Ще се превърнат ли Балканите в сметището на Европа
В последните няколко месеца България и Македония бяха разтърсени от шумни кавги към противозаконния импорт и оползотворяването на хиляди тонове боклуци. Случаят с импортираните от Италия 147 контейнера с погрешно заявено наличие за компания " Блацион " - съсобственост на българи, македонци и италианци, като че ли отприщи лавина от злоупотреби. На ярко в Бълтария излизат нови и нови случаи на нарушавания при търговията и оползотворяването на боклуци, множеството от които с генезис Италия. Заради случая с " Блацион " в Македония се стигна до оставки и експлицитна възбрана за вноса на боклуци, предопределени за горене. Това е единствено върхът на айсберга - останалото тъне под булото на следствени секрети, грижливо крита чиновническа информация и омертата на мафията.
Бизнес за милиарди
Глобалният бизнес по неутрализиране и оползотворяване на отпадък, в който се въртят милиарди, постоянно е вървял ръка за ръка с корупция и противозаконни практики. Стриктните екоизисквания към замърсяващите производства в добре развитите страни способстват за търсенето на евтини и постоянно противозаконни други възможности в страни със слаб административен потенциал.
Това е една от аргументите износът от Европейски Съюз на боклуци, предопределени за трайно неутрализиране, да е напълно неразрешен отвън съюза и страните от EFTA (Швейцария, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн). Забранен е и износът отвън Европейски Съюз на рискови и други рискови боклуци за оползотворяване, които в страните-членки другояче са разрешени след нотификация и единодушие на приемащата страна. Държавите-членки имат пълномощия да вкарват и свои лични ограничавания. Така в България вносът на боклуци за неутрализиране е напълно неразрешен, макар че в границите на съюза е вероятен.
Сходни ограничавания съществуват и в Базелската спогодба за надзор на трансграничното придвижване на рискови боклуци и тяхното неутрализиране, която е утвърдена и от Македония. Конвенцията не разрешава износа към страни отвън Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз на рискови боклуци, предопределени както за неутрализиране, по този начин и за оползотворяване. Тази корекция към конвенцията, известна като Ban Amendment, е утвърдена от България още през 2000 година и от Македония - през 2004 година, само че влезе в действие едвам на 5 декември 2019 година поради потребността от събиране на задоволително подписи.
Въпреки сериозните ограничавания и множеството равнища на контрол апетитът на България към търговията с рискови и рискови боклуци очевидно се разраства. В последните няколко години страната регистрира пред секретариата по Базелската спогодба внезапен ръст във вноса на рискови и други рискови боклуци. Сходна динамичност се следи и при други страни от района като Гърция и Кипър. И при трите страни растежът се движи главно от стремително нараствания импорт на RDF с произход Италия и Англия.
Какво демонстрират формалните данни?
Само в границите на една година - от 2016 до 2017 година, България регистрира седемкратен растеж във вноса на рискови и други боклуци, подлежащи на нотификация. От 20 665 тона през 2016 година, вносът през 2017 година скача на 150 206 тона (виж графиките). Сходно количество - малко над 152 000 тона, е регистрирано и през 2018 г. Прегледът в националните отчети на други страни от района също демонстрира сензитивен растеж - Гърция за 2017 година заявява импорт на рискови и други боклуци от 71 362 тона при 28 824 тона година по-рано (2,5 пъти повече), внезапна динамичност има и в Кипър - от близо 76 000 тона през 2016 година вносът през 2018 година стига 163 231 тона.
Подробният обзор по типове боклуци демонстрира, че главен принос за регистрирания от България растеж в количествата имат точно отпадъците, предопределени за горене - RDF (Refuse-derived fuel) и SRF (solid recovered fuel).
В българските отчети, пращани годишно по силата на Базелската спогодба, импорт на RDF и SRF до 2016 година въобще не се появява. Страната ни стартира да регистрира импорт на този боклук едвам през 2017 и 2018 година, като количествата са впечатляващи. За 2017 година България заявява общ импорт на RDF от 46 600 тона (от Италия - 27 868 тона и Англия - 18 732 ) и други 15 023 тона SRF от Англия. През 2018 година вносът на RDF е единствено от Италия - 42 616 тона, а от Англия влизат 44 309 тона SRF. Съдейки по повдигнати в последици обвинявания от прокуратурата, едва ли при горенето на тези боклуци са спазени всички законови условия. Българският закон за ръководство на отпадъците забранява изгаряните количества годишно да надвишават половината от потенциала на съответната апаратура според комплексното й позволение, има и редица тежки софтуерни условия.
