Русе е на пето място по усвоени средства срещу ковид пандемията
В Макреш, Бобошево и Трекляно не са се възползвали от нито една от стратегиите за средства
Русе е на пето място в страната по усвоени европейски средства за подкрепяне на микро-, дребни и междинни предприятия по време на ковидпандемията. До момента общият размер на разпределените помощи в района е в размер на 46 млн. лева В рамките на две години като цяло за страната са ориентирани 652 млн. лева, разпределени сред 30 485 плана. В общата сума са включени и пари по самодейността „ Топъл обяд в изискванията на пандемията “, където финансирането е ориентирано непосредствено към общини, които дават услугата, оповестява в собствен материал.
На челно място с най-вече усвоени средства е София - със 186 млн. лева, или 28% от всички разпределени средства. Варна (47 млн. лева.), Пловдив (46 млн. лева.), Бургас (27 млн. лева.) и Русе (19 млн. лева.).
Сред необластните градове най-големи суми са получили Несебър (9 млн. лева, 11-то място) и Петрич (5,6 млн. лева, 19-то място) – места със мощно застъпена туристическа промишленост, която беше извънредно мощно наранена от рецесията. Към челните двадесет общини, в които живее половината население на България се насочват 70% от изплатените суми. Тази централизация на средства е естествена, защото те съставляват главните стопански центрове на страната. Фирми и локални администрации в едвам три общини – Макреш, Бобошево и Трекляно – не са се възползвали от нито една от стратегиите.
Ако разгледаме съпоставяне съгласно междинния размер на изплатените суми на човек от популацията превес взимат по-малки общини. Челната петица е сходна на тази от предходната година, като включва общините Несебър с 293лв. /човек, Рила (202 лева./човек), Банско (182 лева./човек), Приморско (174лв./човек) и Каварна (157 лева./човек). И тук водещи са общините, в чиито стопански системи е мощно застъпен туризмът. Високата позиция, която община Рила продължава да държи и след новата вълна от средства през последната година се дължи на дребното население на общината в композиция с няколкото компании, усвоили по 50 хиляди лева и повече.
Географското систематизиране на помощите надалеч не дава цялостна картина за това по какъв начин се изразходват тези средства. Прегледът на обособените планове разрешава да се проучва кои са претендентите, какви суми са получили и по кои стратегии. Най-много средства в действителност е получило е Министерството на туризма, усвоило 2 млн. лева за помощи за туроператори и туристически сътрудници. Следващите 82 бенефициенти са единствено общини, като предназначението на сумите е програмата „ Топъл обяд в изискванията на пандемията от COVID-19 “ – обществена стратегия за патронаж, ориентирана към най-бедните – а стойностите им варират от 150 000 лева до съвсем 2 млн. лева За цялата самодейност са делегирани 38,7 млн. лева за общо 181 плана.
Изключвайки тази съответна стратегия, има три по-важни ограничения, които обгръщат съвсем всички подадени поръчки за финансиране. Едната е „ Подкрепа за междинни предприятия за превъзмогване на икономическите последици от пандемията COVID-19 “, при която размерът на помощта варира от 30 хиляди лева до 150 хиляди лева (по-известна в общественото пространство като мярка „ 30-150 “). Общо 1542 компании са кандидатствали за помощ по тази мярка, като по-голямата част - 1066 - са получили оптималната допустима сума. Общо раздадените помощи по нея възлизат на 210 млн. лева
Кандидатстванията по програмата „ Подкрепа за дребни предприятия с оборот над 500 хиляди лева за превъзмогване на икономическите последици от пандемията COVID-19 “ са 4303, като 4156 компании са получили помощ от 50 000 лева, а останалите не са усвоили никакви средства. Тук общо разпределената помощ е 207 млн. лева
Най-широкообхватната стратегия обаче е „ Преодоляване дефицита на средства и неналичието на ликвидност, настъпили в следствие от епидемиологичния гърмеж от COVID-19 “, известна още като „ 3-10 “, защото планува помощ в размер от 3 до 10 хиляди лева за микро- и дребни предприятия. По нея са кандидатствали 22 912 компании, като общо са разпределени 185 млн. лева или по 8115 лева на претендент. Над тринадесет хиляди от компаниите са получили оптималния размер на помощта, а на едвам 44 не са разпределени никакви средства – с други думи, съвсем всички компании, поискали поддръжка в хода на пандемията, са я получили.
Забелязва се, че и при трите ограничения най-често се отпуска оптималната позволена сума. Това, дружно с обстоятелството, че кандидатствалите компании съставляват почти 35% от междинните и 7% от микро- и дребните нефинансови предприятия, на пръв взор основава усещането, че средствата за справяне с последствията от пандемията са ориентирани към релативно дребна група от компании, възползвали се от тях оптимално. Това обаче не значи безусловно, че покритието на ограниченията е едва, поради че липсва разбор за това каква част от компаниите действително са се нуждаели от такава помощ – да напомним, че ограничаващите ограничения засегнаха непропорционално стопанските действия. Концентрацията на средства предстоящо се демонстрира и на районно равнище - главно компании в столицата и огромните градове са получили пари по стратегиите, както и съгласно размера на компаниите – средноголемите предприятия и дребните с оборот над 500 000 лева са получили общо над 400 000 млн. лева при 5845 кандидатствали, или над два пъти повече средства спрямо ориентираните по мярката „ 3-10 “, за която претендентите приближават двадесет и три хиляди компании.
