В поредицата „Анонимни алкохолици“ ви представяме историите на хора, започнали

В поредицата „ Анонимни алкохолици “ ви представяме историите на хора, почнали сложната борба с това заболяване. Те вземат участие в сбирките на „ Анонимни алкохолици “, където са потърсили помощ за казуса си. Баща ми беше пияч, дядовците ми бяха алкохолици. Аз бях роден да не бъда пияч.

Не знам по какъв начин стана. Изведнъж от детството се озовах при възрастните. Много бързо желаех да порасна, да се еманципирам, да се отделя, да бъда независим и да взимам решения, и на 13 години това ми се отдаде с алкохола.

Мисля, че първите въпроси, които съм запомнил в живота си, са: " Пак ли си пил? ", " Защо си пил? ", " Къде си пил? ", " Нали даде обещание, че няма да пиеш? ".
Така мислех, че хората си споделят " Добър ден! ".

На 20 години към този момент ми задаваха въпроса " Нали знаеш за какво не би трябвало да пиеш? ".
Не знаех, че съм болен.

Като ме питаха за какво пия толкоз доста, споделях: " Защото мога ".

" Вие се напивате от 3 огромни, а аз от 13 не се напивам и ми се пие още. Аз мога, а вие – не ".

10 години покъсно към този момент имах всякакви заболявания. Тогава към този момент не можех да не пия.
Вече нищо не можех да върша, без да пия.

Впоследствие пристигна един миг, в който не можех да не пия, само че организмът ми към този момент не приемаше алкохола.

33 години пих, без да спра. Найдъллгата ми умереност беше 20 дни, тъй като бях вързан за едно легло с винкел през коляното и нямаше къде да отида с цялото легло да си купя пиянство.

Бях плебей на тази обсесия. Бях най-несвободният човек на света, а се борех за независимост. Тогава разбрах, че е пристигнал краят. Както споделяха лекарите доста постоянно – че се намирам в положение, несъвместимо с живота – каквото и да значи това.

Освен всичко останало, бях болен от тежък, нелечим, продължителен алкохолизъм.
Нямаше вяра за мен. Бях опитал всичко – психиатрии, медикаменти, китайска медицина, иглотерапия... нищо не помагаше. Накрая беше останало " Анонимни алкохолици " и взех решение, че, с цел да бъда почтен с близките, би трябвало да го опитам. На пияна глава ми го предложи мой непосредствен.

И аз му споделих, че това няма по какъв начин да ми помогне, тъй като е измислено от американци. А пък аз може да съм най-пропадналият човек на света, само че две неща не съм станал още – американец и наркоман. Гордеех се доста, че две дъна не съм стигнал в тоя живот.

Аз имах една човешка фантазия – да не се напивам, когато не би трябвало.
Не да не пия, а да не се напивам, тъй като аз не се напивах, единствено когато не трябваше.

За първи път се почувствах беззащитен във ВМА, тъй като заключваха коридорите. Пуснат ме за два часа на двора, потеглям да прескачам оградата и идва защитата – имало камери. Викам: " Вие естествени ли сте? Аз съм болен човек, би трябвало да отида там насреща – има павилион, да си купя пица “. (смеят се). Тия 3 дни бяха най-кошмарните в живота ми.

Аз бях със смъртна присъда. Имах такова заболяване, в което всяка последваща глътка можеше да е тъкмо последната.

Мен са ме държали в стая с умиращи хора от същото заболяване, с цел да видя по какъв начин се умира от хепатит, от цироза, от панкреатит. И споделят: " Този човек до сутринта ще почине, ти ще седиш и ще го гледаш, тъй като ти си идващият ". И това не ме спря никога! Човекът в действителност умираше на сутринта, на мен ми ставаше мъчително за него, слизах долу, купувах си пиянство преди системите, пийвах си и споделях: " Всички ще умрем ".



Това е страшна обсесия на тялото, мозъка и душeвността. На клетъчно равнище аз бях безусловно привързан. Клетките ми не можаха да действат обикновено, без да им вкарам нещо на спиртна основа. Сутрин пищяха, организмът ми започваше да се самовзривява, в случай че не си получи дозата.

Ужасно е, извънредно е!

Смъртта на хората от цироза е ужасна... виковете, крясъците, връзват ги за последно, с цел да не скъсат системите.

Хората не го възприемат като болест, считат, че е уязвимост, че е липса на воля, че е малохарактерност.

За мен алкохолът беше първата ми огромна същинска обич, която ме докара съвсем до самия край.

Аз от доста други неща се лиших през живота си и с доста неща се простих и разделих, само че с алкохола ми трябваха 33 години, с цел да скъсам с него.

Това беше най-фаталната ми обсесия, най-голямата ми обич, най-дълго траялата ми връзка. Бях подготвен на всичко за тази връзка.

Но в този момент тази история приключи по този начин – в този момент не пия, тъй като мога. Пиех, тъй като можех, по-късно пиех, тъй като не можех да не пия.

А в този момент не пия, тъй като за първи път мога. Абсолютно съм свободен от тази страшна и безнадеждна обстановка на цялостна взаимозависимост и деградация.

Това е същинско знамение за мен. Аз пристигнах тук като цялостен безбожник, не имах вяра в Бог, не съм набожен, само че чудото се случва, тъй като Бог е обич. И в действителност на никого не му е писано да живее в страшни страдания, всеки самичък си предизвиква това, в което се оковава.

Тук битката е за оцеляване, ние спасяваме тук личните си обречени живот. Сега за първи път през живота си съм свободен и се мъча да оказвам помощ на други хора, да получат независимост.