Експертът по антитерор Христо Смоленов пред „Труд“: Срещата в Хелзинки е израз на политическо мъжество
В понеделник в Хелзинки ще има среща сред водачите на Съединени американски щати и Русия – Доналд Тръмп и Владимир Путин. Да чакаме ли ново разведряване, или новата Студена война ще продължи. Какво е през днешния ден съотношението на силите в света и какво му пречи да бъде обединен. На тези и други въпроси търсим отговор от специалиста по антитероризъм Христо Смоленов .
– Г-н Смоленов, усеща се огромно оживление на силите в международен мащаб… Как си го обяснявате?
– Има нещо ново – световно развихряне на ненормалниците, които като че ли са решили да прекроят света по собствен облик и сходство. И разполагат с финансова мощност, вездесъщи лобисти и разклонена суперорганизация. Тя е скришен разноцветен интернационал, който работи против националните страни – в това число и срещу тези, които са го подкрепяли, дали са му гостолюбие и от дълго време пропагандират неговата версия за новия международен ред. Наблюдаваме шизофренно раздвояване на идентичността – комплициран остарял свят и подлудял нов свят – вкопчили се един в различен, до момента в който сякаш се пробват да се отърват един от различен. Борба за превъзходство, която отива надалеч оттатък границите на нормалността! И заплашва самата ни цивилизация, формирала се хиляди години не по прищевки, а по естествените правила. А за какво извращаването на света се е трансформирало в идея-фикс за някои свъхбогати и доста авторитетни фактори? Защото от перверзиите те печелят извънредно повече, в сравнение с от естествените полезности на обществото. Все едно дали става дума за междуконтинентален трафик на опиати или на мигранти.
– Дали е единствено бизнес? Или има и освен това?
– Това се прави от структури с голяма власт и финансов запас. Трябва ли да приемем, че този бизнес е неизменима част от новия международен ред? И че заложници на тази световна спекулация ще бъдат цели генерации младежи. А посредством тях и фамилиите им, и обществото, което не може да се оправи с наркокрацията. Десетилетия наред тя усилва въздействието си даже в страни с демократични обичаи. И управлява ситуацията посредством своите подставени лица по върховете на властта, както посредством клиентелата си на всички равнища на обществото. Наркотиците вземат повече жертви измежду младите, в сравнение с огнестрелните оръжия в учебни заведения и университети на Съединени американски щати. Срещу оръжията имаше многохилядни протести; само че да сте чули някъде за проведен всеобщ митинг против нарко-естаблишмънта?!
– Това ли е новото „ интернационално състояние “?
– Ето това е един нов аспект на „ интернационалното състояние “, което визирате с въпроса си. Но е значимо да се разбере, че външно- и вътрешно-политическите промени са обвързани. Стремежът за избавление от това заложничество е претекст за нова редакция на новия международен ред. Надявам се след срещата сред Доналд Тръмп и Владимир Путин това да стане част от едно по-далновидно съдействие сред Съединени американски щати и Русия. То ще е продължение и на напъните за взаимна битка против тероризма, който съгласно мен ще бъде в центъра на общото им внимание. Срещата в Хелзинки не е жест на политическа уместност, а израз на политическо геройство. Гледам на събитието като среща на мъжки момчета, които са оценили по достолепие качествата и позициите на другия. А и компликациите, които всеки е трябвало да преодолее, с цел да стане допустимо самото събитие. Държавниците безспорно ще прокарват националните ползи на личните им страни. Но те имат и отговорности към световната конюнктура. Тръмп и Путин са водачите, които могат да насочат света най-сетне към нормализация. Което по никакъв начин няма да е елементарно, като се има поради какъв брой надалеч е отишъл заговорът за извращаване на глобализацията. Важно е двамата суперлидери да дадат отпор на тези сили, които поради нервността на студената война са подготвени да предизвикат даже нуклеарен спор.
– Ще посочите ли съответен образец?
