Някои лаптопи от една и съща серия с Nvidia MX150 са съществено по-слаби
В портфолиото на Nvidia има освен мощни графични процесори, способни да се оправят и с най-сложните графични логаритми, само че и релативно слаби – офисни (мултимедийни) решения, които на процедура могат единствено да нарисуват интерфейса на операционната система и ненапълно гладко да възпроизвеждат видео.
Подобните случаи в историята на тази компания не са малко – да вземем за пример GeForce 210, която и през днешния ден може да бъде открита в Amazon при цена към $30. Да се задълбочим малко. Тази видеокарта излезе през 2000 година и още тогава не бе изключително подобаваща за настоящите игри от това време. Всяка една по-съвременна видеокарта е значително по-бърза. След това в интернет магазините излязоха лични компютри с „геймърските“ GT 440, GT 630/640 и 730/740. Последните от тях излязоха преди към 4 години, имаха версии със модерна GDDR5 памет и даже – изненада, въпреки и на най-ниските настройки на графиката, можеха да подкарат множеството игри от това време. Само че, за парите, които желаеха за тях, можеше да се сглоби в действителност геймърски десктоп компютър или да се закупи подпора. Но това е друга тематика.
Както казахме, от излизането на видеокартите серия 700, изминаха почти 4 години: още през 2014 година компанията Nvidia показа видеокартата за преносими компютри GT 840M. С отделяна топлота от 25 W, нейната изчислителна мощ бе 2-3 пъти по-висока от тази на интегрираната в процесорите на Intel графика и тя твърдо се настани в скъпите преносими компютри. След една година Nvidia леко усили нейната работна периодичност и й даде името 940M. А след още една година, добавяйки опцията за слагането на GDDR5 памет, смени нейното име на 940MX. Това съвсем нищо не промени, тъй като продуктивността набъбна единствено с 10-15%, а за 2017 година това бе малко. Но тя към момента бе с цели 50% по-бърза от интегрираните графични решения на Intel.
Ето за какво, изцяло разумно бе Nvidia да стартира да слага хитовата GT 1030 в преносимите компютри, тъй като топлинният коефициент разрешава това. Така и стана – появи се Nvidia MX150, която при същия TDP като 940MX, бе към два пъти по-бърза.
Но както постоянно се случва, Nvidia реши да усложни живота на потребителите: в десктоп сегмента се появи GT 1030 с DDR4 памет, опаковката на която съвсем не се разграничава от модела с GDDR5. Само че продуктивността на първата версия е цели два пъти по-слаба.
В мобилния сегмент също се появиха две версии на MX150 – пълноценна с 25 W разсейвана топлота и общоприета периодичност 1450 MHz, както и орязана, с 10 W отделяна топлота и периодичност 950 MHz. А най-лошото в тази история, че за определянето на коя версия се е паднала няма никакъв различен метод, с изключение на потреблението на диагностична помощна стратегия. Например GPU-Z. Шансът да се излъжеш е в действителност доста огромен.
Естествено, поражда резонния въпрос, за какво е трябвало да се прави това? Отговорът е относително елементарен. Да се разсеят 25 W топлота в един 14-15 инчов преносим компютър не е проблем. Но има задоволително мощни 11-13 инчови решения (включително таблети) с процесори Core m с TDP 4,6 W. Да се сложи в сходно устройство 25 W видеокарта значи основна смяна на охладителната система, което напълно не е елементарно в толкоз дребен корпус. А да се разсеят 10 W топлота е доста по-лесно.
Но какъв брой доста се разграничават тези две версии? Да проверим на процедура. Това ще създадем с преносим компютър с MX150, в който могат да се трансформират всички параметри, даже и да се сменят параметрите във VBIOS. Ето по какъв начин наподобяват двете видеокарти в CPU-Z:
За да създадем тестванията ще използваме два бенчмарка. Първият е 3Dmark 11, много остарял, само че подобаващ за хардуер от това равнище. Той ще ревизира продуктивността при работа с DirectX 11. Вторият бенчмарк е 3Dmark Time Spy – по-нов и по-тежък, който тества DX12. Към двете спонтанни MX150 ще прибавим и Intel UHD 620 – модерна интегрираната графика за преносими компютри.
Резултатите от тестванията са сложени в обща графика, като за съпоставяне е показана и Nvidia 940MX. Информацията е на Notebookcheck.
