В момента най-тежка е ситуацията в сектора на куриерските услуги“,

„ В момента най-тежка е обстановката в бранша на куриерските услуги “, акцентира Надя Клуге. „ Там просто е ужасяващо. Хората работят сред 12 и 16 часа дневно, а им се заплаща единствено за осем часа “, споделя юристката пред DW. Тя има поради лицата, наети от подизпълнители при компании като „ Амазон “ и „ Хермес “. Става дума най-много за българи, които не приказват немски, пристигнали са преди малко в Германия и незабавно се нуждаят от някаква работа. Надя Клуге изяснява, че те получават по 0,50 евро на доставен колет.
„ Работят на 48-часов контракт за шест дни в седмицата против 8,84 евро на час, колкото е минималната заплата в Германия. Тези куриери обаче би трябвало да доставят сред 150 и 180 пакета дневно.

Това просто няма по какъв начин да стане за 8 часа – следователно един пакет би трябвало да се доставя за 2 или най-вече 3 минути “, възмущава се Надя Клуге.
Тя признава, че най-вече се нервира от обстоятелството, че и българи, които в миналото са работили при същите неприятни условия, през днешния ден стават подизпълнители и назначават други българи, на които или заплащат прекомерно малко, или пък от време на време изобщо не заплащат.
Подобни проблеми има и в бранша на почистването, споделя юристката. Там практиката е следната: споделя се, че за час би трябвало да бъдат изчистени три стаи, само че това е невероятно.
И по този начин и в този отрасъл хората са принудени да работят доста повече, в сравнение с е записано в трудовия им контракт.

„ В гастрономията ситуацията също е тежко. Там служащите всеобщо се водят на четиричасов работен ден, а през цялото време е планувано те да работят на цялостен график “, показва Надя Клуге.
Един от огромните проблеми в този отрасъл са болничните и отпуските – служащите получават единствено половината от това, което фактически им се поставя, защото договорът им е за половин работен ден, изяснява консултантката.
„ Тук към този момент има профилирани компании, които се занимават надали освен с издирването на сходни служащи. Дори се пускат разгласи в България – в разнообразни интернет-форуми, или пък информацията се предава през познати “, споделя тя.

Те търпят прекалено много
Надя Клуге показва, че българите се обръщат за помощ към нея едвам когато към този момент са на ръба на изтощението или когато не са получили заплатата си. Някои от засегнатите са попадали на недобронамерени работодатели в продължение на години и са рухнали душевен. „ Те търпят дълго, тъй като се нуждаят от работа и от пари “, споделя тя и прибавя: „ На месец при нас идват най-малко по 30 българи. Говорим единствено за Мюнхен. Това е голяма цифра “, акцентира Клуге и прибавя, че сигурно има и доста други хора, които изобщо не знаят, че в Германия се правят безвъзмездни правни съвещания на български език, или пък не се осмеляват да потърсят правата си, тъй като се опасяват, че ще изгубят работата си.

Надя Клуге поучава българите – изключително тези, които работят в изредените браншове – да записват безусловно всичко, с цел да могат някой ден вероятно да потвърдят непозволено отношение на работодателя. „ Хората безусловно би трябвало да си записват за всеки един час какво и къде са работили. Защото другояче няма по какъв начин да потвърдят пред съда, че са били ощетени “, споделя тя.

„ Всъщност, особено в куриерските услуги всички тези случаи на трудова употреба биха могли да бъдат потвърдени доста елементарно – тъй като в системата на компаниите се записва в какъв брой часа е доставен всеки един колет. Само че никой не управлява това. Според статистиката на немските митници, трудовите условия се управляват едвам в към 1% от предприятията “, показва българката.

Тя счита, че през последните 10-15 години отношението към служащите се е трансформирало. „ Едно време работодателят полагаше повече грижи за служащите си. Всички бяха като едно огромно семейство, работодателят като че ли бе по-отговорен. А през днешния ден той чака 120% работа за 70%-80% възнаграждение. Този напън го има и при самите работодатели. И самите подизпълнители, примерно при „ Хермес “, работят под сходен напън. Сигурна съм, че и подизпълнителите имат неприятни контракти с компаниите “, споделя юристката.

