Първични глупости и вторични санкции
В края на юни Комитетът по външната политика на американския Конгрес утвърди следващ законопроект, който допуска санкционирането на лица и компании, причастни към строителството на газопроводите " Северен поток 2 " и " Турски поток ". Някои негови членове плануват замразяването на активите и възбрана за влизане в Съединени американски щати на лица, които имат отношение към " продажбата, арендата, даването " на кораби за прокарването на морски газопроводи, идващи от Русия.
Ако съдим по досегашната американска процедура, този законопроект евентуално ще има ориста и на предходните, т.е. Белият дом няма да го одобри за осъществяване. Причината не е в любовта на президента Доналд Тръмп към Русия, както го упрекват локалните медии, а в прагматизма на неговата администрация. Там, както виждаме през последните две години, към момента има хора, които схващат, че запазването на трансатлантическите връзки сред Германия и Франция, от една страна, и Съединени американски щати, от друга, е доста по-важно, в сравнение с нанасянето на щета на Русия, която освен това няма да бъде безспорна и безвъзвратна.
Това обаче е неустойчиво състояние, което единствено демонстрира доколко международната политика е станала заложница на американската обстановка и по какъв начин нейната внезапна смяна заради вътрешнополитически аргументи може да взриви нежния мир. Това, несъмнено, би било невероятно без неповторимата роля, която Съединени американски щати имат в интернационалната финансова система, както отбелязва в собствен просторен отчет по тематиката програмният шеф на Руския съвет по интернационалните въпроси политологът Иван Тимофеев. Тази роля се показва в превъзходството на $ при разплащането сред страни и компании и способността на американците да наблюдават и при потребност да блокират тези финансови транзакции.
Мерките, които Съединени американски щати плашат да приложат по отношение на построяването на интернационалните газопроводи с съветско присъединяване, които биха могли да обиден и България, са от вида на така наречен вторични наказания. Това са ограничавания, които се постановат на страни, компании или физически лица, които имат разплащане с страни или организации, намиращи се към този момент под американски наказания, т.е. това са " наказания за нарушение на глобите ", по определението на Тимофеев. Макар в началото те да са били предопределени за американски компании и лица, през последните години от ден на ден се ползват по отношение на субекти от други страни.
Тази екстериториалност на американското законодателство към този момент провокира от ден на ден неспокойствие в Европа и света. Например някогашният канцлер на Федерална Република Германия Герхрад Шрьодер при започване на юли пред в. " Ханделсблат " остро атакува президента Тръмп и метода на Съединени американски щати като цяло, като разгласи, че те " под флага на свободата и пазарната стопанска система " унищожават предумишлено разпоредбите на международната търговия. Според Шрьодер на Тръмп не му трябват сътрудници, а васали, само че това изказване може да бъде пренесено и върху останалата част от политическия хайлайф оттатък океана. Да не забравяме, че най-агресивно настроената по отношение на Русия част от истаблишмента на Съединени американски щати не е в Белия дом, а на Капитолийския рид, където образува така наречен двупартийно болшинство, с цел да прокарват закони за " противопоставяне на враговете на Америка посредством наказания ".
Шрьодер прикани Европа да се сплоти на фона на изменящия се свят и новите салда в него, с цел да не изпадне Европейски Съюз измежду третокласните играчи. Действително водещите европейски страни като Германия, Франция, а и Англия направиха напоследък опити да противодействат на вторичните наказания на Съединени американски щати. След едностранното овакантяване на Съединени американски щати на нуклеарната договорка с Иран европейските дипломати искрено обявиха, че в случай че още веднъж тръгнат по фарватера на Вашингтон, това би било еднакво на пожертване на интернационалния престиж на Европейски Съюз, който изигра значима роля в сключването на съглашението с Техеран. Освен това подпалването на Близкия изток, в сгода на моментните прищевки на Тръмп, държавния му секретар Джон Болтън и други " ястреби ", въобще не влиза в проектите на Европейски Съюз, който може да се окаже директно пострадал от тази ескалация.
За да противодействат, европейците сътвориха специфичен финансов механизъм - INSTEX, който да разреши на европейските компании да търгуват в избрани браншове с Иран, без да се притесняват, че американците ще блокират двустранните транзакции. Външният министър на Германия Хайко Маас и френският финансов министър Бруно льо Мер даже заговориха за основаването на европейска платежна система, аналог на интернационалната SWIFT, нещо, което до неотдавна звучеше като разкол. Големите европейски компании обаче избраха да не рискуват и изправени пред риска да имат проблеми на американския пазар, взеха решение въпреки всичко да изоставен Иран. Още повече че в предишното банки като " БНП Париба ", " Сосиете Женерал " към този момент бяха безнаказано глобявани от Съединени американски щати, тъй като са работили в Куба, Иран и Судан, които са под американски наказания. Това доста по-силно от всевъзможни дълбокомислени разбори демонстрира ограничеността на Европейски Съюз в интернационалните каузи и удостоверява тезата, че той е " геополитическо джудже ". След като фирмите от съюза нямат религия, че той може да ги отбрани от външния напън, за какво тогава външнополитическите сътрудници на Брюксел трябват да имат такава религия.
Но на Европа ще й се наложи да дава отговор световно и доста по-твърдо на Съединени американски щати, които, наподобява, схващат единствено езика на силата в интернационалните каузи. Първичността на американската мощ, по-точно на нелепостите, които творят днешните политици във Вашингтон, може да бъде укротена единствено в случай че срещне корав и съдбоносен отпор. Например при налагане на вторични наказания против европейските компании те да бъдат обезщетени в същия размер, само че с парите на американски компании в Европа. Националните държавни управления и Европейска комисия ще би трябвало да разработят комплекс от съответни ограничения, които да защитят европейските компании от Съединени американски щати, само че и да нанесат на американците загуби, които биха ги предиздвикали да помислят дали да влизат в борба, в която Европа ще може да откри съдружници по целия свят, освен това в лицето на огромни страни, с огромни стопански системи като Китай и Русия, които в този момент са обект на американския напън. Неизбежно на дневен ред ще излезе и тематиката за постепенната дедоларизация в двустранната търговия, за която сега приказват най-вече в страните, намиращи се под наказания. Големият проблем в тази ситуация ще бъде единството на съюза, защото значително страни, изключително от източната част, евентуално искрено ще саботират тези начинания. Но по-друг метод нещата няма да се получат, тъй като американската политика ще си остане такава даже и откакто Тръмп напусне Белия дом. За това приказват към този момент редица анализатори, които виждат като подбуда постепенната ерозия на водещото състояние на Съединени американски щати в света, което американците ще се опитат да крепят оптимално дълго с цената на оптимални старания.
През май 2018 година президентът на Франция Еманюел Макрон държа една станала популярна тирада в Аахен, в която в частност сподели: " И в случай че приемем, че други огромни сили, в това число съдружници, в това число наши другари в най-трудните часове на историята, вземат решение да вземат нашите решения, да водят нашата дипломация, да се грижат за нашата сигурност (често залагайки с най-лошите рискове), ние към този момент губим суверенитета си и не можем почтено да следим общественото мнение и да споделяме на нашите хора: " Ние ще решаваме за вас, елате да гласувате! Елате да извършите своя избор! "
Време е Европейски Съюз да покаже, че може и да работи, с изключение на да си чеше езика. Залогът в действителност е бъдещето на съюза като център на въздействие в света.
Ако съдим по досегашната американска процедура, този законопроект евентуално ще има ориста и на предходните, т.е. Белият дом няма да го одобри за осъществяване. Причината не е в любовта на президента Доналд Тръмп към Русия, както го упрекват локалните медии, а в прагматизма на неговата администрация. Там, както виждаме през последните две години, към момента има хора, които схващат, че запазването на трансатлантическите връзки сред Германия и Франция, от една страна, и Съединени американски щати, от друга, е доста по-важно, в сравнение с нанасянето на щета на Русия, която освен това няма да бъде безспорна и безвъзвратна.
Това обаче е неустойчиво състояние, което единствено демонстрира доколко международната политика е станала заложница на американската обстановка и по какъв начин нейната внезапна смяна заради вътрешнополитически аргументи може да взриви нежния мир. Това, несъмнено, би било невероятно без неповторимата роля, която Съединени американски щати имат в интернационалната финансова система, както отбелязва в собствен просторен отчет по тематиката програмният шеф на Руския съвет по интернационалните въпроси политологът Иван Тимофеев. Тази роля се показва в превъзходството на $ при разплащането сред страни и компании и способността на американците да наблюдават и при потребност да блокират тези финансови транзакции.
Мерките, които Съединени американски щати плашат да приложат по отношение на построяването на интернационалните газопроводи с съветско присъединяване, които биха могли да обиден и България, са от вида на така наречен вторични наказания. Това са ограничавания, които се постановат на страни, компании или физически лица, които имат разплащане с страни или организации, намиращи се към този момент под американски наказания, т.е. това са " наказания за нарушение на глобите ", по определението на Тимофеев. Макар в началото те да са били предопределени за американски компании и лица, през последните години от ден на ден се ползват по отношение на субекти от други страни.
