В обществото и сред политиците някак бързо се настани удобното,

В обществото и измежду политиците някак бързо се настани комфортното, само че и надълбоко неправилно мнение, че ето на, към този момент имаме работеща енергийна борса и свободен енергиен пазар и това е задоволително. Цени, търгуеми размери и дефицити ще се „ напаснат” и няма да има нужда страната да се намесва по никакъв метод на свободния пазар. Това е надълбоко неправилно допускане и последните катаклизми с цените на електрическата енергия на свободния пазар го потвърдиха.

Какво се случи в действителност?

Не е вест, че този развой на волатилност стартира още през предходната година и последните промени в Закона за енергетиката, с които всички дълготрайни контракти за електрическа енергия към този момент се търгуват на новата платформа на БНЕБ, не доведоха до усмиряване на пазара. Сама по себе си тази смяна в законаделството даде позитивен резултат – междинната цена на търгуваната електрическата енергия по такива контракти спадна с повече от 10-12% единствено за няколко месеца. Но това се оказва незадоволително за реализиране на по този начин търесената бистрота и резистентност на борсата.

Забавянето на процеса на транспониране на европейската регулация REMIT, призната през 2011 година, която дефинира и не разрешава съответни спекулативни практики, се оказа сериозно за преодоляване на пазара. Тази регулация е наложителна за страните-членки, само че предстои на самостоятелно отразяване в характерните законодателства на обособените страни. Отсъствието на този доста значим регулаторен документ в изискванията на нашата прохождаща либерализация предстоящо сътвори условия за операции на пазара и борсата, които по този начин в детайли и тъкмо са предсказани в REMIT и са дефинирани като неразрешени практики.

Нека напомним какво е разбирането в цивилизования свят за „ пазарно манипулиране на пазара на едро “- това са дейности, подхванати от физически или юридически лица, причиняващи изкуствени промени в цените на силата на равнища несъответстващи на салдото „ търсене-предлагане “. Водещите правила за пазарното установяване на цените би трябвало да бъдат техническите благоприятни условия на системата за генерация или импорт на сила, за съхранението й (все още мит за нас), както и за опциите за ръководство на потреблението. Като пазарни операции се квалифицират случаите на договаряне на покупко-продажби и отхвърли от тях в последния момент; вътрешни или вторични покупко-продажби, сключвани отвън борсата; разпространение на подправена или подвеждаща информация или клюки посредством медиите, в това число и посредством интернет.

Точно такива пазарни операции бяха осъществени на българския електроенергиен пазар напоследък от някои търговски участници, с което посредством поредност от ходове бе породен неестествен недостиг на сила. За жал тези компании не могат да бъдат глобени, тъй като липсва юридическото съображение за употребявано нарушаване – просто липсва съответен текст в законодателството за това, а и няма кой да го глоби. Такива обстановки се чакаха да се случват с регламентиране на търговете и сключването на дълготрайни контракти на борсата. По- забавно за обществото би било да узнае какви „ предохранителни “ ограничения за „ изсветляване “ на търговията с електрическа енергия е подхванала страната, защото 90% от силата по тези контракти се предлага от държавни сдружения.

Освен влизане в деяние на регулацията REMIT на българския енергиен пазар постигането на стабилизация и бистрота на интервенциите би могло да се реализира последователно, само че единствено при съществуване и на редица други механически и политически условия, които към момента не са налице. На първо място това е обезпечаване на висока ликвидност на локалния свободен енергиен пазар посредством нашарване на предлаганите артикули и количества сила от локални производители, или при куплирането му със прилежащите такива и, дай Боже, един ден и с европейските енергийни пазари. Това не може да бъде реализирано елементарно, тъй като е обвързвано с редица механически условия като междусистемни преносни потенциали, които следва да се надграждат в съответсвие с европейските политики за повишение на взаимосвързаността на енергийните системи в района.

Но за нас преобладаващ отдавна сякаш е страхът от външна конкуренция на вносната електрическа енергия, която може да аргументи загуба на конкурентност на редица наши централи. А тези централи, които са структуроопределящи за българската енергетика, не престават да бъдат нереформирани и да работят на загуба, което е видно от тяхните стопански индикатори. Проблемът е, че към момента липсва радикални ограничения от страна на ръководещите, които да трансформират необратимо тази обстановка. За разлика от Румъния наприер, която единствено за две години оздрави главните си структуроопределящи енергийни компании по модела на раздържавяване посредством издаване на техни акционерни дялове на тържищата.

Тук е мястото да бъде споделена и сериозната паника в енергийния бранш от продължаващия резистентен спад на износа на електрическа енергия от българската енергетика. Вместо нашия експорт през страната се транзитират постоянно сред 500-800 мегавата сила от север в посока Турция и Гърция. Със сигурност в тези размери има и търгувани размери на български компании, само че не това е въпросът - огромният въпрос е за какво българската енергетика от ден на ден губи конкурентноспособност в района.

Продължаващото отсрочване на радикалните промени в енергетика буди сериозна угриженост в българските енергийни среди и в промишлеността. Не може към този момент втора година след показване на отчета на Световната банка с препоръчани разновидности за енергийни промени в обществото да липсват каквито и да са проекти за съответни дейности и наболелите въпроси с промени в дълготрайните контракти за изкупуване на сила са в центъра на казуса. Добре е да напомним (въпреки, че юристите на БЕХ би трябвало чудесно за знаят), че в договорите с тъй наречените „ американски централи “ е планувана опция за предоговаряне на услугата при постигане на дял на свободния пазар над 45% от общото енергийно ползване.

Редица са затормозяващите механизми за ефикасна либерализация на пазара на електрическа енергия в България. На първо място това е поддържането на контролиран пазар, което въздейства отрицателно на свободния заради към момента допусканата от регулаторните механизми процедура на прекачване на количества електрическа сила от свободния пазар на контролирания и назад без наказания.

Друг значителен аспект за деформиране на свободния пазар на електрическа енергия е присъединяване на контролирания пазар на НЕК и ЕРП-тата при специфични условия, които други пазарни участници нямат. Но един от най-сериозните проблеми пред българската енергетика, който я стагнира от дълги години насам, е поддържаната с консенсус от всички политически сили неправилна политика на изкуствено поддържане евтино на електрическата енергия за бита на контролирания пазар, без значение от растежа на междинната работна заплата. Нашите политици не могат да осъзнаят, че това е бомба със закъснител, която рано или късно ще аргументи съществени вреди на стопанската система заради продължаващата тежка декапитализация на бранша.

Последствията от това са несравнимо по-тежки от краткосрочните политически дивиденти: заради стесняване на пазара на вложенията и ремонтите към този момент са сринати цели подотрасли на енергетиката – планиране, произвеждане на машини и уреди, консултантски услуги, монтажни и ремонтни услуги, енергийно обучение и обезпечаване на фрагментите и други. В бранша се майтапят тъмно, че в случай че на България се наложи да построява нова енергийна мощ, ще би трябвало да внасяме проектанти от Индия, строители и монтажници от Турция, консултанти от Китай…Потенциалът на българските енергийни експерти в стандартната и в нуклеарната енергетика, който беше прочут на единствено в България, само че и в чужбина, е окончателно изгубен.

---------------------------------------------------------------------
* Иван Хиновски е енергиен специалист, ръководител на Български енергиен и минен конгрес