Какво казва Ошо за сродните души
в най-общ проект може да бъде показан като нравствен преподавател , роден, израснал и починал в Индия. Но това са съществени обстоятелства. А Ошо не е в тях. Ошо е събуждането, разтърсването, съпротивлението, само че и успокоението , хармонията и целостта. Но това е Ошо за мен.
Пътят, мислите и дейностите му са толкоз спорно възприемани , че определянето му става по-скоро на самостоятелно равнище, т.е. всеки самичък за себе си го характеризира по един или различен метод. Но в действителност определенията нямат значение. Това, което има, е преживяването. Защото силата на думите не е в техния смисъл, а в това, което разсънват у нас. Защото без нас, без живота, който им вдъхваме, те са мъртви.
На идващите редове е поместен отговорът му на въпрос, заложен от човек на име Судхиро във връзка със сродните души . И по-конкретно: за какво макар силата си, Судхиро не съумява да откри жена, която да го обича същински, и дали Ошо може да му помогне да открие своята сродна душа.
“Судхиро, може би… само че преди да ти оказа помощ да откриеш сродна душа, ще би трябвало да основа душа у теб, което е доста по-трудно. Може да си физически мощен, само че това не значи, че имаш душа.
Душата е просто семе; нямаш действителни души у себе си, единствено благоприятни условия. А без душа хората стартират да търсят сродни души. Само душа може да притегли друга душа. Ако имаш душа, безусловно някоя ще бъде привлечена към теб; ще намериш сродната душа.
Но човек в никакъв случай не мисли по този начин. А концепцията, че си мощен, може да се трансформира в затруднение, тъй като мощният мъж нормално е и по-първичен. Това е нашата концепция за силата – мъж, който наподобява повече на животно. Всеки път, когато видя фотография на Мистър Вселена просто съм комплициран – не мога да видя хубост, наподобяват извънредно грозни, единствено мускули и нищо повече. Приличат повече на животни в сравнение с хора. И това не е даже здраве, тъй като всички те умират рано и то поради рискови заболявания заради простата причина, че принудително вкарват телата си в избран образец. Не обичат телата си, телата им са напрегнати. Докато станат на 40, са на границата със гибелта и стават жертва на ужасни болести, нелечими, тъй като самите те са ги основали.
Насилвали са телата си, манипулирали са ги. Успели са, само че на голяма цена. Силата съгласно нормалния метод на виждане значи настъпателност. А дамата има потребност от повече деликатност, не от настъпателност. И кой знае, Судхиро? Може просто да носиш тази концепция у себе си, че си мощен мъж,а въобще да не си подобен. Може да е просто концепция на егото, фикция.
Мо и Софи били женени от 12 години. Една нощ, до момента в който били в леглото, Мо споделил: “Повдигни нощницата си. ”
Софи не дала отговор.
Мо опитал още веднъж: “Хайде, бъди положително момиче. Повдигни нощницата си. ”
Софи още веднъж не дала отговор.
Мо изхвърчал от стаята, тряскайки вратата. Софи станала и я заключила. В продължение на половин час Мо кръстосвал всекидневната. Тогава се върнал към спалнята, натиснал дръжката на вратата и видял, че е заключена.
“Отвори вратата ”, умолявал той. “Съжалявам. Отвори вратата! ”
Софи не дала отговор.
“Ако не отвориш вратата, ще я разбия. ”
“Виж ти моя спортист! Не може да повдигне една нощница, само че ще разбие вратата! ”, изкрещяла тя.
Затова не знам какъв брой си мощен. Може би си кадърен да разбиваш порти – това няма да помогне. Ще трбява да научиш другото изкуство. И не знам, Судхиро, на какъв брой си години, тъй като трбява да си търсил дълго, в противоположен случай нямаше да стигнеш до тук. И в случай че си се провалял през целия си живот, несъмнено са изкристализирали дадени модели у теб.
Може да си нападателен, може да се преструваш, може да се интересураш по-малко от любовта и повече от завладяването на една жена. Има доста хора, които не престават да вършат това – не престават да броят какъв брой дами са завладели. Има също и дами – в този момент единствено на Запад, само че скоро ще се среща постоянно и на Изток – които подължават да броят като че ли любовта е въпрос на количество.
