Забравени истории: Самолетът, който бе свален край Петрич
В нощта на 26 против 27 юли 1955 година два български самолета МиГ-15 смъкват с ракета интернационален пътнически аероплан по маршрута Лондон – Тел Авив със спирки във Виена и Истанбул. Поваленият летателен уред се разрушава северно от град Петрич, на няколко километра от границата с Югославия и Гърция. Всички 51 пасажери на борда и 7-членният екипаж умират.
Това е първият случай в историята, когато военни изтребители смъкват пътнически аероплан. И българското комунистическо държавно управление, и засегнатите от случая други държавни управления възприемат трагичния случай като провокация в разгара на Студената война.
През 1955 година полетът „ El Al Flight 402 “ всяка седмица извършва този маршрут, само че в нощта на 26 против 27 юли самолетът се отклонява от въздушния си кулоар и навлиза на българска територия край Трън. Над България прелита разстояние от общо 200 км, до момента в който е свален малко преди да навлезе в Гърция.
Никога не се открива за какво летателният уред се е отклонил от планувания му маршрут, откакто излетява в 3 часа през нощта от летището във Виена и се насочва Истанбул. Израелските и българските проверяващи излагат напълно разнообразни отзиви за случая, който се случва на фона на мощно усложнени връзки сред Източния блок и Запада.
Какво се знае за случая
В дребните часове на 27 юли самолетът от Лондон до Тел Авив е засечен да прелита над Трън, като два военни самолета МИГ-15 изхвърчат от летището в Доброславци, с цел да го проследят. Военните изстрелват два поредни предупредителни сигнала към пътническия аероплан. По сведения на двамата водачи, самолетът в началото се преструвал, че следва инструкциите. Според тях е разгърнал флагоните и е спуснал колелата за кацане. Но малко по-късно ненадейно се устремява към Гърция, пробвайки се да избяга от военните МИГ-ове. Впоследствие обяснението на водачите е оспорено, като се счита, че те са придружили самолета до границата с Гърция. Местоположението на злополуката, а точно съвсем до границата с Гърция - допуска, че пътническият аероплан би следвало да е бил съпроводен до там от военните свръхзвукови самолети.
Твърди се, че последната заповед за свалянето на самолета е подадена от заместник-главния пълководец на " Въздушна защита ". Смята се, че той е наредил самолетът да бъде свален, ако напуща нашето въздушно пространство, не се подчинява на заповедите и няма време за повече предизвестия.
Основното съмнение за свалянето на пътническия аероплан е, че моделът му доста наподобява образно на бомбардировач, като военните не са могли да виждат, че е граждански. А като съществена неточност се спряга фактът, че българските наземни станции не са осъществили радиовръзка с екипажа на самолета, с цел да уведомят водача, че би трябвало да кацне на най-близкото летище. Не е потърсен контакт и с летищата в прилежащите страни, с цел да се откри какъв е самолетът.
Първите догатки за случая в западната преса са, че самолетът е бил свален с ракета земя-въздух. Два дни по-късно обаче държавното управление признава, че самолетът е свален от въздушната защита. Властите показват страдание и провеждат публично следствие, само че не позволяват в следствието присъединяване на екип от шестима израелски следователи.
Изводите от следствието в България гласят, че самолетът е паднал заради детонация, породена от ракети, блъснали дясното и евентуално лявото крило на самолета.
Последната връзка, осъществена с съдбовния аероплан, е от 7,30 ч. сутринта. Гръцко летище улавя SOS известие от борда на самолета, което гласи: „ Спускаме се запалени, ще опитаме кацане “.
След случая Израел повдига обвиняване против България в Международния съд в Хага. Властта в София в началото декларира, че виновността за случая е на нарушилия въздушното пространство пътнически аероплан, само че в символ на положителни усеща ще заплати обезщетения. Впоследствие обаче държавното управление декларира, че водачите на военните самолети са стреляли преждевременно и се съгласяват да платят обезщетения на фамилиите на жертвите. Макар и да са работили по заповед – военните водачи са лишени от независимост. През 1964 година съдът в Хага дава опция двете страни да уредят непринудено уреждането на разногласието, като на процедура България заплаща минимални цени за всяка от жертвите.