– Спомнете си да вземем за пример по какъв начин още преди встъпване в служба на новия американски президент му бе устроена провокация. На командващия Тихоокеанския флот на Съединени американски щати по време на значима конференция му бе заложен въпрос: „ в случай че президентът подреди термоядрен удар по Китай, то дали командващият ще извърши тази заповед “. Известно е, че Тръмп е почитател на стратегическите визии на Никсън, на който се дължи подобряването на американо-китайските връзки. А консултант на Никсън по националната сигурност е великият Хенри Кисинджър, експерт по Китай, подготвен да продължи с метода си при Тръмп. Приоритетите на този метод са противоположни на това, което характеризираше политиката на Обама и Хилари Клинтън. Разведряване, вместо нагнетяваната от Хилъри нервност в духа на студената война. Стратегически натурализъм, който търси баланс на силите вместо глобализаторския фанатизъм в жанр Бжежински. И като стана дума за глобализация, методът на Тръмп и Кисинджър в последна сметка се концентрира върху вътрешните проблеми на Съединени американски щати, вместо да жертва класическите полезности на американците поради международната гражданска война (т.е. поради силов експорт на демокрация).
– Кои са през днешния ден огромните международни играчи?
– В стратегическа триада предвид на военния и интелектуален капацитет са Съединени американски щати, Русия и Китай. За Китай би трябвало да прибавим, че стартира да се изявява като втората по мощ стопанска система на света. А в доста връзки даже държи палмата на шампионата. В това пространство на международни суперсили впечатлява и четвъртото измерение: постоянно мистериозната Индия. С популацията си от 1,3 милиарда, тази велика страна има постоянно с какво да ни изненада. Още повече, че разполага с интелектуален капитал. Но спецификата на индийското наличие на международната сцена е пацифизмът – отвод от военно одобряване в заредения напрегнато интернационален живот. Наред с тези четири суперсили има още една, чиято роля на международен състезател е несъмнена. Става дума за страната Израел. За механизмите и силата на нейното въздействие не се шуми, само че действителната сила на наличието й изяснява доста от настоящите събития. И естествено, не на последно място, са европейските субекти на мощност и въздействие. В Европейския съюз Франция остана единствената нуклеарна мощ. В комбиниране с немската икономическа мощност това е нужното, само че не задоволително изискване за участие в клуба на суперсилите. Необходима е още и единна целенасочена външна политика, както и действена политика по сигурността. Смятам, че Европейски Съюз е дебитор на своето многомилионно поданство по въпроса за сигурността и противодействието на пълзящата радикализация. Странно е, че не се подхващат съществени дейности, като да вземем за пример да се сътвори Европейска организация за битка с тероризма, което би било суверенно решение на един огромен международен състезател. Засега Европейски Съюз показва всички проблеми на една коалиция и суверенитетът му следва да се закалява в сериозни обстановки. След Брекзит и излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз действителностите там подлежат на избистряне. Но наследниците на Британската империя си остават нуклеарна мощ, както изброените нагоре суперсили.
– Какво бихте споделили на всички водачите на тези страни, в случай че имахте късмет да им отправите обръщение?