Какво виждаме? Съвременната интегрирана графика за преносими компютри на Intel безнадеждно изостава даже от 940MX. Но от нея в действителност не се желае висока графична продуктивност. Тя може да декодира всевъзможни видеа чак до 4K60 и даже задъхвайки се оправя и с 8К.
Но MX150 с 10 W TDP се оказва с 5-7% по-бърза от 940MX. Това напълно не е за удивление, тъй като софтуерната разлика сред архитектурите Pascal и Maxwell не е огромна, а много високият растеж на продуктивността в серия 1000 идва от прехода към по-тънкия 16 нанометров софтуерен развой. Това даде опция да се усили честотата на графичния процесор с 50-60% при същата отделяна топлота. Особено като се има поради, че MX150 10 W и 940MX имат идентичен брой 384 CUDA ядра, а честотите са сходни – към 1000 MHz при претрупан чип, и имаме една и съща GDDR5 памет с работна периодичност 5000 MHz. Получава се, че единствената разлика идва от по-различната архитектура, а тя не е огромна. Единственият плюс от сходна MX150 е че отделя 2,5 пъти по-малко топлота, в сравнение с 940MX. Това най-малко на доктрина разрешава тя да бъде поставяна даже и в таблетите.
Но уви, производителите са на друго мнение. Вече има 13-14 инчов преносими компютри с цели два вентилатора, само че с орязана графика. Така че преди закупуването на преносим компютър с MX150 е доста добра концепция още незабавно, на място, да се ревизира, коя тъкмо версия се употребява. Това може да се разбере и от другите обзори и публикации.
Що се отнася до разликата сред 10 и 25 W версии, си е ясно, че вторият модел е със 70-60% по-бърз, което не е за удивление при двойно по-голямата разлика в отделяната топлота. Ето за какво, с „мощната“ версия на MX150 долу-горе може да се играят актуалните игри при минимално настройки. Но „орязаната“ версия с нищо не е по-добра от интегрираната в процесора графика. Тук към този момент какво значение има честотата на опресняването, Дали това ще са 10 или 15 FPS, все едно, не може да се играе.
Това е особеното. Ако си купувате ултрабук или таблет – дори няма смисъл да се гледа версията на MX150, тъй като там сигурно ще бъде сложена орязаната версия и тя в действителност е задоволителна за този форм фактор. Но в случай че ще си взимате пълностоен преносим компютър е добре най-внимателно да се ревизира коя версия на MX150 се употребява. Защото може да се окаже, че купувате преносим компютър за $1000, а да получите слаба графика, типична за към този момент далечната 2014 година.
Подобните случаи в историята на тази компания не са малко – да вземем за пример GeForce 210, която и през днешния ден може да бъде открита в Amazon при цена към $30. Да се задълбочим малко. Тази видеокарта излезе през 2000 година и още тогава не бе изключително подобаваща за настоящите игри от това време. Всяка една по-съвременна видеокарта е значително по-бърза. След това в интернет магазините излязоха лични компютри с „геймърските“ GT 440, GT 630/640 и 730/740. Последните от тях излязоха преди към 4 години, имаха версии със модерна GDDR5 памет и даже – изненада, въпреки и на най-ниските настройки на графиката, можеха да подкарат множеството игри от това време. Само че, за парите, които желаеха за тях, можеше да се сглоби в действителност геймърски десктоп компютър или да се закупи подпора. Но това е друга тематика.
Както казахме, от излизането на видеокартите серия 700, изминаха почти 4 години: още през 2014 година компанията Nvidia показа видеокартата за преносими компютри GT 840M. С отделяна топлота от 25 W, нейната изчислителна мощ бе 2-3 пъти по-висока от тази на интегрираната в процесорите на Intel графика и тя твърдо се настани в скъпите преносими компютри. След една година Nvidia леко усили нейната работна периодичност и й даде името 940M. А след още една година, добавяйки опцията за слагането на GDDR5 памет, смени нейното име на 940MX. Това съвсем нищо не промени, тъй като продуктивността набъбна единствено с 10-15%, а за 2017 година това бе малко. Но тя към момента бе с цели 50% по-бърза от интегрираните графични решения на Intel.
Ето за какво, изцяло разумно бе Nvidia да стартира да слага хитовата GT 1030 в преносимите компютри, тъй като топлинният коефициент разрешава това. Така и стана – появи се Nvidia MX150, която при същия TDP като 940MX, бе към два пъти по-бърза.
Но както постоянно се случва, Nvidia реши да усложни живота на потребителите: в десктоп сегмента се появи GT 1030 с DDR4 памет, опаковката на която съвсем не се разграничава от модела с GDDR5. Само че продуктивността на първата версия е цели два пъти по-слаба.
