В козунаците тази година не са открити синтетични багрила, но

В козунаците тази година не са открити синтетични багрила, само че изобилстват от Е-номера и заместители. Това демонстрира изследване на „ Активни консуматори ”, което проучва състава на индустриално приготвени козунаци. Информацията е извлечена от етикетите, т.е. от това, което самите производители са заявили. Отделно е извършен и лабораторен тест за съществуване на оцветителя Е102 (тартразин). В изследването са включени 16 марки козунаци, закупени от търговски вериги и "женския" пазар в София през месец март 2018г.

Изследването удостоверява задълбочаващата се наклонност у нас качеството на продуктите да се утежнява.

Етикетиране - от 16 марки козунаци при една изцяло отсъства наложителната хранителна информация на етикетите. Такова нарушаване се следи доста постоянно при предлагането на непакетирани авансово храни като приготвяните на място във веригите хлебни произведения и подготвени топли и студени храни.

Отсъстващите типичен първични материали - резултатите демонстрират, че в 11 (от 16) марки липсва краве мляко, а при една марка са спестени и яйцата или различен техен сурогат.

„ Иновациите “ - вложение на нетрадиционни първични материали - пестенето от типичен съставки води до прибавяне в козунаците на „ съвременни “, индустриално създадени първични материали. Усреднено във всяка марка са вложени 2 нетрадиционни съставки – сред 1 и 3 за всеки артикул. Това са изсъхнал глутен, яйчен меланж, суроватка и палмова лой. Очевиден е стремежът да се употребяват по-евтини заместители на яйцата, млякото и слънчогледовото олио, както и по-нискокачествено брашно, подобрявано с добавяне на глутен и ензими.

Добавяне на софтуерни химикали (Е-номера) - нискокачествените първични материали и заместители водят до потреблението в индустриалните предписания на голям брой софтуерни добавки. Такива са разказани на етикетите на всички закупени от нас индустриални артикули. Усреднено във всяка комерсиална марка се съдържат 6 добавени Е-номера. Те са най-вече емулгатори, ензими, антиоксиданти, консерванти, киселинни регулатори, оцветители и други. Изрично е да загатваме, че тази химия изцяло отсъства в домашните предписания.

Оцветителите - преди 6 години установихме вложение на жълтата багра тартразин (Е102) в 2 от 7 изпитвани марки, а през 2018 не открихме тартразин. Това обаче не значи, че производителите са се отказали от навиците да се боядисват козунаци - при 10 (от 16) марки е вложен естествения оцветител каротин. Тази багра е по-приемлива от синтетичните бои, само че демонстрира за следващ път, че в индустриалните предписания образните и вкусовите качества на козунаците се реализират с потребление на заместители и химикали.

Индустриалните предписания за козунаци макар претенциите са доста надалеч от домашния оригинал. В тях се откриват приблизително по 2 нетрадиционни суровини/заместители, и 6 софтуерни добавки (Е-номера) и оцветители.

В множеството търговски марки козунаци отсъства краве мляко, а в една даже и яйца или техни заместители.

Съвременните индустриални козунаци несъмнено са доста по-евтини от домашните. Всички „ нововъведения “, като влагането на нетрадиционни съставки и химикали, имат за цел да понижат себестойността и да удължат трайността на това, което се е получило.

Продаваните индустриални козунаци са нискокачествен сурогат на оригинала. Вложените суровини/заместители/добавки и технология на произвеждане са тотално разнообразни от обичайна рецепта.

Очевидно е, че отдалечаването от класическите предписания се трансформира в лавинообразна наклонност. Време е да се потърсят механизми за ограничение на тази зараза. Възможните решения са най-малко няколко:

Създаване и стимулиране на потреблението на знаци за качество и/или незадължителни общоприети (от вида "Стара планина", "България", БДС за кисело мляко, сирене кашкавал и т.н.)

Законова отбрана на известни наименования единствено за артикули, които се придържат към обичайни съставки или не употребяват индустриални заместители (например наименованието "ОЦЕТ" може да се употребява единствено при натуралните продукти)

Стимулиране провеждането на повече и по широкомащабни проби на качеството и осветляване действителното качество на конкуриращите се артикули.

За тази цел е належащо само българските политици да вложат не повече от половината сила, която отделиха по тематиката с двойния стандарт при храните. Никой и в никакъв случай няма да измете личния ни двор, декларират от „ Активни консуматори ”. /БГНЕС