– Това в действителност е забавен умствен опит. Да се изпрати по едно и също време обръщение към водачите. Без значение дали ще им се хареса, това би трябвало да е мотив за отвод от хегемонизма. В предишното всяка от изброените нагоре сили се е стремяла към надмощие. Но, както споделяше татко ми – постоянно има по-силен и от най-силния. А пък математическата доктрина на съдружните игри демонстрира, че в последна сметка всички се сплотяват точно против най-силния. Може би това е обръщение, което бих отправил: хегемонизмът в последна сметка е недалновидна политика. Но отводът от него не е лесна работа: нужна е мъдрост, която не се цени на пазара. Точно пазарните упоритости са мотор на стремежите към надмощие. А, както е известно, пазарът е добър прислужник, само че неприятен стопанин. Рискът за човечеството нараства, тъй като оставяме пазарите да вземат решение вместо нас. А те – макар всички дитирамби – си остават много примитивни форми на изкуствен интелект. Но кой ли пък търси разсъдък, щом става дума за келепир…
– България е хем дребна, хем релативно бедна…
– Страната ни не е нито толкоз дребна по европейски мащаби, нито толкоз бедна – преди да беше ограбена… За страдание, безпаричен стана българският народ. И това е още по-осезаемо и тъжно, тъй като пречи на един образован и просветен народ да се изяви като суверен в родината си. В чужбина той прави чудеса, работи крепко, и получава доста повече, в сравнение с в личната си страна. Един ден това ще се промени, само че с цел да стане – би трябвало да използваме суверенитета си. Той е позанемарен, отчасти отстъпен, ръждясал от това, че рядко го използваме. А вижте чудото на Орбан в Унгария. Помислете за този благополучен милион нови деца, родени вследствие на забележителната му демографска политика. И всичко това в изискванията на участие в Европейски Съюз, което за нас с право е съдбовно значимо. Орбан употребява в цялостна мяра фактора суверенитет – ето от кое място идва мощната поддръжка и силата за промени. Без да броим многото други образци за рационални управнически решения и без да се стряскаме от акцията, която храненици на Сорос водят против Орбан. Като стана дума за Сорос, има нещо общо сред него, Ленин и Троцки. Сходно е отношението и на тримата към националните страни. И Троцки, и Сорос се стремят да ги жертват пред олтара на международната гражданска война (пардон – демокрация). И Троцки желае светът да е отворено общество – територия без граници, където да тече перманентната гражданска война. Само че в следствие от опита отвореното общество се трансформира в разпорено общество.
– Преди две седмици публично популацията на страната ни падна под 7 милиона. Как ще се оправим?
– Това е в действителност съдбоносен проблем пред българите. И с цел да се откри вярното решение, е нужно още веднъж да използваме в цялостна мяра своя суверенитет. Наше право е да дадем гостоприемството на България на стотиците хиляди наши сънародници, българи по генезис, които живеят в Украйна, Молдова и други прилежащи нам страни. Част от тези почтени хора желаят да работят и живеят в родината на своите прародители. България е длъжна да ги подкрепи в усилието да се завръщат. Голямото завръщане може би следва. Абсурдно е да ни карат да одобряваме мигранти от под дърво и камък, само че да ни пречат да интегрираме личните си сънародници, част от културната и народностна целокупност на българската цивилизация. А с тъкмо такива спънки се сблъскваме от десетилетия. Заедно с огромния патриот и интелектуалец – проектант Христо Генчев – сме поели тази самодейност още през 1990 година
– Правителството сякаш се стресна и взе да приема стратегии за повишение на раждаемостта…
– Пожелавам триумф – най-сетне триумф с тези стратегии. Важно е те да са добре прицелени („ таргетирани “). Целта е да се развива и качеството, а освен броя. Целта е да се раждат и построяват персони, а не просто демографски единици. Мисля, че опитът на Орбан в Унгария заслужава да се одобри като най-хубава процедура. Отношенията сред българския министър председател и унгарския му сътрудник са извънредно положителни и радващи. Ето за какво не мисля, че би трябвало да откриваме топлата вода – моделът на Унгария просто би трябвало да се следва.
– Как си обяснявате цикличността на свадите у нас, а и в чужбина?
– По принцип в света се води психотронна война. И подправените вести, и свадите са част от арсенала на тази война, страните в която са доста повече от публично съществуващите страни. В психотронните интервенции взе участие и рекламната промишленост, а също по този начин и целият развлекателен комплекс, в който постоянно се прокарват и политически внушения. И най-после – в океана от музика или по-скоро развихрени ритми има и психотронни съставни елементи. Те биват по-елементарни или многопластови, само че по този начин или другояче си играят с подсъзнанието на публиката. Нещата тук са доста страшни (нищо, че наподобяват забавни). Зад протичащото се в този ураган от видимо несвързани събития стои същата мощ – световните ненормалници, решили да прекроят света по собствен облик и сходство. Ето че се върнахме към самото начало на нашето изявление. Затова и започнах отговорите си с предизвестие: съществува скрит план за психо-генен надзор над човешките общества. Той е в ход и „ реперите “ за процеси под повърхността на публичното внимание се появяват постоянно, само че не постоянно се осмислят съответно. В мощ е шеговитият Първи закон на Смоленов в квантовата информатика: от всяка информация става дезинформация, само че противоположното не е правилно!
Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на “Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация “Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за битка с тероризма.
– Г-н Смоленов, усеща се огромно оживление на силите в международен мащаб… Как си го обяснявате?
– Има нещо ново – световно развихряне на ненормалниците, които като че ли са решили да прекроят света по собствен облик и сходство. И разполагат с финансова мощност, вездесъщи лобисти и разклонена суперорганизация. Тя е скришен разноцветен интернационал, който работи против националните страни – в това число и срещу тези, които са го подкрепяли, дали са му гостолюбие и от дълго време пропагандират неговата версия за новия международен ред. Наблюдаваме шизофренно раздвояване на идентичността – комплициран остарял свят и подлудял нов свят – вкопчили се един в различен, до момента в който сякаш се пробват да се отърват един от различен. Борба за превъзходство, която отива надалеч оттатък границите на нормалността! И заплашва самата ни цивилизация, формирала се хиляди години не по прищевки, а по естествените правила. А за какво извращаването на света се е трансформирало в идея-фикс за някои свъхбогати и доста авторитетни фактори? Защото от перверзиите те печелят извънредно повече, в сравнение с от естествените полезности на обществото. Все едно дали става дума за междуконтинентален трафик на опиати или на мигранти.
– Дали е единствено бизнес? Или има и освен това?
– Това се прави от структури с голяма власт и финансов запас. Трябва ли да приемем, че този бизнес е неизменима част от новия международен ред? И че заложници на тази световна спекулация ще бъдат цели генерации младежи. А посредством тях и фамилиите им, и обществото, което не може да се оправи с наркокрацията. Десетилетия наред тя усилва въздействието си даже в страни с демократични обичаи. И управлява ситуацията посредством своите подставени лица по върховете на властта, както посредством клиентелата си на всички равнища на обществото. Наркотиците вземат повече жертви измежду младите, в сравнение с огнестрелните оръжия в учебни заведения и университети на Съединени американски щати. Срещу оръжията имаше многохилядни протести; само че да сте чули някъде за проведен всеобщ митинг против нарко-естаблишмънта?!
– Това ли е новото „ интернационално състояние “?
– Ето това е един нов аспект на „ интернационалното състояние “, което визирате с въпроса си. Но е значимо да се разбере, че външно- и вътрешно-политическите промени са обвързани. Стремежът за избавление от това заложничество е претекст за нова редакция на новия международен ред. Надявам се след срещата сред Доналд Тръмп и Владимир Путин това да стане част от едно по-далновидно съдействие сред Съединени американски щати и Русия. То ще е продължение и на напъните за взаимна битка против тероризма, който съгласно мен ще бъде в центъра на общото им внимание. Срещата в Хелзинки не е жест на политическа уместност, а израз на политическо геройство. Гледам на събитието като среща на мъжки момчета, които са оценили по достолепие качествата и позициите на другия. А и компликациите, които всеки е трябвало да преодолее, с цел да стане допустимо самото събитие. Държавниците безспорно ще прокарват националните ползи на личните им страни. Но те имат и отговорности към световната конюнктура. Тръмп и Путин са водачите, които могат да насочат света най-сетне към нормализация. Което по никакъв начин няма да е елементарно, като се има поради какъв брой надалеч е отишъл заговорът за извращаване на глобализацията. Важно е двамата суперлидери да дадат отпор на тези сили, които поради нервността на студената война са подготвени да предизвикат даже нуклеарен спор.
– Ще посочите ли съответен образец?
