На форума на Стандарт! Мария Габриел със съвети към кметовете
В първите 100 климатично неутрални градове до 2030-а година може да има 8 български. Това заяви еврокомисар Мария Габриел на форума " Инвестиционните планове. Планът на възобновяване и резистентност ", проведен от " Стандарт " в партньорство с Министерство на регионалното развитие и Камарата на строителите и в. " Строител ". Европейски сътрудник на полемиката и неин модерато е евродепутатът Искра Михайлова, зам.-председател на групата " Обнови Европа ".
" Стандарт " събра строителната промишленост с вицепремиера и районен министър Гроздан Караджов, с цел да търси отговори по най-горещите проблеми в страната - парите за пътища и инфраструктура. Във форума в зала " София " на хотел " Маринела " вземат участие най-големите компании от сектора, народни представители, Камарата на строителите, Камарата на архитектите, Националното съдружие на общините в България, регионални шефове. Еврокомисар Мария Габриел обясни европейските благоприятни условия пред строителната промишленост, свързани с умните гладове, а Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейска инвестиционна банка - опциите за финансиране.
Ето какво сподели Мария Габриел:
Най-напред позволете ми да благодаря на госпожа Михайова и госпожа Бозукова за поканата и органзирането на днешното събитие. То слага в центъра настоящата тематика за развиване на районите и градовете в подтекста на Зелената договорка. Във време на възобновяване на последствията на пандемията сме изправени пред ново предизвикателство – военната експанзия в Украйна.
Аргументите за бърз преход към чиста сила в границите на Европейския зелен пакт са по–силни и ясни от всеки път. С самодейността REPowerEU целим нашарване на доставките на горива и потреблението на капацитета на възобновимите енергийни източници.
Борбата с климатичните промени изисква и модернизиране на стопанската система. Приемане на ограничения за запазване на нашата планета за по – положително качество на живот.
Ключова роля при постигането на тази цел имат градовете. Както знаем 75% от жителите на Европейски Съюз живеят в градове, като се чака до 2050 година те да бъдат 85%. Същевременно градовете генерират над 70% от излъчванията на въглероден двуокис в международен мащаб.
Интелигентните градове са движеща мощ на екологичния и цифровия преход. Градовете на бъдещето несъмнено ще бъдат градовете на знанието. Стимулиращи развиването на софтуерните нововъведения и екологичната резистентност в интерес на жителите.
Бих желала да насоча вниманието ви към основните начинания в ресора ми, допринасящи за трансформацията на градовете в градове на знанието. На първо място това са науката и нововъведенията. Това е рамковата ни стратегия за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт Европа “ с амбициозният бюджет от 95,5 милиарда евро. През предходният интервал над 3 милиарда евро за научни проучвания и нововъведения по стратегия „ Хоризонт 2020 “ бяха ориентирани към поддръжка на градовете.
Такъв е да вземем за пример планът Smart cities, който внедрява възобновими енергийни източници за отопление, интелигентно осветяване и умна подвижност, генерирайки икономии в сила в размери на 30 милиона киловат часа годишно. Планирането на изключителни обстановки в региона на климата е също част от плановете, които са били финансирани с програмата „ Хоризонт 2020 “, само че с изключение на към този момент съществуващи планове погледа ни в този момент е ориентиран към нови измежду които се надявам да има повече претенденти от централна и източна Европа.
Те ще бъдат подкрепени с новостите на програмата „ Хоризонт Европа “. И тук желая да насоча вниманието ви към задачите. Предлагаме насочен към жителите метод за намиране на решения на някой от най – огромните провокации пред обществото. Така да вземем за пример в една от задачите упоритостта ни е реализиране на 100 неутрални във връзка с климата Европейски градове до 2030 година.
Интересът към поканата ни за показване на оферти бе голям. 377 града в Европа са декларирали интерес, да се причислят към задачата. Сред тях имаме и 8 български града. Целта е да се проектират и приложат интелигентни решения за реализиране на индиферентност във връзка с климата.
С бюджет от 359 милиона евро до 2023 година тази задача ще показа благоприятни условия за внедряване на новаторски решения в другите браншове – от подвижността до строителството, от енергетиката до цифровите технологии. И тук когато си приказваме за задачи значим аспект е присъединяване на жителите.
