В края на май Народното събрание отхвърли възможността решения по

В края на май Народното събрание отхвърли опцията решения по екологичното законодателство за планове с национално значение да бъдат обжалвани на две инстанции в съда. Такъв законопроект за изменение на закона за запазване на околната среда бе импортиран от Министерство на околната среда и водите и бе подсилен от WWF България, както и от огромна група цивилен организации. Какъв е казусът с неналичието на две инстанции? През 2017 година болшинството от ГЕРБ вкара корекция в Закона за околната среда, с която лиши жителите от правото да апелират решения по Оценка на въздействието върху околната среда, Европейска общност и оценка за съгласуемост за планове от национално значение. Във всички претекстове за това бяха употребени образци за огромни инфраструктурни планове като автомагистрали и язовири. Съществен подробност е, че за планове с по-малък мащаб, второто равнище на обжалване остана. На първо място, логиката на двуинстанционното произвеждане при решения по екологичното законодателство е, че колкото по-мащабен е планът, толкоз по-големи са вероятните въздействия. Съответно, толкоз по-голяма потребност има и от гаранции за неговата сигурност. На второ място, при вероятно финансиране с европейски средства, неналичието на оптимални гаранции за отбрана на здравето на хората и природата за експедитивност на строителството, може да провали плановете и да компрометира страната. Доказателство за това са планове като автомагистрала „ Струма “ в Кресненското дефиле и бент. „ Яденица “ в Източна Рила. Решения, свързани с тях, са обжалвани несполучливо от публични организации на една инстанция в България, след това спрени след третиране на разногласията на европейско равнище. Липсата на критерии за „ обекти с национално значение “ води до неяснота. Това разрешава приемане на „ национални обекти “ в несъгласие с националния интерес, при риск от злоупотреби в това число нарушаването на конкуренцията, ощетяване на държавния бюджет и увреждане на природата. Трайната процедура на Съда на Европейски Съюз в Люксембург е в смисъл, който праволинейно пояснява всички разпореждания на екологичното право разширително, т.е. в посока на по-широк обсег и по-висока степен на отбрана на околната среда. Ограничаването на достъпа до правораздаване в тези случаи е нарушаване на духа на Орхуската спогодба.

Какъв е казусът със настоящето гласоподаване? С това деяние Народното събрание сподели липса на ангажираност към жителите за възстановяване на правораздаването. Добавянето на опция за втора инстанция след 1 юли 2024 година е някакъв компромис, само че той не оказва помощ поради големият брой огромни планове заложени в новия финансов интервал, които ще бъдат утвърдени до тогава. Да се възвърне двуинстанционното произвеждане по каузи по отношение на Оценка на въздействието върху околната среда и Европейска общност за обекти с национално значение е неотложно. Гражданите ще продължат да упорстват за логичен достъп до правораздаване в региона на околната среда. Докато това стане, остава потреблението на всички останали налични принадлежности за гарантиране отбраната на здравето на хората и опазването на природата, в това число тъжби до Европейските институции.