В мобилния сегмент също се появиха две версии на MX150 – пълноценна с 25 W разсейвана топлота и общоприета периодичност 1450 MHz, както и орязана, с 10 W отделяна топлота и периодичност 950 MHz. А най-лошото в тази история, че за определянето на коя версия се е паднала няма никакъв различен метод, с изключение на потреблението на диагностична помощна стратегия. Например GPU-Z. Шансът да се излъжеш е в действителност доста огромен.
Естествено, поражда резонния въпрос, за какво е трябвало да се прави това? Отговорът е относително елементарен. Да се разсеят 25 W топлота в един 14-15 инчов преносим компютър не е проблем. Но има задоволително мощни 11-13 инчови решения (включително таблети) с процесори Core m с TDP 4,6 W. Да се сложи в сходно устройство 25 W видеокарта значи основна смяна на охладителната система, което напълно не е елементарно в толкоз дребен корпус. А да се разсеят 10 W топлота е доста по-лесно.
Но какъв брой доста се разграничават тези две версии? Да проверим на процедура. Това ще създадем с преносим компютър с MX150, в който могат да се трансформират всички параметри, даже и да се сменят параметрите във VBIOS. Ето по какъв начин наподобяват двете видеокарти в CPU-Z:
За да създадем тестванията ще използваме два бенчмарка. Първият е 3Dmark 11, много остарял, само че подобаващ за хардуер от това равнище. Той ще ревизира продуктивността при работа с DirectX 11. Вторият бенчмарк е 3Dmark Time Spy – по-нов и по-тежък, който тества DX12. Към двете спонтанни MX150 ще прибавим и Intel UHD 620 – модерна интегрираната графика за преносими компютри.
Резултатите от тестванията са сложени в обща графика, като за съпоставяне е показана и Nvidia 940MX. Информацията е на Notebookcheck.
Какво виждаме? Съвременната интегрирана графика за преносими компютри на Intel безнадеждно изостава даже от 940MX. Но от нея в действителност не се желае висока графична продуктивност. Тя може да декодира всевъзможни видеа чак до 4K60 и даже задъхвайки се оправя и с 8К.
Но MX150 с 10 W TDP се оказва с 5-7% по-бърза от 940MX. Това напълно не е за удивление, тъй като софтуерната разлика сред архитектурите Pascal и Maxwell не е огромна, а много високият растеж на продуктивността в серия 1000 идва от прехода към по-тънкия 16 нанометров софтуерен развой. Това даде опция да се усили честотата на графичния процесор с 50-60% при същата отделяна топлота. Особено като се има поради, че MX150 10 W и 940MX имат идентичен брой 384 CUDA ядра, а честотите са сходни – към 1000 MHz при претрупан чип, и имаме една и съща GDDR5 памет с работна периодичност 5000 MHz. Получава се, че единствената разлика идва от по-различната архитектура, а тя не е огромна. Единственият плюс от сходна MX150 е че отделя 2,5 пъти по-малко топлота, в сравнение с 940MX. Това най-малко на доктрина разрешава тя да бъде поставяна даже и в таблетите.
Но уви, производителите са на друго мнение. Вече има 13-14 инчов преносими компютри с цели два вентилатора, само че с орязана графика. Така че преди закупуването на преносим компютър с MX150 е доста добра концепция още незабавно, на място, да се ревизира, коя тъкмо версия се употребява. Това може да се разбере и от другите обзори и публикации.
Що се отнася до разликата сред 10 и 25 W версии, си е ясно, че вторият модел е със 70-60% по-бърз, което не е за удивление при двойно по-голямата разлика в отделяната топлота. Ето за какво, с „мощната“ версия на MX150 долу-горе може да се играят актуалните игри при минимално настройки. Но „орязаната“ версия с нищо не е по-добра от интегрираната в процесора графика. Тук към този момент какво значение има честотата на опресняването, Дали това ще са 10 или 15 FPS, все едно, не може да се играе.
Това е особеното. Ако си купувате ултрабук или таблет – дори няма смисъл да се гледа версията на MX150, тъй като там сигурно ще бъде сложена орязаната версия и тя в действителност е задоволителна за този форм фактор. Но в случай че ще си взимате пълностоен преносим компютър е добре най-внимателно да се ревизира коя версия на MX150 се употребява. Защото може да се окаже, че купувате преносим компютър за $1000, а да получите слаба графика, типична за към този момент далечната 2014 година.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