Така да вземем за пример посредством контракти за климата за градовете, жителите ще бъдат интензивно включени в процеса на взаимно основаване и осъществяване на плановете за всеки град. Това ще разреши градовете и районите да създадът партньорства с частният бранш, университетските среди, промишлеността, гражданското общество. Така да вземем за пример посредством платформата NetZeroCities определените градове ще изготвят съвместно с жителите тези контракти за климата, тъй че те да са приспособени към съответните локални условия. По този метод градовете ще бъдат катализатор за нововъведенията в региона на климата и цифровите технологии и ще покажат решения, даващи опция и на други градове да последват техният образец до 2050 година.
Още 3 задачи ще способстват за осъществяване на задачите на екологичния преход и използването на новаторски репения в градовете. Това са задачите за постигането на 150 климатично устойчиви европейски района, 100 демонстрационни лаборатории за положително положение за почвите и храните и задачата за възобновени крайбрежни, морски екосистеми и водни запаси.
Вторият инструмент към който бих желала, да насоча вниманието ви са европейските партньорства. Европейските партньорства са партньорства при които комисията дружно с частни и обществени сътрудници сплотява старания в границите на съгласувани начинания. Тези партньорства обгръщат области като основни цифрови технологии, устойчива застроена среда, водородни технологии, авто превоз с нулеви излъчвания. Българският народен фонд за научни проучвания да вземем за пример е част от европейското партньорство – стимулиране на градският преход към стабилно бъдеще. То ще насочва финансиране за поддръжка за планове за енергийна успеваемост и кръгова стопанска система в градовете. Третият аспект към който бих желала, да привлека вниманието ви е това са Европейският съвет по нововъведенията и Европейският институт по нововъведенията и технологии. С тях поддържаме планове и компании, които подтикват както нововъведенията, по този начин и районните и локалните екосистеми за нововъведения.
Така да вземем за пример районната иновационна скица към Европейския институт за нововъведения и технологии цели да свърже локалните иновационни екосистеми с университетите и бизнеса. Свързването пък на тези европейски екосистеми на Европейско равнище ще разреши на иноваторите да работят дружно, да обменят хрумвания, да основават работни места и несъмнено бъдат водачи в техните области.
В това отношение с екипа ми работим за европейски проект за деяние за нововъведения, целящ основаване на паневропейска иновационна екосистема. Стремим се да създадем удобна среда на локално, национално и Европейско ниво за ефикасен продан на познания и европейски опит за развиване на стратъпите и фирмите и поддръжка на гениите.
Не можем да имаме градове на знанието без поддръжка за нашите гении. 70 % от фирмите декларират дефицит на квалифицирани фрагменти. Ето за какво при започване на годината показах европейска тактика за университетите. Университетите имат основната роля като мотори на екологичният и дигитален преход. Инициативите активизират за първи път 80 милиарда евро в поддръжка на висшето обучение и включват новаторски подходи.
Това са да вземем за пример инкубатори в университетите за засилено съдействие с промишлеността. Новатори в учебните заведения или концепцията ни за европейско ревю на гениите. Не на последно място доста е значимо да създадем ефикасни взаимоотношения сред стратегиите на Европейски Съюз. „ Хоризонт Европа “, „ Еразъм + “, фондовете на кохезионната политика и други начинания, с цел да може по този метод да осигурим оптимално влияние на плановите резултати.
Така да вземем за пример имаме взаимен проект с комитета на районите, който беше направен с цел да създадем тъй че тези взаимоотношения сред другите стратегии, да бъдат ефикасни и работещи.
И най-после позволете ми да завърша с самодейността, която за мен е най-близо до жителите и Европейския зелен пакт. Това е новият европейски Баухаус. Целта е да обезпечи по–привлекателни и екологични места за живеене, да приближи европейската зелена договорка до хората. Искаме да включим пълноценно жителите в този развой. Артисти, създатели, студенти, архитекти, учители, инженери, новатори.