Мъж правил обич с жена и я попитал “Аз ли съм първият мъж, с който си била? ”. Последвало дълго безмълвие. Мъжът попитал “Чу ли ме? ”. Тя споделила: “Чух те, само че броя сега. ”
Има хора, които не престават да броят: какъв брой дами са завладели, какъв брой мъже са завладели. Ако се интересуваш от завоеванието, не се интересуваш от любовта. И когато постепенно, постепенно животът стартира да се изплъзва от ръцете ти, когато гибелта стартира да чука на вратата ти, се плашиш. Внезапно осъзнаваш, че си изпуснал нещо красиво.
Любовта е едно от най-великите преживявания в живота и доста я пропущат. Може да се развъждат, да възпроизвеждат деца, може да са се оженили доста пъти, само че любовта е напълно различен феномен. Има потребност от огромна сензитивност, има потребност от душа. И когато времето отмине и силите стартират да помръкват, и гибелта наближи, изпадаш в суматоха. Точно това е моето възприятие, до момента в който чета въпроса ти, Судхиро, че ти си в суматоха.
Две възрастни дами си говорели над оградата. Първата се похвалила: “Излязох със остарелия Кейн и трбяваше да го зашлевя два пъти. ”
“За да го накараш да спре? ”, попитала приятелката й.
“Не, с цел да го накарам да стартира ”, засмяла се първата.
Но е добре, че си пристигнал дотук. Ако не можеш да започнеш, можем да те зашлевим… Нещо е постоянно допустимо. Едно нещо, от което имаш потребност, е: вместо да търсиш сродна душа, стани душа, стани по-съзнателен. Когато любовта не е съзнателна, е просто пристрастеност, сласт и нищо друго – красиво име за грозно нещо. Когато любовта е съзнателна, единствено тогава е обич. Но какъв брой хора са съзнателни. Когато любовта е медитативна, единствено тогава е обич.
И медитативна обич ще притегли сила на медитативна обич. Получаваш самичък о това, което заслужаваш, запомни го, нито повече, нито по-малко. Винаги получаваш тъкмо това, което заслужаваш. Съществуването е доста почтено и доста заслужено. Затова в случай че не получаваш сродна душа, няма да помогне в случай че трескаво я търсиш.
Вместо това погледни във вътрешността. Пропускаш нещо у себе си – липсват ти качествата, свързани с любовта. Не си гальовен, не си сензитивен, не си умишлен. И не знаеш по какъв начин да даваш без да искаш нещо в подмяна. Искаш да използваш нечие друго тяло, а никоя жена не е щастлива, в случай че е употребена – ненавижда това.
Милиони дами ненавиждат съпрузите си заради простата причина, че се усещат употребявани като че ли са просто машини за усмиряване на твоята полова пристрастеност, с цел да можеш да имаш спокоен сън нощем. Никоя жена няма да те почита, в случай че се усеща употребена. Всяко създание е край към себе си.
Никога не използвай жена, в никакъв случай не използвай мъж, в никакъв случай не използвай никого. Никой не е средство за твоите цели. Уважавай – любовта е шерване, не е потребление на другия, не е опит да изтръгнеш нещо от другия. Точно противоположното, тя е да даваш откровено, с цялото си сърце без каквато и да било причина, просто поради самото наслаждение от даването.
И тогава внезапно ще откриеш един ден, че си намерил някого, с който силите ви са в естетика, в благозвучие. И е красиво преживяване даже да откриеш един единствен човек, с който да се чувстваш в благозвучие.
Не можеш да си представиш екстаза ми, тъй като съм в благозвучие, в надълбоко благозвучие с всичките ми sannyasins. Тогава любовта доближава най-високия си връх. Не е към този момент полова, тя е чиста молитва. А когато любовта е молитва, си разкрил сродната си душа. Но в случай че любовта ти е пристрастеност, не можеш да откриеш сродна душа, можеш единствено да отркиеш тялото на някоя жена. А тялото няма да ти помогне, няма да удовлетвори копнежа ти. Имаш потребност от съзвучието с душата, с вътрешното творение. ”
