Излиза ново допълнено издание на Жажда от Захари Карабашлиев
В края на 2019 година премиерата на вълнуващата повест " Жажда " от Захари Карабашлиев с акварелните илюстрации на Дамян Дамянов трогна сърцата на хиляди читатели, а изданието се трансформира в едно от най-търсените заглавия на пазара. Сега историята, въодушевена от ориста на незрящия, само че неотклонен странник в света на виждащите Спас Карафезов, оживява в ново модифицирано и допълнено издание с прибавен увод от самия създател, както и нови майсторски илюстрации, дело на Дамян Дамянов.
В нея млад мъж се разсънва в реанимацията без спомен за тежката злополука, от която е оживял по знамение. Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с досада да слуша гласа на възрастния пациент на прилежащото легло. Съдбата мъчно би събрала по-противоположни характери – бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия песимизъм на младежа. A това, което стартира като тривиално говорене, едвам мине времето, последователно се разпростира в трагична история за физическото оцеляване, за избавителния пояс на любовта и за успеха на хубостта над мрака.
Какво чуваме, когато слушаме? Какво виждаме, когато гледаме? Защо от време на време животът ни лишава най-скъпото, с цел да ни даде най-важното?
В свят, в който всеки е уверен, че е друг, има нещо, което изконно ни свързва един с различен. Жаждата.
Допълненото и модифицирано издание на " Жажда " е красноречиво доказателство за това по какъв начин една разтърсваща самостоятелна история може да бъде изваяна посредством средствата на литературата и въздействащо акварелно изкуство.
" Жажда " е книга с хубав разум – изящна алегория, обвързвана както със слепотата, по този начин и с гледането. И със заслепението. Защото в нашия все по-цветен и гръмък свят като че ли все по-малко виждаме и все по-бързо ослепяваме за в действителност значимите неща.
" Пазете очите си, хора! Радвайте им се и в никакъв случай не утолявайте жаждата си за живот ", Спас Карафезов
В нея млад мъж се разсънва в реанимацията без спомен за тежката злополука, от която е оживял по знамение. Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с досада да слуша гласа на възрастния пациент на прилежащото легло. Съдбата мъчно би събрала по-противоположни характери – бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия песимизъм на младежа. A това, което стартира като тривиално говорене, едвам мине времето, последователно се разпростира в трагична история за физическото оцеляване, за избавителния пояс на любовта и за успеха на хубостта над мрака.
Какво чуваме, когато слушаме? Какво виждаме, когато гледаме? Защо от време на време животът ни лишава най-скъпото, с цел да ни даде най-важното?
В свят, в който всеки е уверен, че е друг, има нещо, което изконно ни свързва един с различен. Жаждата.
Допълненото и модифицирано издание на " Жажда " е красноречиво доказателство за това по какъв начин една разтърсваща самостоятелна история може да бъде изваяна посредством средствата на литературата и въздействащо акварелно изкуство.
" Жажда " е книга с хубав разум – изящна алегория, обвързвана както със слепотата, по този начин и с гледането. И със заслепението. Защото в нашия все по-цветен и гръмък свят като че ли все по-малко виждаме и все по-бързо ослепяваме за в действителност значимите неща.
" Пазете очите си, хора! Радвайте им се и в никакъв случай не утолявайте жаждата си за живот ", Спас Карафезов
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