Луканов ликвидира научно-техническото ни разузнаване
В новата си книга „ Тайни и загадки на „ Тихия фронт “ Венелин Митев споделя за известни български разузнавачи и контраразузнавачи – личности с висока степен на прочувствена просветеност, които ценят работата в екип, постоянно съблюдават закона и не страдат от липса на морал за разлика от Джеймс Бонд. Много страници са отдадени и на топ ченгетата на Царска България, измежду които изключително се откроява митичният Никола Гешев, както и на трима от разкритите в края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век шпиони, работили против България. Предлагаме ви завладяващи фрагменти от томчето на „ Книгомания “. „ Читателите от по-старото потомство несъмнено си спомнят, че незабавно след измененията у нас, при започване на 1990-а в България дойде на посещаване държавният секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър. Малцина обаче знаят, че още на другия ден откакто той си отпътува, тогавашният министър председател Андрей Луканов вика управлението на научно-техническото разузнаване (НТР) и му оповестява, че Бейкър твърдо му е декларирал, че в случай че в най-кратък период българското Научно-техническо разузнаване не бъде разформировано, на страната ни ще бъде нанесен „ безвъзвратен удар “. Шефовете на Научно-техническо разузнаване се опълчват, изясняват, че това е върховен проблем и надали има страна, която би се отказала от такава високоефективна национална конструкция. Луканов обаче отсича: „ Разберете, славното време завърши “ и се разпорежда да пристъпят към неотложно очистване на службата и да му рапортуват за осъществяването. Ето по подобен метод бе решена ориста на българското Научно-техническо разузнаване, в случай, че приносът му за стопанската система на страната е безмерен. Добре осведомени експерти настояват, че приходите от обезпечаваната вследствие на активността на Научно-техническо разузнаване информация надалеч надвишават общите разноски за българското разузнаване. На процедура разузнаването се самоиздържа. По добити от Научно-техническо разузнаване данни и технологии в България се основават съвременни предприятия, откриват се десетки хиляди нови работни места и се обновяват цели клонове на промишлеността. Дейността на НТР има доста необятен обсег: електроника, връзки, биотехнологии, роботика, химия, лазерна техника, фармация. Именно тогава в региона на електронноизчислителната техника България става третата страна в света, след Съединени американски щати и Япония, която създава записващи устройства с изключително висока компактност на записа. Благодарение на Научно-техническо разузнаване страната ни се доставя с голям брой нови технологии и нови сортове житни култури, от време на време по много чудноват метод. Като да вземем за пример този: В една западна страна, известна с доста високите си добиви, позволяват на наши хора да посетят техни полета, само че изрично им не разрешават да снимат или да вземат каквито и да е мостри. Първо им оферират семена, само че на баснословна цена, която нашата страна не може да заплати. Намира се обаче находчив човек, чиито панталони са с по-широки маншети. И както си върви, той тръска класовете и зърната падат в маншетите му. Събират се задоволително. Но този човек споделя това на още двама души от делегацията. И става същото, както в миналото с Марко Поло, който преди осем века пренесъл бубено семе в тояжката си, с която се е подпирал по пътищата. През 1972 година в великански фармацевтичен цех край Лондон гостува българска делегация и един от нейните членове, действен служащ от Научно-техническо разузнаване, изостава и потапя носната си забрадка в съд с пеницилин “Г 43 000 ” единици, незнаен до тогава у нас. По това време България създава пеницилин до 20 000 единици. Човекът от делегацията се връща в посолството и пеницилинът бързо отпътува с дипломатическа поща за България. У нас той сполучливо е заимствуван, внедрен и заводът в Разград стартира неговото произвеждане.
В конфиденциален на времето документ от 1982 година, оповестен в сборника „ Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване ”, четем: „ В резултат на сполучлива агентурно-оперативна активност в интервала 1977–1981 година бяха добити технологии за произвеждане на пеницилин, амоксицилин, утицилин, безплоден амоксицилин, ампицилин, тубоцин, тетрациклин и други антибиотици. Тези технологии са внедрени в постоянно произвеждане... “ Дейността на Научно-техническо разузнаване е тясно обвързвана с работата на висококвалифицирани експерти от разнообразни научни институти – 900 доценти и професори, 5000 хабилитирани научни служащи и към 10 000 дипломирани инженери. За страдание, след 10 ноември 1989 година мнозина учени отпътуваха зад граница. Над 5000 души българи с равнище от лекар на науките нагоре работят в Съединените щати. Като се има поради, че цената на произвеждане на един лекар на науките там е най-малко 1 милион $, като ги умножим, получаваме 5 милиарда. И това е най-малко – единствено за подготовката им.