Къде са тонове отпадък
Много забавна е съпоставката на заявеното от България за вноса от Италия с докладите, предоставяни от самите италиански управляващи по силата на конвенцията. Ако се съди по италианските отчети за осъществения експорт, през 2016 година някъде по трасето са се изгубили хиляди тонове отпадък. Количествата са декларирани като изнесени от Италия с последна дестинация България, само че не се появяват в българските отчети за вноса.
Според българския отчет за вноса през 2016 година в страната няма внасяни боклуци с код 19 12 10 - горими боклуци. В италианския отчет за 2016 година обаче България попада с четири записа с код 19 12 10 - регистриран е експорт на надлежно 2833, 2491, 15 437 и 2110 тона горим отпадък. Това прави общо 22 871 тона RDF, който отсъства от българските статистики като получен.
Този отпадък не се появява на хартия през 2017 година, в случай че предположим, че е пратен в края на 2016 и е дошъл през 2017. За 2017 година България заявява импорт от Италия в размер на 27 868 тона, а Италия афишира експорт за България в размер на 28 492 - малко повече.
Боклукът от 2016 година не се появява и в статистиката за 2018 година - Италия заявява на три пъти експорт към България на боклуци с код 19 12 10 - на 5310, 22 372 и 14 934 тона, а България регистрира тъкмо същия импорт - на 14 934, 22 372 и 5310 тона.
През същата 2016 година от отчета на България за импорт на боклуци отсъстват и други крупни количества отпадък, заявен като импортиран от Италия, само че с различен код - 19 12 12 (други боклуци, в това число смеси от материали, от механично отнасяне на боклуци, разнообразни от упоменатите в 19 12 11). Италия афишира експорт на 14 400 тона и повторно - на 9995 тона. И тези количества не излизат година по-късно, в случай че пращането им е било през декември.
Официалното пояснение за тези разминавания са пропуски в докладването. От българското министерство на околната среда и водите (МОСВ) настояват, че докладването на вноса на RDF не е задъжително, тъй като този боклук по формулировка не е рисков. Обявяването на количествата почнало през 2017 година поради повишен публичен интерес. " Неслучайно заявените от Италия количества за България през 2016 година не са валидирани публично, тъй като в италианския отчет липсва посочен код на отпадъка ", акцентира Министерство на околната среда и водите.
Твърдението, че този отпадък не предстои на оповестяване и не е рисков, е, меко казано, необичайно. Проверка в базата данни по Базелската спогодба - за Англия от 2017 година да вземем за пример демонстрира голям брой записи за експорт на RDF. В графата с кодове е посочен код Y46 - отпадъци, събрани от семействата, а RDF-ът в тези съответни случаи очевидно е от преработката им. Базелската спогодба е безапелационна, че отпадъци от семействата с код Y46 подлежат наложително на оповестяване.
Министерство на околната среда не оповестява дали количествата през 2016 - валидирани или не, въпреки всичко са импортирани - както се е случило с невалидирания отпадък от Италия през 2017 и 2018 г. Тук поражда и кардинален въпрос - в случай че в годишните отчетите има толкоз доста грешки, до каква степен може да се има вяра и на общата статистика за вноса и износа, поддържана по Базелската спогодба.
Любопитно е, че през 2018 година
Италия е заявила експорт на боклуци с код 19 12 10 и за Македония -
в размер на 999 тона. И тези данни не са валидирани. Македония няма оповестени национални отчети по Базелската конвенция и няма по какъв начин да се наблюдава дали тези количества действително са получени. Ако са получавани рискови и други боклуци, подлежащи на обявление, страната би следвало да е подала народен отчет по конвенцията. Няма данни Италия да е изнасяла RDF за Македония в предишни години.
-------------------------------------
Случаят " Блацион "
---------------------------------------
Големият скандал със хванатите на българските пристанища в Бургас и Варна общо 147 контейнери с погрешно заявен отпадък от Италия, предопределен за българската компания с македонско присъединяване " Блацион ", се разгоря при започване на януари. Първо на 17 януари бе обявено за открити 25 контейнера на пристанище Варна, на идващия ден дойде известие за други 20 контейнера на пристанище Бургас, а на 30 януари пристигна новината за още 102 контейнера във Варна. Общо 147 контейнера, съдържащи по документи пластмасови и каучукови боклуци, изпратени от италианската компания " Дентиче панталеоне " със седалище в Авелино, Италия за записаната в България " Блацион ".
