България – регионален енергиен и ресурсен лидер?
В края на август България беше посетена от някогашния държавен секретар на Съединените щати от администрацията на Доналд Тръмп Майк Помпео, който изнесе обществена лекция по покана на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България на тематика „ Геополитическата значителност на България: следствията от войната в Украйна и капацитета на България като районен енергиен водач “. В нея беше подложен доста сериозен акцент върху опцията на страната ни да се трансформира не просто в един енергиен хъб на Балканите, а в действителен районен деятелен водач в добива и преноса на петрол и газ, нуклеарна сила и сила от възобновими източници. Уникалното географско местонахождение на България, неразработените запаси в нашите земни глъбини, политическите действителности, подбудено от войната в Украйна и стопанската обстановка основават рядка опция това да се реализира – несъмнено, при съществуването на задоволително политическа воля и храброст и публично съгласие по този въпрос.
От позиция на сегашния миг тематиката за енергийната сигурност, самостоятелност и водачество е значима освен от позиция на съветската инвазия против Украйна. Датата 24 февруари 2022 година несъмнено промени всички геополитически и стопански действителности на Стария континент и сложи Европа пред дълъг развой на преформулиране на своите икономически и политически цели – започвайки от осъзнаването, че би трябвало да се реализира енергийна самостоятелност от източниците, които идват от нестабилни властнически режими, до несъстоятелността на „ Зелената договорка “ и нуждата от вложения в нуклеарна енергетика и опазване на най-малко на един обозрим интервал от време на въглищата като енергиен източник. Има го и един чисто стопански въпрос, който е обвързван с това, че международната стопанска система се намира на ръба на криза, която се обрисува да е „ съвършена стихия “ от липса на стопански напредък, високи лихви и висока инфлация, която я разказва президентът на Световната банка Дейвид Майпас. Тук на дневен ред идва въпросът по какъв начин ще се реализира икономическото възобновяване. И отговорът, в това число и в нашите родни условия, може да бъде открит в една дума – енергетика.
Има серия от политики, върху който страната ни може да бъде обърне взор, които освен още веднъж да я върнат по пътеката на икономическия напредък, само че и да изведат напред нейната стопанска и политическа роля като енергиен водач на Балканите със съществено европейско значение. Дългосрочна тактика тук преди всичко би включвала построяването на нови нуклеарни мощности – нещо, за което се води спор от години наред. Това обаче е муден развой, а построяването на нова нуклеарна централа на територията на Европейския съюз лишава време. И до момента в който българските държавни управления могат да изработят поредна тактика в тази посока, която да бъде следвана освен в границите на един управнически мандат, а въз основата на последователност, то погледът в по-средносрочен проект би трябвало да се насочи към превръщането на незаобиколим ресурсен състезател. Нещо, за което имаме цялостния капацитет. И политическа цел тук би трябвало да бъде опазването на Маришкия басейн от затваряне. Топлоелектрическите централи там употребяват напълно локален запас, който не зависи от световните инфлационни процеси, вериги за доставки или политически несъгласия. Въпросът там е напълно консенсусен, а добивната промишленост в района е източник на трайна претовареност и непоклатимост.
Войната в Украйна остави агресивното използване на „ Зелената договорка “ на назад във времето, само че в един миг Европейският съюз би могъл да се върне към използването на тези политики. ТЕЦ-овете, въпреки и с съвременни сероочистки, са релативно високоемисионни производители на електрическа енергия по европейските стандарти. Връщането на Европа в един миг към политическата цел за „ въглеродна индиферентност “ може да бъде контрирано посредством основаване на системи за хващане и запазване на въглеродни излъчвания. По този метод енергийното сърце на България, както бива именуван Маришкият басейн, ще получи вероятност за безоблачно развиване и ще продължи да бъде център на претовареност, индустриално развиване и вложения, предполагащо икономическия разцвет на цялостен един район с десетки хиляди работни места.
Имайки поради, че улавянето и съхраняването на въглеродни излъчвания залегна в последния стопански пакет на президента Байдън, не е рационално Европа да продължи да има пасивна позиция по тази тематика. И България тук има две значими преимущества – „ Девня Цимент “ АД са спечелили най-големия план за CCUS („ хващане и предпазване “ на въглероден диоксид), а Минно-геоложкият университет е открил съществуването на геоложки формирования под Маришкия басейн, които биха могли да се употребяват за складирането на въглеродни излъчвания. Подобно изобретение е доста създание и е районен запас единствено по себе си – в случай че промишлености като циментовата, металургичната и добивната желаят да оцелеят в изискванията на нападателна „ Зелена договорка “, те ще би трябвало да „ улавят “ и „ складират “ своите излъчвания. И този, който държи депата за „ депозиране “, какъвто капацитет има България, ще има стратегическо и голямо конкурентно преимущество.