Хачо Бояджиев 8 години се е подвизавал на „ Тихия фронт “
Не е за поверие, само че известният ефирен, сценичен и кинорежисьор професор Хачо Бояджиев в младежките си години е бил вербуван от Държавна сигурност и дълго време е бил нелегал. Ако не знаете какво е „ нелагал “, ще кажа, че това е действен служащ или сътрудник на разузнаването, който обитава със съответни задания в друга страна под непозната идентичност и е легендиран като локален или жител на друга страна. Животът на нелегала е изпълнен с невероятни завършения, той е заставен да преодолява най-различни спънки и да се измъква от безнадеждни обстановки, които всякакви специфични служби му устройват. Той няма дипломатически паспорт. Ако загази, консулът няма да пристигна да го избави. Държавата няма да се намеси. Той е отвън закона. Действа самичък и няма на кого да разчита.
Хачо попада в разузнаването в годината, когато приключва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Личните му качества, богатата просвета и езиците, които знае, го вършат подобаващ за незаконен шпионин. Известният шпионин Димитър Вандов, който по това време работи в най-дълбоко засекретения отдел на външното разузнаване, стартира изследването му по всевъзможен начин, с които Държавна сигурност разполага. Налага се да отиде в Нови пазар, където е минало детството и юношеството на Хачо. Отзивите за него са повече от позитивни. От регистрите на общината научава, че Хачо е извънбрачно дете. Роден е в София на 20 януари 1932 година от майка непозната гражданка, тогава едвам 18-годишна. Тя живее у нас, откакто родителите й – банкрутирали фабриканти – се преселват в България. Хачо е роден с името Имре Соколов и когато е единствено на двайсет дни, го осиновява семейство Бояджиян. Този факт го прави още по-подходящ за незаконен шпионин, тъй като по линия на родната си майка има право на непознато поданство и непознат чуждестранен паспорт. По-късно Вандов открива и кой е бащата на Хачо. Оказва се, че това е прочут български състезател – Димитър Соколов, републикански и балкански първенец по автомобилизъм и мотоциклетизъм през 30-те години на XX век.
Още при първата си среща с Хачо Вандов му приказва искрено, ясно и съответно. Казва му, че в детайли го е проучил и че има всички качества да стане незаконен шпионин. Обяснява му и в коя страна имат намерение да го изпратят. Посочва му също, че семейство Бояджиян, които са го отгледали, не са рождените му родители. Назовава имената на същинските му майка и татко и дава обещание да го запознае с тях. По-късно такава среща в действителност е уредена. Казва му също, че може да получи поданството на майка си и да вземе непознат чуждестранен паспорт, който да употребява. По законите на конспирацията нелегалите не би трябвало да влизат в постройката на разузнаването, с цел да не бъдат разкрити даже от сътрудниците, по тази причина Вандов му обезпечава загадка квартира, където го приготвя за незаконен шпионин. Подготовката продължава три години. През това време Хачо учи страната, чийто паспорт ще има, и страната, където ще разузнава. Подробно се среща с „ легендата ” на новата си идентичност, с формалните претекстове за пребиваването си във въпросната страна, чието име Вандов не разкрива по обясними аргументи. Хачо усвоява и главните тънкости на работата – по какъв начин се основават връзки с забавни лица, по какъв начин се вербуват сътрудници, и то основно под „ непознат байрак ”, по какъв начин се провежда връзка с Центъра и така нататък Специалисти го приготвят по радиовръзка, микрофотография и тайникови интервенции. В подготовката му има и доста часове за преодоляване на непознати езици. За междинна страна по извеждането му е употребена Австрия. Няколко пъти го командироват във Виена към този момент с новата идентичност и непознатия паспорт. Задачата му е да откри настоятелен контакти с компании, от които ще получава артикули за своя бизнес в страната, където ще разузнава. Дават му и пари, които той внася във виенска банка. С тях би трябвало да развива бизнеса си и да посреща оперативните и персоналните си потребности. Когато подготовката му към този момент е приключена, го изпращат в „ тила на врага ”, където доста бързо се ориентира в ситуацията, устройва се съгласно легендата, че е предприемач, и стартира дейна разследваща активност. В тази страна той работи четири години. След това го трансферират във втора натовска страна, където при незаконни условия работи още четири години. И в двете страни е доста деен, нападателен, порядъчен, прецизен и ефикасен, бързо основава подобаващи връзки, тъкмо прави оценка кои от тях могат да бъдат вербувани и кои могат да бъдат употребявани „ на мрачно ”. Успява да притегли няколко скъпи сътрудници и получава от тях строго секретна информация.
В конфиденциален на времето документ от 1982 година, оповестен в сборника „ Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване ”, четем: „ В резултат на сполучлива агентурно-оперативна активност в интервала 1977–1981 година бяха добити технологии за произвеждане на пеницилин, амоксицилин, утицилин, безплоден амоксицилин, ампицилин, тубоцин, тетрациклин и други антибиотици. Тези технологии са внедрени в постоянно произвеждане... “ Дейността на Научно-техническо разузнаване е тясно обвързвана с работата на висококвалифицирани експерти от разнообразни научни институти – 900 доценти и професори, 5000 хабилитирани научни служащи и към 10 000 дипломирани инженери. За страдание, след 10 ноември 1989 година мнозина учени отпътуваха зад граница. Над 5000 души българи с равнище от лекар на науките нагоре работят в Съединените щати. Като се има поради, че цената на произвеждане на един лекар на науките там е най-малко 1 милион $, като ги умножим, получаваме 5 милиарда. И това е най-малко – единствено за подготовката им.