„ Ходете с високо вдигната глава! “

А по какъв начин българите могат да се предпазят от възможна употреба? „ Няма съответен отговор на този въпрос. Но има някои неща, които биха могли да им оказват помощ по пътя им в Германия. Първото от тях е да стартират да учат немски още в България. Ако приказват езика, имат доста по-голям късмет да си намерят по-хубава работа. Важно е да се знае, че немският шеф признава и издадените в България документи за знания по немски език на равнище В2 – това е общоприетото равнище за започване на работа. Т.е. не е нужно чак в Германия да стартират подобен курс. Освен това дано още в България да се осведомят за разликите в законите сред България и Германия. Ние от „ Faire Mobilität “ имаме уебстраница на български език с сходна информация: http://www.fair-arbeiten.eu/bg/, където българите могат да се осведомят в детайли за изискванията за работа в Германия “, показва Надя Клуге.

Тя дава и още един скъп съвет. „ Имайте самочувствие! Ако сте свенливи и несигурни, по сходен метод ще се отнасят и хората към вас. Влизайте на работното място с високо вдигната глава “, споделя тя и си спомня за своето начало в Германия: „ В България съм приключила за здравна сестра. Започнах работа в една болница в Мюнхен и редом следвах тук право. Бях доста свита. От стеснение чак не се показах на всички сътрудници. Така бях привикнала от България. По едно време се появи една стажантка и ми описа по какъв начин пред нея коментирали, че съм била доста неучтива. “

Днес Надя Клуге се смее, разказвайки за предишното, и признава, че доста от българските служащи просто нямат самочувствие. „ Със самочувствието човек дефинира отношението към себе си. Но ние по този начин сме израснали, по този начин сме възпитани. На нас все са ни казвали – не прави това, не прави това. “

Сред българите в Германия има доста висшисти

Юристката е щастлива от обстоятелството, че в Мюнхен, а и в цяла Германия има и доста съумели българи – висшисти и други квалифицирани фрагменти. Тя цитира данни от една статистика на немската фондация „ Фридрих Еберт “ от 2015 година, съгласно която процентът на висшистите измежду българите и румънците, живеещи в Германия, е по-висок, в сравнение с измежду самите германци. За страдание обаче някои от тях са принудени да правят активност за по-ниско квалифицирани фрагменти – в множеството случаи тъй като не приказват добре немски или тъй като образованието им не се признава.

В тази връзка Надя Клуге показва, че има някои специалности, при които Германия изпитва изострен дефицит на фрагменти и за които даже не се изисква признание на дипломата, стига претендентът да има знания по немски на равнище В2. Това важи да вземем за пример за медицинските сестри, стига те да са приключили образованието си след януари 2007, както и за хората, приключили предучилищна педагогика – в Германия те непосредствено могат да стартират работа като възпитатели в детска градина.

„ Малко по-сложна е обстановката с техническите специалности “, споделя консултантката и изяснява: „ В Германия са малко резервирани към хората с сходни квалификации от чужбина, тъй като не са сигурни какво тъкмо знаят и могат. “ Най-добре е всеки един, който се интересува от информация за признание на специалността му в Германия, да се обърне към съответната немска община или локален парламент, поучава Надя Клуге.

Запитана какъв е бил последният случай, по който е работила, юристката дава отговор: „ Заплетена история в бранша на куриерските услуги. Човек, който дълго време не е получавал заплата. “ След това прибавя: „ А сега пред вратата ме чака една жена, която се е разболяла, и защото не е била способна да работи, е била увлонена. “

Понякога признателни клиенти носят на Надя Клуге кутии шоколадови бонбони. „ Аз не ги разтварям “, споделя тя. „ Оставям ги в офиса и когато дойдат небогати българи и ми кажат, че у дома нямат нищо за ястие, им ги правя подарък. “
Инфо: Блиц