От известията на прокуратурата за тези инспекции стана ясно, че боклукът е доставен много по-рано. Пратката за Бургас е пратена на 5 септември 2019 година, а първите контейнери за Варна - 25 на брой, идват на 9 октомври. Останалите 102 контейнера идват малко по-късно - на 21 октомври. Контейнерите са оставени в режим краткотрайно депозиране за 90 дни и е видно, че този период към датата на оповестяване на прокурорските инспекции е изминал. Именно приключването на срокът за депозиране е дало мотив на митницата да алармира прокуратурата след неполучен отговор от компанията адресат. Официалното нарушаване, което властите констатират, е съществуването на недекларирани боклуци в пратката. Вместо пластмаси и каучук, пратката съдържа текстилни, стъклени и дървени боклуци.
Така един от главните въпроси, които пораждат, е
за какво боклукът не е потърсен в точния момент.
Според единия от притежателите - Горан Ангелов, в отговора няма никаква тайнственост. Той твърди, че отпадъкът е бил предопределен за Топлоелектрическа централа " Бобов дол " и не е превозен в точния момент, тъй като лицензът на централата за горене бил изминал. Това пояснение не звучи безапелационно - никой няма да внася хиляди тонове отпадък, в случай че няма изясненост накъде го транспортира, а приключването на позволение за горене не е изключително събитие, което да изненада получателя. Според Ангелов няма нарушаване и в съществуването на недекларирани дървени, текстилни и стъклени боклуци, тъй като те не били неразрешени.
Такъв ли е казусът, занапред ще се обяснява в експертиза, само че прокуратурата към този момент повдигна обвинявания против приемащата страна - шефа на Топлоелектрическа централа " Бобов дол " Емил Христов. Облаците към " Блацион " се сгъстиха и поради неслучайните имена, включени в бизнеса.
" Блацион " ООД е записано на 23 февруари 2016 година с предмет на активност събиране, преправка и търговия с битови боклуци, като собствеността се дели сред 4 физически и едно юридическо лице - македонските граждани Блаже Игнатовски (40% дял) и Горан Ангелов (15% дял), италианците Ецио Боче и Винченцо Трассари - с по 15 % и компания " Юпитер секюрити " ЕООД с други 15%. В България се появиха изявления, че компанията е била без активност, само че от регистрите излиза наяве, че сдружението е работило на скромна облага през 2016 и 2017 година в размер на 73 000 и 112 000 лева Данни за последващи години няма, а компанията има разрешителни за търговец и брокер на боклуци от септември, 2018. Ецио Боче и Винченцо Трассари нямат никакви други бизнес инициативи в България, а инспекция в имотните регистри демонстрира, че македонците Ангелов и Игнатовски, както и самата компания, не са се занимавали с паралелни покупко-продажби по придобиване на благосъстоятелност в страната.
Любопитна детайлност е, че дни преди разкритията към двама от съдружниците във компанията - Блаже Игнатовски и " Юпитер Секюрити ", има развиване. През септември собствеността върху " Юпитер секюрити " е трансферирана от " Юпитер бранш " със притежател Софийка Антонова на лицето Георги Георгиев, до тогава единствено шеф във втората компания. Самата Софийка Антонова на 25 ноември 2019 година основава нова компания - " Грийн салюшънс 2020 ", трансферирана дни по-късно - на 5 декември, на Блаже Игнатовски. Името на Софийка Антонова не е инцидентно. То се свързва със застрахователно сдружение " Юпитер ", на собствен ред свързвано с една от силовите групировки в България - ВИС.
Срокът, в който втората компания съумява да получи зелена светлина като брокер на боклуци, са впечатляващи. Фирмата се появява в правния мир на 21 ноември 2019 година, а на 3 декември към този момент е включена в регистъра на Министерство на околната среда и водите на търговците и брокерите на боклуци. Означава ли основаването на второ сдружение, еднолична благосъстоятелност на Игнатовски, преструктуриране на бизнеса можем единствено да гадаем.