Хачо Бояджиев 8 години се е подвизавал на „ Тихия фронт “
Не е за поверие, само че известният ефирен, сценичен и кинорежисьор професор Хачо Бояджиев в младежките си години е бил вербуван от Държавна сигурност и дълго време е бил нелегал. Ако не знаете какво е „ нелагал “, ще кажа, че това е действен служащ или сътрудник на разузнаването, който обитава със съответни задания в друга страна под непозната идентичност и е легендиран като локален или жител на друга страна. Животът на нелегала е изпълнен с невероятни завършения, той е заставен да преодолява най-различни спънки и да се измъква от безнадеждни обстановки, които всякакви специфични служби му устройват. Той няма дипломатически паспорт. Ако загази, консулът няма да пристигна да го избави. Държавата няма да се намеси. Той е отвън закона. Действа самичък и няма на кого да разчита.
Хачо попада в разузнаването в годината, когато приключва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Личните му качества, богатата просвета и езиците, които знае, го вършат подобаващ за незаконен шпионин. Известният шпионин Димитър Вандов, който по това време работи в най-дълбоко засекретения отдел на външното разузнаване, стартира изследването му по всевъзможен начин, с които Държавна сигурност разполага. Налага се да отиде в Нови пазар, където е минало детството и юношеството на Хачо. Отзивите за него са повече от позитивни. От регистрите на общината научава, че Хачо е извънбрачно дете. Роден е в София на 20 януари 1932 година от майка непозната гражданка, тогава едвам 18-годишна. Тя живее у нас, откакто родителите й – банкрутирали фабриканти – се преселват в България. Хачо е роден с името Имре Соколов и когато е единствено на двайсет дни, го осиновява семейство Бояджиян. Този факт го прави още по-подходящ за незаконен шпионин, тъй като по линия на родната си майка има право на непознато поданство и непознат чуждестранен паспорт. По-късно Вандов открива и кой е бащата на Хачо. Оказва се, че това е прочут български състезател – Димитър Соколов, републикански и балкански първенец по автомобилизъм и мотоциклетизъм през 30-те години на XX век.
Още при първата си среща с Хачо Вандов му приказва искрено, ясно и съответно. Казва му, че в детайли го е проучил и че има всички качества да стане незаконен шпионин. Обяснява му и в коя страна имат намерение да го изпратят. Посочва му също, че семейство Бояджиян, които са го отгледали, не са рождените му родители. Назовава имената на същинските му майка и татко и дава обещание да го запознае с тях. По-късно такава среща в действителност е уредена. Казва му също, че може да получи поданството на майка си и да вземе непознат чуждестранен паспорт, който да употребява. По законите на конспирацията нелегалите не би трябвало да влизат в постройката на разузнаването, с цел да не бъдат разкрити даже от сътрудниците, по тази причина Вандов му обезпечава загадка квартира, където го приготвя за незаконен шпионин. Подготовката продължава три години. През това време Хачо учи страната, чийто паспорт ще има, и страната, където ще разузнава. Подробно се среща с „ легендата ” на новата си идентичност, с формалните претекстове за пребиваването си във въпросната страна, чието име Вандов не разкрива по обясними аргументи. Хачо усвоява и главните тънкости на работата – по какъв начин се основават връзки с забавни лица, по какъв начин се вербуват сътрудници, и то основно под „ непознат байрак ”, по какъв начин се провежда връзка с Центъра и така нататък Специалисти го приготвят по радиовръзка, микрофотография и тайникови интервенции. В подготовката му има и доста часове за преодоляване на непознати езици. За междинна страна по извеждането му е употребена Австрия. Няколко пъти го командироват във Виена към този момент с новата идентичност и непознатия паспорт. Задачата му е да откри настоятелен контакти с компании, от които ще получава артикули за своя бизнес в страната, където ще разузнава. Дават му и пари, които той внася във виенска банка. С тях би трябвало да развива бизнеса си и да посреща оперативните и персоналните си потребности. Когато подготовката му към този момент е приключена, го изпращат в „ тила на врага ”, където доста бързо се ориентира в ситуацията, устройва се съгласно легендата, че е предприемач, и стартира дейна разследваща активност. В тази страна той работи четири години. След това го трансферират във втора натовска страна, където при незаконни условия работи още четири години. И в двете страни е доста деен, нападателен, порядъчен, прецизен и ефикасен, бързо основава подобаващи връзки, тъкмо прави оценка кои от тях могат да бъдат вербувани и кои могат да бъдат употребявани „ на мрачно ”. Успява да притегли няколко скъпи сътрудници и получава от тях строго секретна информация.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