Между 9 и 12 юни ще проведем първият фестивал отдаден на новият европейски Баухаус. Бих желала да насърча българските градове, да се причислят към тази самодейност. Творческият капацитет и новаторството им са основни за сполучливото осъществяване на новият европейски Баухаус и за реализиране на по-екологично и стабилно бъдеще.
" Стандарт " събра строителната промишленост с вицепремиера и районен министър Гроздан Караджов, с цел да търси отговори по най-горещите проблеми в страната - парите за пътища и инфраструктура. Във форума в зала " София " на хотел " Маринела " вземат участие най-големите компании от сектора, народни представители, Камарата на строителите, Камарата на архитектите, Националното съдружие на общините в България, регионални шефове. Еврокомисар Мария Габриел обясни европейските благоприятни условия пред строителната промишленост, свързани с умните гладове, а Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейска инвестиционна банка - опциите за финансиране.
Ето какво сподели Мария Габриел:
Най-напред позволете ми да благодаря на госпожа Михайова и госпожа Бозукова за поканата и органзирането на днешното събитие. То слага в центъра настоящата тематика за развиване на районите и градовете в подтекста на Зелената договорка. Във време на възобновяване на последствията на пандемията сме изправени пред ново предизвикателство – военната експанзия в Украйна.
Аргументите за бърз преход към чиста сила в границите на Европейския зелен пакт са по–силни и ясни от всеки път. С самодейността REPowerEU целим нашарване на доставките на горива и потреблението на капацитета на възобновимите енергийни източници.
Борбата с климатичните промени изисква и модернизиране на стопанската система. Приемане на ограничения за запазване на нашата планета за по – положително качество на живот.
Ключова роля при постигането на тази цел имат градовете. Както знаем 75% от жителите на Европейски Съюз живеят в градове, като се чака до 2050 година те да бъдат 85%. Същевременно градовете генерират над 70% от излъчванията на въглероден двуокис в международен мащаб.
Интелигентните градове са движеща мощ на екологичния и цифровия преход. Градовете на бъдещето несъмнено ще бъдат градовете на знанието. Стимулиращи развиването на софтуерните нововъведения и екологичната резистентност в интерес на жителите.
Бих желала да насоча вниманието ви към основните начинания в ресора ми, допринасящи за трансформацията на градовете в градове на знанието. На първо място това са науката и нововъведенията. Това е рамковата ни стратегия за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт Европа “ с амбициозният бюджет от 95,5 милиарда евро. През предходният интервал над 3 милиарда евро за научни проучвания и нововъведения по стратегия „ Хоризонт 2020 “ бяха ориентирани към поддръжка на градовете.
Такъв е да вземем за пример планът Smart cities, който внедрява възобновими енергийни източници за отопление, интелигентно осветяване и умна подвижност, генерирайки икономии в сила в размери на 30 милиона киловат часа годишно. Планирането на изключителни обстановки в региона на климата е също част от плановете, които са били финансирани с програмата „ Хоризонт 2020 “, само че с изключение на към този момент съществуващи планове погледа ни в този момент е ориентиран към нови измежду които се надявам да има повече претенденти от централна и източна Европа.
Те ще бъдат подкрепени с новостите на програмата „ Хоризонт Европа “. И тук желая да насоча вниманието ви към задачите. Предлагаме насочен към жителите метод за намиране на решения на някой от най – огромните провокации пред обществото. Така да вземем за пример в една от задачите упоритостта ни е реализиране на 100 неутрални във връзка с климата Европейски градове до 2030 година.
Интересът към поканата ни за показване на оферти бе голям. 377 града в Европа са декларирали интерес, да се причислят към задачата. Сред тях имаме и 8 български града. Целта е да се проектират и приложат интелигентни решения за реализиране на индиферентност във връзка с климата.
С бюджет от 359 милиона евро до 2023 година тази задача ще показа благоприятни условия за внедряване на новаторски решения в другите браншове – от подвижността до строителството, от енергетиката до цифровите технологии. И тук когато си приказваме за задачи значим аспект е присъединяване на жителите.
