В малкото градче Сопот в делничен ден не е особено

В дребното градче Сопот в работен ден не е изключително оживено. Това място се слави със своите 27 чешми, от които тече чиста планинска вода. Тя се чува с ромоленето си, а вадите основават чувство за нов живот и чисота.

Неслучайно името на града идва от старославянската дума „ сопох “ – извор, водата на който е прокарана през дървена или железна тръба. Сопот е родният град на поета и писателя Иван Вазов, само че и на още един позабравен български литератор – Калист Луков Хамамджиев, един от най-верните възпитаници на Неофит Рилски. Някъде по сопотските калдаръмени улички той е вървял към учебното заведение, с цел да научи децата на познание. 

Ето по какъв начин го разказва Иван Вазов през юношеските си очи: 

„ Назначиха основен преподавател даскал Калиста (Хамамджиев). Стар, висок, с огромно бяло, благородно лице, човек от предньо сопотско семейство. Учител през младостта си той след това станал персонален търговец в Цариград, само че пропаднал до банкрут по стечението на злощастни условия.

При все че бяхме безгрижни юноши, ние със тъга забелязвахме по какъв начин тежеше върху тоя достопочтен човек нещастното му корабокрушение в търговията, с неизлечими рани, нанесени на неговата човешка чест и самолюбие. Защото това жестоко време напълно се различаваше от днешното по първобитните си понятия за достойнството. Тогава банкрутът на един търговец беше гибел за тоя търговец, гибел нравствена и социална, бил банкрутът злонамерен, или не. Днес той е нещо маловажно и не лишава нито почтенството, нито е бариера, с цел да се стигне даже най-високото ходило на публичната лестница…

Но в тясната среда на своите еднограждани даскал Калист продължаваше да се радва на почет и благосклонност, което не го правеше по-щастлив. Той страдаше, той беше все кахърен. Гледахме го по какъв начин ходеше цели часове надлъж по дворската ограда с климнала глава, заставен да подхване на остаряло време изново учителското занимание, което изпълняваше добросъвестно, само че без ненаситност и без кураж… “

Къщата на Лука Димов, бащата на Калист, се е намирала покрай дома на семейство Вазови на огромния площад в центъра на градеца. Имала е дюкян, в който се продавали разнообразни артикули. Лука Димов купил селската баня – хамама. От тук получил прозвището Хамамджи, което след това се трансформира във фамилия на фамилията. 

Лука Димов е дълги години другар с Неофит Рилски, двамата ги свързва надълбоко почитание един към различен. Неофит Рилски постоянно гостува в дома на Лука, даже участвал на женитба на неговата щерка, само че постоянно посещава и Сопотския манастир. Вероятно по време на тези гостувания Неофит Рилски вижда будното момче на своя другар.

Калист Луков е учил в килийно учебно заведение. После е сред първите възпитаници в елиногръцкото учебно заведение на Райно Попович, което самият той открива в Карлово през 1828 година Съученици на Калист са Ботьо Петков, бъдещият преподавател и татко на поета-революционер Христо Ботев и Иван Богоров, видният енциклопедист от Възраждането. След доста години Калист ще изпрати на Неофит Рилски броя – съобщение на първия български вестник „ Български орел “, публикуван в Лайпциг от съученика му Иван Богоров.

При Райно Попович Калист учи гръцки език, който дълго време употребява за книжовните си занимания. Вероятно за малко посещава гръцко учебно заведение и в Пловдив.

В началото на 1835 година в Габрово се открива Априловото учебно заведение, а негов пръв преподавател става уважавания от семейство Хамамджиеви  - Неофит Рилски. Калист тогава е навършил към този момент двадесет години и е загърбил школския живот. Но татко му евентуално е ришил друго и го изпраща при своя остарял другар в Габровското школо. Какви науки е изучавал там, не е известно. През 1837 година Калист напуща Габрово дружно със своя учителя и през есента са в Копривщица. Знае се, че Неофит преподава в Копривщенското учебно заведение българска граматика, аритметика и калиграфия, както и славянска граматика. Учи децата и на църковнославянски език, катехизис и география. 

Неофит Рилски е оценил качествата и старанието на момчето. Превръща го в собствен асистент в написването на цялостен гръцко-български речник или както тогава са го наричали Лексикон. С това дело Неофит се заел към 1819 година Когато Калист се включва в работата, словестният състав на речника, спретнат азбучно, е към този момент събран и обработен. Може да се премине към преписването му на чисто. Момчето от Сопот се захваща с тази работа, подготвен е да помогне с удоволствие. 