– Спомнете си да вземем за пример по какъв начин още преди встъпване в служба на новия американски президент му бе устроена провокация. На командващия Тихоокеанския флот на Съединени американски щати по време на значима конференция му бе заложен въпрос: „ в случай че президентът подреди термоядрен удар по Китай, то дали командващият ще извърши тази заповед “. Известно е, че Тръмп е почитател на стратегическите визии на Никсън, на който се дължи подобряването на американо-китайските връзки. А консултант на Никсън по националната сигурност е великият Хенри Кисинджър, експерт по Китай, подготвен да продължи с метода си при Тръмп. Приоритетите на този метод са противоположни на това, което характеризираше политиката на Обама и Хилари Клинтън. Разведряване, вместо нагнетяваната от Хилъри нервност в духа на студената война. Стратегически натурализъм, който търси баланс на силите вместо глобализаторския фанатизъм в жанр Бжежински. И като стана дума за глобализация, методът на Тръмп и Кисинджър в последна сметка се концентрира върху вътрешните проблеми на Съединени американски щати, вместо да жертва класическите полезности на американците поради международната гражданска война (т.е. поради силов експорт на демокрация).
– Кои са през днешния ден огромните международни играчи?
– В стратегическа триада предвид на военния и интелектуален капацитет са Съединени американски щати, Русия и Китай. За Китай би трябвало да прибавим, че стартира да се изявява като втората по мощ стопанска система на света. А в доста връзки даже държи палмата на шампионата. В това пространство на международни суперсили впечатлява и четвъртото измерение: постоянно мистериозната Индия. С популацията си от 1,3 милиарда, тази велика страна има постоянно с какво да ни изненада. Още повече, че разполага с интелектуален капитал. Но спецификата на индийското наличие на международната сцена е пацифизмът – отвод от военно одобряване в заредения напрегнато интернационален живот. Наред с тези четири суперсили има още една, чиято роля на международен състезател е несъмнена. Става дума за страната Израел. За механизмите и силата на нейното въздействие не се шуми, само че действителната сила на наличието й изяснява доста от настоящите събития. И естествено, не на последно място, са европейските субекти на мощност и въздействие. В Европейския съюз Франция остана единствената нуклеарна мощ. В комбиниране с немската икономическа мощност това е нужното, само че не задоволително изискване за участие в клуба на суперсилите. Необходима е още и единна целенасочена външна политика, както и действена политика по сигурността. Смятам, че Европейски Съюз е дебитор на своето многомилионно поданство по въпроса за сигурността и противодействието на пълзящата радикализация. Странно е, че не се подхващат съществени дейности, като да вземем за пример да се сътвори Европейска организация за битка с тероризма, което би било суверенно решение на един огромен международен състезател. Засега Европейски Съюз показва всички проблеми на една коалиция и суверенитетът му следва да се закалява в сериозни обстановки. След Брекзит и излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз действителностите там подлежат на избистряне. Но наследниците на Британската империя си остават нуклеарна мощ, както изброените нагоре суперсили.
– Какво бихте споделили на всички водачите на тези страни, в случай че имахте късмет да им отправите обръщение?
– Това в действителност е забавен умствен опит. Да се изпрати по едно и също време обръщение към водачите. Без значение дали ще им се хареса, това би трябвало да е мотив за отвод от хегемонизма. В предишното всяка от изброените нагоре сили се е стремяла към надмощие. Но, както споделяше татко ми – постоянно има по-силен и от най-силния. А пък математическата доктрина на съдружните игри демонстрира, че в последна сметка всички се сплотяват точно против най-силния. Може би това е обръщение, което бих отправил: хегемонизмът в последна сметка е недалновидна политика. Но отводът от него не е лесна работа: нужна е мъдрост, която не се цени на пазара. Точно пазарните упоритости са мотор на стремежите към надмощие. А, както е известно, пазарът е добър прислужник, само че неприятен стопанин. Рискът за човечеството нараства, тъй като оставяме пазарите да вземат решение вместо нас. А те – макар всички дитирамби – си остават много примитивни форми на изкуствен интелект. Но кой ли пък търси разсъдък, щом става дума за келепир…
– България е хем дребна, хем релативно бедна…
– Страната ни не е нито толкоз дребна по европейски мащаби, нито толкоз бедна – преди да беше ограбена… За страдание, безпаричен стана българският народ. И това е още по-осезаемо и тъжно, тъй като пречи на един образован и просветен народ да се изяви като суверен в родината си. В чужбина той прави чудеса, работи крепко, и получава доста повече, в сравнение с в личната си страна. Един ден това ще се промени, само че с цел да стане – би трябвало да използваме суверенитета си. Той е позанемарен, отчасти отстъпен, ръждясал от това, че рядко го използваме. А вижте чудото на Орбан в Унгария. Помислете за този благополучен милион нови деца, родени вследствие на забележителната му демографска политика. И всичко това в изискванията на участие в Европейски Съюз, което за нас с право е съдбовно значимо. Орбан употребява в цялостна мяра фактора суверенитет – ето от кое място идва мощната поддръжка и силата за промени. Без да броим многото други образци за рационални управнически решения и без да се стряскаме от акцията, която храненици на Сорос водят против Орбан. Като стана дума за Сорос, има нещо общо сред него, Ленин и Троцки. Сходно е отношението и на тримата към националните страни. И Троцки, и Сорос се стремят да ги жертват пред олтара на международната гражданска война (пардон – демокрация). И Троцки желае светът да е отворено общество – територия без граници, където да тече перманентната гражданска война. Само че в следствие от опита отвореното общество се трансформира в разпорено общество.