Голямото изгаряне
Събитията след края на януари и изловените количества в бранш боклуци се развиха стремглаво. През февруари прокуратурата влезе в сдружението " Брикел " поради откритите 147 контейнера в Бургас и Варна и в следствие повдигна обвиняване на шефа на Топлоелектрическа централа " Бобов дол " Емил Христов за нелегално ръководство на боклуци. В хода на производството е открито, че разрешителното за горене е изтекло, а на място са складирани боклуци, които не наподобяват на RDF. През март разрешителното на ТЕЦ-а за горене на боклуци бе възобновено, а през април - още веднъж прекъснато поради открити нарушавания.
В резултат на подхванатите инспекции на прокуратурата зам.-министърът на околната среда Красимир Живков и още 9 лица, измежду които и предприемачите Атанас и Пламен Бобокови, получиха обвинявания поради случая с откритите 9000 тона боклуци в Плевен, като 7 от лицата са уличени за присъединяване в незаконна група при импорт и преправка на рискови боклуци, а три - за осъществяване на данъчни и документни закононарушения. Според държавното обвиняване вносът и преработката на боклуци е била осъществявана фиктивно от компании без потенциал, финансирани от братя Бобокови, а в качеството си на зам.-министър Красимир Живков е оказвал напън посредством закани за уволнения върху свои подчинени за защита на бизнеса им.
Покрай разкритията в България изгоря и македонският съучастник в “Блацион ” Горан Ангелов, който съвместяваше частния си бизнес с ръководство на депото за боклуци " Дрисла " в Скопие. Ангелов се кълне, че в никакъв случай не е внасял боклуци към Македония, където това е неразрешено, и активността е развивана единствено в България. Така или иначе македонският парламент забрани категорично вноса на боклуци от България, предопределен за горене.
Докъде ще докара всичко това следва да забележим. Според специалистите е основно страните в района да засилят контрола и потенциала към регулирането на търговията с боклуци,вместо да се минава към забрани и крайности. Засега престъпният бранш се ориентира по-бързо от виновните институции в страните от района, безапелационни са специалистите.
---------------------------------------
Интерпол не откри трафик в Македония, само че видя подобен в България
---------------------------------------
Интерпол не откри случаи на противозаконен трафик на боклуци в Македония при огромната световна интервенция " 30 дни ", извършена в 43 страни от целия свят в интервала 1-30 юни, 2017 година България и Румъния, както и други страни в района обаче, се появиха на картата на нарушителите както с престъпни, по този начин и с административни злоупотреби.
Операцията на Интерпол покри необятен набор от противозаконни действия - превоз, нелегално неутрализиране, противозаконни площадки, противозаконни интервенции по оползтовровянане. В рамките на интервенцията бяха разобличени 664 случая на злоупотреби - 238 от тях сързани с активността на противозаконни площадки, и 423 - с противозаконна търговия (3 от случаите са без категория). В 30% от откритите случаи нарушаванията са осъществявани с рискови боклуци.
В хода на интервенцията Интерпол изобличи нарушавания в общо 84 страни, като Македония, която се включи в акцията, не попадна измежду нарушителите. България и други страни от района обаче се появиха като дестинации за противозаконен импорт, а някои от тях - и като изнасящи страни. Незаконен импорт бе открит в България, Босна и Херцеговина, Черна Гора. В Гърция и Кипър е регистриран противозаконен експорт, в Хърватска - противозаконен пренос, а в Румъния - и трите типа нарушавания.
Анализът на данните демонстрира, че в центъра на противозаконния транснационален бизнес с боклуци стоят развити страни, главно европейски. Преобладаващата част от противозаконни площадки са открити на територията на Европа. Установени са 134 европейски маршрута на противозаконна трансгранична търговия, като осноната част от тях са междурегионални и са ориентирани като дестинации към разрастващи се страни или страни в преход. Незаконното неутрализиране на боклуци е най-разпространено в Южна Европа, макар че този проблем е най-сериозен в Италия - 101 случая, Испания - 66 случая и Кипър - 26. От Интерпол обаче предизвестяват, че статистиката се изкривява от обстоятелството, че 50 от участващите страни в интервенцията са европейски, с положително законодателство и задоволително мощни органи по използването му.
Общият размер на световния бизнес с боклуци - от събирането до преработването, се прави оценка на над 410 милиарда $ годишно, само че съществува огромен сив бранш, сочат данните на Интерпол.
