Възкресение Христово. Преп. Теодор Трихина. Св. Григорий и св. Анастасий, патриарси Антиохийски
В памет на свети Анастасий Синаит, патриарх Антиохийски
В тридесет и петата година от царуването на император Юстиниан Велики (царувал от 527 година до 565 г.), след кончината на Антиохийския патриарх Домн Младши (управлял патриаршеската катедра от 546 година до 560 г.), на патриаршеския трон встъпил Анастасий, наименуван Синаит заради това, че бил взет за светителската Катедра от Синайската планина.
През това време в Църквата започвали безредици във връзка на неблагочестивото умуване на някои персони по отношение на Божествената Христова плът, а точно - че по време на пребиваването на Спасителя измежду хората до Неговите доброволни премеждия, плътта Му като че ли не била изпитвала премеждия, не се подчинявала на естествените потребности и надали не нашият Господ Иисус Христос приемал храна и пиво допреди страданията и възкресението Си по същия метод, както Той вкусвал, когато се явявал на апостолите Си, след възкресението (към такива мисли се придържали по този начин наричаните еретици автардокети, от гр. " нетленни ", бранш на ерестта на монофизитите). Това нечестиво умуване се зародило в Константинопол. Подробно за него е написано в житието на свети Св. Евтихий, патриарх Константинополски.
Към това еретическо умуване изначало се включил и съблазненият от еретиците император Юстиниан (но след това той изоставил тази ерес), който и желал да издигне това еретическо обучение в догмат на вярата. Вследствие на това в църквата настанало такова огромно комплициране, че бил свален от патриаршеския трон патриарх Евтихий, който се възпротивил на ереста.
Всички, които заради незнанието си се колебаели дали да одобряват това обучение, или не, чакали съвет и инструкции от анти-охийския патриарх Анастасий Синаит, защото свети Анастасий бил мъж прекомерно осведомен с Божественото Писание, корав в изповядването на православната религия и свят по живот. Еретиците положили всички старания, с цел да привлекат свети Анастасий на своя страна, с вярата, че в случай че той е благоразположен към тяхното обучение, всички православни ще последват образеца му. С тази цел те се обърнали за помощ към царя, само че не постигнали триумф, защото свети Анастасий документално изобличил царя за неговата илюзия. Също по този начин той изпратил свои овчарски послания и по всички Сирийски области до духовенството и миряните, като ги поучавал да се пазят от упоменатата разкол. Освен това в Антиохия той всекидневно поучавал в църквите, като повтарял апостолското напътствие: „ който ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде " (Гал. 1:8).
Като научил за всичко това, император Юстиниан се разгневил против светейшия патриарх и изискал да го смъкна от престола, както и Константинополския патриарх Евтихий, само че внезапно почувствал, че се доближава гибелта му и се отказал от желанието си. Умирайки, царят се покаял за ереста и написал в наследството си патриарх Евтихий да бъде върнат от заточението на своята катедра. Така Юстиниан починал в разкайване и бил присъединен към благочестивите царе; а в Църквата още веднъж се въдворил мир.
След гибелта на Юстиниан ръководството на страната приел неговият племенник, Иустин Младши (Иустин II царувал от 565 година по 578 г.). Подучен от еретиците, той свалил от Антиохийския трон Божия архиерей Анастасий Синаит, като хвърлил върху него несправедливи обвинявания. Така на първо време свети Анастасий бил упрекван в това, че не пазел църковните пари и ги разхищавал напразно; след това в това, че е злословил за царя, като отвърнал на заложения му въпрос, за какво не пази църковното имущество, по този начин::за да не го вземе всемирният пагубник Иустин. " Дори добавили, че когато Анастасий заел антиохийския трон, Иустин завеждал при чичо си царските покои и очаквал от Анастасий подарък. Но свети Анастасий не му дал нищо, като заслужено разсъдил, че не е добре да се дава злато за приемането на нравствен ранг, който не със злато се придобива, само че се дава по благодатта на Светия Дух. Оттогава Иустин почнал да се гневи на Анастасий. А когато след гибелта на чичо си той приел ръководството на страната, почнал да търси обвинявания против в нищо невиновния светител Анастасий и, като се възползвал от лъжливите обвинявания, го свалил от престола.
След като Анастасий бил отлъчен, на Антиохийския патриаршески трон бил назначен, срещу неговата воля, игуменът на фаранската лавра Григорий, мъж също преукрасен с благочестие, споменаван с похвали в Лимонария на светейшия иерусалимски патриарх Софроний.
След гибелта на този Григорий блаженият Анастасий Синаит след двадесет и три годишно престояване в заточение при царуването на император Маврикий, още веднъж бил върнат на антиохийския патриаршески трон (Святой Анастасий Синаит управлявал патриаршеската катедра от 561 година до 572 година, а по-късно от 596 година до 601 г.).
