В оценката на въздействието на МРЗ по никакъв начин не

...
В оценката на въздействието на МРЗ по никакъв начин не
Коментари Харесай

Щерьо Ножаров: Механизмът за определяне на МРЗ се нуждае от много сериозна трансформация

В оценката на въздействието на МРЗ по никакъв метод не беше изработен разбор нито на резултата на повдигането на минималната работна заплата върху обособените стопански действия, нито върху обособените райони. Това разяснява в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " макроинкономистът Щерьо Ножаров, учител в УНСС и стопански консултант на Българската стопанска камара.

Според него механизмът за установяване на МРЗ, който е въведен сега, се нуждае от доста сериозна промяна: " Добрата вест е, че държавното управление го е схванало, тъй като явно член 244 от Кодекса на труда е повреден, това го осъзнават даже и синдикатите.

По думите му увеличавайки минималната работна заплата на 933 лв., тя ще се приближи до междинната в редица браншове: " В  селското, горското и рибното стопанство – 66%, води, канализация, боклуци – 65%, строителство – 62%. Синдикатите и обособени представители на държавното управление споделят " Да, по този начин се преодоляла сивата стопанска система “, там по този начин или другояче се получава повече. Но в случай че кажем, че по този начин са преодолява сивата стопанска система, значи би трябвало да обвиним общините, че развиват сива стопанска система, тъй като в бранш " Води, канализация, боклуци " -  кой е оператор на бранша? На ВиК сдруженията са общините, като изключим София. Т.е. да не би да упрекваме общините в сива стопанска система? Така излиза.

Следващото нещо: По райони. Видин – 72% от МРЗ ще бъде по отношение на междинната, в Кюстендил също 72%, Благоевград – 72%, Силистра – 71%, Хасково – 71, Смолян 70 и така нататък Много малко райони няма да се приближат, с изключение на София-град като столица, даже без София област, единствено там нещата са по-различни. Всичко това липсва в оценката на въздействието на постановлението на Министерския съвет. Изчел съм доста деликатно документите, не е изработен никакъв разбор ", акцентира Ножаров.

Според него онованието за приемането на нарастването на МРЗ е един небрежно признат текст преди избори, който опонира на различен текст от националното законодателство: " Ратифицираната от България Конвенция 131 на Международното организация на труда, която е част от Организация на обединените нации, това е 3, писмен знак Б. Ние нарушаваме тази спогодба, тъй като напълно липсва договаряне на минималната работна заплата, откакто към този момент се дефинира по формула, също по този начин се употребяват несравними величини. Ние съпоставяме брутна междинна работна заплата с съществена минимална работна заплата, което е неуместно - да съпоставяме несравни величини ", означи макроикономистът.

Той изброи и други пропуски, които не са приложени: " След това изключваме потреблението на медианната работна заплата като ориентир, което също е наложително. Изключваме и потреблението на продуктивността на труда като ориентир, което също е наложително по Конвенция 131 на Международната организация на труда член 3, писмен знак Б. Така че се оказва, че имаме две противоречащи се в националното законодателство разпореждания, тъй като член 244 когато е юридически, е трябвало да се съобрази с конвенцията, която утвърдена преди него.

Той настрана опонира на директивата, член 5 от директивата, за което българските работодатели АОБР е завела произвеждане пред Европейската комисия, която сега тече ", изясни Ножаров.

Според него с съответното нарастване на МРЗ със 153 лв. по никакъв метод няма да бъде понижено неравенството, каквито изказвания има: " Първо, работещите на минимална работна заплата са доста дребна част от общото население, даже да вземем единствено тези, които работят, то една не дребна част от тях са пенсионери, т.е. които са на минимална работна заплата, получават и минимална работна заплата и пенсия. А що се отнася до неравенството, то е по-скоро функционалност на останалите 80%, които са свързани със междинната работна заплата, която в България не е ниска, даже по отношение на прилежащите страни и скача също с много високи темпове. Това, което дестимулира работещите, от една страна се твърди, че тях ги подтиква растежът на минималната работна заплата да влязат на пазара на труда, само че въпреки това ги дестимулира да се образоват, т.е. да покачват квалификацията си ", разяснява още икономическият консултант на БСК.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР