вероятно отрицателните настройки да се трансфорат в отрицателни поведенчески упования ". Уточнява се, че " поведенчески упования " са желанията за реакция при миграционен напън - дали да им бъде даден достъп, дали да им се забрани да се открият в страната и така нататък
И това проучване удостоверява, сходно на предходни на тази и други фондации, че " необятно публикуваните и хомогенизиращи антимигрантски настройки в някои страни имат малко общо с мигрантите ". Антимигрантските настроения са най-силни и е най-вероятно да не престават да се ускоряват в страни, където съвсем няма мигранти и хората нямат персонален опит с тях, само че " където на (гражданите) им липсва чувство за сигурност и надзор, " означават създателите.
Разделенията се виждат по политически симптом - леви гласоподаватели нормално са по-положително настроени към миграцията, центристите са неутрални, а десните нормално имат негативна настройка. Същевременно, до момента в който самоопределящите се като леви респонсенти са " еднообразно позитивно настроени към миграцията, без значение какъв брой леви се усещат, политическият десен екстремизъм и крайните антимигрантски настройки са свързани ".
Промяната в европейските страни, погледната на картата на континента, демонстрира, че въпросът дали отношението е позитивно или негативно не зависи от това в кой район на Европа е страната, а само от националните граници.
Частта от жителите, която показва " хомогенно негативни " настройки към мигрантите, обаче не може да се дефинира като обособена демографска група, се показва в отчета. Резултатите по-скоро сочат, че " тези, които се усещат политически обезсилени, финансово несигурни и без обществена поддръжка, е по-вероятно да имат хомогенни антимигрантски настройки спрямо останалата част от популацията. "
Анализът употребява данни от Европейското обществено проучване - трансгранично проучване, което се реализира в Европа един път на 2 години от 2001 година насам и изследва настройки в над 30 страни. Така е допустимо да се направи съпоставяне сред 2002 година и интервала 2016-2017-а.
" Странният " случай на Унгария
В Унгария " към този момент мощно негативните настройки към мигрантите са станали още по-враждебни " и там " всички групи " се характеризират с хомогенно високи и увеличаващи се равнища на боязън и отменяне. "
Ръстът в тези отрицателни настройки се свързва в отчета с смяна при " групи, които преди са приемали по-добре мирантите и които образуват най-способната част от обществото и бъдещето му: младите (20-29 г.), горната междинна класа, градските поданици ". Тук казусът се изяснява дребния брой мигранти и неналичието на контакт и персонален опит с тях дружно с " ниските равнища на доверие и обществена заварка в унгарското общество... извънредно плодородна почва за манипулативната, антимигрантска пропаанда, която унгарското държавно управление задейства при започване на 2015 година "
Унгария обаче е съществено изключение. Погледнати на карта, страните с позитивна или негативна смяна в двата показателя демонстрират, че степента на отменяне или приемане на мигрантите не зависи от това в кой район е съответната страна, е обвързвана единствено с съответните национални граници.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