Случаят с разрушения край Петрич боен аероплан е първият в историята подобен. Но през идващите десетилетия се случват още няколко такива произшествия, в които пътнически самолети са сваляни от военни – от страна на руски, щатски и украински военни, надлежно през 1983, 1991 и 2001 г.
Това е първият случай в историята, когато военни изтребители смъкват пътнически аероплан. И българското комунистическо държавно управление, и засегнатите от случая други държавни управления възприемат трагичния случай като провокация в разгара на Студената война.
През 1955 година полетът „ El Al Flight 402 “ всяка седмица извършва този маршрут, само че в нощта на 26 против 27 юли самолетът се отклонява от въздушния си кулоар и навлиза на българска територия край Трън. Над България прелита разстояние от общо 200 км, до момента в който е свален малко преди да навлезе в Гърция.
Никога не се открива за какво летателният уред се е отклонил от планувания му маршрут, откакто излетява в 3 часа през нощта от летището във Виена и се насочва Истанбул. Израелските и българските проверяващи излагат напълно разнообразни отзиви за случая, който се случва на фона на мощно усложнени връзки сред Източния блок и Запада.
Какво се знае за случая
В дребните часове на 27 юли самолетът от Лондон до Тел Авив е засечен да прелита над Трън, като два военни самолета МИГ-15 изхвърчат от летището в Доброславци, с цел да го проследят. Военните изстрелват два поредни предупредителни сигнала към пътническия аероплан. По сведения на двамата водачи, самолетът в началото се преструвал, че следва инструкциите. Според тях е разгърнал флагоните и е спуснал колелата за кацане. Но малко по-късно ненадейно се устремява към Гърция, пробвайки се да избяга от военните МИГ-ове. Впоследствие обяснението на водачите е оспорено, като се счита, че те са придружили самолета до границата с Гърция. Местоположението на злополуката, а точно съвсем до границата с Гърция - допуска, че пътническият аероплан би следвало да е бил съпроводен до там от военните свръхзвукови самолети.
Твърди се, че последната заповед за свалянето на самолета е подадена от заместник-главния пълководец на " Въздушна защита ". Смята се, че той е наредил самолетът да бъде свален, ако напуща нашето въздушно пространство, не се подчинява на заповедите и няма време за повече предизвестия.
Основното съмнение за свалянето на пътническия аероплан е, че моделът му доста наподобява образно на бомбардировач, като военните не са могли да виждат, че е граждански. А като съществена неточност се спряга фактът, че българските наземни станции не са осъществили радиовръзка с екипажа на самолета, с цел да уведомят водача, че би трябвало да кацне на най-близкото летище. Не е потърсен контакт и с летищата в прилежащите страни, с цел да се откри какъв е самолетът.
Първите догатки за случая в западната преса са, че самолетът е бил свален с ракета земя-въздух. Два дни по-късно обаче държавното управление признава, че самолетът е свален от въздушната защита. Властите показват страдание и провеждат публично следствие, само че не позволяват в следствието присъединяване на екип от шестима израелски следователи.
Изводите от следствието в България гласят, че самолетът е паднал заради детонация, породена от ракети, блъснали дясното и евентуално лявото крило на самолета.
Последната връзка, осъществена с съдбовния аероплан, е от 7,30 ч. сутринта. Гръцко летище улавя SOS известие от борда на самолета, което гласи: „ Спускаме се запалени, ще опитаме кацане “.
След случая Израел повдига обвиняване против България в Международния съд в Хага. Властта в София в началото декларира, че виновността за случая е на нарушилия въздушното пространство пътнически аероплан, само че в символ на положителни усеща ще заплати обезщетения. Впоследствие обаче държавното управление декларира, че водачите на военните самолети са стреляли преждевременно и се съгласяват да платят обезщетения на фамилиите на жертвите. Макар и да са работили по заповед – военните водачи са лишени от независимост. През 1964 година съдът в Хага дава опция двете страни да уредят непринудено уреждането на разногласието, като на процедура България заплаща минимални цени за всяка от жертвите.
Случаят с разрушения край Петрич боен аероплан е първият в историята подобен. Но през идващите десетилетия се случват още няколко такива произшествия, в които пътнически самолети са сваляни от военни – от страна на руски, щатски и украински военни, надлежно през 1983, 1991 и 2001 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