Икономическите действителности и политическата обстановка основават нуждата в българското общество още веднъж да се организира дебата за нуждата от изследване и вероятно създаване на залежи на шистов газ. Технологиите в тази посока претърпяха необикновено развиване през последните над 10 години, а „ шистовата гражданска война “ показва в какъв източник на стопански разцвет може да трансформира залязващи индустриални щати като Охайо в Съединени американски щати. Румъния и Турция се възползват от това свое преимущество, а точно достъпът до шистови източници. Предположенията за залежи в България биха могли да бъдат проучени и, в случай че има политически и публични възражения това да бъде осъществено от задгранична компания, то първите изследвания, които да открият залежи с техния потенциал могат да бъдат предоставени и осъществени от Минно-геоложкия университет. Възможността за рандеман на шистов газ не е нещо, което би трябвало да бъде отхвърлено с лека ръка поради развиването на технологиите и капацитета на тази промишленост.
С оглед промените в климата и изгледите Балканският полуостров да попадне в зона на засушаване, което да окаже качествени промени върху количеството на водните ни запаси, то едно по-визионерско държавно управление би почнало привличане на вложения в най-малко първи пробни станции за филтриране и обезсоляване на морска вода за питейни и битови потребности. Френската компания „ Веолиа “, която оперира Топлофикация Варна, е световния водач в производството на питейна вода през десалинация (обезсоляване) и опцията за директен капиталов интерес и партньорство тук не е дребна. И България още веднъж има конкурентното преимущество.
Друг доста значителен въпрос е обвързван с добивната промишленост – за последните 40 години българската стопанска система е отворила единствено един нов рудник за цветни метали (този в Крумовград). Въпреки значимите си за Европа рудни находища, страната ни не води задоволително деен разговор с водещи български и интернационалните вложители в бранша – „ Геотехмин “ (изцяло българска компания), „ Асарел “ (частично българска), КЦМ (преобладаващо българска) и „ Дънди Прешъс “ (борсова международна). Разработването на находищата на руди е обвързвано с редица бюрократични пречки, тежки и дублиращи се административни режими, липса на съответна връзка сред вложител, централна и локална власт и локалните общности – всичко това поражда серия от проблеми се явява съвсем във всички случаи непреодолима бариера пред създаването на тези скъпи залежи. Още повече е разумно в интервал на пикови цени на ресурсите и световен апетит за метали, България да форсира процеса по администриране и използване на капиталови оферти за създаване на нови добивни мощности. Нещо, което обезпечава икономическия разцвет на цели райони за генерации напред. България има залежи на редкоземни детайли, които ще се трансфорат в извънреден интерес на фона на охлаждането на връзките сред Съединени американски щати, Европейския съюз и Китай (където се намират главните до този миг залежи с висока концентрация).
Енергетиката и добивната промишленост в България могат да се трансфорат в основата на един идващ стопански „ взрив “, който освен да изведе страната от задаващата се криза и икономическа рецесия, само че и да сътвори изискванията за превръщането ѝ в районен енергиен и ресурсен водач с доста съществено европейско значение. Това обаче изисква средносрочни и дълготрайни ограничения, политическа непоклатимост и политическа воля и храброст за вземането на верните решения. И преди всичко – излизане от настоящата политическа рецесия и гарантирането на непоклатимост за най-малко един четиригодишен управнически мандат.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
От позиция на сегашния миг тематиката за енергийната сигурност, самостоятелност и водачество е значима освен от позиция на съветската инвазия против Украйна. Датата 24 февруари 2022 година несъмнено промени всички геополитически и стопански действителности на Стария континент и сложи Европа пред дълъг развой на преформулиране на своите икономически и политически цели – започвайки от осъзнаването, че би трябвало да се реализира енергийна самостоятелност от източниците, които идват от нестабилни властнически режими, до несъстоятелността на „ Зелената договорка “ и нуждата от вложения в нуклеарна енергетика и опазване на най-малко на един обозрим интервал от време на въглищата като енергиен източник. Има го и един чисто стопански въпрос, който е обвързван с това, че международната стопанска система се намира на ръба на криза, която се обрисува да е „ съвършена стихия “ от липса на стопански напредък, високи лихви и висока инфлация, която я разказва президентът на Световната банка Дейвид Майпас. Тук на дневен ред идва въпросът по какъв начин ще се реализира икономическото възобновяване. И отговорът, в това число и в нашите родни условия, може да бъде открит в една дума – енергетика.
Има серия от политики, върху който страната ни може да бъде обърне взор, които освен още веднъж да я върнат по пътеката на икономическия напредък, само че и да изведат напред нейната стопанска и политическа роля като енергиен водач на Балканите със съществено европейско значение. Дългосрочна тактика тук преди всичко би включвала построяването на нови нуклеарни мощности – нещо, за което се води спор от години наред. Това обаче е муден развой, а построяването на нова нуклеарна централа на територията на Европейския съюз лишава време. И до момента в който българските държавни управления могат да изработят поредна тактика в тази посока, която да бъде следвана освен в границите на един управнически мандат, а въз основата на последователност, то погледът в по-средносрочен проект би трябвало да се насочи към превръщането на незаобиколим ресурсен състезател. Нещо, за което имаме цялостния капацитет. И политическа цел тук би трябвало да бъде опазването на Маришкия басейн от затваряне. Топлоелектрическите централи там употребяват напълно локален запас, който не зависи от световните инфлационни процеси, вериги за доставки или политически несъгласия. Въпросът там е напълно консенсусен, а добивната промишленост в района е източник на трайна претовареност и непоклатимост.