Така да вземем за пример посредством контракти за климата за градовете, жителите ще бъдат интензивно включени в процеса на взаимно основаване и осъществяване на плановете за всеки град. Това ще разреши градовете и районите да създадът партньорства с частният бранш, университетските среди, промишлеността, гражданското общество. Така да вземем за пример посредством платформата NetZeroCities определените градове ще изготвят съвместно с жителите тези контракти за климата, тъй че те да са приспособени към съответните локални условия. По този метод градовете ще бъдат катализатор за нововъведенията в региона на климата и цифровите технологии и ще покажат решения, даващи опция и на други градове да последват техният образец до 2050 година.
Още 3 задачи ще способстват за осъществяване на задачите на екологичния преход и използването на новаторски репения в градовете. Това са задачите за постигането на 150 климатично устойчиви европейски района, 100 демонстрационни лаборатории за положително положение за почвите и храните и задачата за възобновени крайбрежни, морски екосистеми и водни запаси.
Вторият инструмент към който бих желала, да насоча вниманието ви са европейските партньорства. Европейските партньорства са партньорства при които комисията дружно с частни и обществени сътрудници сплотява старания в границите на съгласувани начинания. Тези партньорства обгръщат области като основни цифрови технологии, устойчива застроена среда, водородни технологии, авто превоз с нулеви излъчвания. Българският народен фонд за научни проучвания да вземем за пример е част от европейското партньорство – стимулиране на градският преход към стабилно бъдеще. То ще насочва финансиране за поддръжка за планове за енергийна успеваемост и кръгова стопанска система в градовете. Третият аспект към който бих желала, да привлека вниманието ви е това са Европейският съвет по нововъведенията и Европейският институт по нововъведенията и технологии. С тях поддържаме планове и компании, които подтикват както нововъведенията, по този начин и районните и локалните екосистеми за нововъведения.
Така да вземем за пример районната иновационна скица към Европейския институт за нововъведения и технологии цели да свърже локалните иновационни екосистеми с университетите и бизнеса. Свързването пък на тези европейски екосистеми на Европейско равнище ще разреши на иноваторите да работят дружно, да обменят хрумвания, да основават работни места и несъмнено бъдат водачи в техните области.
В това отношение с екипа ми работим за европейски проект за деяние за нововъведения, целящ основаване на паневропейска иновационна екосистема. Стремим се да създадем удобна среда на локално, национално и Европейско ниво за ефикасен продан на познания и европейски опит за развиване на стратъпите и фирмите и поддръжка на гениите.
Не можем да имаме градове на знанието без поддръжка за нашите гении. 70 % от фирмите декларират дефицит на квалифицирани фрагменти. Ето за какво при започване на годината показах европейска тактика за университетите. Университетите имат основната роля като мотори на екологичният и дигитален преход. Инициативите активизират за първи път 80 милиарда евро в поддръжка на висшето обучение и включват новаторски подходи.
Това са да вземем за пример инкубатори в университетите за засилено съдействие с промишлеността. Новатори в учебните заведения или концепцията ни за европейско ревю на гениите. Не на последно място доста е значимо да създадем ефикасни взаимоотношения сред стратегиите на Европейски Съюз. „ Хоризонт Европа “, „ Еразъм + “, фондовете на кохезионната политика и други начинания, с цел да може по този метод да осигурим оптимално влияние на плановите резултати.
Така да вземем за пример имаме взаимен проект с комитета на районите, който беше направен с цел да създадем тъй че тези взаимоотношения сред другите стратегии, да бъдат ефикасни и работещи.
И най-после позволете ми да завърша с самодейността, която за мен е най-близо до жителите и Европейския зелен пакт. Това е новият европейски Баухаус. Целта е да обезпечи по–привлекателни и екологични места за живеене, да приближи европейската зелена договорка до хората. Искаме да включим пълноценно жителите в този развой. Артисти, създатели, студенти, архитекти, учители, инженери, новатори.
Между 9 и 12 юни ще проведем първият фестивал отдаден на новият европейски Баухаус. Бих желала да насърча българските градове, да се причислят към тази самодейност. Творческият капацитет и новаторството им са основни за сполучливото осъществяване на новият европейски Баухаус и за реализиране на по-екологично и стабилно бъдеще.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