Изглежда, че Калист преписва също писмата на Неофит Рилски до Васил Априлов, който е в Одеса. Не инцидентно Калист мечтае да учи в Одеса, само че ориста чертае други пътища. Учителят му упорства да отиде в Габрово на мястото на напускащия даскал Захари Княжески. Калист се мъчи да го измоли да се упражнява още малко в учението, че тогава да стане даскал. Но Неофит е безапелационен - „ в този момент е потребност да идеш, та че след това паки мош да совершаваш учението, тъй като и аз нещем да оставим землята на която най напред хвърлих семето си “. И ученикът отстъпва.

През студения януари на 1839 година Калист е щастлив, че  работата му по преписа на Лексикона на Неофит Рилски напредва. Оставил го е на околните си да го изпратят на учителя му в Рилския манастир, с цел да види по какъв начин се оправя. Калист потегля с чичо си Митрофан за Габрово, преспиват в Калафер, след това се отбиват в Казанлък, където ги посреща даскал Аврекия, също възпитаник на Неофит. Калист му споделя за Лексикона, а даскал Аврекия се радва за богоугодното им дело.

Двамата мъже не престават пътя си и минават през заснежения балкан. На 20 януари 1893 година в метоха в Габрово се събират общинските първенци на града. Назначават Калист за основен преподавател с 2 300 гроша годишна заплата. Към тази сума прибавят гратис да му се дават брашно и свещи. Отначало първенците на града имат планове да му броят единствено 2 000 гроша, тъй като е чирак. Но Калист евентуално към този момент е имал самочувствие след работата по Лексикона на Неофит Рилски и се спогодили за по-високата заплата. Калист написа до своя преподавател от Габрово: „ Молим ви се учителю да ме обичате и да ме не лишавате от някои вести отнасящи се до ученето, тъй като най-вече ми е мъчително за тия работи “.

Скоро Неофит Рилски научава, че Калист поступва учениците си. Той му изяснява, че става въпрос за четири пръчки през ръцете. „ Това пердах ли се вика? “ написа му Калист. Самият Неофит употребява пръчката като средство за наказване. Първенците на Габрово също се произнесли по въпроса: „ Даскале, каквото ти писува законът и ти такова прави “. 

По това време в Габровското учебно заведение има два класа, преподавало се „ Граматика на отца Неофита “, История, Аритметика и Земеописание. Тези два класа е водил Калист Луков като основен преподавател. Преподава също черковно славянски и гръцки език. Между учениците в школото през 1840 година е и братът на Калист – Христо. 

Докато Калист Луков е в Габрово, Васил Априлов е научил за огромното му предпочитание да учи в Одеса. Знаел и за качествата му като добър преподавател, съгласно които той изцяло е отговарял на условията за стипендии, давани от самият Априлов. Но габровският донор не откликва на молбата му. Дори се погрижил писмото за набирането на царските стипендианти да не попадне в ръцете на Луков. 

Даскалът от Сопот остава още една година в Габровското учебно заведение и превежда от гръцки език султански Хатишериф, по-точно провъзгласения с него Наказателен кодекс. Неофит Рилски също го е превеждал и Калист Луков му изпраща превода си, с цел да го редактира. С писмо го моли да му го върне по-скоро, с цел да форсира напечатването му в Букурещ. И в действителност го отпечатва по-късно. Неофит Рилски получава 25 екземпляра. Открива неточности в печатния текст, с които ученикът му се съгласява и съжалява, че последната редакция на текста не е предходна през самия Неофит.

Калист продължава да преписва Лексикона. Силно желае огромното дело да се докара най-малко до някаква степен на комплектност. Но Неофит не е преодолял евентуално своята колебливост за окончателното му довеждане докрай. Калист чете също славянски (църковни) книги, търси думите в триезичния речник, който си набавил. Липсващите в речника думи си записвал, също времената на глаголите и някои падежи. 

Напуска Габровското учебно заведение на 14 декември 1842 година, а на мястото му не идва различен основен преподавател. Училището остава на гърба на началния преподавател Цвятко Самарджиев, също възпитаник на Неофит Рилски. Очевидно Калист е имал неразбирателства с Илия Видинлиев, един от габровските първенци и си потегля от балканския град. Вероятно за малко е бил в Букурещ, имал планове да отиде в Одеса. Но желанията му не се реализират.

Приема концепцията на своя преподавател да поеме учебното заведение в Самоков. Градът е наоколо до Рилския манастир, където се намира Неофит Рилски. Това би направило срещите им по-лесни по отношение на работата по Лексикона. Калист е подготвен да продължат замисленото по Лексикона и с писмо го моли да му изпрати материал, който да обработва. Но учителят възпира порива му за работа, поучава го да „ бърза постепенно “.

