В памет на Антон Дончев БНТ ще излъчи филма Въпросите на сфинкса
В памет на Антон Дончев Българската национална телевизия ще излъчи кино лентата " Въпросите на сфинкса " - част от документалната поредност " Българска национална телевизия Представя ". Камерата следва писателя в деня, в който той отбелязва своя 90-и празник. Гледайте кино лентата довечера от 22:00 часа по Българска национална телевизия 1.
Пише за българската история, с цел да намерим сили в нас самите и да прозрем бъдещето. През това време акад. Антон Дончев търси за себе си отговори на безконечните въпроси.
" Ние сме основани, с цел да стигнем до състояние, в което можем да беседваме с този, който ни е основал. Че Той ни е основал, точно, с цел да има сътрудник. Един доста заплашителен въпрос е: А ние хората сега не прехвърляме ли някаква граница на някакво наше човешко лъчение?, декларира акад. Антон Дончев.
Писателят умее да слага граници. Затова позициите, които показва, са одобрявани или с екстаз, или с отричане. Като романа " Време разделно ". От друга страна триумфът на кино лентата и книгата са безспорен факт.
" Време разделно " е тъкмо времето, в което двете общности се борят и една от тях би трябвало да потвърди, че има право на съществувание. Нали Кара Ибрахим споделя: Ще тръгне река, която може да повлече камък, колкото пестник. Която общественост остане жива, ще остане. Която почине, ще си отиде ", добави акад. Антон Дончев.
Преди 12 години Антон Дончев написа тази фраза - " Търпи и се надявай! " навръх рождения си ден, а това е неговата житейска философия, добави Иван Гранитски, публицист и издател.
В съдействие с издателството на Иван Гранитски до читателите му доближиха 15 тома.
" Той беше оптимистично надъхан човек макар трагичните събития, които последните години сполетяват България. Този развой на съсипия, на разпад, на разцепление на нацията го тревожеше. Той доста размишляваше и даваше и доста изявленията по тази причина и даваше образци с интервали от нашата история, когато сме били единни като народ и сме реализирали чудеса ", разяснява Иван Гранитски.
А персоналното си време акад. Антон Дончев посвещаваше на своите другари - интелектуалци.
" Тази компания, която се събирахме всяка седмица, слушахме с нескриван интерес и любознание и внимание като възпитаници пред умен професор. Според мен загубата е за цяла България и за генерации българи, тъй като подобен човек като Антон Дончев рядко се ражда, а пък и да се роди, рядко може да резервира това, което е сътворил през всички тези години, когато живя ", сподели още Иван Тенев, текстописец.
Акад. Антон Дончев си отиде, до момента в който работеше по последния си разказ за Вълчан Войвода, с цел да открием още веднъж посредством историята вяра за по-добра България.
Пише за българската история, с цел да намерим сили в нас самите и да прозрем бъдещето. През това време акад. Антон Дончев търси за себе си отговори на безконечните въпроси.
" Ние сме основани, с цел да стигнем до състояние, в което можем да беседваме с този, който ни е основал. Че Той ни е основал, точно, с цел да има сътрудник. Един доста заплашителен въпрос е: А ние хората сега не прехвърляме ли някаква граница на някакво наше човешко лъчение?, декларира акад. Антон Дончев.
Писателят умее да слага граници. Затова позициите, които показва, са одобрявани или с екстаз, или с отричане. Като романа " Време разделно ". От друга страна триумфът на кино лентата и книгата са безспорен факт.
" Време разделно " е тъкмо времето, в което двете общности се борят и една от тях би трябвало да потвърди, че има право на съществувание. Нали Кара Ибрахим споделя: Ще тръгне река, която може да повлече камък, колкото пестник. Която общественост остане жива, ще остане. Която почине, ще си отиде ", добави акад. Антон Дончев.
Преди 12 години Антон Дончев написа тази фраза - " Търпи и се надявай! " навръх рождения си ден, а това е неговата житейска философия, добави Иван Гранитски, публицист и издател.
В съдействие с издателството на Иван Гранитски до читателите му доближиха 15 тома.
" Той беше оптимистично надъхан човек макар трагичните събития, които последните години сполетяват България. Този развой на съсипия, на разпад, на разцепление на нацията го тревожеше. Той доста размишляваше и даваше и доста изявленията по тази причина и даваше образци с интервали от нашата история, когато сме били единни като народ и сме реализирали чудеса ", разяснява Иван Гранитски.
А персоналното си време акад. Антон Дончев посвещаваше на своите другари - интелектуалци.
" Тази компания, която се събирахме всяка седмица, слушахме с нескриван интерес и любознание и внимание като възпитаници пред умен професор. Според мен загубата е за цяла България и за генерации българи, тъй като подобен човек като Антон Дончев рядко се ражда, а пък и да се роди, рядко може да резервира това, което е сътворил през всички тези години, когато живя ", сподели още Иван Тенев, текстописец.
Акад. Антон Дончев си отиде, до момента в който работеше по последния си разказ за Вълчан Войвода, с цел да открием още веднъж посредством историята вяра за по-добра България.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