Настъплението на терористите в Идлиб може само да ускори разгрома им
В петък, 27 юли, БЛИЦ разгласява една притеснителна информация, че десетки хиляди терористи и стотици бронирани машини в Идлиб се приготвят за нахлуване против държавната войска. Ставаше дума, че водачите на групировките „ Хайат Тахрир Аш-Шам” (бивша „ Джебхат Ан-Нусра”), „ Джебхат Тахрир Сурия” (обединяваща формированията „ Нураддин Аз-Зинки” и „ Ахрар Аш-Шам”), „ Сукур Аш-Шам” и „ Фейлак Аш-Шам” се договорили да основат взаимен действен щаб за нахлуване против позиции на държавните войски.
Границите на провинция Идлиб (6 хил кв км) много условно съответстват с общата подконтролна територия на терористите. Посочената нагоре коалиция, 30 хиляди души и до 300 броя бронирана техника, управлява 75% от Идлибската зона за деескалация – върху останалата част е ситуирана протурската Свободна сирийска войска.
Около цялата територия на помирение има наблюдателни постове на турската войска, които не съумяват да се оправят със задачата си – нито могат да спрат терористите, нито техните артилерийски обстрели по сирийската войска, нито стартирането на дронове по авиобазата в Хмеймим. По-скоро турските постове наблюдават дали сирийската войска не нарушава примирието в зоната за деескалация.
Правителствената войска прилежно съблюдава примирието – то й дава пролонгация да се оправи с ислямистките останки в региона на югозападната Даръя и в пустинята западно от Ефрат, с анклавите сред провинциите Хомс и Хама. На Башар Асад, т.е. на съветското командване, в този момент не му е до терористите в Идлиб, където всяка инициирана от него офанзива ще провокира дипломатически казус – съветската страна е поръчител в примирието.
Почти несъмнено е, че изолацията на региона последователно ще лиши терористите от свежи попълнения на хора и въоръжение, а насилственото безучастие и изолираност ще ерозират бойните качества и мотивация на терористите. Времето работи за държавното управление в Дамаск.
Затова пък всяко нахлуване на терористите е добре пристигнало за сирийската войска, защото тя, благодарение на съветските Върховен касационен съд, може да ги посрещне готова и след това да преследва нападателите на тяхна територия, без да търси дипломатическо координиране и позволение от някого. Постепенно това ще ги обезкръвява.
Настъплението на сирийската войска в Идлиб най-малко към този момент няма вероятност. Не е и на дневен ред. Преди това би трябвало да се избистри обстановката към съвсем 10-хилядната „ Свободна сирийска армия” (ССА), която е въоръженото острие на огромна част от политическата съпротива в Сирия. Трудно е да се реши дали ще е по-целесъобразно в обозримо бъдеще тя да бъде принудена да постави оръжие или е ще за предпочитане да бъде непокътната и да еволюира като военнополитически контраст на крайните екстремисти в Идлиб. Във всеки случай, колкото и да не му се желае на Башар Асад, той евентуално ще бъде заставен в миналото да я допусне до политическите процеси и следвоенното политическо споразумяване в Сирия.
Едно огромно нахлуване с решителни цели на сирийската войска в Идлиб не може да бъде подхванато преди да се изяснят крайните планове на Турция в района и с какви средства тя е подготвена да ги отстоява. Анкара към този момент реализира осъществяването на „ План А” да изтласка кюрдите източно от Ефрат. Има ли обаче следващ „ План Б” и какво съдържа той?
За държавното управление в Дамаск е по-приоритетно да реши казуса със „ Сирийските демократични сили” и с кюрдите източно от Ефрат, като си върне нефтените полета източно от Дере ез-Зор, осигуряващи доста огромна част от брутния вътрешен артикул на страната.
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ
Границите на провинция Идлиб (6 хил кв км) много условно съответстват с общата подконтролна територия на терористите. Посочената нагоре коалиция, 30 хиляди души и до 300 броя бронирана техника, управлява 75% от Идлибската зона за деескалация – върху останалата част е ситуирана протурската Свободна сирийска войска.
Около цялата територия на помирение има наблюдателни постове на турската войска, които не съумяват да се оправят със задачата си – нито могат да спрат терористите, нито техните артилерийски обстрели по сирийската войска, нито стартирането на дронове по авиобазата в Хмеймим. По-скоро турските постове наблюдават дали сирийската войска не нарушава примирието в зоната за деескалация.
Правителствената войска прилежно съблюдава примирието – то й дава пролонгация да се оправи с ислямистките останки в региона на югозападната Даръя и в пустинята западно от Ефрат, с анклавите сред провинциите Хомс и Хама. На Башар Асад, т.е. на съветското командване, в този момент не му е до терористите в Идлиб, където всяка инициирана от него офанзива ще провокира дипломатически казус – съветската страна е поръчител в примирието.
Почти несъмнено е, че изолацията на региона последователно ще лиши терористите от свежи попълнения на хора и въоръжение, а насилственото безучастие и изолираност ще ерозират бойните качества и мотивация на терористите. Времето работи за държавното управление в Дамаск.
Затова пък всяко нахлуване на терористите е добре пристигнало за сирийската войска, защото тя, благодарение на съветските Върховен касационен съд, може да ги посрещне готова и след това да преследва нападателите на тяхна територия, без да търси дипломатическо координиране и позволение от някого. Постепенно това ще ги обезкръвява.
Настъплението на сирийската войска в Идлиб най-малко към този момент няма вероятност. Не е и на дневен ред. Преди това би трябвало да се избистри обстановката към съвсем 10-хилядната „ Свободна сирийска армия” (ССА), която е въоръженото острие на огромна част от политическата съпротива в Сирия. Трудно е да се реши дали ще е по-целесъобразно в обозримо бъдеще тя да бъде принудена да постави оръжие или е ще за предпочитане да бъде непокътната и да еволюира като военнополитически контраст на крайните екстремисти в Идлиб. Във всеки случай, колкото и да не му се желае на Башар Асад, той евентуално ще бъде заставен в миналото да я допусне до политическите процеси и следвоенното политическо споразумяване в Сирия.
Едно огромно нахлуване с решителни цели на сирийската войска в Идлиб не може да бъде подхванато преди да се изяснят крайните планове на Турция в района и с какви средства тя е подготвена да ги отстоява. Анкара към този момент реализира осъществяването на „ План А” да изтласка кюрдите източно от Ефрат. Има ли обаче следващ „ План Б” и какво съдържа той?
За държавното управление в Дамаск е по-приоритетно да реши казуса със „ Сирийските демократични сили” и с кюрдите източно от Ефрат, като си върне нефтените полета източно от Дере ез-Зор, осигуряващи доста огромна част от брутния вътрешен артикул на страната.
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