Калист приема новата концепция на Неофит първо да се издаде българо-гръцки речник. Учителят му счита, че този речник като по-малък и на ниска цена ще бъде наличен за хората, а и ще може „ да види един българин благосъстоянието и сиромашията на езика си “. Това ще помогне по-късно да се издадат и други разновидности на речника. „ От вас зависи сичкото. Аз не мисля за издаването, що се касае за работенето “, написа му Калист. Той желае да свършат дружно работата си, да препишат начисто приготвения материал. Но Неофит има други визии и все нещо го възпира.

В Самоков Калист Луков си написа писма с Константин Фотинов, който тогава е в Смирна. Учителят от Сопот обича да написа писма, въпреки, че му лишават много от времето. Използва часовете през нощта или в празнични дни. За всяко писмо има чернова, а след това то се преписва на чисто. 

В Самоков Калист се сближава със фамилията на Фотинов, интересува се от неговото списание „ Любословие “. Заема се да запише спомагатели за Географията на Фотинов и чака отпечатването ù с интерес. Калист изискал от него да му достави образец от гръцкия оригинал. С това демонстрира интереса си към езика на превода. Моли Фотинов да му купи няколко броя новогръцки граматики, както и азбучник на книгите, които се продават в Смирна. Всъщност книгите са неговия живот. Набавя си ги на разнообразни езици. Неофит Рилски му изпраща томовете на Юри Венелин отпечатани на съветски език. Но е убеден, че „ нашата лична работа е да учиме българска граматика и послеславенска и гръцка “.

Калист продъжва да работи по Лексикона и през 1844 година посещава Неофит в Рилския манастир. Но учителят е загърбил още веднъж работата.

След време Калист го твърди в писмо, че когато той още веднъж се върне към Лексикона, ще бъде разполагаем и ще му се посвети напълно. В едно свое писмо засвидетелства цялото си почитание към своя преподавател като му написа: „ у мене почестта к вас пораства с годините вкупом “. Пише му още, че се удивлява от твърдостта му и злодеянията, които е претърпял, само че които не са го трансформирали “.

Около 1845 година Калист Луков напуща Самоков, евентуално не се е спогодил с първенците на града за учителското място и те наемат самоковеца Сотир Чавдаров. Мисли да се върне в Габрово или да се насочи към Стара Загора. Но в действителност отива в родния си Сопот и поема школото. С писмо моли Фотинов да му изпрати от Смирна гръцки учебници и да го абонира за гръцкото списание „ Склад за потребни познания “. Заръчва му също учебник по гръцка граматика. 

В Сопот в действителност изпитва някои неудобства - свободното му време е погълнато от фамилни въпроси. Въпреки, че слиза в къщата при фамилията си един, два пъти седмично. Вероятно е живеел в стая в учебното заведение, което е ситуирано на хълма „ Трапето “ в северната част на Сопот. От скъпото му време лишават и „ началниците с визитите си, с изискуванията си на някои непотребности “. Младият 30 годишен мъж мисли по какви нови пътища да тръгне. 

Захваща се да сформира нови взаимноучителни таблици, които желал да напечата и настрана като буквар, с цел да може учениците да могат да ги четат и вкъщи си, а и родителите им да виждат какво учат. Калист знаел, че от таблиците парите мъчно се възстановяват, надявал се готовите таблици да се продават скъпо от габровци. Също парите да се възвърнат и от продажбата на буквара. Имал желание да ги отпечата в Белград и да остане там за известно време, с цел да научи нещо ново. Поискал от Неофит да купи гръцките таблици с фигури, които му трябвали за подготовка на неговите, само че не ги получил. Какво е станало с желанието на Калист да замине за Белград и да отпечата таблиците и буквара не е известно.

През 1848 година одринските българи го канят да стане преподавател на децата им по български език и той приема. Приема също да преподава славянски език в богословското учебно заведение на остров Халки, близо до Цариград. Щом идва в Одрин бърза да напише писмо до своя преподавател, пита го има ли време да се занимава с книжовната си работа и с Лексикона.

В Цариград почнал да издава „ Цариградски вестник “ под редакторството на Иван Богоров. Калист си доставя назаем и купува всички новоиздадени на български език книги, списания и вестници, които чете по няколко пъти. Интересува се от гръцки, съветски и сръбски текстове.

