В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на

В националния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано, на 16-ти с празника " Южници-верижници ", " Петрово въже " или " Петрови вериги ". Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно стопляне и по тази причина се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.

Св. Антон е показан като по-малък брат близнак на св. Атанас. Има поверие, че всички заболявания се събират на Антоновден, а на Атанасовден потеглят по хората.
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се показват като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) по тази причина са и настойници на ковачите и железарите.

Антоновден е именуван още и Лелинден, Чумин ден - празникът е обвързван с предотвратяване от заболявания и най-много " лелята " - чумата. Често назовават светците " татковци на чумата ", защото се счита, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за дамите: не се допира вълна - тъй като се счита, че във вълната спи чумата; не се вари фасул, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.

По традиция на този ден дамите изпичат содени питки, те се дупчат от горната страна с масур или вилица, с цел да не се " надупчат " децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за " лелята ".
На места Антоновден се счита за неприятен празник, тъй като на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

Традиционно на трапезата участва содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се поставя свинско месо, с цел да не се разлютяват заболяванията.

Имен ден честват: Антон, Антоанета, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското " Антониус ", което значи „ скъп ".