Тони Маркулев: Слагам край, иначе целите ми ще са отвъд здравия разум
В пет рунда ММА бойците Тони Маркулев и Калоян Колев сътвориха историческа борба. В кървавия дуел, който се организира на 22 март в Зала „ Арена Армеец “, изрично надви Тони Маркулев. Той взе участие в Bare Knuckle Fighting Championship с формалното партньорство на. Това се оказа и последният мач в професионалния път на спортиста. Пред екипа на той показа по какъв начин е съумял да завоюва, по какъв начин се усеща след триумфа и какво минава през главата на един непримирм войник като него.
- Тони, честита победа. Беше в действителност гладиаторска борба. Как и с какво съумя да надделееш?
Здравейте и благодаря! С неуморима воля, сърце и страховит екип, който имам зад тила си.
- Имаше ли миг, в който да се съмняваш, че ще успееш да спечелиш този мач?
Не. Съмнението е едно от качествата, които един боец няма право и не може да има. Ако се съмнявате в себе си, към този момент сте изгубили и в никакъв случай няма да можете да постигате задачите си.
- Няколко дни по-късно, само че по какъв начин е главата и по какъв начин си като цяло след този сериозен конфликт, тъй като и двамата си разменихте някои много съществени удари?
Добре съм, Слава богу! Надявам се и Калоян да се възвръща оптимално бързо! Главата ми е здрава " като на бик " по думите на лекарите след направените прегледи, а по този начин се и усещам. Имам няколко козметични белега, които ще останат след това на аркадите, които получих, само че те единствено ще ме създадат още по-красив. Шегувам се, несъмнено, само че в действителност се гордея с тях, те постоянно ми припомнят за пътя, през който съм минал и какво съставлявам. Влязох в борбата с леко скъсване на десния ми бицепс и, за жалост, бицепсът ми в тези тежки замени на удари пострада още повече. Да, борбата беше същински мъжка и жестока, неслучайно влиза в историята на топ 5 в дуелите с голи ръце на организацията BKFC! Надявам се и обилно да бъдем възнаградени за което!
- Преведи ме през нещата, които стават на кръга. Когато си там, замислен в противника, в мача, чуваш ли, да кажем, упътванията на хората към теб? Като цяло, какво ти минава през главата на един несклоняем войник в тези мигове?
Чувството е неповторимо, извънредно и несравнимо с нищо друго. Влизаш в борба без грам съмнения, с увереност и ясното схващане, че няма да отстъпиш пред нищо. Освен в случай че не те спре съперникът, против който се изправяш, само че с подготвеност да се бориш до финален мирис и до последната капка кръв с несломима воля, по този начин се усещам аз. Указанията от своя екип е извънредно значимо да чуваш, тъй като те спомагат за верните решения, които следва да вземеш макар скоростната динамичност. Никога да не се предам, това е запечатано в съзнанието ми.
- Кога да те чакаме отново на кръга или пък в осмоъгълника?
Приключих... Това беше последната борба в моята бойна история...
- Защо реши, че в този момент е моментът да кажеш " Край "?
Защото достиженията и задачите, които ще си слага, към този момент изобщо няма да граничат със здравия разсъдък или разсъдък изобщо!
