В памет на Георги Александров Северно от сградата на Община

В памет на Георги Александров

Северно от постройката на Община Девня се намира една именита околност, за която до момента единствено бях чел в интернет. За страдание нейното минало остава неуловено от фотоисторията на този край, а пропускът е безвъзвратен.
Пресичам остарелия път за София, минавам под виадукта на автомагистрала " Хемус " и се озозвавам край руините на амфитеатъра на късноантичния град Марцианопол, който за сведение на варненци е бил два пъти по-голям от Одесос.
Цялата тази околност се споделя Изворите, само че съвсем всички, като се изключи Вълшебния, са " уловени ", " задържани ", " зазидани ", " заровени " или както Ви харесва. Казано по научному – каптирани. А дали знаехте, че във Варна пием, готвим и се къпем тъкмо с тази вода, която напълно не е лишена от памет, както потвърди приживе огромният японски академик Масару Емото... 
Човешкото безумство
От античния амфитеатър не преставам все напред по улица " Вълшебен извор " и стигам до вдигната преграда с охранителна кабина. Вдясно от нея се намира полуразрушена воденица, която припомня за тогавашната популярност на Девня като Долината на мелничарската промишленост, на която историкът Анастас Ангелов от локалния Музей на мозайките е посветил не една и две свои изявления.
Стърчащият в близост комин на циментовия цех подсказва, че духът на остарялото време като че ли е отлетял от тази околност, само че не е тъкмо по този начин. Той се долавя осезаемо и макар тежката индустриализация, унищожила това място в средата на предишния век.
Не мога да се въздържа и да не попитам кой и с какъв ум е направил това чудовищно закононарушение против Природата и откъде-накъде ще се каптират карстови извори, при изискване че е издигнат цялостен язовир " Цонево "?! Това обаче е тематика на обособен, доста сериозен и изцяло ненужен от позиция на сегашното диалог.
Каменната постройка на воденицата, ситуирана на южния бряг на река Девненска, е реституирана и като че ли някой съзнателно чака тя да се самосрути. А зданието не просто може да се реставрира с някаква имагинерна или користна цел. То има капацитета да се трансформира в същински културен и етнографски център в духовното сърце на Девня, в който да се обитават библиотека, изложба, зала за театрални представления и кръжоци, занаятчийски ателиета, арткафе, гостилница и каквото още ви хрумне.

Продължавам да оглеждам мелницата, незабелязано преминавам границата на вдигнатата преграда и виждам, че северната фасада на каменното здание е относително добре непокътната. За момент си показах, че пребивавам в тази къща и под прозорците ми тече същата тази река, до момента в който пиша романа на живота си...