По това време папа на Рим бил свети Григорий Велики, наименуван Двоеслов, или Събеседник. Този светец обитавал в най-искрено духовно общение с блажения Анастасий, като бил в кореспонденция с него. Когато светият папа Григорий чул, че Анастасий се е върнал на престола си, неотложно, сърадвайки се на неговото възвръщане, изпратил до него обръщение, в което му написал следното:
- Слава в небесата Богу, на земята да бъде мир и наслада, защото пълноводната река, която в миналото изостави антиохийската камениста почва, в този момент още веднъж се завърна в руслото си и напоява долините, през които протича.
В друго писмо той още веднъж приказва:
- Ти ми съобщаваш, свети отче, че в случай че би било допустимо, ти би желал да водиш диалога с мен без хартия и перо и съжаляваш, че за това пречи прекомерно огромното разстояние сред изтока и запада. Но аз приказвам истината, че и на хартията твоята мисъл води диалог с мен като че без хартия. От думите на твоя диалог аз виждам твоята обич към мен и ние, съединени по благодатта на всесилния Бог, посредством съюза на любовта, не сме разграничени от дистанцията. Защо би желал да имаш позлатени гълъбови крила, като към този момент ги имаш? Защото тези крила са любовта към Бога и близък. На тези крила възлита светата Църква, с тях тя превъзхожда всичко земно. Ако ти, свети отче, нямаше тези крила, то не би прелитал до мен с такава обич в писмата. И така, апелирам те, моли се за мен, немощния, та посредством твоите молебствия Господ по-скоро да ме освободи от толкоз огромните бедствия и безредици (причинявани на Рим от лангобардите) и да ни докара до пристанището на безконечния покой. Аз с признателност одобрих твоите положителни благопожелания, които ти, човеко Божий, тъй като си преклонен духом, изрази към мен, и по отношение на които казваш: какво може да даде нищият също така, което принадлежи на нищия? Но в случай че ти не бе направил себе си нищ духом, то не биха били толкоз великодушни твоите благословии. Всесилният Бог да те отбрани под Своя Покров от всякакво зло. И защото твоят живот е прекомерно значим за всички положителни хора, то единствено откакто изминат доста години, да те пресели Всевишният във безконечните обители на небесното родно място.
От това обръщение на свети Григорий, папа Римски, до блажения Анастасий, патриарх Антиохийски, става явна взаимната обич на двамата в Светия Дух и по едно и също време в това обръщение се свидетелства за благочестието и светия живот на Анастасий.
Блаженият Атанасий, проживял шест години след възвръщантето си на престола, се показал на Господа в четиринадесетата година от царствуването на император Маврикий.
В тридесет и петата година от царуването на император Юстиниан Велики (царувал от 527 година до 565 г.), след кончината на Антиохийския патриарх Домн Младши (управлял патриаршеската катедра от 546 година до 560 г.), на патриаршеския трон встъпил Анастасий, наименуван Синаит заради това, че бил взет за светителската Катедра от Синайската планина.
През това време в Църквата започвали безредици във връзка на неблагочестивото умуване на някои персони по отношение на Божествената Христова плът, а точно - че по време на пребиваването на Спасителя измежду хората до Неговите доброволни премеждия, плътта Му като че ли не била изпитвала премеждия, не се подчинявала на естествените потребности и надали не нашият Господ Иисус Христос приемал храна и пиво допреди страданията и възкресението Си по същия метод, както Той вкусвал, когато се явявал на апостолите Си, след възкресението (към такива мисли се придържали по този начин наричаните еретици автардокети, от гр. " нетленни ", бранш на ерестта на монофизитите). Това нечестиво умуване се зародило в Константинопол. Подробно за него е написано в житието на свети Св. Евтихий, патриарх Константинополски.
Към това еретическо умуване изначало се включил и съблазненият от еретиците император Юстиниан (но след това той изоставил тази ерес), който и желал да издигне това еретическо обучение в догмат на вярата. Вследствие на това в църквата настанало такова огромно комплициране, че бил свален от патриаршеския трон патриарх Евтихий, който се възпротивил на ереста.
Всички, които заради незнанието си се колебаели дали да одобряват това обучение, или не, чакали съвет и инструкции от анти-охийския патриарх Анастасий Синаит, защото свети Анастасий бил мъж прекомерно осведомен с Божественото Писание, корав в изповядването на православната религия и свят по живот. Еретиците положили всички старания, с цел да привлекат свети Анастасий на своя страна, с вярата, че в случай че той е благоразположен към тяхното обучение, всички православни ще последват образеца му. С тази цел те се обърнали за помощ към царя, само че не постигнали триумф, защото свети Анастасий документално изобличил царя за неговата илюзия. Също по този начин той изпратил свои овчарски послания и по всички Сирийски области до духовенството и миряните, като ги поучавал да се пазят от упоменатата разкол. Освен това в Антиохия той всекидневно поучавал в църквите, като повтарял апостолското напътствие: „ който ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде " (Гал. 1:8).