В групата на опасните отпадъци
Македония изнася за България главно употребявани оловни акумулаторни акумулатори,
сочат националните отчети на България за вноса. Изнасяните количества през последните години са релативно непрекъснати - към 1000 тона годишно. Македония е изнасяла за България и отпадни масла на минерална основа. Няма данни България да е изнасяла за Македония рискови и рискови боклуци, подлежащи на нотификация. От Министерство на околната среда и водите потвърдиха пред " Сега ", че не е имало импорт или експорт на RDF сред двете страни, тъй че наложената от Народното събрание в Скопие възбрана за този вид търговия не стъпва на съществувала процедура. В този смисъл не се чакат особени последствия от нея, разясняват специалистите.
Бизнес за милиарди
Глобалният бизнес по неутрализиране и оползотворяване на отпадък, в който се въртят милиарди, постоянно е вървял ръка за ръка с корупция и противозаконни практики. Стриктните екоизисквания към замърсяващите производства в добре развитите страни способстват за търсенето на евтини и постоянно противозаконни други възможности в страни със слаб административен потенциал.
Това е една от аргументите износът от Европейски Съюз на боклуци, предопределени за трайно неутрализиране, да е напълно неразрешен отвън съюза и страните от EFTA (Швейцария, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн). Забранен е и износът отвън Европейски Съюз на рискови и други рискови боклуци за оползотворяване, които в страните-членки другояче са разрешени след нотификация и единодушие на приемащата страна. Държавите-членки имат пълномощия да вкарват и свои лични ограничавания. Така в България вносът на боклуци за неутрализиране е напълно неразрешен, макар че в границите на съюза е вероятен.
Сходни ограничавания съществуват и в Базелската спогодба за надзор на трансграничното придвижване на рискови боклуци и тяхното неутрализиране, която е утвърдена и от Македония. Конвенцията не разрешава износа към страни отвън Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз на рискови боклуци, предопределени както за неутрализиране, по този начин и за оползотворяване. Тази корекция към конвенцията, известна като Ban Amendment, е утвърдена от България още през 2000 година и от Македония - през 2004 година, само че влезе в действие едвам на 5 декември 2019 година поради потребността от събиране на задоволително подписи.
Въпреки сериозните ограничавания и множеството равнища на контрол апетитът на България към търговията с рискови и рискови боклуци очевидно се разраства. В последните няколко години страната регистрира пред секретариата по Базелската спогодба внезапен ръст във вноса на рискови и други рискови боклуци. Сходна динамичност се следи и при други страни от района като Гърция и Кипър. И при трите страни растежът се движи главно от стремително нараствания импорт на RDF с произход Италия и Англия.
Какво демонстрират формалните данни?
Само в границите на една година - от 2016 до 2017 година, България регистрира седемкратен растеж във вноса на рискови и други боклуци, подлежащи на нотификация. От 20 665 тона през 2016 година, вносът през 2017 година скача на 150 206 тона (виж графиките). Сходно количество - малко над 152 000 тона, е регистрирано и през 2018 г. Прегледът в националните отчети на други страни от района също демонстрира сензитивен растеж - Гърция за 2017 година заявява импорт на рискови и други боклуци от 71 362 тона при 28 824 тона година по-рано (2,5 пъти повече), внезапна динамичност има и в Кипър - от близо 76 000 тона през 2016 година вносът през 2018 година стига 163 231 тона.
Подробният обзор по типове боклуци демонстрира, че главен принос за регистрирания от България растеж в количествата имат точно отпадъците, предопределени за горене - RDF (Refuse-derived fuel) и SRF (solid recovered fuel).
В българските отчети, пращани годишно по силата на Базелската спогодба, импорт на RDF и SRF до 2016 година въобще не се появява. Страната ни стартира да регистрира импорт на този боклук едвам през 2017 и 2018 година, като количествата са впечатляващи. За 2017 година България заявява общ импорт на RDF от 46 600 тона (от Италия - 27 868 тона и Англия - 18 732 ) и други 15 023 тона SRF от Англия. През 2018 година вносът на RDF е единствено от Италия - 42 616 тона, а от Англия влизат 44 309 тона SRF. Съдейки по повдигнати в последици обвинявания от прокуратурата, едва ли при горенето на тези боклуци са спазени всички законови условия. Българският закон за ръководство на отпадъците забранява изгаряните количества годишно да надвишават половината от потенциала на съответната апаратура според комплексното й позволение, има и редица тежки софтуерни условия.
Къде са тонове отпадък
Много забавна е съпоставката на заявеното от България за вноса от Италия с докладите, предоставяни от самите италиански управляващи по силата на конвенцията. Ако се съди по италианските отчети за осъществения експорт, през 2016 година някъде по трасето са се изгубили хиляди тонове отпадък. Количествата са декларирани като изнесени от Италия с последна дестинация България, само че не се появяват в българските отчети за вноса.
