Нарасналите производствени разходи ускориха фирменото кредитиране
В края на юни годишният напредък на заема за частния бранш се форсира до 12.6 на 100 по отношение на 11.2 на 100 в края на май, написа в постоянния месечен преглед на българската стопанска система, юридически от Министерството на финансите. Принос за тази динамичност имаха както семействата, по този начин и нефинансовите предприятия в синхрон с позитивното развиване на пазара на труда, частното ползване и износа през второто тримесечие.
Въпреки към момента слабата капиталова интензивност, растежът на заема на нефинансовите предприятия от началото на годината се форсира, движен главно от овърдрафта. Тази динамичност отразява нарасналото търсене на оборотни средства от предприятията на фона на доста повишените индустриални разноски, заради по-скъпите първични материали и материали. Растежът на заема на нефинансовите предприятия към края на юни възлезе на 10.6 на 100 по отношение на същия интервал на 2021 година, като този на овърдрафта беше 22.8 на 100 при 5.6 на 100 в края на предходната година.
Запазващата се среда на ниски номинални лихвени проценти при растяща инфлация способства за продължаващо високо търсене на заеми от страна на семействата, които се усилиха с 14.7 на 100 по отношение на юни 2021-а. Увеличение през полугодието имаше по едно и също време на потребителските заеми (годишен напредък от 13% в края на юни при 12.3% в края на май). Търсенето на жилищните заеми остана високо (с растеж от 18.2% на годишна база), като за последните въздействие оказа и продължаващото повишаване на цените на недвижимите парцели.
Среднопретеглените лихвени проценти по потребителските и жилищни заеми се намалиха през юни, надлежно до 7.53% и 2.51%, до момента в който тези по нови заеми на нефинансови предприятия леко
се покачиха. Средната възвръщаемост на срочните депозити остана на негативна територия, като се намали до минус 0.13%, което главно се дължеше на лихвените проценти по депозити на нефинансовите предприятия в евро.
В края на първото полугодие салдото по Консолидираната фискална стратегия остана позитивно в размер на 0.8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, написа в постоянния месечен преглед на българската стопанска система, юридически от Министерството на финансите. Излишъкът се удвои по отношение на предходния месец, като салдото се усъвършенства спрямо съвсем уравновесена позиция, регистрирана преди година. Сред подсекторите, позитивни чисти салда бяха регистрирани по бюджетите на общините, фондовете на Европейски Съюз и някои обществени компании и фондове. Балансът на държавния бюджет бе негативен, в това число централният бюджет и общият бюджет на министерства и ведомства.
Отрицателно бе и салдото на бюджета за обществено обезпечаване.
Растежът както на приходите, по този начин и на разноските продължи да се форсира през юни, надлежно до 14.1 на 100 и 9.8 на 100 на годишна база. Увеличението на приходите бе подкрепено от всички
съществени групи, като данъчните приходи още веднъж имаха главен принос.
Косвените налози способстваха най-вече за възходящата динамичност, водени от по-високото Данък добавена стойност при импорт, с оглед възходящите количества и цени. Данъците върху облагата и приходите, както и обществените и здравните вноски също поддържаха нарастването. Приносите им за общото повишаване на приходите се покачиха.
Растежът на разноските се дължеше на по-високите средства за настояща поддръжка, дотации и обществени заплащания, до момента в който финансовите разноски продължиха да понижават.
Към края на полугодието държавният дълг възлезе на 21.3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт при 23 на сто от Брутният вътрешен продукт година по-рано.
Въпреки към момента слабата капиталова интензивност, растежът на заема на нефинансовите предприятия от началото на годината се форсира, движен главно от овърдрафта. Тази динамичност отразява нарасналото търсене на оборотни средства от предприятията на фона на доста повишените индустриални разноски, заради по-скъпите първични материали и материали. Растежът на заема на нефинансовите предприятия към края на юни възлезе на 10.6 на 100 по отношение на същия интервал на 2021 година, като този на овърдрафта беше 22.8 на 100 при 5.6 на 100 в края на предходната година.
Запазващата се среда на ниски номинални лихвени проценти при растяща инфлация способства за продължаващо високо търсене на заеми от страна на семействата, които се усилиха с 14.7 на 100 по отношение на юни 2021-а. Увеличение през полугодието имаше по едно и също време на потребителските заеми (годишен напредък от 13% в края на юни при 12.3% в края на май). Търсенето на жилищните заеми остана високо (с растеж от 18.2% на годишна база), като за последните въздействие оказа и продължаващото повишаване на цените на недвижимите парцели.
Среднопретеглените лихвени проценти по потребителските и жилищни заеми се намалиха през юни, надлежно до 7.53% и 2.51%, до момента в който тези по нови заеми на нефинансови предприятия леко
се покачиха. Средната възвръщаемост на срочните депозити остана на негативна територия, като се намали до минус 0.13%, което главно се дължеше на лихвените проценти по депозити на нефинансовите предприятия в евро.
В края на първото полугодие салдото по Консолидираната фискална стратегия остана позитивно в размер на 0.8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт, написа в постоянния месечен преглед на българската стопанска система, юридически от Министерството на финансите. Излишъкът се удвои по отношение на предходния месец, като салдото се усъвършенства спрямо съвсем уравновесена позиция, регистрирана преди година. Сред подсекторите, позитивни чисти салда бяха регистрирани по бюджетите на общините, фондовете на Европейски Съюз и някои обществени компании и фондове. Балансът на държавния бюджет бе негативен, в това число централният бюджет и общият бюджет на министерства и ведомства.
Отрицателно бе и салдото на бюджета за обществено обезпечаване.
Растежът както на приходите, по този начин и на разноските продължи да се форсира през юни, надлежно до 14.1 на 100 и 9.8 на 100 на годишна база. Увеличението на приходите бе подкрепено от всички
съществени групи, като данъчните приходи още веднъж имаха главен принос.
Косвените налози способстваха най-вече за възходящата динамичност, водени от по-високото Данък добавена стойност при импорт, с оглед възходящите количества и цени. Данъците върху облагата и приходите, както и обществените и здравните вноски също поддържаха нарастването. Приносите им за общото повишаване на приходите се покачиха.
Растежът на разноските се дължеше на по-високите средства за настояща поддръжка, дотации и обществени заплащания, до момента в който финансовите разноски продължиха да понижават.
Към края на полугодието държавният дълг възлезе на 21.3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт при 23 на сто от Брутният вътрешен продукт година по-рано.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