В Пловдив бе почетена 119-та годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание
В Пловдив бе почетена 119-тата годишнина от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание от 2 август 1903 година и паметта на починалите в него, герои. Общоградското честване се състоя пред паметника на българите от източна и западна Тракия и Беломорска Македония, починали в национално-освободителните битки и войните за България, който се среща се в регион " Южен ", в градинката против старите хали.
В честването взеха присъединяване публични лица, измежду които заместник-кметът по просвета, археология и туризъм, основният секретар на Областна администрация – Минка Сърнешка, заместник-кметът на регион Централен – Фиданка Кацарева, секретарят на региона - Емил Саралийски, Димчо Петров – заместник-председател на Общински съвет – Пловдив и общинските съветници от ВМРО(БНД) – Иван Црънчев, Стефан Послийски и Владимир Кисьов, боен духов оркестър, представително формирование от гарнизон – Пловдив - почетна рота и венценосци, представители на комитет " Родолюбие ", жители и медии..
Водещ бе Златко Павлов, който извърши текста на песента " Ясен месец веч изгрява ", написан като въстанически марш от войводата и деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Яне Попов. Мелодията на песента е публикувана по задачите Балканите, Близкия Изток, до Египет. За първи път тя е прозвучала по Радио София през 1953 година от Сава Попсавов.
Официалното слово във връзка честването на 119 години от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание от 2 август 1903 година бе произнесено от Ангел Джамбазки - български представител в Европейския парламент, определен от листата на Вътрешна македонска революционна организация, член на групата на " Европейските консерватори и реформисти " в Европейския парламент, и съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация. На паметника бяха положени венци и цветя, а с едноминутно безмълвие и рухване на колене бе почетена паметта на героите, починали във въстанието.
Илинденско - Преображенското въстание, избухнало на 2 август 1903 година е резултат на острата реакция от страна на българския народ на решението на Великите сили, областите Македония и Южна Тракия да останат в рамките на Османската империя след края на Руско–турската война, довела до Освобождението на България. Борбата против това решение, взето по време на Берлинския конгрес от 1878 година, придобива проведен темперамент със основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Солун.
Тя построява гъста мрежа от революционни комитети на тамошното българско население и 10 години по-късно, ВМОРО взема решение, че е настъпило времето за въстание против Отоманската империя. Първи въстава Битолският революционен окръг, след него се включат Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско. В Крушево е оповестена република, а в ръководството ѝ са поканени да се включат представители на всички етнорелигиозни общности в града. Макар да просъществува единствено 10 дни – от 3 до 13 август 1903 година, тя е считана за най-големия триумф на въстанието. Революционното придвижване се разраства в Солунски окръг към Струмица и в Скопско.
На 18 август – Преображение, пламва въстанието на българите в Одринска Тракия. Последен се включва Серски окръг. На 17 септември 1903 година щабът на въстанието моли София да разгласи война на Турция. Под натиска на Великите сили и опасността за нахлуване от съседите, България, която не е подготвена за война, показва единствено дипломатически митинги против насилията над въстаналото българско население.
За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си места и да търсят избавление в България.
Причините за неуспеха на въстанието, съгласно историците, са доста и от друго естество. На първо място за това асъдействало преждевременното му експлоадиране, както и незадоволителното въоръжение на въстаналото население. Следващата основна причина била извънредно несъответствуващата интернационална конюнктура, при която то избухнало. За разлика от Априлското въстание 1876 този път Русия, ангажирана със свои проекти за война в Далечния изток, предизвестила ясно, че няма да се ангажира в никакви спорове на Балканите.
Другите велики сили изрично заели страната на Османската империя, което разрешило на Високата врата да се разправи по изключително нечовечен метод с въстаналото население. Следваща причина, която се показва, е ненамесата на България.
Въпреки своя крах въстанието изиграло голямо значение. То посочило на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
В честването взеха присъединяване публични лица, измежду които заместник-кметът по просвета, археология и туризъм, основният секретар на Областна администрация – Минка Сърнешка, заместник-кметът на регион Централен – Фиданка Кацарева, секретарят на региона - Емил Саралийски, Димчо Петров – заместник-председател на Общински съвет – Пловдив и общинските съветници от ВМРО(БНД) – Иван Црънчев, Стефан Послийски и Владимир Кисьов, боен духов оркестър, представително формирование от гарнизон – Пловдив - почетна рота и венценосци, представители на комитет " Родолюбие ", жители и медии..
Водещ бе Златко Павлов, който извърши текста на песента " Ясен месец веч изгрява ", написан като въстанически марш от войводата и деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Яне Попов. Мелодията на песента е публикувана по задачите Балканите, Близкия Изток, до Египет. За първи път тя е прозвучала по Радио София през 1953 година от Сава Попсавов.
Официалното слово във връзка честването на 119 години от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание от 2 август 1903 година бе произнесено от Ангел Джамбазки - български представител в Европейския парламент, определен от листата на Вътрешна македонска революционна организация, член на групата на " Европейските консерватори и реформисти " в Европейския парламент, и съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация. На паметника бяха положени венци и цветя, а с едноминутно безмълвие и рухване на колене бе почетена паметта на героите, починали във въстанието.
Илинденско - Преображенското въстание, избухнало на 2 август 1903 година е резултат на острата реакция от страна на българския народ на решението на Великите сили, областите Македония и Южна Тракия да останат в рамките на Османската империя след края на Руско–турската война, довела до Освобождението на България. Борбата против това решение, взето по време на Берлинския конгрес от 1878 година, придобива проведен темперамент със основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Солун.
Тя построява гъста мрежа от революционни комитети на тамошното българско население и 10 години по-късно, ВМОРО взема решение, че е настъпило времето за въстание против Отоманската империя. Първи въстава Битолският революционен окръг, след него се включат Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско. В Крушево е оповестена република, а в ръководството ѝ са поканени да се включат представители на всички етнорелигиозни общности в града. Макар да просъществува единствено 10 дни – от 3 до 13 август 1903 година, тя е считана за най-големия триумф на въстанието. Революционното придвижване се разраства в Солунски окръг към Струмица и в Скопско.
На 18 август – Преображение, пламва въстанието на българите в Одринска Тракия. Последен се включва Серски окръг. На 17 септември 1903 година щабът на въстанието моли София да разгласи война на Турция. Под натиска на Великите сили и опасността за нахлуване от съседите, България, която не е подготвена за война, показва единствено дипломатически митинги против насилията над въстаналото българско население.
За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си места и да търсят избавление в България.
Причините за неуспеха на въстанието, съгласно историците, са доста и от друго естество. На първо място за това асъдействало преждевременното му експлоадиране, както и незадоволителното въоръжение на въстаналото население. Следващата основна причина била извънредно несъответствуващата интернационална конюнктура, при която то избухнало. За разлика от Априлското въстание 1876 този път Русия, ангажирана със свои проекти за война в Далечния изток, предизвестила ясно, че няма да се ангажира в никакви спорове на Балканите.
Другите велики сили изрично заели страната на Османската империя, което разрешило на Високата врата да се разправи по изключително нечовечен метод с въстаналото население. Следваща причина, която се показва, е ненамесата на България.
Въпреки своя крах въстанието изиграло голямо значение. То посочило на цялата европейска общност, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи задграничното робство и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