Според българския отчет за вноса през 2016 година в страната няма внасяни боклуци с код 19 12 10 - горими боклуци. В италианския отчет за 2016 година обаче България попада с четири записа с код 19 12 10 - регистриран е експорт на надлежно 2833, 2491, 15 437 и 2110 тона горим отпадък. Това прави общо 22 871 тона RDF, който отсъства от българските статистики като получен.
Този отпадък не се появява на хартия през 2017 година, в случай че предположим, че е пратен в края на 2016 и е дошъл през 2017. За 2017 година България заявява импорт от Италия в размер на 27 868 тона, а Италия афишира експорт за България в размер на 28 492 - малко повече.
Боклукът от 2016 година не се появява и в статистиката за 2018 година - Италия заявява на три пъти експорт към България на боклуци с код 19 12 10 - на 5310, 22 372 и 14 934 тона, а България регистрира тъкмо същия импорт - на 14 934, 22 372 и 5310 тона.
През същата 2016 година от отчета на България за импорт на боклуци отсъстват и други крупни количества отпадък, заявен като импортиран от Италия, само че с различен код - 19 12 12 (други боклуци, в това число смеси от материали, от механично отнасяне на боклуци, разнообразни от упоменатите в 19 12 11). Италия афишира експорт на 14 400 тона и повторно - на 9995 тона. И тези количества не излизат година по-късно, в случай че пращането им е било през декември.
Официалното пояснение за тези разминавания са пропуски в докладването. От българското министерство на околната среда и водите (МОСВ) настояват, че докладването на вноса на RDF не е задъжително, тъй като този боклук по формулировка не е рисков. Обявяването на количествата почнало през 2017 година поради повишен публичен интерес. " Неслучайно заявените от Италия количества за България през 2016 година не са валидирани публично, тъй като в италианския отчет липсва посочен код на отпадъка ", акцентира Министерство на околната среда и водите.
Твърдението, че този отпадък не предстои на оповестяване и не е рисков, е, меко казано, необичайно. Проверка в базата данни по Базелската спогодба - за Англия от 2017 година да вземем за пример демонстрира голям брой записи за експорт на RDF. В графата с кодове е посочен код Y46 - отпадъци, събрани от семействата, а RDF-ът в тези съответни случаи очевидно е от преработката им. Базелската спогодба е безапелационна, че отпадъци от семействата с код Y46 подлежат наложително на оповестяване.
Министерство на околната среда не оповестява дали количествата през 2016 - валидирани или не, въпреки всичко са импортирани - както се е случило с невалидирания отпадък от Италия през 2017 и 2018 г. Тук поражда и кардинален въпрос - в случай че в годишните отчетите има толкоз доста грешки, до каква степен може да се има вяра и на общата статистика за вноса и износа, поддържана по Базелската спогодба.
Любопитно е, че през 2018 година
Италия е заявила експорт на боклуци с код 19 12 10 и за Македония -
в размер на 999 тона. И тези данни не са валидирани. Македония няма оповестени национални отчети по Базелската конвенция и няма по какъв начин да се наблюдава дали тези количества действително са получени. Ако са получавани рискови и други боклуци, подлежащи на обявление, страната би следвало да е подала народен отчет по конвенцията. Няма данни Италия да е изнасяла RDF за Македония в предишни години.
-------------------------------------
Случаят " Блацион "
---------------------------------------
Големият скандал със хванатите на българските пристанища в Бургас и Варна общо 147 контейнери с погрешно заявен отпадък от Италия, предопределен за българската компания с македонско присъединяване " Блацион ", се разгоря при започване на януари. Първо на 17 януари бе обявено за открити 25 контейнера на пристанище Варна, на идващия ден дойде известие за други 20 контейнера на пристанище Бургас, а на 30 януари пристигна новината за още 102 контейнера във Варна. Общо 147 контейнера, съдържащи по документи пластмасови и каучукови боклуци, изпратени от италианската компания " Дентиче панталеоне " със седалище в Авелино, Италия за записаната в България " Блацион ".
