В петък публикувахме предговора към книгата „Публични врагове“ от Мишел

Публични врагове

В петък публикувахме предговора към книгата „ Публични врагове “ от Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви.

Днес ви предлагаме фрагмент от книгата.

Мишел Уелбек

8 февруари 2008

[…]

Ролята ми във вашата орис, наподобява, ще се състои в това да ви въвлека в „ изповедната литература “ – което може би не е чак толкоз неприятно.

Шопенхауер отбелязва с изненада, че е много мъчно да се лъже в писма (размисълът по този въпрос не е напреднал изключително и на мен не ми остава нищо друго, с изключение на да „ отбележа с изненада “, че в епистоларния продан има нещо, което ви тласка към истината, към наличие – какво е то?).

Нямам особени желания към изповедната литература, тъй като обичам надали не всички литератури. Щастливо съм се отърквал в Монтен и в Русо и постоянно потрепервам нервно от наслаждение, когато чета присъдата на Паскал над Монтен, това шибване с бич право в лицето, необикновено заради своето безсрамие: „ Глупавото желание да се самоописва! “. Харесвам също по този начин извънредно доста фантастиката, която е безспорна диаметралност на изповедната литература; възхвалата ми на Лъвкрафт е може би от време на време прекомерна, само че все пак аз я не отстъпвам.

Обичам изключително доста и този „ междинен път “, по който поех и аз, а точно: пътя на класическите романисти. Няма значение дали черпят от личния си живот, от живота на другите, или просто си измислят, когато построяват облиците си. Романистите, тези съвършени всеядни.

Малко изповедна литература може би няма да е зле. Не знам, в никакъв случай или по-скоро прекомерно рядко съм опитвал – мисля, че и вие нямате кой знае какъв брой опит в нея. Понякога познаваме прекомерно зле личното си предопределение (чудно би било да вземем за пример да се окаже, че Сартр е отдавал по-голямо значение на философските си писания, в сравнение с „ Погнусата “ или на „ Думите “).
Ще опитаме ли?

Бернар-Анри Леви
16 февруари 2008

[…]

Трябва да знаете, драги Мишел, че съм всред малцината писатели от моето потомство, които в романите си (ще кажете: преди двайсет години, само че аз и до през днешния ден не съм се трансформирал в това отношение) се стараят героите им да нямат никаква аналогия със самите тях.

Разберете, че в „ Комедия “ – книга, която цитирате (и която разгласиха по едно и също време с премиерата, много трагична, на кино лентата ми – само че в този момент към този момент и вие сте един от нас, добре пристигнал! и на добър час!) – всичко беше по този начин измислено, в действителност всичко, даже и сцената на Голямата изповед, че да не разкрия нищо от себе си, да се скрия, създавайки в същото време усещането, че се парадирам, само че най-много да не се поддам на илюзията за бистрота, за разголеното сърце и така нататък, към която изпитвам омерзение, граничещо съвсем с уплаха: затова подправена изповед... „ изповед екран “ – в същия смисъл, в който психоаналитиците приказват за „ памет екран “... хитра, лукава изповед, чиято цел беше да предотвратя огромните сочни самопризнания, които обещавах и които знаех, че би трябвало да избегна – това е книгата, която ме убеди на процедура, че е „ в твой ущърб “ да се откажеш от всякакво двусмислие...

Говорите за Филип Солерс, към който, апропо, мисля, че сте много неправдив (както и към Гарсен, който има заслугата, толкоз рядка в днешно време, да се дистанцира, когато приказва за актриси или за мъртвите си приятели). Държа да ви кажа, че единственото съществено противоречие сред Солерс и мен през трийсетгодишното ни другарство е, когато декларира (между другото по никакъв начин не съм сигурен, че самият той ползва това правило), че писателите би трябвало да описват „ по какъв начин живеят “; самата дефиниция ме вцепенява; самото u произнасяне ме хвърля в бездни от неразбиране и провокира постоянно желанието ми да му отговоря, че персонално аз съм уверен тъкмо в противоположното – писателите имат всички права, те могат да приказват за каквото си желаят, само че единствено не за това по какъв начин живеят! единствено не за неотменимото им право на загадка!

