В последните години различни независими изследователи разкриха нови страни от

В последните години разнообразни самостоятелни откриватели разкриха нови страни от нашата богата, антична история. Българският четец се срещна с значими събития случили се в остарели времена в историята на българските и балканските земи. Това, което археолозите към момента не смеят дефинитивно да огласят е фактът, че тук на Балканите в хилядолетията преди новата епоха е съществувала една добре развита земеделска цивилизация, която е дала повод за развиване на доста други по-близки и по-далечни земи. Интересно е, че към днешна дата повече непознати археолози, езиковеди, генетици обръщат внимание на този факт, в сравнение с нашите български, дали от невзискателност или недоумение голямото значение на всичко обвързвано с тези изследвания и техните резултати.

Историческите извори, археологически разкопки, генетика, етнологията демонстрират, че четири-пет хилядолетия преди новата епоха тук на Балканите е имало една ранна цивилизация и огромен брой население, което точно заради систематичното повишаване на неговия брой се е разселило във всички направления – на запад, на север, на юг и на изток, като е занесло в новите земи своята просвета, език, вяра.

Един доста забавен епизод от целия този развой е по този начин нареченият поход на господ Дионис към Индия. Богът на виното Дионис (Дион, Дионисий) е в действителност богът на тази ранна земеделска цивилизация. Запазеният спомен за неговото пътешестване към Индия е спомен за заселването на огромни групи от хора от Балканите на изток, чак до земите на сегашен Пакистан и Северна Индия. Около вековете малко преди новата епоха, спомен за това преселение пазели освен балканските поданици, само че и индийските, както станало ясно по време на похода на Александър Македонски. Александър Македонски самичък се наричал „ новият Дионис” и подражавал в дейностите си на този господ, даже по метода на обличане. В реалност на него му се отдало да повторил този поход, случил се в много по –ранни времена.

Флавий Ариан, римски историк описал навлизането на Александър Македонски на изток, отбелязва времето на първия поход на Дионис. Този балкански, тракийски господ, донесъл културата и цивилизацията в Индия. До неговото време индийците ядели сурово месото от животните, които залавяли, споделя римският създател Флавий Ариан. Когато пристигнал Дионис, той построил градове, дал на хората закони, дарил им виното и ги научил да засяват земята, като самичък им дал семена. Дионис пръв впрегнал в плуг воловете, трансформирал доста от индийците в земеделци и ги снабдил със сърпове. Той дал на индийците и някои музикални принадлежности и танца на сатирите. Други създатели загатват, че имало няколко Дионисовци и няколко разнообразни похода на изток по-ранни и по-късни. Античните създатели загатват и героя Херакъл, който също се включил към похода на изток и царувал над индийците по времето на Дионис или след него, съгласно другите версии.

Така се обрисува една картина на преселване на балканско население на изток към днешна Турция, Сирия, Иран, Пакистан във времето към три хиляди и петстотин - четири хиляди години преди новата епоха. Възникването на ранните цивилизации Харапа и Мохенджо Даро по поречието на река Инд евентуално са свързани точно с това население и неговото трайно усядане по тези земи. Както проличава по съдовете от онази ера и тяхната декорация, по другите откритите артефакти, основите на добре планувани градове и метода на създаване на жилищата и публичните постройки, това било една мирна цивилизация, която живяла в мир и разцвет в продължение на доста епохи.