От известията на прокуратурата за тези инспекции стана ясно, че боклукът е доставен много по-рано. Пратката за Бургас е пратена на 5 септември 2019 година, а първите контейнери за Варна - 25 на брой, идват на 9 октомври. Останалите 102 контейнера идват малко по-късно - на 21 октомври. Контейнерите са оставени в режим краткотрайно депозиране за 90 дни и е видно, че този период към датата на оповестяване на прокурорските инспекции е изминал. Именно приключването на срокът за депозиране е дало мотив на митницата да алармира прокуратурата след неполучен отговор от компанията адресат. Официалното нарушаване, което властите констатират, е съществуването на недекларирани боклуци в пратката. Вместо пластмаси и каучук, пратката съдържа текстилни, стъклени и дървени боклуци.
Така един от главните въпроси, които пораждат, е
за какво боклукът не е потърсен в точния момент.
Според единия от притежателите - Горан Ангелов, в отговора няма никаква тайнственост. Той твърди, че отпадъкът е бил предопределен за Топлоелектрическа централа " Бобов дол " и не е превозен в точния момент, тъй като лицензът на централата за горене бил изминал. Това пояснение не звучи безапелационно - никой няма да внася хиляди тонове отпадък, в случай че няма изясненост накъде го транспортира, а приключването на позволение за горене не е изключително събитие, което да изненада получателя. Според Ангелов няма нарушаване и в съществуването на недекларирани дървени, текстилни и стъклени боклуци, тъй като те не били неразрешени.
Такъв ли е казусът, занапред ще се обяснява в експертиза, само че прокуратурата към този момент повдигна обвинявания против приемащата страна - шефа на Топлоелектрическа централа " Бобов дол " Емил Христов. Облаците към " Блацион " се сгъстиха и поради неслучайните имена, включени в бизнеса.
" Блацион " ООД е записано на 23 февруари 2016 година с предмет на активност събиране, преправка и търговия с битови боклуци, като собствеността се дели сред 4 физически и едно юридическо лице - македонските граждани Блаже Игнатовски (40% дял) и Горан Ангелов (15% дял), италианците Ецио Боче и Винченцо Трассари - с по 15 % и компания " Юпитер секюрити " ЕООД с други 15%. В България се появиха изявления, че компанията е била без активност, само че от регистрите излиза наяве, че сдружението е работило на скромна облага през 2016 и 2017 година в размер на 73 000 и 112 000 лева Данни за последващи години няма, а компанията има разрешителни за търговец и брокер на боклуци от септември, 2018. Ецио Боче и Винченцо Трассари нямат никакви други бизнес инициативи в България, а инспекция в имотните регистри демонстрира, че македонците Ангелов и Игнатовски, както и самата компания, не са се занимавали с паралелни покупко-продажби по придобиване на благосъстоятелност в страната.
Любопитна детайлност е, че дни преди разкритията към двама от съдружниците във компанията - Блаже Игнатовски и " Юпитер Секюрити ", има развиване. През септември собствеността върху " Юпитер секюрити " е трансферирана от " Юпитер бранш " със притежател Софийка Антонова на лицето Георги Георгиев, до тогава единствено шеф във втората компания. Самата Софийка Антонова на 25 ноември 2019 година основава нова компания - " Грийн салюшънс 2020 ", трансферирана дни по-късно - на 5 декември, на Блаже Игнатовски. Името на Софийка Антонова не е инцидентно. То се свързва със застрахователно сдружение " Юпитер ", на собствен ред свързвано с една от силовите групировки в България - ВИС.
Срокът, в който втората компания съумява да получи зелена светлина като брокер на боклуци, са впечатляващи. Фирмата се появява в правния мир на 21 ноември 2019 година, а на 3 декември към този момент е включена в регистъра на Министерство на околната среда и водите на търговците и брокерите на боклуци. Означава ли основаването на второ сдружение, еднолична благосъстоятелност на Игнатовски, преструктуриране на бизнеса можем единствено да гадаем.
Голямото изгаряне
Събитията след края на януари и изловените количества в бранш боклуци се развиха стремглаво. През февруари прокуратурата влезе в сдружението " Брикел " поради откритите 147 контейнера в Бургас и Варна и в следствие повдигна обвиняване на шефа на Топлоелектрическа централа " Бобов дол " Емил Христов за нелегално ръководство на боклуци. В хода на производството е открито, че разрешителното за горене е изтекло, а на място са складирани боклуци, които не наподобяват на RDF. През март разрешителното на ТЕЦ-а за горене на боклуци бе възобновено, а през април - още веднъж прекъснато поради открити нарушавания.
