Първият български Рокфелер натрупал капитал първо в Добруджа, научаваме от Етнография на Тутракан
В навечерието на националния празник „ Трети март “ и 145-ата година от освобождението на България от османско господство в Обреден дом – град Тутракан бе представянето на книгата „ Етнография на Тутракан “. На процедура тя се отнася за цялата някогашна Тутраканска околия, която в избран интервал от време е била част от бивш огромен Русенски окръг. Представянето мина в наличието на заместник-областния шеф Димитър Тодоров, който връчи от името на Областна администрация Силистра специфични приветствени адреси до проф. доктор Николай Ненов – шеф на Регионален исторически музей Русе, теоретичен редактор на изданието и началник на екип, част от който са сътрудниците му Десислава Тихолова и Искра Тодорова; на Петър Бойчев – шеф на Исторически музей Тутракан (заедно с него по книгата работи и уредникът Величко Атанасов). Както и на Донка Съботинова – в предишното дълготраен шеф на Етнографския музей Силистра към Регионален исторически музей Силистра.
Част от събитието стана единственият в региона етнолог доктор Йордан Касабов, самичък създател на няколко етнографски проучвания по тематики, които кореспондират с разработките в най-новата книга в община Тутракан. Проф. Ненов, господин Бойчев, господин Атанасов, госпожа Съботинова и други участници и създатели участваха със свои слова в представянето на сборника, върху който е работено в продължение на 10 години, само че 20-годишно е съдействието сред русенския и е тутраканския музеи. Още при започване на новия век тяхно дело е издание с разкази, записани от тутраканци от разнообразни етноси и обществени групи, с помощта на които е съхранена памет за общността.
В годините по-късно са провеждани експедиции, в това число с обучителна цел на младия тогава музей в Тутракан (тази година се навършват 30 година от неговото създаване). Книгата става факт с моралното и финансовото рамо на община Тутракан, показана на тържеството от кмета на общината доктор Димитър Стефанов и неговия екип.
„ Твърде малко са в България етнолозите и изключително работещите на терен “, съобщи проф. Ненов. Според него, наследството ни до 19 в. е разказано и събрано, само че има нужда от осъвременяване съгласно днешните „ технологии “. Сборникът е основан по този начин, че да стане ясно по какъв начин наподобява популацията в общността в мобилен тип, без да има разделяне на град и „ другите “, както са работили преди етнолозите. Още повече ориста на Добруджа в историко-политически проект се обрисува като фокус в интервала сред първата и втората международна войни, когато южната й част е под румънска окупация. На фона на издевателствата над добруджанци, тяхната тъга и страдалчество, въпреки да са продължавали да живеят със своите си обичаи, се усеща и пропагандира полезността на територията като житница, като средище на сакрални центрове от предишното и прочие, което провокира вдъхновение у българите в родината.
Част от събитието стана единственият в региона етнолог доктор Йордан Касабов, самичък създател на няколко етнографски проучвания по тематики, които кореспондират с разработките в най-новата книга в община Тутракан. Проф. Ненов, господин Бойчев, господин Атанасов, госпожа Съботинова и други участници и създатели участваха със свои слова в представянето на сборника, върху който е работено в продължение на 10 години, само че 20-годишно е съдействието сред русенския и е тутраканския музеи. Още при започване на новия век тяхно дело е издание с разкази, записани от тутраканци от разнообразни етноси и обществени групи, с помощта на които е съхранена памет за общността.
В годините по-късно са провеждани експедиции, в това число с обучителна цел на младия тогава музей в Тутракан (тази година се навършват 30 година от неговото създаване). Книгата става факт с моралното и финансовото рамо на община Тутракан, показана на тържеството от кмета на общината доктор Димитър Стефанов и неговия екип.
„ Твърде малко са в България етнолозите и изключително работещите на терен “, съобщи проф. Ненов. Според него, наследството ни до 19 в. е разказано и събрано, само че има нужда от осъвременяване съгласно днешните „ технологии “. Сборникът е основан по този начин, че да стане ясно по какъв начин наподобява популацията в общността в мобилен тип, без да има разделяне на град и „ другите “, както са работили преди етнолозите. Още повече ориста на Добруджа в историко-политически проект се обрисува като фокус в интервала сред първата и втората международна войни, когато южната й част е под румънска окупация. На фона на издевателствата над добруджанци, тяхната тъга и страдалчество, въпреки да са продължавали да живеят със своите си обичаи, се усеща и пропагандира полезността на територията като житница, като средище на сакрални центрове от предишното и прочие, което провокира вдъхновение у българите в родината.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