Ще има ли трети мораториум върху кредитите и до какво може да доведе той?
В интервала на рецесията жизнеспособните бизнеси се наместват, преструктурират, проработили са в новите условия, въпреки и не със същите огромни обороти. И при тях има огромна доза неустановеност и това е повода да няма растеж на естественото кредитиране. Тези бизнеси, които са имали усложнение и преди рецесията, от ден на ден се насочват към нормативни удобства като безлихвени заеми, такива с облекчено поръчителство и мораториум. Това съобщи финансовият анализатор на Money.bg Петър Илиев, в, предавано по Bulgaria On Air.
" От снадки период на мораториумите са се възползвали тези бизнеси, които първи взимат мораториум с шестмесечния период, а в този момент се възползват от опцията да прибавят още три месеца към периода ", споделя той.
Какво ще стане когато изтече мораториумът?
Това би довело до нарастване на неприятните заеми, само че въпросът е с какъв брой.
" Трети мораториум също би бил неприятен вид, тъй като всеки един сходен мораториум нанася съществени вреди върху доходността на банките. Въвеждането на трети мораториум ще понижи приходите и в случай че над 5% от утвърдените заеми станат неприятни и би трябвало да се провизират, това ще бъде един сериозен разход върху банковия бранш ", сподели Илиев.
Според специалиста до края на предходната година огромна част от банките авансово провизират тези мораториуми.
" В началото на година разноските за прозии за паднали съществени, което не е добре, само че евентуално може да се отдаде на това, че при приключването на годишните бюджети някои банки са имали надвнесени хранителни запаси, които в този момент реинтегрират ", споделя той.
По думите на специалиста по-добре ще е е да няма трети мораториум. " Тогава към този момент ще е ясна масата на проблематичните заеми, разноските, които всяка една банка би трябвало да задели и могат да се отбележат ясни и съответни ограничения какво би трябвало да се случи ", съобщи той.
" За мораториума не се вземат решения от Българска народна банка или от държавното управление, а от Европейска комисия, която дава разпоредби на европейския банков орган. Вероятно в случай че този мораториум поддържа доста жизнеспособни бизнеси, идва въпросът дали страната няма да финансира посредством бюджета народен мораториум, което би означавало ще тя ще погаси задълженията, а кредитополучателите ще бъдат длъжници на страната. Това би могло да се случи, в случай че не се гласоподава трети мораториум в Европа и политиците бъдат обхванати в следващото популистко безумство ", споделя той.
По думите на Илиев сходен сюжет се е случвал у нас в Закона за споразумяване на необслужваните заеми до 1991 година, който води до декапитализация на половината държавни банки в страната и не оказва помощ с нищо на българската стопанска система съгласно него.
" Проблемите са доста и са фундаментални. Единствено положителната регулаторна политика, която води Българска народна банка, доколкото може, и внимателната рационална политика до края на предходната година, значи, че даже и при мощен напън банките разполагат със средства да изпълнят единственият регулаторен ангажимент, а той е да могат да платят на жителите и компаниите депозитите, които те са им поверили. "
" От снадки период на мораториумите са се възползвали тези бизнеси, които първи взимат мораториум с шестмесечния период, а в този момент се възползват от опцията да прибавят още три месеца към периода ", споделя той.
Какво ще стане когато изтече мораториумът?
Това би довело до нарастване на неприятните заеми, само че въпросът е с какъв брой.
" Трети мораториум също би бил неприятен вид, тъй като всеки един сходен мораториум нанася съществени вреди върху доходността на банките. Въвеждането на трети мораториум ще понижи приходите и в случай че над 5% от утвърдените заеми станат неприятни и би трябвало да се провизират, това ще бъде един сериозен разход върху банковия бранш ", сподели Илиев.
Според специалиста до края на предходната година огромна част от банките авансово провизират тези мораториуми.
" В началото на година разноските за прозии за паднали съществени, което не е добре, само че евентуално може да се отдаде на това, че при приключването на годишните бюджети някои банки са имали надвнесени хранителни запаси, които в този момент реинтегрират ", споделя той.
По думите на специалиста по-добре ще е е да няма трети мораториум. " Тогава към този момент ще е ясна масата на проблематичните заеми, разноските, които всяка една банка би трябвало да задели и могат да се отбележат ясни и съответни ограничения какво би трябвало да се случи ", съобщи той.
" За мораториума не се вземат решения от Българска народна банка или от държавното управление, а от Европейска комисия, която дава разпоредби на европейския банков орган. Вероятно в случай че този мораториум поддържа доста жизнеспособни бизнеси, идва въпросът дали страната няма да финансира посредством бюджета народен мораториум, което би означавало ще тя ще погаси задълженията, а кредитополучателите ще бъдат длъжници на страната. Това би могло да се случи, в случай че не се гласоподава трети мораториум в Европа и политиците бъдат обхванати в следващото популистко безумство ", споделя той.
По думите на Илиев сходен сюжет се е случвал у нас в Закона за споразумяване на необслужваните заеми до 1991 година, който води до декапитализация на половината държавни банки в страната и не оказва помощ с нищо на българската стопанска система съгласно него.
" Проблемите са доста и са фундаментални. Единствено положителната регулаторна политика, която води Българска народна банка, доколкото може, и внимателната рационална политика до края на предходната година, значи, че даже и при мощен напън банките разполагат със средства да изпълнят единственият регулаторен ангажимент, а той е да могат да платят на жителите и компаниите депозитите, които те са им поверили. "
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