В пламенно и трепетно горене минава животът на един от

В енергично и трепетно горене минава животът на един от най-лиричните български писатели - геният Яворов.

Прочувственият и драматичен стихотворец се ражда преди тъкмо 140 години. На 13 януари 1878 година в сърцето на Тракия – град Чирпан, фамилията на Тотю и Гана се снабдява с рожба.

На бял свят идва дребният Пейо Тотев Крачолов, чиято орис е да се трансформира в огромния стихоплетец, буйния символист, пламенния бунтовник и публичния деятел Яворов.

Псевдонима си създателят получава от Пенчо Славейков при първата обява на негови стихове в сп. „ Мисъл”. А точно през 1900 година, когато Яворов се открива в София, звездата му засиява блестящо. В полите на Витоша, където кипи животът на елита, поетът става част от литературния кръг „ Мисъл”.



Винаги душата на Яворов е трептяла мощно и буйно. Но сърцето му забило още по-лудо през 1906 година, когато срещнал двете хубави очи на Мина Тодорова. Платоничната обич на създателя угасва рано от туберкулоза, само че споменът за нея продължава да гори.

Фаталната обич на Яворов обаче е брачната половинка му Лора Каравелова. Историята за тяхната буйна връзка пази една сгушена на столичната улица Раковска къща. Домът е бил квартира за двойката, която след това се трансформира в музей.

Културният обект е открит през 60-те години с помощта на напъните на племенницата на поета Ганка Найденова-Стоилова, описа за Novini.bg докторът по литература Елена Алекова.

Замислено било квартирата на Лора и Яворов да се трансформира в център на литературния живот в София. От 90-те години допреди към година къщата не бе налична за гости. През октомври предходната година обаче музеят още веднъж отвори порти.



„ Беше доста благо да се следи по какъв начин тролеите спираха, по какъв начин хората спираха, по какъв начин тези, които вървяха по улицата - във всички тях се виждаше едно задоволство, че нещо красиво става тук в къщата-музей на Яворов, тъй като тя дълго време беше затворена “, споделя писателката.

Емблематичният за къщата монумент в двора, дело на скулптора Иван Блажев, всекидневно припомня за гения за поета. Нека обаче надникнем от вътрешната страна.

На влизане в дома ни посреща тясно вито стълбище. То ни води на втория етаж, където поетът и брачната половинка му прекарват една година.

Красива и умна жена с отегчителен темперамент Лора подписва брак с поета през 1912 година Венчавката им става доста небрежно и неподготвено, защото Яворов би трябвало да замине за Балканската война, с цел да оглави партизанска чета.



Свидетелство за този незабравим ден се пази в гостната на къщата. Сватбените одежди на двойката, изложени в музея, са издържани съгласно стилните трендове на времето.

Роклята на Лора обаче буди любознанието на всеки, който я зърне. Дрехата е черна, а точно с нея Лора е облечена и в трагичната нощ, когато поставя завършек на живота си.

„ Тази рокля затваря кръга на взаимния им живот”, споделя доктор Алекова.



Именно тук сред кабинета и гостната на 29 ноември 1913 година Лора поставя завършек на живота си. Шокиран от гибелта на обичаната си Яворов, взема решение да я последва.

„ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “, написа поетът и стреля в слепоочието си. Тези предсмъртни думи се пазят и до през днешния ден в музея.

Опитът на Яворов да постави завършек на живота си се оказва несполучлив и той остава жив. Поетът се оказва полусляп, а последвалите обвинявания, че той е умъртвил Лора, го унищожават.

Музеят на поета в София пази достоверен и неговия кабинет. В тази стая обаче писателят не съумява да твори стихове. На писалището стоят три портрета – неговият, на Гоце Делчев и на Пенчо Славейков. Това са двамата кумири на Яворов – единият е негов революционен образец, а другият – литературният му кумир.



Трапезарията е последната част от нашата разходка. Разположените тук движимости обаче са пренесени от последната квартира на поета на ъгъла при улиците „ Витоша” и „ Солунска”. Възстановката на стаята, в която поетът поставя завършек на земния си път, носи спомен за обезверената му душа.

В стаята е положена и кушетката, на която Яворов умира. В края на мрачния есенен октомври през 1914 година, рухнал от клюки и с съвсем изгубено зрение, Яворов гълтам огромно количество отрова и се прострелва.

Посмъртната маска на поета също е изложена в стаята. Тук може да бъде забелязана и предсмъртната записка, която Яворов написа преди първия си опит за самоубийство.



Макар че приключва живота си трагично, Пейо Яворов подарява на литературната ни история същински мостри на любовната лирика.

Постиженията на създателя надалеч не свършват дотук. Като деятел за независимост и челник на чета от Македоно-одринското опълчение Яворов завещава своите хайдушки песни и обществени произведения. А символистичните му произведения трансформират напълно поетическия изказ.

„ Яворов е един от поетите, които трансформират словото си в дело. Такъв стихотворец е необходим и на България през днешния ден “, счита доктор Елена Алекова.

Вижте диалога ни с доктор Елена Алекова във връзка 140-годишнината от рождението на Яворов по-късно тук.