– Преди две седмици публично популацията на страната ни падна под 7 милиона. Как ще се оправим?
– Това е в действителност съдбоносен проблем пред българите. И с цел да се откри вярното решение, е нужно още веднъж да използваме в цялостна мяра своя суверенитет. Наше право е да дадем гостоприемството на България на стотиците хиляди наши сънародници, българи по генезис, които живеят в Украйна, Молдова и други прилежащи нам страни. Част от тези почтени хора желаят да работят и живеят в родината на своите прародители. България е длъжна да ги подкрепи в усилието да се завръщат. Голямото завръщане може би следва. Абсурдно е да ни карат да одобряваме мигранти от под дърво и камък, само че да ни пречат да интегрираме личните си сънародници, част от културната и народностна целокупност на българската цивилизация. А с тъкмо такива спънки се сблъскваме от десетилетия. Заедно с огромния патриот и интелектуалец – проектант Христо Генчев – сме поели тази самодейност още през 1990 година
– Правителството сякаш се стресна и взе да приема стратегии за повишение на раждаемостта…
– Пожелавам триумф – най-сетне триумф с тези стратегии. Важно е те да са добре прицелени („ таргетирани “). Целта е да се развива и качеството, а освен броя. Целта е да се раждат и построяват персони, а не просто демографски единици. Мисля, че опитът на Орбан в Унгария заслужава да се одобри като най-хубава процедура. Отношенията сред българския министър председател и унгарския му сътрудник са извънредно положителни и радващи. Ето за какво не мисля, че би трябвало да откриваме топлата вода – моделът на Унгария просто би трябвало да се следва.
– Как си обяснявате цикличността на свадите у нас, а и в чужбина?
– По принцип в света се води психотронна война. И подправените вести, и свадите са част от арсенала на тази война, страните в която са доста повече от публично съществуващите страни. В психотронните интервенции взе участие и рекламната промишленост, а също по този начин и целият развлекателен комплекс, в който постоянно се прокарват и политически внушения. И най-после – в океана от музика или по-скоро развихрени ритми има и психотронни съставни елементи. Те биват по-елементарни или многопластови, само че по този начин или другояче си играят с подсъзнанието на публиката. Нещата тук са доста страшни (нищо, че наподобяват забавни). Зад протичащото се в този ураган от видимо несвързани събития стои същата мощ – световните ненормалници, решили да прекроят света по собствен облик и сходство. Ето че се върнахме към самото начало на нашето изявление. Затова и започнах отговорите си с предизвестие: съществува скрит план за психо-генен надзор над човешките общества. Той е в ход и „ реперите “ за процеси под повърхността на публичното внимание се появяват постоянно, само че не постоянно се осмислят съответно. В мощ е шеговитият Първи закон на Смоленов в квантовата информатика: от всяка информация става дезинформация, само че противоположното не е правилно!
Нашият посетител
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на “Екогласност ” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика. Доцент, лекар в Института по металознание, уреди и технологии към Българска академия на науките. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов ”. През 1991 година е стипендиант на фондация “Александър декор Хумболт ” в Германия, а преди този момент гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за битка с тероризма.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