Тази екстериториалност на американското законодателство към този момент провокира от ден на ден неспокойствие в Европа и света. Например някогашният канцлер на Федерална Република Германия Герхрад Шрьодер при започване на юли пред в. " Ханделсблат " остро атакува президента Тръмп и метода на Съединени американски щати като цяло, като разгласи, че те " под флага на свободата и пазарната стопанска система " унищожават предумишлено разпоредбите на международната търговия. Според Шрьодер на Тръмп не му трябват сътрудници, а васали, само че това изказване може да бъде пренесено и върху останалата част от политическия хайлайф оттатък океана. Да не забравяме, че най-агресивно настроената по отношение на Русия част от истаблишмента на Съединени американски щати не е в Белия дом, а на Капитолийския рид, където образува така наречен двупартийно болшинство, с цел да прокарват закони за " противопоставяне на враговете на Америка посредством наказания ".
Шрьодер прикани Европа да се сплоти на фона на изменящия се свят и новите салда в него, с цел да не изпадне Европейски Съюз измежду третокласните играчи. Действително водещите европейски страни като Германия, Франция, а и Англия направиха напоследък опити да противодействат на вторичните наказания на Съединени американски щати. След едностранното овакантяване на Съединени американски щати на нуклеарната договорка с Иран европейските дипломати искрено обявиха, че в случай че още веднъж тръгнат по фарватера на Вашингтон, това би било еднакво на пожертване на интернационалния престиж на Европейски Съюз, който изигра значима роля в сключването на съглашението с Техеран. Освен това подпалването на Близкия изток, в сгода на моментните прищевки на Тръмп, държавния му секретар Джон Болтън и други " ястреби ", въобще не влиза в проектите на Европейски Съюз, който може да се окаже директно пострадал от тази ескалация.
За да противодействат, европейците сътвориха специфичен финансов механизъм - INSTEX, който да разреши на европейските компании да търгуват в избрани браншове с Иран, без да се притесняват, че американците ще блокират двустранните транзакции. Външният министър на Германия Хайко Маас и френският финансов министър Бруно льо Мер даже заговориха за основаването на европейска платежна система, аналог на интернационалната SWIFT, нещо, което до неотдавна звучеше като разкол. Големите европейски компании обаче избраха да не рискуват и изправени пред риска да имат проблеми на американския пазар, взеха решение въпреки всичко да изоставен Иран. Още повече че в предишното банки като " БНП Париба ", " Сосиете Женерал " към този момент бяха безнаказано глобявани от Съединени американски щати, тъй като са работили в Куба, Иран и Судан, които са под американски наказания. Това доста по-силно от всевъзможни дълбокомислени разбори демонстрира ограничеността на Европейски Съюз в интернационалните каузи и удостоверява тезата, че той е " геополитическо джудже ". След като фирмите от съюза нямат религия, че той може да ги отбрани от външния напън, за какво тогава външнополитическите сътрудници на Брюксел трябват да имат такава религия.
Но на Европа ще й се наложи да дава отговор световно и доста по-твърдо на Съединени американски щати, които, наподобява, схващат единствено езика на силата в интернационалните каузи. Първичността на американската мощ, по-точно на нелепостите, които творят днешните политици във Вашингтон, може да бъде укротена единствено в случай че срещне корав и съдбоносен отпор. Например при налагане на вторични наказания против европейските компании те да бъдат обезщетени в същия размер, само че с парите на американски компании в Европа. Националните държавни управления и Европейска комисия ще би трябвало да разработят комплекс от съответни ограничения, които да защитят европейските компании от Съединени американски щати, само че и да нанесат на американците загуби, които биха ги предиздвикали да помислят дали да влизат в борба, в която Европа ще може да откри съдружници по целия свят, освен това в лицето на огромни страни, с огромни стопански системи като Китай и Русия, които в този момент са обект на американския напън. Неизбежно на дневен ред ще излезе и тематиката за постепенната дедоларизация в двустранната търговия, за която сега приказват най-вече в страните, намиращи се под наказания. Големият проблем в тази ситуация ще бъде единството на съюза, защото значително страни, изключително от източната част, евентуално искрено ще саботират тези начинания. Но по-друг метод нещата няма да се получат, тъй като американската политика ще си остане такава даже и откакто Тръмп напусне Белия дом. За това приказват към този момент редица анализатори, които виждат като подбуда постепенната ерозия на водещото състояние на Съединени американски щати в света, което американците ще се опитат да крепят оптимално дълго с цената на оптимални старания.
През май 2018 година президентът на Франция Еманюел Макрон държа една станала популярна тирада в Аахен, в която в частност сподели: " И в случай че приемем, че други огромни сили, в това число съдружници, в това число наши другари в най-трудните часове на историята, вземат решение да вземат нашите решения, да водят нашата дипломация, да се грижат за нашата сигурност (често залагайки с най-лошите рискове), ние към този момент губим суверенитета си и не можем почтено да следим общественото мнение и да споделяме на нашите хора: " Ние ще решаваме за вас, елате да гласувате! Елате да извършите своя избор! "
Време е Европейски Съюз да покаже, че може и да работи, с изключение на да си чеше езика. Залогът в действителност е бъдещето на съюза като център на въздействие в света.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