Русе е на пето място в страната по усвоени европейски средства за подкрепяне на микро-, дребни и междинни предприятия по време на ковидпандемията. До момента общият размер на разпределените помощи в района е в размер на 46 млн. лева В рамките на две години като цяло за страната са ориентирани 652 млн. лева, разпределени сред 30 485 плана. В общата сума са включени и пари по самодейността „ Топъл обяд в изискванията на пандемията “, където финансирането е ориентирано непосредствено към общини, които дават услугата, оповестява в собствен материал.
На челно място с най-вече усвоени средства е София - със 186 млн. лева, или 28% от всички разпределени средства. Варна (47 млн. лева.), Пловдив (46 млн. лева.), Бургас (27 млн. лева.) и Русе (19 млн. лева.).
Сред необластните градове най-големи суми са получили Несебър (9 млн. лева, 11-то място) и Петрич (5,6 млн. лева, 19-то място) – места със мощно застъпена туристическа промишленост, която беше извънредно мощно наранена от рецесията. Към челните двадесет общини, в които живее половината население на България се насочват 70% от изплатените суми. Тази централизация на средства е естествена, защото те съставляват главните стопански центрове на страната. Фирми и локални администрации в едвам три общини – Макреш, Бобошево и Трекляно – не са се възползвали от нито една от стратегиите.
Ако разгледаме съпоставяне съгласно междинния размер на изплатените суми на човек от популацията превес взимат по-малки общини. Челната петица е сходна на тази от предходната година, като включва общините Несебър с 293лв. /човек, Рила (202 лева./човек), Банско (182 лева./човек), Приморско (174лв./човек) и Каварна (157 лева./човек). И тук водещи са общините, в чиито стопански системи е мощно застъпен туризмът. Високата позиция, която община Рила продължава да държи и след новата вълна от средства през последната година се дължи на дребното население на общината в композиция с няколкото компании, усвоили по 50 хиляди лева и повече.
Географското систематизиране на помощите надалеч не дава цялостна картина за това по какъв начин се изразходват тези средства. Прегледът на обособените планове разрешава да се проучва кои са претендентите, какви суми са получили и по кои стратегии. Най-много средства в действителност е получило е Министерството на туризма, усвоило 2 млн. лева за помощи за туроператори и туристически сътрудници. Следващите 82 бенефициенти са единствено общини, като предназначението на сумите е програмата „ Топъл обяд в изискванията на пандемията от COVID-19 “ – обществена стратегия за патронаж, ориентирана към най-бедните – а стойностите им варират от 150 000 лева до съвсем 2 млн. лева За цялата самодейност са делегирани 38,7 млн. лева за общо 181 плана.
Изключвайки тази съответна стратегия, има три по-важни ограничения, които обгръщат съвсем всички подадени поръчки за финансиране. Едната е „ Подкрепа за междинни предприятия за превъзмогване на икономическите последици от пандемията COVID-19 “, при която размерът на помощта варира от 30 хиляди лева до 150 хиляди лева (по-известна в общественото пространство като мярка „ 30-150 “). Общо 1542 компании са кандидатствали за помощ по тази мярка, като по-голямата част - 1066 - са получили оптималната допустима сума. Общо раздадените помощи по нея възлизат на 210 млн. лева
Кандидатстванията по програмата „ Подкрепа за дребни предприятия с оборот над 500 хиляди лева за превъзмогване на икономическите последици от пандемията COVID-19 “ са 4303, като 4156 компании са получили помощ от 50 000 лева, а останалите не са усвоили никакви средства. Тук общо разпределената помощ е 207 млн. лева
Най-широкообхватната стратегия обаче е „ Преодоляване дефицита на средства и неналичието на ликвидност, настъпили в следствие от епидемиологичния гърмеж от COVID-19 “, известна още като „ 3-10 “, защото планува помощ в размер от 3 до 10 хиляди лева за микро- и дребни предприятия. По нея са кандидатствали 22 912 компании, като общо са разпределени 185 млн. лева или по 8115 лева на претендент. Над тринадесет хиляди от компаниите са получили оптималния размер на помощта, а на едвам 44 не са разпределени никакви средства – с други думи, съвсем всички компании, поискали поддръжка в хода на пандемията, са я получили.
Забелязва се, че и при трите ограничения най-често се отпуска оптималната позволена сума. Това, дружно с обстоятелството, че кандидатствалите компании съставляват почти 35% от междинните и 7% от микро- и дребните нефинансови предприятия, на пръв взор основава усещането, че средствата за справяне с последствията от пандемията са ориентирани към релативно дребна група от компании, възползвали се от тях оптимално. Това обаче не значи безусловно, че покритието на ограниченията е едва, поради че липсва разбор за това каква част от компаниите действително са се нуждаели от такава помощ – да напомним, че ограничаващите ограничения засегнаха непропорционално стопанските действия. Концентрацията на средства предстоящо се демонстрира и на районно равнище - главно компании в столицата и огромните градове са получили пари по стратегиите, както и съгласно размера на компаниите – средноголемите предприятия и дребните с оборот над 500 000 лева са получили общо над 400 000 млн. лева при 5845 кандидатствали, или над два пъти повече средства спрямо ориентираните по мярката „ 3-10 “, за която претендентите приближават двадесет и три хиляди компании.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