Като научил за всичко това, император Юстиниан се разгневил против светейшия патриарх и изискал да го смъкна от престола, както и Константинополския патриарх Евтихий, само че внезапно почувствал, че се доближава гибелта му и се отказал от желанието си. Умирайки, царят се покаял за ереста и написал в наследството си патриарх Евтихий да бъде върнат от заточението на своята катедра. Така Юстиниан починал в разкайване и бил присъединен към благочестивите царе; а в Църквата още веднъж се въдворил мир.
След гибелта на Юстиниан ръководството на страната приел неговият племенник, Иустин Младши (Иустин II царувал от 565 година по 578 г.). Подучен от еретиците, той свалил от Антиохийския трон Божия архиерей Анастасий Синаит, като хвърлил върху него несправедливи обвинявания. Така на първо време свети Анастасий бил упрекван в това, че не пазел църковните пари и ги разхищавал напразно; след това в това, че е злословил за царя, като отвърнал на заложения му въпрос, за какво не пази църковното имущество, по този начин::за да не го вземе всемирният пагубник Иустин. " Дори добавили, че когато Анастасий заел антиохийския трон, Иустин завеждал при чичо си царските покои и очаквал от Анастасий подарък. Но свети Анастасий не му дал нищо, като заслужено разсъдил, че не е добре да се дава злато за приемането на нравствен ранг, който не със злато се придобива, само че се дава по благодатта на Светия Дух. Оттогава Иустин почнал да се гневи на Анастасий. А когато след гибелта на чичо си той приел ръководството на страната, почнал да търси обвинявания против в нищо невиновния светител Анастасий и, като се възползвал от лъжливите обвинявания, го свалил от престола.
След като Анастасий бил отлъчен, на Антиохийския патриаршески трон бил назначен, срещу неговата воля, игуменът на фаранската лавра Григорий, мъж също преукрасен с благочестие, споменаван с похвали в Лимонария на светейшия иерусалимски патриарх Софроний.
След гибелта на този Григорий блаженият Анастасий Синаит след двадесет и три годишно престояване в заточение при царуването на император Маврикий, още веднъж бил върнат на антиохийския патриаршески трон (Святой Анастасий Синаит управлявал патриаршеската катедра от 561 година до 572 година, а по-късно от 596 година до 601 г.).
По това време папа на Рим бил свети Григорий Велики, наименуван Двоеслов, или Събеседник. Този светец обитавал в най-искрено духовно общение с блажения Анастасий, като бил в кореспонденция с него. Когато светият папа Григорий чул, че Анастасий се е върнал на престола си, неотложно, сърадвайки се на неговото възвръщане, изпратил до него обръщение, в което му написал следното:
- Слава в небесата Богу, на земята да бъде мир и наслада, защото пълноводната река, която в миналото изостави антиохийската камениста почва, в този момент още веднъж се завърна в руслото си и напоява долините, през които протича.
В друго писмо той още веднъж приказва:
- Ти ми съобщаваш, свети отче, че в случай че би било допустимо, ти би желал да водиш диалога с мен без хартия и перо и съжаляваш, че за това пречи прекомерно огромното разстояние сред изтока и запада. Но аз приказвам истината, че и на хартията твоята мисъл води диалог с мен като че без хартия. От думите на твоя диалог аз виждам твоята обич към мен и ние, съединени по благодатта на всесилния Бог, посредством съюза на любовта, не сме разграничени от дистанцията. Защо би желал да имаш позлатени гълъбови крила, като към този момент ги имаш? Защото тези крила са любовта към Бога и близък. На тези крила възлита светата Църква, с тях тя превъзхожда всичко земно. Ако ти, свети отче, нямаше тези крила, то не би прелитал до мен с такава обич в писмата. И така, апелирам те, моли се за мен, немощния, та посредством твоите молебствия Господ по-скоро да ме освободи от толкоз огромните бедствия и безредици (причинявани на Рим от лангобардите) и да ни докара до пристанището на безконечния покой. Аз с признателност одобрих твоите положителни благопожелания, които ти, човеко Божий, тъй като си преклонен духом, изрази към мен, и по отношение на които казваш: какво може да даде нищият също така, което принадлежи на нищия? Но в случай че ти не бе направил себе си нищ духом, то не биха били толкоз великодушни твоите благословии. Всесилният Бог да те отбрани под Своя Покров от всякакво зло. И защото твоят живот е прекомерно значим за всички положителни хора, то единствено откакто изминат доста години, да те пресели Всевишният във безконечните обители на небесното родно място.
От това обръщение на свети Григорий, папа Римски, до блажения Анастасий, патриарх Антиохийски, става явна взаимната обич на двамата в Светия Дух и по едно и също време в това обръщение се свидетелства за благочестието и светия живот на Анастасий.
Блаженият Атанасий, проживял шест години след възвръщантето си на престола, се показал на Господа в четиринадесетата година от царствуването на император Маврикий.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