В резултат на подхванатите инспекции на прокуратурата зам.-министърът на околната среда Красимир Живков и още 9 лица, измежду които и предприемачите Атанас и Пламен Бобокови, получиха обвинявания поради случая с откритите 9000 тона боклуци в Плевен, като 7 от лицата са уличени за присъединяване в незаконна група при импорт и преправка на рискови боклуци, а три - за осъществяване на данъчни и документни закононарушения. Според държавното обвиняване вносът и преработката на боклуци е била осъществявана фиктивно от компании без потенциал, финансирани от братя Бобокови, а в качеството си на зам.-министър Красимир Живков е оказвал напън посредством закани за уволнения върху свои подчинени за защита на бизнеса им.
Покрай разкритията в България изгоря и македонският съучастник в “Блацион ” Горан Ангелов, който съвместяваше частния си бизнес с ръководство на депото за боклуци " Дрисла " в Скопие. Ангелов се кълне, че в никакъв случай не е внасял боклуци към Македония, където това е неразрешено, и активността е развивана единствено в България. Така или иначе македонският парламент забрани категорично вноса на боклуци от България, предопределен за горене.
Докъде ще докара всичко това следва да забележим. Според специалистите е основно страните в района да засилят контрола и потенциала към регулирането на търговията с боклуци,вместо да се минава към забрани и крайности. Засега престъпният бранш се ориентира по-бързо от виновните институции в страните от района, безапелационни са специалистите.
---------------------------------------
Интерпол не откри трафик в Македония, само че видя подобен в България
---------------------------------------
Интерпол не откри случаи на противозаконен трафик на боклуци в Македония при огромната световна интервенция " 30 дни ", извършена в 43 страни от целия свят в интервала 1-30 юни, 2017 година България и Румъния, както и други страни в района обаче, се появиха на картата на нарушителите както с престъпни, по този начин и с административни злоупотреби.
Операцията на Интерпол покри необятен набор от противозаконни действия - превоз, нелегално неутрализиране, противозаконни площадки, противозаконни интервенции по оползтовровянане. В рамките на интервенцията бяха разобличени 664 случая на злоупотреби - 238 от тях сързани с активността на противозаконни площадки, и 423 - с противозаконна търговия (3 от случаите са без категория). В 30% от откритите случаи нарушаванията са осъществявани с рискови боклуци.
В хода на интервенцията Интерпол изобличи нарушавания в общо 84 страни, като Македония, която се включи в акцията, не попадна измежду нарушителите. България и други страни от района обаче се появиха като дестинации за противозаконен импорт, а някои от тях - и като изнасящи страни. Незаконен импорт бе открит в България, Босна и Херцеговина, Черна Гора. В Гърция и Кипър е регистриран противозаконен експорт, в Хърватска - противозаконен пренос, а в Румъния - и трите типа нарушавания.
Анализът на данните демонстрира, че в центъра на противозаконния транснационален бизнес с боклуци стоят развити страни, главно европейски. Преобладаващата част от противозаконни площадки са открити на територията на Европа. Установени са 134 европейски маршрута на противозаконна трансгранична търговия, като осноната част от тях са междурегионални и са ориентирани като дестинации към разрастващи се страни или страни в преход. Незаконното неутрализиране на боклуци е най-разпространено в Южна Европа, макар че този проблем е най-сериозен в Италия - 101 случая, Испания - 66 случая и Кипър - 26. От Интерпол обаче предизвестяват, че статистиката се изкривява от обстоятелството, че 50 от участващите страни в интервенцията са европейски, с положително законодателство и задоволително мощни органи по използването му.
Общият размер на световния бизнес с боклуци - от събирането до преработването, се прави оценка на над 410 милиарда $ годишно, само че съществува огромен сив бранш, сочат данните на Интерпол.
В групата на опасните отпадъци
Македония изнася за България главно употребявани оловни акумулаторни акумулатори,
сочат националните отчети на България за вноса. Изнасяните количества през последните години са релативно непрекъснати - към 1000 тона годишно. Македония е изнасяла за България и отпадни масла на минерална основа. Няма данни България да е изнасяла за Македония рискови и рискови боклуци, подлежащи на нотификация. От Министерство на околната среда и водите потвърдиха пред " Сега ", че не е имало импорт или експорт на RDF сред двете страни, тъй че наложената от Народното събрание в Скопие възбрана за този вид търговия не стъпва на съществувала процедура. В този смисъл не се чакат особени последствия от нея, разясняват специалистите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