А що се отнася до малкия екран и държанието, което съгласно вас би трябвало да имаме, аз съм изцяло склонен с рекомендациите ви, утвърждавам разбора ви за нуждата да си измислим „ номер “, който ще ни разреши да „ прикрием персоналния аз “, да го запазим в сигурност, само че в същото време съзнавам, че с това рискуваме – като индивида, „ изгубил сянката си “ – да загубим следите на по този начин наречения „ персонален аз “, да го оставим да се затрие, да го забравим. В едно обаче грешите и багра се, ме оценявате прекомерно високо – когато ми приписвате способността за възмущение, която би ме предпазила от този риск и с помощта на която, в разгара на някакъв спор, на някоя политическа битка или яростно експлоадиране бих разрешил на „ същинския “ си „ аз “ да се прояви; за жалост, негодуванието няма нищо общо с всичко това – човек може да недоволства и да ползва тактики, може да бъде засегнат, ядосан и точно тъй като е във война, да продължи да управлява усещането, което ще направи. В моя случай това е по този начин, даже дръзвам да кажа, че е мой дълг да е по този начин. Дори и в най-крайните обстановки, когато се връщам от Дарфур или Сараево, когато атакувам гръмко безразличието на властимащите към някоя забравена война, която съм си направил труда да отида и да видя и от която се връщам с потресаващи свидетелства, даже тогава – замалко да кажа изключително тогава – отвращението ми към тези по този начин наречени изповеди е толкоз огромно, че върша всичко по силите ми, с цел да запазя надзор върху своите афекти, рефлекси, словесни изрази и изражението на лицето ми (ах, лицето... срамното му неспокойствие... дребните гневни мимики, които издават толкоз доста... и точно заради това излизам от тези излъчвания в такова тежко положение на нервно безсилие, каквото надали биха могли да си показват тези, които ми имат вяра, когато, цитирайки Батай, прогласявам, че пред телевизионните камери най-важното е да мислиш като „ момичето, което си съблича роклята “...).

В предходното си писмо ви загатнах за безразличието, с което се отнасям към гадостите, които пишат за мен и които, уверен съм, ме вършат по-слаб в борбите ми.

Допуснах да се приказва, че татко ми е натрупал благосъстоянието си по срамен метод.

Допуснах да се написа, че познавам прекомерно малко Масуд1, с цел да мога да се позовавам на него, да изисквам, че споделям неговите полезности и да се веселя на другарството му, и че всичко това е машинация.

Допуснах да се появят и да бъдат популяризирани по интернет книги, които, естествено, бях прочел, въпреки че твърдях преди време противоположното, и чието обръщение имаше за цел, най-общо казано, да ме опише като безсрамник. Допуснах всичко това надалеч не от немарливост, нехайство или пренебрежение, напълно не тъй като съм бил имал огнеупорно, свръхблиндирано и недосегаемо его, даже не и поради удоволствието да не се харесваме, за което към този момент говорихме в първите си писма и което е за мен, както и за вас, може би тип поза; коства ми се, че в случай че позволих всичко това, в случай че нито веднъж не го опровергах, нито дадох под съд създателите на тези любезности, то е, тъй като нещо в мен извлича изгода от това – и това нещо в мен продължава да избира дезинформацията, както и висшето изкуство, изкуството на Жид фалшификатора, експерта по лъжливите следи и мистификациите, пред безсрамието да се поддадеш на всеобщия апел да бъдеш достоверен (т.е. авто-обичащ...), който е повелята на времето.

[…]

1 Ахмад Шах Масуд (1953–2001) – афганистански политически боен водач, един от водачите на съпротивата на муджахидините против руските окупатори, който по-късно се пробва да отвоюва превзетите от талибаните територии, само че е погубен от двама техни бойци „ смъртници “, задействали гърмеж в камерата по време на „ телевизионното изявление “ с него два дни преди 11 септември 2001 година – Б. прочие

Превод от френски Александра Велева

Етикети:

Предишна Случайна вест Следваща

ОЩЕ ОТ Книги

Стартират " Панаирът на книгата " и " Софийският интернационален книжовен фестивал "

Как дребният Клаус стана Дядо Коледа

" Зулейха отваря очи " - най-значимото събитие на българския хартиен пазар за годината

Мишел Уелбек против Бернар-Анри Леви

За българите с обич на премиерата на " Българите! Забравените достижения " Интервю Още

коментара 0 Коментара Кафене добави коментар добави коментар Име: Всички Мъж Жена Защита: Избери типаж

Избери страст

Стари аватари

Вашият коментар Затвори Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че употребявате кирилица за вашите мнения. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и персонални нападки, или обиди на расова, полова, етническа или верска основа, той ще бъде заличен от модератора на уеб страницата.
Най-стари Най-нови Най- Най-

НАЙ-СПОДЕЛЯНИ

Европол: Албания е главният източник на...
Албания още веднъж се класира като главен източник на противозаконна търговия с канабис в страните от Европейски Съюз, излиза наяве от отчет Европол, съобщи...
Калифорния готви възбрана на бензиновите и... Гърция и Турция - това толкоз нежно прия... Граждани се оповестиха против съдружния мод... Лудогорец е в топ 3 на най-фаулираните отб... НАЙ-ЧЕТЕНИ

Седмичен хороскоп за 11-17 декември
Овен Тази седмица ще започнете, изпълнени с сила и ще сте същински неуморими. Имате още малко време преди празниците да довършите н...
Дневен хороскоп за 11 декември Отвориха прохода " Хаинбоаз " Христо Иванов: Българската страна е задуш... Отново рисково замърсен въздух в столицата НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Румен Радев: Ако има нарицателно за геро...
140 години ни разделят от оня студен ден, в който европейските вестници прогърмяха: „ Плевен падна! “, само че малко на брой осъзнаваха...
Нанков: В Хитрино страната направи повече... Новините: Най-важното за деня, 10 декември България е царството на бумащината, на вис... Кметът на Хитрино: Парите не се раздават п...