Не след дълго написа още веднъж писмо на Неофит Рилски и му оповестява, че е събрал багажа си и си потегля от Одрин. Станал е пожар, избухнал в прилежаща къща и унищожил цялото му имущество като се изключи един сандък. Вероятно тъкмо там се е намирало най-ценното - книгите му. Мислел да се върне в Сопот, а от родния му град където го заведе шанса. Имал планове да отиде в Цариград, в случай че откри работа. Тогава в действителност Калист изпраща последното писмо до Неофит.

Завръща се в Сопот и евентуално учителства повторно. После се захваща с търговия. Брат му Христо към този момент е основал компания – „ Братя Л. Хамамджиеви “. В нея се е присъединил и по-големия брат Димчо. Фирмата търгува с кожи и последователно се разраства, тъй като има адвокатска фирма в Галац и Цариград. Сигурно Калист е спечелил някоя пара, а и годините му напредвали. Решава да мине под венчило. Избира си за жена щерка на търговец от Ловеч. Тя е момиче на към 15-16 години - Еленка Хаджикостова Бешкова. Калист е бил неин преподавател. В Сопот това събитие става мотив да се сътвори ария:

Рано рани Еленчица,

Еленчица хаджи Костова,

че отиде в гирджик Сопот

да се учи на учебно заведение.

Учила що учила

дур залиби Калистрия,

Калистрия най-баш даскала. 

Не след дълго на фамилията се ражда момченце – Лука. По-късно на света се появяват Тодорица и Коста. Отдал се на комерсиалните каузи Калист не изоставя учебното заведение – оказва помощ с каквото може на учителите и учениците, както и доставя сопотското школо с книги.

През 1858 година отпътува за Галац, с цел да види по какъв начин вървят сметките на адвокатската фирма на фамилната компания. Открива огромни неналичия в касата. Налага се да остане в Галац и самичък да ръководи адвокатската фирма. Нещата не вървяли добре. Тримата братя са принудени да теглят заем, с цел да закупият стока. Скоро към този момент не могат да погасяват заема и ситуацията става сериозно. Фирмата е изправена пред банкрут.

През това време Неофит Рилски и Калист са изгубили връзка. Монахът от Рилския манастир стартира да го търси посредством габровския преподавател Цветан Недев. През 1858 година Неофит Рилски е получил известие от Драган Цанков, който е в Цариград, че тамошната Българска книжовна община е разгледала и одобрила предлагането за отпечатването на Лексикона, съгласна е да го откупи. Но Неофит не е преписал Лексикона начисто, тъй като непрекъснато го поправя и добавя, само че има и други аргументи.

Започва да търси Калист, той е най-способният му възпитаник и може да помогне за огромното дело на живота му, има незабавна потребност от съдействието му. Но Цветан Недев му оповестява за банкрута на фамилната компания и огромните му паники. 

Неофит Рилски и Калист Луков повече не се срещат. Лексиконът не е отпечатан и до през днешния ден, пази се в библиотеката на Рилския манастир.

През 1860 година Калист Луков е в Цариград. Българите там имат планове да се заемат с въпроса за намиране на средства за подсилване и развиване на тамошното учебно заведение, като се вкарат повече образователни предмети и се привлекат още учители. Искат учебното заведение да  се трансформира в общонародно, т. е. публично. Избират и комисия, в която взе участие и Калист Луков.

На 12 август комисията привиква на заседание цариградските българи. На него тя показва плана си за българско учебно заведение в Цариград, подложен е и въпросът за неговата прехрана. Целта е в него да се привлекат българските възпитаници от френските и гръцките учебни заведения, с цел да получат едно чисто българско образование. Комисията желае „ едно по-високо национално учебно заведение, което нито един град, а още по-малко едно единствено село, не може да сформира, и в което българските деца да могат да получават обучение по-високо, без да ся изложат като малолетни еще, в заплаха да изгубят националното си образование “. 

След комерсиалните си неуспехи Калист евентуално е желал да помогне за триумфа на благородното дело в Цариград, само че идва вест през есента, че „ по-високото “ учебно заведение не може да се сътвори заради липса на възпитаници, които желаят да се запишат в него.

Калист се връща в Сопот и още веднъж се захваща с учителството. Наскоро по-късно умира през зимата на 1862 година от апоплексия (мозъчен удар). Не доближава даже 50 годишна възраст. Днес той няма даже монумент в родния си Сопот. Вероятно, тъй като не е оставил своя фотография и никой към този момент не помни по какъв начин е изглеждал този патриотичен българин. Само дребна тиха уличка носи неговото име. 

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!