Войната в Украйна остави агресивното използване на „ Зелената договорка “ на назад във времето, само че в един миг Европейският съюз би могъл да се върне към използването на тези политики. ТЕЦ-овете, въпреки и с съвременни сероочистки, са релативно високоемисионни производители на електрическа енергия по европейските стандарти. Връщането на Европа в един миг към политическата цел за „ въглеродна индиферентност “ може да бъде контрирано посредством основаване на системи за хващане и запазване на въглеродни излъчвания. По този метод енергийното сърце на България, както бива именуван Маришкият басейн, ще получи вероятност за безоблачно развиване и ще продължи да бъде център на претовареност, индустриално развиване и вложения, предполагащо икономическия разцвет на цялостен един район с десетки хиляди работни места.
Имайки поради, че улавянето и съхраняването на въглеродни излъчвания залегна в последния стопански пакет на президента Байдън, не е рационално Европа да продължи да има пасивна позиция по тази тематика. И България тук има две значими преимущества – „ Девня Цимент “ АД са спечелили най-големия план за CCUS („ хващане и предпазване “ на въглероден диоксид), а Минно-геоложкият университет е открил съществуването на геоложки формирования под Маришкия басейн, които биха могли да се употребяват за складирането на въглеродни излъчвания. Подобно изобретение е доста създание и е районен запас единствено по себе си – в случай че промишлености като циментовата, металургичната и добивната желаят да оцелеят в изискванията на нападателна „ Зелена договорка “, те ще би трябвало да „ улавят “ и „ складират “ своите излъчвания. И този, който държи депата за „ депозиране “, какъвто капацитет има България, ще има стратегическо и голямо конкурентно преимущество.
Икономическите действителности и политическата обстановка основават нуждата в българското общество още веднъж да се организира дебата за нуждата от изследване и вероятно създаване на залежи на шистов газ. Технологиите в тази посока претърпяха необикновено развиване през последните над 10 години, а „ шистовата гражданска война “ показва в какъв източник на стопански разцвет може да трансформира залязващи индустриални щати като Охайо в Съединени американски щати. Румъния и Турция се възползват от това свое преимущество, а точно достъпът до шистови източници. Предположенията за залежи в България биха могли да бъдат проучени и, в случай че има политически и публични възражения това да бъде осъществено от задгранична компания, то първите изследвания, които да открият залежи с техния потенциал могат да бъдат предоставени и осъществени от Минно-геоложкия университет. Възможността за рандеман на шистов газ не е нещо, което би трябвало да бъде отхвърлено с лека ръка поради развиването на технологиите и капацитета на тази промишленост.
С оглед промените в климата и изгледите Балканският полуостров да попадне в зона на засушаване, което да окаже качествени промени върху количеството на водните ни запаси, то едно по-визионерско държавно управление би почнало привличане на вложения в най-малко първи пробни станции за филтриране и обезсоляване на морска вода за питейни и битови потребности. Френската компания „ Веолиа “, която оперира Топлофикация Варна, е световния водач в производството на питейна вода през десалинация (обезсоляване) и опцията за директен капиталов интерес и партньорство тук не е дребна. И България още веднъж има конкурентното преимущество.
Друг доста значителен въпрос е обвързван с добивната промишленост – за последните 40 години българската стопанска система е отворила единствено един нов рудник за цветни метали (този в Крумовград). Въпреки значимите си за Европа рудни находища, страната ни не води задоволително деен разговор с водещи български и интернационалните вложители в бранша – „ Геотехмин “ (изцяло българска компания), „ Асарел “ (частично българска), КЦМ (преобладаващо българска) и „ Дънди Прешъс “ (борсова международна). Разработването на находищата на руди е обвързвано с редица бюрократични пречки, тежки и дублиращи се административни режими, липса на съответна връзка сред вложител, централна и локална власт и локалните общности – всичко това поражда серия от проблеми се явява съвсем във всички случаи непреодолима бариера пред създаването на тези скъпи залежи. Още повече е разумно в интервал на пикови цени на ресурсите и световен апетит за метали, България да форсира процеса по администриране и използване на капиталови оферти за създаване на нови добивни мощности. Нещо, което обезпечава икономическия разцвет на цели райони за генерации напред. България има залежи на редкоземни детайли, които ще се трансфорат в извънреден интерес на фона на охлаждането на връзките сред Съединени американски щати, Европейския съюз и Китай (където се намират главните до този миг залежи с висока концентрация).
Енергетиката и добивната промишленост в България могат да се трансфорат в основата на един идващ стопански „ взрив “, който освен да изведе страната от задаващата се криза и икономическа рецесия, само че и да сътвори изискванията за превръщането ѝ в районен енергиен и ресурсен водач с доста съществено европейско значение. Това обаче изисква средносрочни и дълготрайни ограничения, политическа непоклатимост и политическа воля и храброст за вземането на верните решения. И преди всичко – излизане от настоящата политическа рецесия и гарантирането на непоклатимост за най-малко един четиригодишен управнически мандат.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