В отминалите местни избори пролича недвусмислено - България се управлява

В отминалите локални избори пролича недвусмислено - България се ръководи от груба властническа власт. Потвърди се, че тази власт е безскрупулна, подкупна, незаконна. Върхът на властническата пирамида е ангажиран еднолично от премиера Бойко Борисов. В хода на неточната предизборна акция на ГЕРБ всеки жител разбра ясно, че същинският кмет на София не е Йорданка Фандъкова, а е министър председателят Бойко Борисов. Фандъкова е единствено условност, необятна усмивка и няколко заучени общи приказки за развиването на София. Очевидно " босът " й наложи безкомпромисна цензура, откакто при започване на акцията тя се изпусна да съобщи, че в новия си мандат ще се раздели, т.е. ще в профил, част от досегашния си управителен екип.

На срещата с новоизбраните кметове от ГЕРБ пък Борисов сподели пред цялата страна, че властта му е освен властническа, тя си е еднолична - негова благосъстоятелност. Той менторстваше, размахваше пръст против опозицията, злорадстваше, интригантстваше против президента Радев, говореше, каквото му пристигна на езика - жестоко, неуместно, на ръба на циничната стилистика. Скупчилите се към него нови кметове стояха безмълвни като восъчните фигури от Музея на мадам Тюсо. Изглеждаха като раболепна масовка, като че ли им бяха изтръгнали езиците и някой беше приковал ходилата им с пирони за пода. Тези кметове марионетки зад тила на Борисов приличаха на плахи провинили се деца. Притихнала, смирена, безропотна публика. Стана ясно, че там, където завоюва изборите, ГЕРБ си има един кмет - Борисов. А с избора на Гешев се видя безпощадно ясно, че структурата на цялата власт у нас - от Народното събрание, през изпълнителната и правосъдната, та чак до локалната власт, е прогнила.

Явно, още години наред България ще продължи да се води по акъла на този самозабравил се човек, който от своя страна следва категорично заповедите на началството си в Западна Европа и неподлежащите на несъгласие указания на Големия задокеански брат. Бъдещето тук остава безперспективно, безнадеждно, тъжно. Под властта на един средновековен държател България ще продължи да бъде най-бедната в Европа; всеобщите приходи ще стават все по-ниски като покупателна способност; във от ден на ден браншове на всеобщото ползване инфлацията към този момент е с двуцифрени стойности. " Цъфтящата " стопанска система затъва, на хората властта готви нови налози, нови непостижими заплащания в опазването на здравето, нов идеологически диктат в образованието. А министър председателят тръби, че България била най-хубавото място за живеене. Ех, на лъжата краката са къси, по тази причина пък езикът й е дълъг.

Краят на тази властническа еднолична власт не се вижда. Страната изостава от ден на ден по отношение на Европа по най-важните социално-икономически индикатори. В продължение на 30 години, а през днешния ден - ускорено, България се обезбългарява. В демографска злополука сме. Държавната статистика към момента не смее да назове действителната бройка на останалото тук население. Официално сме малко над 7 милиона, само че действителността е друга. Анализатори настояват, че към този момент сме останали под 6 милиона. В градове като Плевен, Враца, Видин популацията се топи с всеки минал ден. Стотици дребни селища са с трайна наклонност към обезлюдяване. Няколкостотин са селата, които действително са онемели и запустели. Най-напред, още през 90-те години на предишния век, станаха непотребни десетки читалища, заглъхнаха тези неповторими храмове на българската нематериалност, пространствата им бяха дадени чартърен на частни компании, постройките им пустеят и се разрушават. Последваха ги стотици учебни заведения. Десетки болнични заведения се оказаха също непотребни, по този начин както са непотребни хората, които имат потребност от тях. Българите в трудоспособна възраст напущат страната, прокудени от неналичието на работа и занаят.

Тепърва ще дишаме пепелта на отминалите следващи локални избори. Защото позволихме те да бъдат купени и манипулирани.