Къде са изгубените съкровища на света
В потайни кътчета - на дъното на океана, в езера и планини към момента има съкровища, които чакат да бъдат открити. Иманяри и хора със пристрастеност към приключенията ги търсят неуморно, напомня Дарик.
Построена в Екатерининския дворец през 18-ти век в Царско село, покрай Санкт Петербург, Кехлибарената стая съдържа златни и позлатени мозайки, огледала и резби дружно с панели, направени от към 1000 кг кехлибар. Царско село е окупирано от хитлеровата войска през 1941 година, а панелите и стаята са разглобени и откарани в Германия. Оттогава не са виждани и е допустимо да са унищожени. Пресъздадена Кехлибарена стая може да се види през днешния ден в двореца на Екатерина.
Пирамидата на египетския фараон Менкауре е най-малката от трите пирамиди, издигнати в Гиза преди към 4500 години. През 1830-та британският офицер Хауърд Вайс изследва пирамидите в Гиза, като от време на време употребява разнообразни разрушителни техники, с цел да си проправи път. Сред откритията му в Гиза е богато декориран саркофаг в пирамидата на Менкауре, който Вайс изпраща до Англия през 1838 година на борда на комерсиалния транспортен съд „ Беатрис “. Корабът обаче потъва дружно със саркофага.
Според Библията ковчегът на завета съставлява сандък, в който се съхраняват плочки, на които са гравирани 10-те Божи заповеди. Кивотът, издирван и от Индиана Джоунс, се съхранява в храм, за който се твърди, че е издигнат от цар Соломон. Този храм, от време на време именуван Първият храм, е бил най-свещеното място на Земята за еврейския народ, само че е бил опустошен през 587 година пр.н.е., когато вавилонската войска, водена от цар Навуходоносор II, превзема Йерусалим и ограбва града. Не е ясно какво се е случва с ковчега на завета и местоположението му от дълго време е мотив на спекулации.
Предполага се, че библиотеката на московските царе съдържа голяма сбирка от гръцки текстове от антични времена, както и текстове, написани на разнообразни други езици. Твърди се, че Иван IV, по-известен като Иван Грозни, съумява да скрие голямо количество от тези скъпи документи. През вековете има доста опити да се откри „ скритата библиотека “, само че до момента търсачите са излизали с празни ръце.
През седми век пр.н.е. древногъцката поетеса Сафо е Шекспир по това време. Тя е високо ценена измежду античните гърци. За страдание, малко от нейните стихотворения оцеляват. Наскоро обаче две невиждани до момента стихотворения на Сафо бяха разкрити от папиролога на Университета в Оксфорд Дирк Оббинк. Едното стихотворение приказва за нейните братя, до момента в който другото споделя за несподелена обич. Те са закупени от неразкрит неизвестен колекционер.
Със своите 133 карата флорентинският елмаз е прочут като най-големия розов драгоценен камък в света. Произходът на диаманта и днешното му местоположение са неразбираеми. През ноември 1918 година той е притежаван от кралското семейство на Хабсбургите, които се оказват от губещата страна на Първата международна война. Те подават камъка в швейцарска банка и го поверяват на австрийски юрист на име Бруно Щайнер, който оказва помощ на фамилията да продаде огромна част от бижутата си. Не е ясно какво се случва по-късно. Възможно е флорентинският елмаз да е модифициран след Първата международна и в този момент да бъде на части от по-малки диаманти.
Историята с изгубената фреска " Битката при Ангиари " на великия Леонардо да Винчи стартира през 1503 година На гения е предоставено да създаде огромен стенна живопис, който да означи празненствата по случай успеха на Република Флоренция над Милано в борба, състояла се на 29 юни 1440 година
Художникът изобразява на стената група от окървавени коне и ездачи в гневна борба, само че година по-късно се отхвърля от плана. Като евентуална причина за изоставянето на работата му се показва неуспех на употребена пробно технология за изобразяване на стенописи. Следите на творбата се губят, откакто 50 години по-късно на художника Джорджо Вазари е поръчано да нарисува в залата нова фреска – " Битката за Марчиано ", която покрива незавършената работа на Да Винчи, наречена " Битката при Ангиари ".
Построена в Екатерининския дворец през 18-ти век в Царско село, покрай Санкт Петербург, Кехлибарената стая съдържа златни и позлатени мозайки, огледала и резби дружно с панели, направени от към 1000 кг кехлибар. Царско село е окупирано от хитлеровата войска през 1941 година, а панелите и стаята са разглобени и откарани в Германия. Оттогава не са виждани и е допустимо да са унищожени. Пресъздадена Кехлибарена стая може да се види през днешния ден в двореца на Екатерина.
Пирамидата на египетския фараон Менкауре е най-малката от трите пирамиди, издигнати в Гиза преди към 4500 години. През 1830-та британският офицер Хауърд Вайс изследва пирамидите в Гиза, като от време на време употребява разнообразни разрушителни техники, с цел да си проправи път. Сред откритията му в Гиза е богато декориран саркофаг в пирамидата на Менкауре, който Вайс изпраща до Англия през 1838 година на борда на комерсиалния транспортен съд „ Беатрис “. Корабът обаче потъва дружно със саркофага.
Според Библията ковчегът на завета съставлява сандък, в който се съхраняват плочки, на които са гравирани 10-те Божи заповеди. Кивотът, издирван и от Индиана Джоунс, се съхранява в храм, за който се твърди, че е издигнат от цар Соломон. Този храм, от време на време именуван Първият храм, е бил най-свещеното място на Земята за еврейския народ, само че е бил опустошен през 587 година пр.н.е., когато вавилонската войска, водена от цар Навуходоносор II, превзема Йерусалим и ограбва града. Не е ясно какво се е случва с ковчега на завета и местоположението му от дълго време е мотив на спекулации.
Предполага се, че библиотеката на московските царе съдържа голяма сбирка от гръцки текстове от антични времена, както и текстове, написани на разнообразни други езици. Твърди се, че Иван IV, по-известен като Иван Грозни, съумява да скрие голямо количество от тези скъпи документи. През вековете има доста опити да се откри „ скритата библиотека “, само че до момента търсачите са излизали с празни ръце.
През седми век пр.н.е. древногъцката поетеса Сафо е Шекспир по това време. Тя е високо ценена измежду античните гърци. За страдание, малко от нейните стихотворения оцеляват. Наскоро обаче две невиждани до момента стихотворения на Сафо бяха разкрити от папиролога на Университета в Оксфорд Дирк Оббинк. Едното стихотворение приказва за нейните братя, до момента в който другото споделя за несподелена обич. Те са закупени от неразкрит неизвестен колекционер.
Със своите 133 карата флорентинският елмаз е прочут като най-големия розов драгоценен камък в света. Произходът на диаманта и днешното му местоположение са неразбираеми. През ноември 1918 година той е притежаван от кралското семейство на Хабсбургите, които се оказват от губещата страна на Първата международна война. Те подават камъка в швейцарска банка и го поверяват на австрийски юрист на име Бруно Щайнер, който оказва помощ на фамилията да продаде огромна част от бижутата си. Не е ясно какво се случва по-късно. Възможно е флорентинският елмаз да е модифициран след Първата международна и в този момент да бъде на части от по-малки диаманти.
Историята с изгубената фреска " Битката при Ангиари " на великия Леонардо да Винчи стартира през 1503 година На гения е предоставено да създаде огромен стенна живопис, който да означи празненствата по случай успеха на Република Флоренция над Милано в борба, състояла се на 29 юни 1440 година
Художникът изобразява на стената група от окървавени коне и ездачи в гневна борба, само че година по-късно се отхвърля от плана. Като евентуална причина за изоставянето на работата му се показва неуспех на употребена пробно технология за изобразяване на стенописи. Следите на творбата се губят, откакто 50 години по-късно на художника Джорджо Вазари е поръчано да нарисува в залата нова фреска – " Битката за Марчиано ", която покрива незавършената работа на Да Винчи, наречена " Битката при Ангиари ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