В края на февруари Съдът на ЕС в Люксембург обяви

В края на февруари Съдът на Европейски Съюз в Люксембург разгласи любопитно решение по румънско дело (), с което отхвърли като несъвместими с правото на Европейски Съюз правила или практики в обособени страни, съгласно които националните съдии нямат право да вършат преценка за сходството на дадена правна норма с правото на Европейски Съюз, в случай че преди този момент Конституционният съд на тази страна е приел, че тя подхожда на конституцията. Съд на Европейския съюз разгласи също по този начин, че Конституционен съд на страна членка не може да отхвърля да извърши негови решения, като се базира на конституционната еднаквост на тази страна. Ако Конституционният съд смята, че дадена наредба от правото на Европейски Съюз нарушава националната еднаквост на страната, той би трябвало да сезира Съд на Европейския съюз с преюдициално питане, доколкото само Съдът в Люксембург е способен да откри нищожност на акт на Съюза.Това решение на Съд на Европейския съюз поражда забавни въпроси, в това число и за практиката на българския Конституционен съд. " Капитал " потърси коментар от преподавателя по право на Европейски Съюз Станислав Костов за това по какъв начин тези решения на Съд на Европейския съюз би трябвало да се разчитат. Според него оттук насетне Конституционният съд от ден на ден ще се сблъсква с каузи, при които ще се постанова да се прави преценка за съвместимостта на национални актове с правото на Европейски Съюз или пък да се десезира, само че казусът е, че процедура на самия Конституционен съд не е изцяло поредна.Станислав Костов е доцент по право на Европейски Съюз в катедра " Европеистика " на Философския факултет на СУ и в Юридическия факултет на ВТУ. Адвокат в Софийската адвокатска гилдия. Председател на Управителния съвет на Фондация " Български юристи за правата на индивида ". Г-н Костов, можем ли да приказваме за някакъв тренд в източноевропейските страни да се употребяват конституционните съдилища за ограничение действието на правото на Европейски Съюз - като се има поради последните решения по румънски каузи, полския опит за дисциплиниране на съдиите, а в това число и нашия опит в някаква степен?
Аз считам, че няма подобен тренд, в това число тъй като посочените образци не са първите случаи, при които пред Съд на Европейския съюз се слага въпросът за използването на правилото на преимущество на правото на Европейски Съюз. Има учебникарски каузи от 60-те и 70-те години на предишния век по отношение на процедура на немския Конституционен съд, който дава преимущество на немския главен закон пред правото на Съюза по повод отбраната на съществени права (делата Solange I и Solange II). Има сходни образци и в някои от другите остарели страни членки. Всъщност тематиката за " опълчването " на конституционните съдилища на правото на Съюза е доста остаряла. Аз не бих я нарекъл тъкмо опълчване, а по-скоро нюансиране по отношение на използването на правилото на преимущество. И всички решения, които Съдът на Европейски Съюз е постановявал през годините, в действителност са поредни и в посока обезпечаване успеваемостта на правото на Съюза.

Трябва да се знае, че правилото на преимущество дава голяма власт на общите съдилища и на обособения арбитър. Това е гениалното създание на Съда от 60-те години на предишния век. Най-общо той значи, че правоприлагащите органи на всяка страна са длъжни, в случай че открият несъгласие сред националната правна уредба, в това число и конституционна, и правото на Европейски Съюз, по лична самодейност да оставят без приложение националната уредба - без значение, че тя е настояща и не е анулирана по съответния парламентарен ред и без значение, че съответният Конституционен съд е удостоверил сходството й с конституцията.

В този смисъл тези решения по румънски преюдициални запитвания просто доразвиват досегашната процедура и удостоверяват, че преимуществото и успеваемостта на правото на Европейски Съюз би трябвало да бъдат обезпечени от националните съдилища, без да се лимитира опцията им да насочат преюдициално питане, когато подобен въпрос е подложен пред националния Конституционен съд.
Реклама
Ако би трябвало да сме точни, става дума за три решения по румънски каузи от последната година, които засягат правилото на преимущество, като първото от тях (по дело С-83/19 от април 2021 г.) визира по-скоро отговорностите на Румъния по Механизма за съдействие и инспекция (МСП). В това решение Съд на Европейския съюз приема, че не е съвместима с правото на Европейски Съюз една национална правна уредба - по метода, по който я пояснява Конституционен съд - съгласно която по-ниска по степен пълномощия няма право по лична самодейност да остави без приложение една национална наредба, попадаща в приложното поле на МСП.

Второто решение е от декември м.г. (по дело С-357/19), третото е С-430/21г. Най-общо те ни споделят, че правилото на преимущество не позволява национална уредба или процедура, съгласно която общите съдилища са обвързани от решенията на Конституционен съд дотам, че не могат по своя самодейност да преценят съвместимостта на дадена правна норма с правото на Съюза, щом тази норма е доказана от Конституционен съд като конституционосъобразна. Освен това, в последното решение Съд на Европейския съюз споделя, че в случай че парламентарен съд на страна членка реши, че наредба, призната от институциите на Съюза, нарушава задължението за ценене на националната еднаквост на тази страна, той би трябвало да спре производството и да направи преюдициално питане до Съда в Люксембург, който да се произнесе по валидността на тази наредба.
Може ли българският Конституционен съд да насочва преюдициално питане до Съд на Европейския съюз?
Няма подозрение, че Конституционен съд може да насочва преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз. Друг въпрос е в границите на какво дело - дали в произвеждане, по което се произнася по противоконституционност на даден закон или по тълкувателно дело.

По предписание, преюдициално питане до Съд на Европейския съюз може да насочва единствено национална пълномощия, която дава отговор на избрани условия, в това число да се произнася с решения с правораздавателен темперамент в границите на противоречиви производства. Принципно нашият Конституционен съд не се вписва изцяло в това определение, само че до момента няма нито един случай, при който Съд на Европейския съюз да е върнал като неприемливо по тези съображения преюдициално питане от народен Конституционен съд. Няма и нито един случай, в който той де е бил сезиран от подобен орган и в решението си въобще да е обсъждал въпроса за допустимостта на запитването. Така че преценката е по-скоро политическа и всеки Конституционен съд може да насочи такова питане, без значение от производството пред него, и няма подозрение, че това питане ще бъде прегледано всъщност от Съд на Европейския съюз.
Реклама И стигаме до въпроса може ли Конституционен съд у нас да се произнася за съвместимостта на националното право с правото на Европейски Съюз?
В претекстовете на категорично се споделя, че Конституционен съд няма подготвеност да прави преценка за сходство на закон с правото на Европейски Съюз. На пръв взор това наподобява да е вярно. Но може би единствено на пръв взор.

Аз не намирам за вярно изказванието, че единствено Съд на Европейския съюз може да се произнася по съвместимостта на национална уредба с правото на Съюза. Най-малкото тъй като е явно, че всеки народен арбитър от общите и административните съдилища има такова пълномощие по силата на правилото на преимущество, съгласно който би трябвало да остави без приложение националната норма, в случай че тя опонира на правото на Европейски Съюз. Затова не одобрявам тази решителност, че Конституционен съд при никакви условия не следва да прави тази преценка за сходство с правото на Европейски Съюз.

Конституционен съд явно се сблъсква и от ден на ден ще се сблъсква с каузи, при които ще бъде сезиран да се произнася редом по съвместимостта на национални актове с Конституцията и с правото на Европейски Съюз. В българската правораздавателна система има, за жалост, една даденост: не дребна част от съдиите у нас доста желаят някой различен да им реши делото - дали ще е Съд на Европейския съюз, дали ще е Европейски съд по правата на човека по някакъв метод, дали ще е Конституционен съд - няма никакво значение. Някак си се не помни за непосредственото деяние на Конституцията, на Европейската спогодба и на правото на Съюза, което в действителност съдилищата би трябвало да обезпечат.

Не съм сигурен обаче до каква степен е възпитателно съдилищата да бъдат оставени в една сходна обстановка с безапелационното заявление на Конституционен съд, че той няма при никакви условия да преглежда въпроса за съвместимостта на българското право с правото на Европейски Съюз, даже и апропо. Има и противоположната теза, несъмнено - че по този метод Конституционен съд дава явен знак на националните съдилища сами да си вземат решение делата и, в случай че преценят, че имат потребност от поддръжката на Съд на Европейския съюз, да я потърсят. Ако би трябвало да обобщим последните 15 години и практиката по отправяне на преюдициални запитвания, аз не виждам нашите съдилища да са употребявали прекалено тази опция. За 14 години до края на 2020 година отправените запитвания са 189, а единствено за 2021 година те са 58. Ще забележим дали този скок ще се резервира и през идващите години.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Компании 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Компании Реклама
Това за страна с нашия размер правораздавателна активност какво значи - има ли сравними данни ?

Аз доста нямам доверие на количествените разбори, само че постоянно количествено сме стояли добре като брой на преюдициалните запитвания. За 2021 година сме на второ място след Германия, само че това е по-скоро някакво изключение. Проблемът е различен - запитванията в огромната си част са на едни и същи съдии от едни и същи съдилища. Затова количественият разбор е малко комплициран.

Но другояче имам известни подозрения до каква степен заявката на Конституционен съд, че не се произнася по сходството с правото на Европейски Съюз, се съвместява с практиката му през последните две-три години. Ако Конституционен съд е безапелационен и пореден в това си виждане, той би трябвало да се десезира постоянно, когато сърцевината на делото допуска такава преценка. Но той не го прави.

Като образец мога да дам делото по Закона за биологичното многообразие (). Същностният въпрос в настояването на тричленния състав на Върховен административен съд е опонира ли на Конституцията възбраната за обжалване на акта на министъра на околната среда и водите за основаване на специфична предпазена зона.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване